вместо на коледна среща на блогърите, аз се озовах на стоматологичен стол, под упойка. има ли опция на 20 години да си сложа едно изкуствено чене и да забравя за всички шибани проблеми които евър имам със зъбите си.

писна ми.

п.с. хайде някой да подхвърли някакви снимки от събитието, че много яд ме хвана.

часът е някъде към 8:20 сутринта. на вратата на апартамента ни в пловдив нещо скърца. лом пияният ми син се опитва да влезне вкъщи, но не успява да уцели ключалката близо десет минути. баща му стана да му отвори. пак. отново.
пропил се е, да. пропил се е много. нещо му тежи, а той го дави в алкохол. защо? каква е тази черна мъка, която вече месеци наред го кара да се пренася в друг свят, друго място всяка събота вечер?

когато чуеш този разказ от майка си наистина осъзнаваш, че си един пропаднал алкохолик.

първи декември. за мен зимата започва, а с нея и характерното настроение тип “студено ми е, целият свят ми е крив и/или виновен за всичко”. сещам се за един стих на Вапцаров по повода:

“Дохождат дни, такива мрачни дни,
че иде ти да виеш от ненавист.
Боли в гърдите, в мутрата горчи
и в гърлото ръжда се наслоява.

Дохождат дни… и питаш се защо
е тази болка, тази дива ярост,
така е скрито нейното ядро.”