тя е на деветнадесет. от софия е, но е избягала в пловдив и танцува на пилон. стегната е. косата и е почти до кръста. черна, гъста и къдрава в краищата. бельото по нея е не повече от няколко квадратни сантиметра, а напращелите и гърди ще изскочат всеки момент от сутиена, който и без това ще свали малко по–късно..

започва да танцува. прави го бавно и грациозно, после бързо и агресивно, завърта се на пилона, скача от подиума и с няколко крачки стига до мен. възсяда ме, въпреки немият ми протест и започва да движи стегнатият си задник в скута ми. песента свършва и тя сяда до мен. опитва се да си изпроси бейлис и някак си успява. поръчва и небрежно отмята коси назад.

казва се петя. тялото и излъчва страст, има най-черните очи, които някога съм виждал и се опитва се да бъде директна с мен. обяснява ми, че прави всичко за пари. колкото повече пари - толкова по-бясно се чука. иначе се чука и за без пари, само за удоволствие. имало нещо нимфоманско в нея. напъхва ми нещо подобно на визитка. да съм и се обадил тези дни. завързваме разговор, в който обаче не става на нейната. не ме хвана в настроение, макар да се постара. отиде си от масата изнервена и възбудена. толкова бързо и грациозно, така както беше дошла.
ебаси, в какво се забърках пак.

отдавна се каня да прочета повече по темата, може би още от последният training, който водих преди този, който водя в момента. изглежда ще ми стане традиция към края на всеки да пиша нещо такова. миналият път разказах за DNS и каква е идеята там като цяло, днес, обаче провокиран от един безбожно глупав клиент се зачетох в историята на домейните като цяло.

всичко започнало в далечната 1985-та, когато били дефинирани първите TLDs (top level domains) честта да са първи имали .com, .org, .edu, .gov и .mil.

първи в .com ауторитито се разписали хубавците от symbolics.com. това се е случило през март 1985 (някъде две години преди да се родя). последвали ги cmu.edu, purdue.edu, rice.edu, ucla.edu и bbn.com, през април. юни и юли същата година били регистрирани съответно първият .gov домейн css.gov, и, първият .org mitre.org.

днес, през 2008-ма, нещата изглеждат горе-долу по следния начин:

появили са се нови звезди. .net, .info, .biz, .us. от старите като масови са оцелели само .com и .org, което е разбираемо. замисълът им е такъв още от самото начало.
домейните са донякъде безкрайни, а какво ще правим, малеле, когато свършат IP-тата — драма в няколко стъпки от Делян.

малко е странно усещането на сутринта, когато отвориш очи в хотел, който се намира в родния ти град и се чудиш какви си ги надробил отново. странно наистина.. обаче си усмихнат, топките те болят по-малко и всъщност си една идея по-свеж от миналата седмица по това време.

ставаш някак си от леглото, отиваш под душа с идеята да се освежиш и .. о, изненада. няма топла вода. дори това, обаче, не е в състояние да помрачи хубавото ти настроение. просто теглиш една сочна наум. странно, може би си се променил..

успяваш да намериш дрехите си, невинно разпръснати из цялата стая и смачкани до безбожност, на топка, обличаш ги и си тръгваш. излизаш, разминаваш се с камериерки по коридора, предаваш ключа на рецепцията, плащаш си минибара и махваш за довиждане.

качваш се в таксито и му казваш да кара към вкъщи. явлението събота вечер свърши по-бързо и сладко от очакваното. сега си обратно в реалността, you noob.