апатията е странно състояние на духа, а понякога и на тялото. всеки я интерпретира по свой собствен и уникален начин. в момента съм апатично настроен. разложил съм се на стола, чудя се как по-извратено да си изкривя краката под бюрото и с каква по-депресираща песен да се накажа.. спрял съм се на europe - tomorrow за момента, но след малко ще премина на нещо по-тежко, ако разбира се оцелея, понеже изглежда около офиса виреят комари мутанти, които са големи колкото врабчета и ме нападат откакто съм седнал.

апатията си има и добри страни. тихичък съм. карам с колонките на лаптопа, вместо да си закача големите и сто часа да озвучавам целия свят. за други не се сещам.

чувствам се като един сървър в момента, от онези приятните, които обработват по сто неща наведнъж. в този ред на мисли се чудя.. какво ще се случи с мен ако изпълня ето това върху сървърното си аз:

iptables -P INPUT DROP
iptables -P OUTPUT REJECT

какво ще стане ако спра да приемам и предавам за известно време. просто се откъсна от света и.. ебахмумайкатадаставакаквотоще.. и без това всякакъв вид социален контакт ми е труден, дори на моменти неприятен напоследък.
не съм в ред. не. упорито си мисля да включа reject policy за известно време, без exception-и. нещо взима да ми идва в повече (пак).

в края на краищата, заплануваните генералните промени в живота ми ще се състоят. известно време, може би един предиобед, в четвъртък бях убеден донякъде в дадено нещо, докато всъщност не проведох още един, доста по-състоятелен разговор, в който получих потвърждение и подкрепа от хората, благодарение на които съм стигнал донякъде.

в края на краищата няма да сменям работното си място, а позицията, както и работното време. това, дай боже, ще ми помогне да сложа най-после ред в здравето, живота си и начина по който го живея. малко много ми е странно, че всъщност това се случва, макар да е логичният, правилният и по-добрият изход от ситуацията. усещам втора версия на ето това ненаспано откровение, но този път доста по-позитивно настроено и без частта със заминаването. иначе, да, ще ми е тъжно, но знам че е за добро.

съществената част от равносметката е: една жена по-малко, една професия, кято продължава напред, малко повече сън за в бъдеще и изпит в НБУ утре следобед.

това с жената, може би вече го преживях донякъде. знам, че и тя чете тук, и въпреки това никак не се притеснявам да го кажа. както и не се притеснявам да кажа бриляната сентенция “очи които не се виждат се забравят” и както мога да кажа още много неща, но няма да го направя тук, защото, първо - макар и кошче за менталните и емоционални отпадъци, блогът ми не е комуникатор, няма и да бъде, и второ - не е е моят начин за водене на такъв тип разговори. просто вметка в частта за равносметката.

професията, тя продължава напред. малко неизвестно накъде, но напред. срам ме е от себе си, че донякъде не издържах на напрежението, на което бях подложен последните седем-осем месеца, но след последното инфарктно прибиране по светло, комбинирано с адски главобол, световъртеж и сядане по гъз без собствено желание трябваше да преосмисля малко начина си на живот и (не)здравословните му аспекти.

утре в 14:00 трябва да се явя във втори корпус, стая 108 и да видим дали ще се справя. НБУ казват следното:

Тестът се състои от 100 въпроса, обособени в две части: Общообразователна подготовка (по десет въпроса, разпределени в следните раздели: Български език, Литература, История, География, Математика, Физика, Химия и Биология) и Логически въпроси (по десет въпроса, разпределени в раздели Разсъждения и Семантика). Въпросите във всички раздели на теста са от типа “въпроси с множествен избор” - съдържат условие, към което са дадени 5 различни отговора. Задачата на кандидат-студента е да посочи най-подходящия отговор.По-специфични са текстовете от раздел “Разсъждения”. Най-често те са адаптирани откъси от различни източници: статии от печата, писма, рекламни съобщения, неофициални дискусии и разговори. Те изискват да се прочете текстът, да се разбере информацията, която съдържа, и да се отговори на въпросите към него.Само един от предложените отговори е верен и съответства напълно на условието на въпроса.

(копирано от тук)

край на равносметката. още след като има развитие.

добре, добре. почвам да влизам в коловоза. в 5:54 сутринта не ми се спи толкова. посрещам деня с james blunt - goodbye my lover, чаша вода, която да отмие всичкият никотин и кофеин наслоил се в гърлото ми в последните 12 часа прекарани на това бюро. всъщност, от последните 36 часа съм прекарал 25 на него. не можете да си представите на какво прилича.. честно..

малко много ми е тъжно.. да си призная. но какво от това. живота продължава, нали така.няма да си говорим затова.
изнервен съм от глупавият nokia phone browser, който в момента в тандем с IVT blue soleil се опитва да ме изкара извън нерви. измъкнал съм си bluetooth-a от usb-то снощи, и тази чекия продължава да ми обяснява как “Brand’s 6300 is connected”. след като го закачих пак след 12 часа всякакъв attempt за комуникация между лаптоп и телефон се проваля, защото милата гадост има някакъв маркер, някъде си, който не се е затрил. и сега си мисли, че съм закачен. кура ми. и затова няма да си говорим.

върнах се много във времето тази нощ. направих нещо, което никога до сега не съм. върнах се назад във времето. стигнах до тук, откъдето е започнало документирането на безбройните ми настроения, разходих се през заминаването ми от софия към пловдив, продължавайки с връщането ми обратно от пловдив към софия,все ключови и много важни събития. като например една раздяла, ознаменувала началото на сериозно мълчание от страна на близки хора. или пък осъзнаване и realize-ване на някакви истини.

хубавото е, че ме накара да вникна в миналото и да осмисля някои от случилите се наскоро неща, грешки и проблеми. дано да е било за добро.