тихо се сипе..
галено щипе..
или.. иначе казано — честит понеделник!
въпрос: какво прави блогър, който няма много време да пише и да чете блоговете на другите напоследък, когато попадне в добре заредна книжарница?
отговор: купува си:
от трите не съм наченал само тази на Сиромахов, която си пазя за десерт. легионерът се чете бързо, но усещането на моменти е малко като учебник по история (с добронамерен тон). за 01, мога само да кажа, че за около три часа я преполових и е на път да влезне в пресоналното ми топ пет, което взимайки под предвид афинитета ми към автора (чисто платонически и морален, базиран на общи убеждения) не е като да е неочаквано.
п.с. трябва със закон да се въведе практиката: “във всяка книга — книгоразделител”. свършват ми свободните визитки напоследък.
Powered by Lifestream.