не. не. не. Карбовски, ти НЕ знаеш как ми действаш рано сутрин. не знаеш по-дяволите, каква радост струи от мен, когато си намеря .doc файла, със 300 страници написани от теб и го чета почти цяла нощ. ако някой ден, човече, четеш това.. знай, че съзнанието ми е трайно увредено от теб. още от девети клас, когато слушах “Радиопирати” по дарик.

из “Последното лято на двадесети век”, по Мартин Карбовски:

“Към 01 часа попадам в едно претъпкано с пички заведение, което носеше оригиналното име “Диско клуб”. Вътре имаше само рускини - всякакъв калибър. Добрах се до три-четири от по-наивните и ги срутих по най-непрофесионалния начин. Казах им че съм “журналист из выйдающий молодьожнъй магазин…”.

Кръстих ги веднага “веселите рускини” защото те ми казаха, че у тях (в Украйна) също имало молодьожные магазини и най-известния от тях се казвал “Колобок”. Станахме много близки като им казах че като малък съм бил абониран за “Колобок” и че вътре е имало “очень интересние музикальние пластинки”. Неочаквано получих мъжка подкрепа. Дойде Хелмут Обаче-не-Кол. Така се представи тоя немски богатир. Работи за Опел, петдесет годишен ерген, и през цялото време повтаряше на английски, че не е престъпник.

Първото нещо, което му каза рускинчето беше: “Гитлер - капут!”. Хелмут Обаче-не-Кол се съгласи и повтори, че не е престъпник. Аз минах в настъпление и попитах рускинчето дали е девствена. Тя ахна, обаче явно й хареса балканската смелост и седнахме по-настрани да си бъбрим сексуалитетно. Тя ми обясни, че у тях, в Украйна, нещата не ставали толкова лесно. Първо момчето носело “цветы”, после “конфеты”, после си говорили романтични неща и чак тогава тя давала на “мальчика” да я целуне.

Попитах я колко време продължава всичко това. Тя казва - ну, два месяца и больше… Аз й казах, че тия два месеца трябва да бъдат сведени до максимум половин час. Тя вика, как така. Мене ме хвана вдъхновение и й накъсах здравец от алеята, купих й един сникерс и я замъкнах на тъмното на пясъка. Казах й: Ты звездь видиш?!… Тя казва : Да, вижу!… Ну, викам аз, - у тебя цветы и конфеты уже есть. Сейчас надо немножко романтика… Реших да й подаря звездите. Обаче не мога да се сетя с пияната си глава как е “подарък” на руски и й казвам: Ну, все звездь сейчас будут твои. Это для тебя-сюрприз? Нет, это гешенк, гифт, армаган… Тя ме гледа учудено и вика: Подарки?! Точно така - подарки.

Даде ми да я целуна и ме накара да се чувствам като татко Махно и капитан Врунгел едновременно. Каза ми, че не е девствена и дори си има приятел в Украйна. Отидохме отново на външния бар, където Хелмут Обаче-не-Кол черпеше рускините като военнопленник хазяйките си. Нашошорихме се като немски казаци, пяхме одата на радостта всеки на своя си език. Знаех че рускинчето няма да ме покани в хотела си тази нощ, обаче имах брилянтен план за утре. Казах й какво смятам да правя утре с нея, или по-точно как смятам да започна. Тя се засмя като Екатерина II и ми каза че утре в 12 часов уезжает. Ебати късмета. Тъкмо си помислих, че ще ми се случи нещо в стил рококо, пък то да вземе да дойде цар Освободител. Стопих се в нощта, без да си взема досвидания с нея. Дори не запомних как се казваше.

Така стоят нещата. Понякога човек тръгва на лов за диви прасета, но му стига и песента на чучулигата.”

денят завършва малко по-ухилено отколкото започна. това, разбира се, далеч не променя факта, че съм тъжен. ебахмумайкатавкраянакраищата. отивамдаспя.

когато денят започва ето така:

Did I disappoint you or let you down?
Should I be feeling guilty or let the judges frown?
‘Cause I saw the end before we’d begun,
Yes I saw you were blinded and I knew I had won.
So I took what’s mine by eternal right.
Took your soul out into the night.
It may be over but it won’t stop there,
I am here for you if you’d only care.
You touched my heart you touched my soul.
You changed my life and all my goals.
And love is blind and that I knew when,
My heart was blinded by you.
I’ve kissed your lips and held your head.
Shared your dreams and shared your bed.
I know you well, I know your smell.
I’ve been addicted to you.

Goodbye my lover.
Goodbye my friend.
You have been the one.
You have been the one for me.

I am a dreamer but when I wake,
You can’t break my spirit - it’s my dreams you take.
And as you move on, remember me,
Remember us and all we used to be
I’ve seen you cry, I’ve seen you smile.
I’ve watched you sleeping for a while.
I’d be the father of your child.
I’d spend a lifetime with you.
I know your fears and you know mine.
We’ve had our doubts but now we’re fine,
And I love you, I swear that’s true.
I cannot live without you.

Goodbye my lover.
Goodbye my friend.
You have been the one.
You have been the one for me.

And I still hold your hand in mine.
In mine when I’m asleep.
And I will bear my soul in time,
When I’m kneeling at your feet.
Goodbye my lover.
Goodbye my friend.
You have been the one.
You have been the one for me.
I’m so hollow, baby, I’m so hollow.
I’m so, I’m so, I’m so hollow.

то можеш да не очакваш нищо хубаво от него. прост if-then-else..

добре, добре. почвам да влизам в коловоза. в 5:54 сутринта не ми се спи толкова. посрещам деня с james blunt - goodbye my lover, чаша вода, която да отмие всичкият никотин и кофеин наслоил се в гърлото ми в последните 12 часа прекарани на това бюро. всъщност, от последните 36 часа съм прекарал 25 на него. не можете да си представите на какво прилича.. честно..

малко много ми е тъжно.. да си призная. но какво от това. живота продължава, нали така.няма да си говорим затова.
изнервен съм от глупавият nokia phone browser, който в момента в тандем с IVT blue soleil се опитва да ме изкара извън нерви. измъкнал съм си bluetooth-a от usb-то снощи, и тази чекия продължава да ми обяснява как “Brand’s 6300 is connected”. след като го закачих пак след 12 часа всякакъв attempt за комуникация между лаптоп и телефон се проваля, защото милата гадост има някакъв маркер, някъде си, който не се е затрил. и сега си мисли, че съм закачен. кура ми. и затова няма да си говорим.

върнах се много във времето тази нощ. направих нещо, което никога до сега не съм. върнах се назад във времето. стигнах до тук, откъдето е започнало документирането на безбройните ми настроения, разходих се през заминаването ми от софия към пловдив, продължавайки с връщането ми обратно от пловдив към софия,все ключови и много важни събития. като например една раздяла, ознаменувала началото на сериозно мълчание от страна на близки хора. или пък осъзнаване и realize-ване на някакви истини.

хубавото е, че ме накара да вникна в миналото и да осмисля някои от случилите се наскоро неща, грешки и проблеми. дано да е било за добро.