така бих кръстил филма с този сценарий, понеже е епично и донякъде, признавам си, логично продължение на busted. и, преди да сте попитали — не, филмите са гадни. и двата. не искате да ги гледате. не ги препоръчвам, освен ако не сте любители на hardcore завързаните сюжети, които са с хепиенд, но не за вас.

x: “много ли си angry?”
y: “не, защо?”
x: “има ли нужда да ти казвам нещо?”
y: “не, знам всичко.. просто познавам хората”

…

x: “то не пита, нали знаеш,,”
y: “знам, повярвай ми..”
x: “и все пак, много си ли ми angry?”
y: “не, наистина.. дори те разбирам, на мен ми ми се случи същото все пак..”

стояха на терасата. дъждът ръмеше тъжно, а те гледаха в нищото. слънцето се беше скрило. точно като по сценарий в добре режисиран и високобюджетен филм. само че тук героите не бяха високоплатени актьори с къщи в бевърли хилс. не. те бяха млади, коренно различни, с едно единствено и фатално съвпадение в афинитетите. съдбата пак беше решила да се изгъбарка с тях и да ги постави пред поредната гоглота.

филмът продължи и до края си протече по същият начин, по който беше започнал. нищо не се беше променило. не се е променило досега, няма и да се промени в бъдеще. единственото, което остава трайно след надписите в края му е болката.