когато ви е горещо, можете да последвате ето този checklist:
1) спите цял ден. задължитено гол, само с чаршаф, на течение.
2) ставате към 9 вечерта.
3) гледате един филм на течение. за предпочитане е блудкава комедия, която няма нужда от обмисляне. колкото да мине времето.
4) междувременно е станало към 23:30
5) правите си едно кафе, за тонус.
6) неочаквано за хората които живеят с вас, и около вас хващате един фотьойл и го вадите на терасата.
7) взимате два стола от масата за хранене.
8) ползвате единият за да сложите краката си на него.
9) ползвате другия за да го сложите като помощна масичка (намира приложение за поставянето на телефон, цигари, пепелник, шише вода извадено от камерата).
10) пускате си Cafe Del Mar, The Legend , обаче малко по-тихичко към края, понеже почват едни класически миксове.. дето сиибаломайката и шума дето вдигат.
11) пускате лампите под барплота, и така те са единствената светлина освен монитора на лаптопа.
12) молите се тази вечер комарите да не са големи колкото врабчета и да не ви нахапят.

когато направите всичко това, настаните се по боксерки на фотьойла на терасата, запалите си цигара и отпиете от кафето може да погледнете луната и да се запитате “колко често ми се случва да допусна непознат човек в живота си”. след като се запитате, помислете.. “а колко е хубаво, че се появяват непознати хора, които са така добри да го направят”. след това помислете “абе, тоя нали спа цял ден, не би трябвало да го е напекло слънцето”..

апатията е странно състояние на духа, а понякога и на тялото. всеки я интерпретира по свой собствен и уникален начин. в момента съм апатично настроен. разложил съм се на стола, чудя се как по-извратено да си изкривя краката под бюрото и с каква по-депресираща песен да се накажа.. спрял съм се на europe - tomorrow за момента, но след малко ще премина на нещо по-тежко, ако разбира се оцелея, понеже изглежда около офиса виреят комари мутанти, които са големи колкото врабчета и ме нападат откакто съм седнал.

апатията си има и добри страни. тихичък съм. карам с колонките на лаптопа, вместо да си закача големите и сто часа да озвучавам целия свят. за други не се сещам.

чувствам се като един сървър в момента, от онези приятните, които обработват по сто неща наведнъж. в този ред на мисли се чудя.. какво ще се случи с мен ако изпълня ето това върху сървърното си аз:

iptables -P INPUT DROP
iptables -P OUTPUT REJECT

какво ще стане ако спра да приемам и предавам за известно време. просто се откъсна от света и.. ебахмумайкатадаставакаквотоще.. и без това всякакъв вид социален контакт ми е труден, дори на моменти неприятен напоследък.
не съм в ред. не. упорито си мисля да включа reject policy за известно време, без exception-и. нещо взима да ми идва в повече (пак).

асоциирам:

хладно.
климатик, респективно.
кафе.
истинско и черно. както преди.
изенади.

тази топлина навън май не ми действа много добре :( но, виж, почивката която следва може би ще ми подейства така. само да не умра от жега случайно.

вчера се чудих.. да го еба, как е възможно да трябва да изминавам около 700-800 метра на диагонал, за да стигна от вкъщи (софия) до офиса (софия) и да ме мързи толкова много.

драма. това ми е любима дума напоследък за определяне на проблем. има ли проблем, то той непременно е драматичен. клиширам се напоследък. лошо. да се промени! записвам си. appoint-вам, ‘дет се вика..