мда.. последните три дни.. минаха под знака на безкрайното стоене в офиса, излягане (но не почивка, просто работа в легнала поза) на безкрайно удобният ми нов (на hackman, но аз днес му го откраднах и той си поръча нов) стол. и Ценов. Ценов everywhere. Ценов possession. в крайна сметка.. 6 дни downtime.. стотици ревящи клиенти, а аз като едно мултифункционално роботче затварях всевъзможни тикети, къде за администратори, къде за the almighty department called customer’s care.. къде за уберсъпортръри (supervisors).. един вид.. си * майката.. ужас един вид.. :) но пък ми е добре.. отново ми е интересно и си върша работата с кеф (макар още да не върша почти нищо по специалността)..

мм.. първи работен ден на новото бюро. всъщност покраи всичките сакатлъци по сървърите weekend-a, май нямам собствено бюро yet.

junior system administrator ;) go for it :P

Период три от кариерата ми приключва така:

Казано накратко.. днес, май е 10.11.2006 беше последният ми ден като Support Staff в SiteGround. Не, не напускам кораба майка, който ми даде много, ама много знания, амбиции, стремежи и насоки. Просто се местя на един друг етаж, връщам се обратно в София. От понеделник гордо ще пристъпя в софийският ни офис, за да се заема с нещо доста ново и непознато за мен. Ще започна да се обучавам за позицията, която винаги съм мечтал да заемам. System Administrator. Звучи готино, но не е никак лесно.. Надявам се да се справя и да не разочаровам хората, възложили ми доверието си..

Това в бежовата таблица по-горе би трябвало да значи, че от 01.09.2005 до днес съм затворил (решил) 15452 tickets (хорски проблеми), като съм го направил с помощта на 29525 отговора. Средно на осемчасова смяна съм разрешавал по 47 такива проблема, като на всеки клиент съм отговарял за средно 7 минути и 42 секунди. Средно (по петобалната, where 1 is Poor and 5 is excellent) оценката на клиентите ни за мен е 4.51. От всичките тези, 2.93% съм препратил на бъдещите ми колеги по отдел, 2.10% на любимият ми billing dеpt, 2.08% са били abuse cases, и то от времето, когато не се занимавах с тях и само 0.17% на колегите програмисти.

Искам да благодаря на хората, които дадоха от малкото си свободно време да ме научат на толкова много неща, хората които всъщност ми дадоха толкова много, от чиито знания съм черпил толкова много, за да стана това, което съм всъщност..

На първо място, благодаря на Виктор, който всъщност е човека виновен сега да стоя тук и да пиша това. Той ме заведе на интервю, беше до мен в първите ми дни на обучение и сега, когато пиша тези неща мисля, че няма човек на който да съм по-благодарен… Като прибавите факта, че сме израстнали заедно, ние правим, правили сме и ще правим перфектният екип. Макар и в различни градове, отдели и смени, връзката между нас не се губи по никакъв начин.

Веднага след него, искрени благодарности на Тенко, човека който освен дисциплина ми даде и знания, научи ме да мисля по един по-рационален, строг, но справедлив начин. И на Иво, човекът който ме отвори за “Какво е учтивост, отношение и разговор с клиент” и разви мисълта ми до сегашната и степен, особено след като заминахме за Пловдив, той остана в София, но това не му попречи да ме (ни) напътства и винаги да бъде там където трябва да е при нужда. И на Косев, че винаги ме караше да изпипвам нещата в детайли, и на Ивайло1 и Ивайло2, които пък винаги са били там да ми помагат :) И.. добре, че я има Дима (и има рима.. и изобщо..), че да не се разпадна по едно време, да ми действа супердобре и да бъде просто там, тя дори като присъства нещата са много, ама много по-добре… И благодаря на Тина, че ме превъзпита в някои отношения, та сега съм малко по-нормален ;) Без нея.. определено нямаше да е същото.. И.. може би нямаше да съм тук сега.. Благодарско и на Валери, който изтрайваше всичките ми чалгоистерии и беше рамо до рамо с мен всеки път когато имаше олигофрени с които да се разправяме..

На последно място, но не по-важност, просто така се случи.. благодаря на хората, които нямат нищо общо със SiteGround, като Пешо, Пламен, Стефка, Владо, Нейчо (опа, той всъшност има отсскоро), Станислав, Иван и всички подкрепяли ме последната година.. Обичам ви.

Малеле.. чувствам се като някоя медийна звезда след като написах всичко това, ама .. просто така го чувствам.

Е.. До понеделник, София :) Ида.