нахвърляно..

Ежедневно — Brand @ July 25, 2007 / 1:28 am (3)

12:00
събуждането ми днес по обед беше съпроводено с гърбобол - интересен вид болка, причинена от прекомерното седене под климатик. очакваше се.

14:00
температурите удариха 44 градуса на сянка и това е*а майката на положението. на слънце пък го докараха до 55-6.. задух. мъка. драма. личи си сигурно, че ме е напекло.

18:00
въпреки всичко това, днес прекарах интересен следобед в пловдив. даже по-скоро беше интересен следобед с интересна вечер. в компанията на човек, с който не бях виждал близо година. и не само. бяхме се събрали на една маса хора, с които преди години имахме много общи неща. всъщност още имаме, но са размити в ежедневието. а преди бяхме неразделни.

спомени нЕкакви, както казват кореняк столичЕните. хубаво нещо са.

02:15
трябва да си сменя скоро темата. наскоро смених тази на телефона, време е да смена и тази на блога, че това сиво ми действа депресиращо вече.. откъде да си намеря нова? идеи? пишете? мерси.

02:25
и на лекар трябва да отида. особено след душевната тъпанарка която си забих прочитайки това. мислих си, че само на мен ми има нещо, та не ми харесва Анг. Гр. ама не, не съм сам.

2:30 
драма. мързи ме. чудя се: нормално ли е една почти шестнадесет годишна кучка да се чука като животно. обаче с половината град. и да си вярва, че може да се промени. няма да намеря отговор на въпроса, може би. ще организирам анкета тези дни. обещавам.

неделя сутрин.. епизод 2

Ежедневно — Brand @ July 22, 2007 / 6:33 am (3)

събуждане: малко преди пет сутринта. по план беше четири.
първа мисъл: да го еба, тоя зъб няма ли да спре да ме боли.
първо действие: ох, къде ми е хавлията.. лек крос до банята.

под душа: около три минути след като съм станал.
първа мисъл: ох, само да мине днес. как ще се наспя.
първо действие: (цензурирано от редакторите).

излизане: около десет минути след като съм се изкъпал
първа мисъл: трябваше ли да си забравям слушалките горе?
първо действие: препсуване на уличните псета, които ме заграждат всяка сутрин.

в офиса: около пет минути след като съм излезнал от вкъщи.
първа мисъл: деба тая тъпа vending машина, пак ли няма бъркалки в нея?
първо действие: click-click-click и климатика започва да прави “иглу”.

на бюрото: около десет минути след като съм влезнал в офиса.
първа мисъл: пак ли съм бил на батерия снощи, да го еба. къде ми е зарядното?
първо действие: оО (опулване). *!@#@!# (псувня). четене на поща.

това беше накратко. едвам, ама едвааам станах. изгубил съм тренинг ли, какво ли.. незнам. обаче дойдох до офиса на автопилот.

добрите новини са, че от септември ще съм нормален човек, с нормално работно време. най-после. hip-hip-horray!

време е да прегедам К & Б и да поработя. дали съм забравил perl за две седмици?

Борислав Зюмбюлев и анализа му на интернет потебителите..

Ежедневно, нервно — Brand @ July 21, 2007 / 4:14 pm (4)

изпървом мислех да не коментирам тази статия. прекалено много се изговори досега. обаче.. след като прочетох и ето това мнение се почувствах провокиран.

добре де.. как може да се биеш в гърдите, че си ПЪРВИ заместник-главен редактор на дадена медиа, а всъщност да нямаш.. как да го кажа по-меко, че да не ме привикат на “Майор Векилски”.. елементарна обща култура? как може да живееш в лето 2007 и да си позволяваш да размиваш представата за едно общество, което дори не разбираш? което не познаваш.
това е един от въпросите, които днес забравих да задам на господин Борислав Зюмбюлев, първи заместник-главен редактор на “24 часа”. написах му кратко писмо питайки го, аджеба в неговият свят само едностранно и без коментар ли стават работите и къде е нашето право на глас. дано да е усвоил използването на email клиент. ако до няколко дни не ми отговори ще бъда принуден да си препечатам писмото на лист хартия и да го адресирам до редакцията, в която той работи.

някак си е неприемливо. някакъв човек, робуващ на идеята, че щом в титлата му има “главен” то е заслужено във всяка една област, сяда и оплюва група хора, които просто искат да са свободни в думите си. както би трябвало да бъде. да могат да казват каквото мислят, по начина по който го правят. обаче той не го прави по модерният и цивилизован начин, по който би трябвало - така че да им даде право да се защитят. просто сяда, изсипва кофа л**на (в текстов формат - тук) пред стадото си от читатели и толкова.

за мен една от главните разлики между печатна и електронна медиа е, че при едната (печатна) само четеш, асимилираш и си свободен да си говориш с вестника.. докато другата (електронната, powered by светият Интернет), която господин Зюбмюлев явно не познава, позволява организирането на дискусии, обмен на мнения, право на лична позиция. все неща неудобни на българските “журналисти”, които напоследък им е по-удобно да играят нещо като кукли на конци. както казват старите музиканти “който плаща — той поръчва музиката и танците”. но да не се впускаме в анализ на разликите. темата е достойна за реферат, курсова работа по ред специалности и така нататък.

нека видим какво разбира един човек, който по стечение на обстоятелствата е не до толкова запознат с родното e-пространство, общество, тенденции и за него непечатните (електронни) издания са си чисто и просто таблоиди.

неминуемо разбира, че:

1) Всеки човек, който има компютър, недай си Боже и Интернет, мрази Слави Трифонов.

ми не е баш така. аз например в момента имам в плейлиста си поне десет негови песни и ги слушам с удоволствие. но нали таблоидите мразят слави.

2) Анонимният човек в Интернет е почти потенциален сериен убиец, задължително анонимен.

дали уважаемият автор има еееееееей толкова представа какво значи анонимност. елементарно — много по-лесно ще дойда и ще напиша на редакцията на “24 часа” със спрей “едикой си е едикакъв си” и няма да ме хванете доживот. докато ако отида и оставя коментар някъде, който е против обществените норми (когато има приети такива за интернет пространството и то се третира със закон). но това са неща от този век, не от миналият.

3) Активната част от българското е-общество е съставена от хора над средната възраст за страната.

мисля, че би трябвало да имате социологически отдел във вестника. те със сигурност (надявам се, иначе язък ви на бюджета) трябва да знят колко е средната възраст на интернет потребителите. ако не сте организирали такива анкети, дори за вътрешно ползване, то моля ви направете го. ще ви бъде от полза. аз съм на 20 и съм online от 7+ години. дали аз съм зле с математиката или съм далеч от средната възраст в страната? сещам се за много такива примери. хора между 17 и 30. и те ли са средняци?

4) Има точно два типа хора, които ползват интернет — влечуги и тъжни гейове. Първите се нуждаят от лекарска помощ, а вторите страдат от разстройство на личността. Повечето са родени на село.

сигурен съм, че ако направим един обществен експеримент ала Мартин Карбовски в който съберем 20 души от някой блог агрегатор, примерно този на “Дневник” и 20 журналисти от “водещи” медии и им направим психотестове, то този на първите ще е по-приятен за гледане. и не мисля, че има нещо лошо в това да си роден извън голям град. селянин == (равно, нарочно два пъти, но ще ви трябва още един живот за да го разберете) манталитет, начин на държание, а не на класова принадлежност.
изобщо.. господин Зюмбюлев, проверете си пощата (ако знаете как) и ми се обадете. посочил съм имената и телефона си. с удоволствие ще ви натрия носа в статия тип “Опровержение” или “Обратна връзка”. ако такова нещо разбира се съществува във вашата медиа.

« натамнасам »

©© | Блогът на Никола Наус | nevermore. v.4.1 | тема barecity, невинно модифицирана. | 16 заявки към базата. заредени за 0.565 секунди.


Нека да променим парламента заедно