Тъкмо написах това дългото по-долу и реших да видя дали Тина не е написала нещо ново.  Натъкнах се на нещо, което видях още преди няколко дни на блога на Мариан и реших да се включа :)

Има доста повече от 5 неща които не знаете за мен, но все пак .. :

• Обичам да спя с дрехите когато прекалено много ми се спи и ми е през кура дали, по-дяволите, това е тъпо. Радостина много ми се дразнеше едно време. Освен това, обожавам да пуша в леглото, макар че това докарва нервни кризи на партньора.
• Когато бях малък, дядо ми, лека му пръст, беше много, ама много върл СДС-ар. Аз бях възпитан в любовта към синият цвят и поради тази причина много трудно ме накараха да проям плодове червени на цвят. До ден днешен не мога да понасям чушки поради именно тази причина.
• Макар и привидно разхвърлян и много неподреден, държа нещата на компютъра си в изрядно подреден вид, за сметка на бюрото, например.
• Когато бях в 9ти клас се запознах с първата ми сериозна приятелка. Стояхме на една пейка и тя си дръпна от цигарата много рязко и се чу странен звук. Забих, типично за себе си, “Ти да не пръдна, ма?”. Ден след това се целунахме и бяхме заедно 2 години.
• Изключван съм от училище (в 11ти клас) за непристойно, обидно и предизвикателно държание с учителката по литература и агресивно поведение в клас..

Другите имат думата сега :)

досега никога не съм писал тук под влиянието на алкохола. имайте в предвид, че ако правя някакви стилстически или правописни грешки, то не е защото съм неграмотен циганин от циганската махала в Съединение (здравейте Тина и Пешо (не че са от там!!))..

тъпо ми е.. откровено ми е МНОГО тъпо.юда отиде с наложницата си на горния етаж, на съседния диван до мен братовчеда и жена му си лежат влюбено, след поредният скандал. всъщност това което ме изнерви беше поредният им скандал. знам, че не трябва да се меся там, но това днеска преля чашата на наблюдателското ми търпение. но хайде да не се спираме на това.

нека се спрем на чувството което нараства в мен всеки път когато приятелите ми са с приятелките си около мен. еми, ебаси.. чувствам се сам, и се чувствам тъпо.. хем се радвам за тях, когато виждам около мен, когато са щастливи или в други настроения. те са заедно и не са сами.

да го еба.

да го еба.

да го еба.

писна ми.

радостина не иска да се оженим. ама аз това вече съм го преживял и съм стигнал до трайният извод, че е много по-добре така. отчасти дори съм възприел нейният начин на мислене, и това хем ме радва, защото много уважавам мирогледа и, хем ме плаши, защото го познавам добре, отчасти..

баща ми каза, че трябва да си “отеба” и да не се занимавам с глупости (жени). може би е бил прав. тоест, подозирам, че е бил много прав. баща ми винаги е прав. и даже, аз, най-дървената глава на света, си признавам, че много пъти съм бил убеждаван, многократно, че той е прав, макар и след време. досега не се сещам някога, да ми е казал нещо и то да не е станало, макар, че не съм искал да става и съм правил всичко само и само да не стане.

анатема (съжалявам Тина, знам че я мразиш тази дума). незнам какво ми става, никога не съм бил такъв. никога не съм ставал да пиша каквото и да е докато съм пил, а обикновенно съм се старал да се напия като диво прасе и да не ми дреме какво става около мен.

изобщо.. майката си е ебало и всичко около мен. преди малко смърках енфие (стрит на прах тютюн) с вкус на портокал, което ме върна към спомени за миналото. преди това беше малка и неизменна част от ежедневието ми. когато работих в хотел “Лайпциг” и “Буда бар”, едновременно, като барман. тогава беше много .. хм, интересно? живеех на двойни кафета, ред бул и енфие с портокал. когато енфието с портокал не ми действаше добре, тогава прибягвах до “Байерн” енфието на Пешо, което беше с ментов аромат и тогава ставаше грозно. а тогава беше лято.. точно лятото след като завърших училище.. всичките ми приятели релаксираха, разпускаха и “бичиха айляк” след “трудният” 12 клас, безделееха и спокойно преживяваха от кръчма на кръчма, от бар на бар.. докато аз си съсипвах здравето работейки на две места.. бях скаран с майка ми, с баща ми така и така не си говорихме от близо месец преид да завърша.. и аз преживявах.. от едното работно място, на другото.. от там на едното, после пак на другото. малцина, или николко от хората които познавам знаят, всъщност, че понякога не се прибирах по 48 часа, защото просто нямах физическата издръжливост да се събудя след това от трите часа мизерен сън който имах на денонощие.

не знам всъщност защо се сетих за това.. и защо го написах.. звуча като разглезена путка, която и се е наложило да измие чиниите за първи път в живота си, защото се е развалила миялната машина.. просто ми е тъжно в пет сутринта, зарязан на фотьойла, докато хората около мен са щастливи, дори с проблемите които имат. а от колоните, някъде далеч от мен звучи robbie williams и безсмъртно баналната песен sexed up. този път не съм я пуснал нарочно, за да се натъжа механично, а е съвпадение.. събирам сили да се кача на горният етаж и да припадна от сън.. далеч от всякакъв вид тъга.

ау.. изведнъж се пусна и she’s the one.. майчице, нейчо май е заредил цялата дискография на роби, отново и .. това е някак си фатално..

root@gandalf:/home/brand/perl# perl -v

This is perl, v5.8.7 built for i486-linux-gnu-thread-multi

Copyright 1987-2005, Larry Wall

Perl may be copied only under the terms of either the Artistic License or the GNU General Public License, which may be found in the Perl 5 source kit. Complete documentation for Perl, including FAQ lists, should be found on this system using `man perl’ or `perldoc perl’. If you have access to the Internet, point your browser at http://www.perl.org/, the Perl Home Page.

gee.. my first perl & DBI script.

and thanks to Pesho, for cheering me up earlier today with this great stuff.

“Can you tell me country starting with U?”

“How many Eiffel Towers there are in Paris?”

“Do you know what KFC is short for?”

Watch the above video about the stupidity of the American nation and do a native rofl.