23:30.. Някъде след София, по ЖП линията към Пловдив.

Преди малко изпратих един есемес на билинга, че във влаковете има някаква прикрита романтика.. нещо като скрит frauder, който се опитва нагло да чийтне и да си плати с чужда кредитна карта. Само единият благоволи да ми отговори,з ащото подозирам, че другият битово се алкохолизира и си е заебал телефона „у пичка си лелина” (а.к.а. в другата стая е)..

Преди малко дойде един дебел кондуктор (казвам дебел, защото тежеше може би около един път и половина на мен). Поиска ми билетчето, аз му го давам, а той ми отвръща

- А, ами то.. такова (почесва се) .. то тука е първа класа.. Вашият билет е за втора.. Ще трябва да се преместите..

- Ами… (оглеждам се).. не прилича много на първа.. ама щом казваш..

- Ела, ела (дърпа ме за ръката) .. ела да ти покажа..

И ме издърпва като непослушен ученик в другият край на вагона, където, нещеш ли пишело „Iва класа”..

- Хубаво де – казвам аз – като е за втора, може ли нещо, така, да доплатя.. да измислим нещо (усмихвам се заговорнически).

Тук лицето на дебелият чичко, облечен в униформа на БДЖ и античен съветски перфоратор за билети в ръка, светва. Той знае, че по принцип имам право да доплатя, но от това за него кяр никакъв..

- Ама.. то.. такова.. ами хайде, от мен да мине.. Дай три лева..

- Е.. гледай сега (с делови тон му казвам аз) .. три лева плюс тези седем които вече съм дал за билета правят десет. За десет лева плюс още малко аз пътувам със автобус, където винаги имам сигурно място.

- Ама.. (заеквайки)…

- Ама.. за десет лева ще трябва да направим купето, в което съм такова, в което се пуши. За пушачи.. В момента е за непушачи..

- Ми.. що да не го направим за пушачи? Какъв е проблема.. този който е с теб пуши ли?

- Ами.. аз откъде да знам, не го познавам.

Пълничкият кондуктор свойски започва да ме води към купето, отваря с един пръст вратата и изтърсва:

- Г’усине.. ви’й пушач ли сте?

- Да, защо питате..

- Ами.. тука с другият господин, който се вози с вас (прави жест с глава, с който ме посочва) се разбрахме, че това купе се преквалифицира за пушачи, от този момент нататък.

Аз си мислих, че само с устна уговорка ще се разминем.. а тя каква била работата.. нашият човек направи нещо, което ме изуми.. Излезна извън купето, хвана лепенката, на която имаше нарисувана задраскана цигара и я СКЪСА.. ама я отнесе като.. куцо пиле – домат. После продължи надолу по купетата.. Този просто ме разби. Корупцията е навсякъде, дори в бързият влак, пътуващ в посока Пловдив, тръгващ от София в 23:00. Трябваше да му поискам касова бележка, дагоеба, как не се сетих да се изгавря до край.

Току що си запалих цигара. Да забия още един пирон в ковчега си, след хипернатоварената работна седмица беше горе долу допустимо. Звуча все едно пуша по една кутия на месец, ама не е точно така..

Оглеждам се, а в това купе няма нищо, което да ми подсказва, че е първа класа. Като изключим, може би, опцията лампата да се гаси. Аз всъщност май за около пети път през живота си се качвам на влак, и не знам, може би това го има навсякъде? Има и огледало, обаче така като гледам някой си е навлекъл вече седем години нещастна любов, защото е напукано, при това доста. Когато влакът тръгна, прозорецът се затвори сам. Викам си наум „бахмааму, стига бе, това да не е с ел.стъкла нещо?” .. да бе, минало покрай ел.стъклата.. просто горкият се кандилка нагоре-надолу постоянно, когато влакът е в движение.

Група млади и изрусени роми (бе, живи мангали си бяха, ама нейсе) току що минаха покрай купето ми и огласиха коридора с някакви тяхни си думи, от които разбирах само „лаптоп”, „баш”, „машала” и нищо друго.

Е, аз продължавам да се возя, не получих отговор на последният есемес , който целеше да информира билинга, че ако заспя във влака ще се събудя в Бургас и ще я чакам там. Частта със предложение за брак я пропуснах галантно. Не е чак толкова скритата романтика в това купе, че да ме накара да и го предложа със есемес докато пътувам. Би било нелепо. Колко, на фона на цялата нелепост наоколо напоследък, незнам, но ..

Опциите са две. Или е заспала, или ми се е разсъдила, че нарекох Буковски с малкото му име. Ще разбера утре, най вероятно.

п.с. Ако това тук не види бял свят и не се публикува, значи гореописаните циганета са успяли да ме набият и да ми вземат компютъра.

п.п.с. Ако сутрин станеш и в огледалото виждаш мургаво лице, с изрусен перчем, и все пак можеш да четеш.. и не само.. четеш точно това.. то имай в предвид, че в момента те псувам много. Доста съм добър в това..

п.п.с. Ако случайно си успял да отключиш компютра ми, след като тези циганета, за които съм писал по-горе са го изхвърлили безуспешно, и си съвестен гражданин, просто отиди на http://naous.net/me , виж как да се свържеш с мен и го направи. Обещавам ти признателност до гроб, гарнирана с много алкохол и леки жени.

п.п.п.с (update) Току що се прибрах. Часът е четири без малко. Лягам да спя. Явно плаша ромите и те не смеят да ме крадат. Ха.