не не, няма да пиша нищо за жените. те са сбъркани, и това е ясно. по-ясно отколкото че пикаят клекнали.

отдавна не ми бяха оставали сили да гледам филм, самосиндикално, без някой да ме изръчка. на пръв поглед блудкав, но e всъщност доста съдържателен. не ви карам да се съгласявате с мнението ми в никакъв случай. няма да е за първи път да си харесам някой филм, и да съм единственият в радиус от две-триста километра.

заслужава си да се гледа. ако не друго, поне за да видиш как Линдзи (тази червенокосата мастия с перверзния поглед по-горе) се прави на девственица. и как повръща невинно докато се обяснява в любов на бившето гадже на настоящата си псевдоприятелка Реджина (Регина или кой-го-ебе-по-дяволите), онази от трите мастии на заден план, която е на по-преден. нейният социален живот се опитва да провали, невинната Кади (произнасяло се Кейди), която била 12 години в африка и чак сега идвала в цивилизацията (тех алмайти юнайтИд стейтс). та сваляйки я елегантно от облаците на земята давайки и швейцарски блокчета за rapid качване на килорами може да наблюдавате, както казват батковците от арена, най-забавната женска война евър.

това е навсякъде, просто не е толкова концентрирано. а и играе една друга фитка, която се казва тина фей. ако не се казваше тина щях да я похваля, но днес съм бесен на всички които се казват тина или им викат така. те си знаят що.

оф, и трябва да спра да си лягам между 4 и 5 сутринта. ебати грубото е. днес филмчето се повтаря. бум капака на таралясника, пращам го с воле в другия край на спалнята, но този път поне се докато спя, бездейно ще се подготвям подобаващо за идните няколко дни, когато в свободното си време (не че ще е много) ще правя следното:

казано с думи - да си наваксам пропуснатото OTH , да се надървя още около четиринайсет поредни пъти на София Буш и да разбера аджеба какво става с любимата ми сапунка. също така, да видим дали Sopranos ще ми хареса толкова, колкото се е харесало на приятелите ми отвъд голямото синьо.

трябва да си запиша някъде, че съм сърдит на радосТина, понеже до утре ще съм забравил и няма да е ефектно. освен това трябва да си водя бележки за липсите. на който му липсвам, да пише. nickola [@] siteground [.] com или n.naous [@] gmail [.] com. не че липсвам някому, ама айде. имам известни подозрения.

списък с неща за правене:

- основно подреждане и на двата етажа. няма да мина само с първия.
- да си измисля основателна причина защо съм сърдит на радосТина - дали защото пак си показа рогата по неприятен начин или просто съм станал с гъза на горе днес (по-вероятно) и в края на деня съм решил, че тя е основният виновник за това.
- да взема най-после да намеря време, и да съм наоколо, когато и двата билинга са, че да ги видя как са.
- да си лягам рано.
- да гледам пак бригада.
- да си разнообразя основно playlist-a. напоследък съм зациклил на около десет песни. всяка за различно настроение и loop.loop.loop.loop.
- да си купя един таблет или да си ползвам телефона за подобни малоумни списъци.
- да се опитам когато изтрещя да не пиша тук. или поне да си направя един юзър, че да не си правят хората грешни впечатления.
- да анализирам защо по дяволите, когато хората започнат да се вземат прекалено насериозно работата започва да мирисва. трябва да има относителна формула.

а сега сериозно.. мисля да си лягам. стига толкова за днес. и утре ще съм изтрещял. няма да е само моментно. хаха. weirdo.

дали аз знам къде е марково? по дяволите, знам много добре къде е. знам също така и кой ме чете от там. като си преглеждах visitors попаднах съвсем случайно на този много неочакван и някак си ми стана топло на душата. така както не ми беше ставало отдавна. който е виновен за това да си признае, а да не анонимничи.

дали обаче моят любим сайт ip-address.com знае къде е марково:

ебаси, ако марково беше до морето.. дали нямаше да знам.. добре де, сериозно. има марково някъде около варна, обаче това марково няма как да е в IP space-a на Angelsoft a.k.a Langame a.k.a Filibe.NET.. това от три четири дни си го мисля.

днес е денят на дали-то. незнам какво става. може и да е от ацетона в офиса, понеже в някой стаи се цикли паркета, може да е от недоспиването снощи, обаче цял ден дали-кам.

дали това ще е сериозната версия на дали-то. ами, да.. имайки в предвид, че ето това е несериозната. незнам дали може да има по-изтрещяла такава. дали?

дали тези дни взех правилните решения за кашата в живота си? май да. а дали и те (кашата и тя) мислят като мен? тя със сигурност не. но виж, кашата дали не и е по-добре така, като е оправена.

дали сега не е около един и половина, а аз не лежа в леглото и се чуда каква глупост да сътворя още?

дали е трудно да се херметизират чувства? да имаш контрол над тях един вид. дали? а как мислите, дали всичко е просто въпрос на контрол, на воля, на сила да преглътнеш нещо хубаво за сметка на успеха в по-бъдещ аспект?

а дали това не е ебаси простотията? и дали не боли, а? май боли. така излиза от цялата работа. бой и ебане не се връщат. излиза, че и нараняванията нанесени ментално също. историята го доказва. няма как. идеалният сценарий за драма с никакъв хепиенд. дали?
“един ден всичко хубаво свършило. амбър се събудил от дълбокият си, дванадесетгодишен, полусън, в който добро, лошо, алохол, наркотици, жени и платени жени се преплитали с амбиции, желание, не чак толкова желание, даже понякога нежелание към всякакъв успех. до този момент той се носил по вълните на течението, което по една или по друга причина досега не го било потапяло.

минало малко време, и след като той се събудил осъзнал, че течението е по-силно, по-агресивно и по-студено. беше навлязъл в непознати води, в които течението било по-скоро нещо като нюанс в цялото движение. в тези води или плуваш напред, или потъваш. това му шепнел един гласец в него. и той плувал, много упорито се борил. драпал. набирал се, лишавайки се от съня си, деня си. плувал ден и нощ. накрая обаче се изморил. стигнал до един дънер, на който легнал и заспал дълбок сън.

скоро сънят се разнесъл из всяко влакно от тялото му, изпаднал в кома и заживял в един друг свят. там било отново спокойното течение, което го носело и преди. само че сега то го носило много по-бързо, сигурно и все напред. амбър, обаче бил мъдър и навреме разсъдил, че много хубаво не е никак на хубаво и предчувствал лошите неща които са на път да му се случат. на няколко пъти той сънувал сън в съня. това му дало знак, че е време да тръгне срещу спокойствието и да излезне от комата.

по един или по друг начин, нашият герой успял да се пребори с нея. сам пожелал да се върне в света на силното течение, където е слаб и се бори всеки ден. минало време. той овладял течението и то отново станало слабо, както онова от което беше дошъл. само от време на време успявало да го поеме и да го разклати до степен, в която почти да изгуби контрол.

сега амбър продължава да се носи по течението, обаче самичък. само с шепа верни приятели. въпреки, че много принцеси минали през сърцето му, той винаги успявал да е по-силен от тях и тяхните чувства. те плачели, той също. но не се връщал назад. това просто било по-силно от него. поради всичките несгоди той станал един безчувствен камък. който се плашел от всичко нежно и красиво. за него то било непознато и тайнствено вече, тъй като толкова много време не бе изпитвал чувства.

и, както може да се досетите, един ден амбър бил връхлетян от нови чувства. започнал да изпитва топлина и нежност. но това не траяло кратко. той бил конструиран така, че да отблъсква след време. и така се понесъл в един безкраен кръговрат. в който вървял напред и се борил със себе си. и така до края на света.”

залагам, че почти нищо не разбрахте от горния разказ, освен че въпросният амбър е турбо looser, егоист, мислещ само как да прокопса.. и аз не го разбирам.. дали?

playlist today:

1. liquido - narcotic
2. james blunt - goodbye my lover
3. nightwish - angels fall first
4. whitesnake - now you’re gone

+ много beverly craven.

всъщност, денят донякъде беше не-чак-толкова-тъжен. като изключим края му, тъмнината в която се гмурнах като си тръгнах от офиса. sms-ът който получих, отговорът му и изводите от него.

хлоп на капака на лаптопа, даже ме мързи да hybernирам. изпращане със замах на другия край на леглото. прегръщам възглавницата и припадам.

изобщо. един такъв.. никакъв ден. а не са минали даже две седмици все още. ебаси.

в края на краищата, заплануваните генералните промени в живота ми ще се състоят. известно време, може би един предиобед, в четвъртък бях убеден донякъде в дадено нещо, докато всъщност не проведох още един, доста по-състоятелен разговор, в който получих потвърждение и подкрепа от хората, благодарение на които съм стигнал донякъде.

в края на краищата няма да сменям работното си място, а позицията, както и работното време. това, дай боже, ще ми помогне да сложа най-после ред в здравето, живота си и начина по който го живея. малко много ми е странно, че всъщност това се случва, макар да е логичният, правилният и по-добрият изход от ситуацията. усещам втора версия на ето това ненаспано откровение, но този път доста по-позитивно настроено и без частта със заминаването. иначе, да, ще ми е тъжно, но знам че е за добро.

съществената част от равносметката е: една жена по-малко, една професия, кято продължава напред, малко повече сън за в бъдеще и изпит в НБУ утре следобед.

това с жената, може би вече го преживях донякъде. знам, че и тя чете тук, и въпреки това никак не се притеснявам да го кажа. както и не се притеснявам да кажа бриляната сентенция “очи които не се виждат се забравят” и както мога да кажа още много неща, но няма да го направя тук, защото, първо - макар и кошче за менталните и емоционални отпадъци, блогът ми не е комуникатор, няма и да бъде, и второ - не е е моят начин за водене на такъв тип разговори. просто вметка в частта за равносметката.

професията, тя продължава напред. малко неизвестно накъде, но напред. срам ме е от себе си, че донякъде не издържах на напрежението, на което бях подложен последните седем-осем месеца, но след последното инфарктно прибиране по светло, комбинирано с адски главобол, световъртеж и сядане по гъз без собствено желание трябваше да преосмисля малко начина си на живот и (не)здравословните му аспекти.

утре в 14:00 трябва да се явя във втори корпус, стая 108 и да видим дали ще се справя. НБУ казват следното:

Тестът се състои от 100 въпроса, обособени в две части: Общообразователна подготовка (по десет въпроса, разпределени в следните раздели: Български език, Литература, История, География, Математика, Физика, Химия и Биология) и Логически въпроси (по десет въпроса, разпределени в раздели Разсъждения и Семантика). Въпросите във всички раздели на теста са от типа “въпроси с множествен избор” - съдържат условие, към което са дадени 5 различни отговора. Задачата на кандидат-студента е да посочи най-подходящия отговор.По-специфични са текстовете от раздел “Разсъждения”. Най-често те са адаптирани откъси от различни източници: статии от печата, писма, рекламни съобщения, неофициални дискусии и разговори. Те изискват да се прочете текстът, да се разбере информацията, която съдържа, и да се отговори на въпросите към него.Само един от предложените отговори е верен и съответства напълно на условието на въпроса.

(копирано от тук)

край на равносметката. още след като има развитие.