“почиствах бюрото си, бавно и старателно. нещо, което правя сравнително рядко, особено при наличието на чистачка в офиса. нещо ме стягаше отвътре. душеше ме бавно и старателно, а аз го контрирах като извършвах нещо безсмислено само по себе си си, по изключително нетипичен и особено педантичен за мен начин.

събрах си багажа, навих си внимателно зарядното на лаптопа, прибрах си мишката в калъфа. изпуших нервно една цигара на терасата в очакване на изненадата, която предчувствах. беше към седем сутринта, в понеделник. отдавна не бях карал нощни смени. подозирам, че халюцинирах нещо, но я видях. същата, по която съхнех доскоро.

нахлузих си якето, пуснах набързо shuffle mode и забих слушалки в ушите. качих се в асансьора и в момента в който най-флегматичният-асаньор-на-тази-земя-в-чисто-нова-сграда тръгна надолу, аз просто замръзнах отпуснат назад и облегнат. гледах се в огледалото и не вярвах какво се случва. в главата ми се прожектираха отминали моменти. на удоволствие и на тъга. имаше баланс. за шест етажа време.

като излезнах от асансьора се надявах, че всичко ще свърши до тук. отне ми около пет минути да мина няколко крачки, всъщност. цялото фоайе на сградата ухаеше на нейният парфюм. полазиха ме тръпки. смених няколко цвята и едвам се добрах до първото срещнато такси. а в слушалките, някак иронично звучеше онази песен, застинала на частта със someone to bruise and leave behind.

прибрах се някак, влезнах под душа да отмия ароматът и от себе си. от кратката ни среща с парфюмът и във фоайето, той се беше впил във всяка фибра на кожата ми.

летнах и заспах дълбоко, без да сънувам. ароматът на миналото си беше отишъл от сетивата ми.

note to self: халюцинациите може да са причинени от бруталната кофеинова комбинация, която включваше два броя red bull, с двойно кафе и шоколад с цели лешници. всичкото това гарнирано със две кутии цигари и малко сън.”

интересни и непубликувани досега неща намирам из драфтовете си напоследък,а?