здравей, аз съм hole, black hole. не се бяхме чували отдавна, почти две години. липсвах ли ти, попита? не дочака отговор, уви.. и запя със звук и картина (цък), уговорено, както всичко напоследък:

In my eyes
Indisposed
In disguise
As no one knows
Hides the face
Lies the snake
The sun
In my disgrace
Boiling heat
Summer stench
neath the black
The sky looks dead
Call my name
Through the cream
And Ill hear you
Scream again

Black hole sun

Wont you come
And wash away the rain

Black hole sun

Wont you come
Wont you come

Stuttering
Cold and damp
Steal the warm wind
Tired friend
Times are gone
For honest men
And sometimes
Far too long
For snakes
In my shoes
A walking sleep
And my youth
I pray to keep
Heaven send
Hell away
No one sings
Like you
Anymore

Hang my head
Drown my fear
Till you all just
Disappear

така бих кръстил филма с този сценарий, понеже е епично и донякъде, признавам си, логично продължение на busted. и, преди да сте попитали — не, филмите са гадни. и двата. не искате да ги гледате. не ги препоръчвам, освен ако не сте любители на hardcore завързаните сюжети, които са с хепиенд, но не за вас.

x: “много ли си angry?”
y: “не, защо?”
x: “има ли нужда да ти казвам нещо?”
y: “не, знам всичко.. просто познавам хората”

…

x: “то не пита, нали знаеш,,”
y: “знам, повярвай ми..”
x: “и все пак, много си ли ми angry?”
y: “не, наистина.. дори те разбирам, на мен ми ми се случи същото все пак..”

стояха на терасата. дъждът ръмеше тъжно, а те гледаха в нищото. слънцето се беше скрило. точно като по сценарий в добре режисиран и високобюджетен филм. само че тук героите не бяха високоплатени актьори с къщи в бевърли хилс. не. те бяха млади, коренно различни, с едно единствено и фатално съвпадение в афинитетите. съдбата пак беше решила да се изгъбарка с тях и да ги постави пред поредната гоглота.

филмът продължи и до края си протече по същият начин, по който беше започнал. нищо не се беше променило. не се е променило досега, няма и да се промени в бъдеще. единственото, което остава трайно след надписите в края му е болката.

само през зимата ли ми се струва, че е много гадно да подадеш ръка на двама души, да им помогнеш да успеят в нещо, а те в различни периоди от време да се опитат, и дори да успеят, да отнемат двете ти най-скъпите за момента същества. ти, разбира се си доверчиво копеле, и затова си направил грешката да им споделиш? и на всичкото отгоре да сложат маските си и да се правят на приятели след това. и да не ти казват истината в очите, а да се налага ти да го разбереш по трети, свой си начин.

сякаш са се наговорили, чак не е реално..

май не е от зимата, а по принцип. ай сиктир, драги зрители. писна ми да съм винаги добър в ситуацията.

п.с. на този ден преди една година се върнах в софия. и нещата все още си бяха по местата. колко много лайна могат да се случат за една година, почти бях забравил.