така бих кръстил филма с този сценарий, понеже е епично и донякъде, признавам си, логично продължение на busted. и, преди да сте попитали — не, филмите са гадни. и двата. не искате да ги гледате. не ги препоръчвам, освен ако не сте любители на hardcore завързаните сюжети, които са с хепиенд, но не за вас.

x: “много ли си angry?”
y: “не, защо?”
x: “има ли нужда да ти казвам нещо?”
y: “не, знам всичко.. просто познавам хората”

…

x: “то не пита, нали знаеш,,”
y: “знам, повярвай ми..”
x: “и все пак, много си ли ми angry?”
y: “не, наистина.. дори те разбирам, на мен ми ми се случи същото все пак..”

стояха на терасата. дъждът ръмеше тъжно, а те гледаха в нищото. слънцето се беше скрило. точно като по сценарий в добре режисиран и високобюджетен филм. само че тук героите не бяха високоплатени актьори с къщи в бевърли хилс. не. те бяха млади, коренно различни, с едно единствено и фатално съвпадение в афинитетите. съдбата пак беше решила да се изгъбарка с тях и да ги постави пред поредната гоглота.

филмът продължи и до края си протече по същият начин, по който беше започнал. нищо не се беше променило. не се е променило досега, няма и да се промени в бъдеще. единственото, което остава трайно след надписите в края му е болката.

само през зимата ли ми се струва, че е много гадно да подадеш ръка на двама души, да им помогнеш да успеят в нещо, а те в различни периоди от време да се опитат, и дори да успеят, да отнемат двете ти най-скъпите за момента същества. ти, разбира се си доверчиво копеле, и затова си направил грешката да им споделиш? и на всичкото отгоре да сложат маските си и да се правят на приятели след това. и да не ти казват истината в очите, а да се налага ти да го разбереш по трети, свой си начин.

сякаш са се наговорили, чак не е реално..

май не е от зимата, а по принцип. ай сиктир, драги зрители. писна ми да съм винаги добър в ситуацията.

п.с. на този ден преди една година се върнах в софия. и нещата все още си бяха по местата. колко много лайна могат да се случат за една година, почти бях забравил.

интересен “диалог” между Divedi от MyKinda и всемогъщият ачко. може да бъде прочетен ето тук.

p.s. ачко, палячо:) казвам се Никола, а не Николай. и фамилията ми е Наус, не Гаус. да те шибат триста потни коня, философче мое.

via Facebook.