тази седмица нещо е доста напечено около мен.. чувствам се все по-уморен и не ми остава време да пиша нищо.. на няколко пъти отварях дашборда, аха да напиша нещо и ми притъпяваше, нищо не излизаше от бялото поле, в което пиша и този текст в момента.. дори не знам дали ще цъкна “Post” бутона по-долу..

а като се замисля.. какво правих в малкото свободно време тази седмица?

1) спах малко..
2) простирах..
3) стоях лежерно под дърветата в oнова приятното кафе в “Хиподрума” ..
4) инсталирах си Vista Inspirat 2, от което, смея да кажа, засега съм по-скоро доволен.
5) четох една книга за обектно ориентирано програмиране (модели за такова по-скоро) една сутрин в тоалетната..
6) така и не ми остана време да отида да си купя “Живей бързо” на Надя Чолакова. защо не си я поръчах, ще питате? ами как, те хората ще ми я донесат през деня -> ще ме събудят -> ще стана агресивен..
7) купих си канаколит и от вчера официално лаптопа ми не е инвалид и се брои за нормален (залепих му двете липсващи крачета)..

отивам да работя, че стана никое време, а аз се отнесох.. днес следобед си зададох този хубав въпрос:

question: могат ли хубави думи от непознат, дори невиждан човек. появил се изведнъж, от някъде, след като те е наблюдавал известно време да ти оправят настроението след викаща серенада в офиса?

answer: могат, и още как. неочаквано. но пък приятно.

винаги си заслужава да се прибереш до пловдив. дори за една вечер да е, дори за малко да минеш само. ебаси, как навсякъде ухае на липи. бях го позабравил това усещане. да вдишаш и целите ти дробове да се напълнят с плътен аромат, а ти никак, ама никак да не искаш да си тръгваш. doh. drama.

божичко, пет епизода на OTH един след друг са като един малък разтърсващ оргазъм. мислих си, че съм се излекувал от налазилият ме addiction към сериалите, обаче днес опровергах това. повтори се за пореден път сценарият.. “айде още един де, какво толкова ще ми стане.. само по 40 минути са..” добре де, ама бива ли да изгубя 200 минути в гледане? ще ви кажа.. бива :)

адски са и двете е. но, нейчо, признавам си. b. davis > p. sawyer.