back in business
върнах се. всичко май вече е наред. единственото нещо, което успях да напиша в четирите почивни дни, които изкарах главно по гръб и на тихо е това:
О, чудо. За първи път тази седмица съм обладан от някакво адско спокойствие, та чак седнах и да го запиша. Пак съм в Копривщица, където времето е спряло. Астрономическото. Иначе метеорологичното такова в момента се бунтува във формата на дъжд и градушка. Точно преди да завърша предното изречение спрях да пиша за малко. Лежерното ми безделие беше нарушено за малко от някъв мощен тътен, който успя да разтресе вратата на стаята. Беше толкова силно, че дори успях да го чуя през слушалките, пеещи Meiko Kaji, която признавам е доста подходящ музикален фон.
Онзи ден, две много мили девойки си играха с телефона ми по време на обяд. Даже ми оставиха някакво скрито послание, записано вътре, което приех като някаква абстрактна форма на завет. Засега съм го спазил. И двата му аспекта.
edit: едната ме похвали, другата каза, че не ми вярва.
След проведеният разговор с моето скрито аз, мисля че вече имам ясна дефиниция на това което се случва със, във, около, над, под, зад, вляво, вдясно и отстрани на мен. Хубавите новини са, че започнах да проумявам безобразният си инат си в едни ясно определени насоки, и то, до степен, че да го променя. Лошите са, че ще трябва да намеря някакъв заместител за празното място, което ще се отвори тогава.
написал съм го в 16:46 на 07.09.2007.
нямам сили/нерви/време/сън да пиша днес. понеделник е и е много.. понеделнишко..
Brand @ Мисли, чувства и лайна // September 10, 2007 / 11:39 pm
