чуденка?

Мисли, чувства и лайна, болка, нервно — Brand @ November 13, 2007 / 9:14 pm (1)

само през зимата ли ми се струва, че е много гадно да подадеш ръка на двама души, да им помогнеш да успеят в нещо, а те в различни периоди от време да се опитат, и дори да успеят, да отнемат двете ти най-скъпите за момента същества. ти, разбира се си доверчиво копеле, и затова си направил грешката да им споделиш? и на всичкото отгоре да сложат маските си и да се правят на приятели след това. и да не ти казват истината в очите, а да се налага ти да го разбереш по трети, свой си начин.

сякаш са се наговорили, чак не е реално..

май не е от зимата, а по принцип. ай сиктир, драги зрители. писна ми да съм винаги добър в ситуацията.

п.с. на този ден преди една година се върнах в софия. и нещата все още си бяха по местата. колко много лайна могат да се случат за една година, почти бях забравил.

back in business

Мисли, чувства и лайна — Brand @ September 10, 2007 / 11:39 pm (0)

върнах се. всичко май вече е наред. единственото нещо, което успях да напиша в четирите почивни дни, които изкарах главно по гръб и на тихо е това:

О, чудо. За първи път тази седмица съм обладан от някакво адско спокойствие, та чак седнах и да го запиша. Пак съм в Копривщица, където времето е спряло. Астрономическото. Иначе метеорологичното такова в момента се бунтува във формата на дъжд и градушка. Точно преди да завърша предното изречение спрях да пиша за малко. Лежерното ми безделие беше нарушено за малко от някъв мощен тътен, който успя да разтресе вратата на стаята. Беше толкова силно, че дори успях да го чуя през слушалките,  пеещи Meiko Kaji, която признавам е доста подходящ музикален фон.

Онзи ден, две много мили девойки си играха с телефона ми по време на обяд. Даже ми оставиха някакво скрито послание, записано вътре, което приех като някаква абстрактна форма на завет. Засега съм го спазил. И двата му аспекта.

edit: едната ме похвали, другата каза, че не ми вярва.

След проведеният разговор с моето скрито аз, мисля че вече имам ясна дефиниция на това което се случва със, във, около, над, под, зад, вляво, вдясно и отстрани на мен. Хубавите новини са, че започнах да проумявам безобразният си инат си в едни ясно определени насоки, и то, до степен, че да го променя. Лошите са, че ще трябва да намеря някакъв заместител за празното място, което ще се отвори тогава.  

написал съм го в 16:46 на 07.09.2007.

нямам сили/нерви/време/сън да пиша днес. понеделник е и е много.. понеделнишко..

murphy strikes again

Мисли, чувства и лайна, нервно — Brand @ July 3, 2007 / 10:47 pm (2)

поредният закон на мърфи, който изпитах на гърба си:

“През седмицата, в чийто край излизаш в отпуска.. просто всичко се обърква и застава с главата надолу!”

определено нещо става тази седмица.. минали са само два дни, а се чувствам все едно съм работил пет.. станал съм много лесно раздразнителен, говоря само глупости, псувам повече от допустимото. за капак на всичко нараних някои близки хора, някои отскоро, други не чак толкова. пак за глупости и безсмислици.

изненадах себе си вчера, а и доста от околните с едно неочаквано въздържание от скандал. накратко казано.. май съм се променил леко.

единият от билингите се върна от отпуска, а другият замина днес. и двете са ме отсвирили поравно, необръщайки ми внимание от предоволно много време. изобщо, батала е налице.

добре че в петък пристига подкреплението от великите, невероятни, неустоими съединени американски щати, с което се отправяме към черноморието. там ще се отдадем на безпрецедентен алкохолизъм, примесен с долнопробен поп-фолк, непълнолетни проститутки, правещи чудеса за мартини и безделие. след една година ходене по мъките, работене overtime и какво ли още не го заслужаваме, мисля.

дано тази година алкохолното в мен да се насочи в положителна посока, че като се замисля миналата имаше един момент, в който агресивно гоних едни гларуси по плажа и ги замерях с чехлите си. това, след като се бях събудил безпаметно на един плаж във варна, чудейки се, какво правя там по дяволите..

а, и мисля, че намерих поредният си идол. ето тук. зовящият себе си Чефо Машината а.к.а ЧМ ми е любим днес. както и moby ft. mylene farmer - slipping away. и другият човек, на когото МНОГО СИМПАТИЗИРАМ ДНЕС. така де, аз му симпатизирам отдавна за много от позициите които заема, обаче днес просто мненията ни се проектират едно върху друго БЕЗ РАЗЛИКА. мен просто ме мързеше да го напиша.

толкова за днес. hibernating. moving. out of here.

« натамнасам »

©© | Блогът на Никола Наус | nevermore. v.4.1 | тема barecity, невинно модифицирана. | 17 заявки към базата. заредени за 2.004 секунди.


Нека да променим парламента заедно