по повод настъпването на първа пролет Студентски съвет на ПУ “Паисий Хилендарски”, съвместно с Медицински университет – Пловдив, Европейски колеж по икономика и управление – Пловдив, Университет по хранителни технологии – Пловдив и Аграрен университет – Пловдив организират първия по рода си студентски пролетен фестивал за всички студенти от гр. Пловдив под надслов „OPEN STUDENT FEST”.

паралелно с фестивала ще се проведе и конкурс за красота “Мис Академика Пловдив 2008 г.”, на койте ще има 30 участнички-по 6 от всеки университет. журито оценящо момичетата ще се състои от представители на фирмите спонсори, журналисти, хора на изкуството и гости на фестивала.

Всички приходи от фестивала ще бъдат дарени за нуждите на клиника по детски и генетични заболявания УМБАЛ “СВ. Георги”.

приветствайте го:

— снимка тук —

една легенда се завръща в отбора! тикети долни! къде сте? и jim beam-a свърши ;)

p.s. няма снимка, понеже заплахата му беше много сериозна и не можах да устоя.

[5:41:46 PM] Gergi says: maxni q taq snimka 4ovek
[5:41:50 PM] Gergi says: sha ti se razsurdq
[5:41:52 PM] perl says: mnogo si gotEn
[5:41:53 PM] perl says: ahahahah
[5:41:57 PM] Gergi says: seriozno
[5:42:00 PM] Gergi says: shte ti se razsurdq
[5:42:02 PM] Gergi says: i nqq da piq s tebe
[5:42:03 PM] Gergi says: :D
[5:42:14 PM] Gergi says: ROFL
[5:42:17 PM] Gergi says: pls mahni q

той се събуди облян в кървава пот.

отново беше сънувал кошмар. по-истински от всеки друг път. танцуваше с нея. за последно. звучеше любимата им песен. те двамата винаги бяха и не бяха имали много и малко общи неща помежду си. връзката им, ако може да се нарече така, беше чисто платоническа и едностранна. някога, преди много време, той беше луд по нея. не мислеше за друго, освен за нея. в сърцето му нямаше място за друга и други. имаше само една цел — да я спечели. животът му беше поднесъл на тепсия всичкото благоденствие на земята, не го лишаваше от нищо, но и не му даваше само едно — сърцето й.

когато той заминаваше за пореден път и напускаше града за дълго, той се свиваше на седалката и с целият си вътрешен глас крещеше. проклинаше. мъстеше наум. не искаше да си тръгва. тя му липсваше. толкова много, че през дългите си странства той губеше ума си доста начесто.

тя, от своя страна не беше много трогната от всичко това. когато него го нямаше в града се забавляваше с приятелките си, работеше и гонеше вятъра из улиците. пилееше всичкото му внимание, поднесено внимателно и на сатенен поднос. не го оценяваше. в един момент дори вятъра и избяга и тя остана сама.
сега обаче, ролите им бяха разменени и затова сънят му беше кошмар. той отдавна беше преживял болката от загубата й, а тя тепърва беше започнала да осъзнава, че последният им танц ще съдържа последните й стъпки в живота. с последни сили тя се вкопчи в тялото му и започна да крещи за милост. за шанс. но не.

последни акорди. и.. край. сънят се разми, завъртя се из стаята и стремглаво нахлу в съзнанието му.

той отново заспа.

заспа щастлив.