измина една доста тежка работна година. за мен и за цялата компания, в която работя. сборихме се с много проблеми, постигнахме много високи резултати, а някои от нас (аз, да кажем) преживяха същинска метаморфоза и job description-ите им се измениха многократно.

на нашето коледно парти, по традиция се раздават награди. от днес с гордост съм MVP (Most Valued Professional), заедно с Мариан, Дима и Тина. иначе казано Employees of the Year.

аз и Маринов взехме приза за Most Valued Technical Professional, състезавайки се цяла година заедно с колеги от още четири отдела. той (Мариан) беше болен и не присъстваше, и може би още не знае.

сега е време за веселба. myclub, идвам.

п.с. Мариане, нашето MVP няма нищо общо с Microsoft-ските MVP-та, не си връщай наградата, моля те :)

вместо на коледна среща на блогърите, аз се озовах на стоматологичен стол, под упойка. има ли опция на 20 години да си сложа едно изкуствено чене и да забравя за всички шибани проблеми които евър имам със зъбите си.

писна ми.

п.с. хайде някой да подхвърли някакви снимки от събитието, че много яд ме хвана.

в сутрини като тази, в които не мога да си отворя двете очи доста време се сещам за един безсмъртен рефрен на “Хиподил”:

“аривидерчи, тъпа путко,
аривидерчи, тъпа путко,
аривидерчи, от моя кур..
ти не щеш да си мене..
искаш да си до някой друг..
но мен изобщо не ми дреме..
затова, че ти си БОКЛУК..
аз не искам да си до мене,
аз те искам до някой друг..
мен изобщо не ми дреме..
затова, че ти си БОКЛУК”

аривидерчи, не успях да се счупя на боровец, само малко ме боли гърба. иначе успях да продължа развитието си като потенциален мега алкохолик.

сега обаче е време за работа. back to basics. back @ Sofia. драма.