“.. almost everything – all external expectations, all pride, all fear of embarrassment or failure - these things just fall away in the face of death, leaving only what is truly important. Remembering that you are going to die is the best way I know to avoid the trap of thinking you have something to lose. You are already naked. There is no reason not to follow your heart.”

“Your time is limited, so don’t waste it living someone else’s life. Don’t be trapped by dogma - which is living with the results of other people’s thinking. Don’t let the noise of others opinions drown out your own inner voice. And most important, have the courage to follow your heart and intuition. They somehow already know what you truly want to become. Everything else is secondary.”

©© | Блогът на Никола Наус

когато най-после чуеш кухият звук от приземяването първото нещо, което ти идва да направиш е да станеш, да се изтупаш и да продължиш напред, все едно нищо не е било. да.. ама, всъщност, не. ако не си свикнал да падаш, как по дяволите да умееш да ставаш?

и тогава започва онова дращене по стената, от което кожата на ръцете ти загрубява. първо се опитваш, гордо-гордо, да се изправиш сам. правиш се на интересен, опитваш се да докажеш на околните, че не си паднал сериозно, а само леко си се подхлъзнал. дали успяваш е спорно, но безспорно си мислиш, че го доказваш на себе си. до тук - добре, стига да можеше да се изправиш самичък.

правиш стотици, хиляди и дори милиони опити да станеш на крака, но тогава наистина осъзнаваш, че ако не си свикнал да падаш, тогава не можеш никога да станеш без някой да ти помогне. до този момент само ти е минавало през ума, но никога не си вярвал в това.

тогава на помощ идват тези, на които си се опитал да докажеш, че можеш да станеш сам. тези, които никога не са те оставяли сам, независимо от ината ти. тези, на които можеш да разчиташ и винаги са били зад теб.

и когато станеш, единственият смисъл да продължиш напред не си самият ти или факта, че ходиш отново. смисъла да го направиш е заради тези, които са те изправили на крака.

©© | Блогът на Никола Наус

или.. иначе казано — честит понеделник!

©© | Блогът на Никола Наус

• 01, Неприличен роман нa Ивайло Борисов
• Аз, Легионерът на Георги Лозев
• Няма смисъл на Иво Сиромахов

от трите не съм наченал само тази на Сиромахов, която си пазя за десерт. легионерът се чете бързо, но усещането на моменти е малко като учебник по история (с добронамерен тон). за 01, мога само да кажа, че за около три часа я преполових и е на път да влезне в пресоналното ми топ пет, което взимайки под предвид афинитета ми към автора (чисто платонически и морален, базиран на общи убеждения) не е като да е неочаквано.

п.с. трябва със закон да се въведе практиката: “във всяка книга — книгоразделител”. свършват ми свободните визитки напоследък.

©© | Блогът на Никола Наус

неписаното правило, че блог се води, когато имаш много свободно време и нямаш никакви проблеми важи с пълна сила. искрените ми адмирации получават хората, които имат неспирно вдъхновение и сили да пишат сериозни, смислени и полезни неща.

някога, когато започнах да пиша в този блог, нямаше определена тема. пишех за всичко, което ме вълнуваше по онова време. млад човек, живеещ самичък, далече от вкъщи, откриващ ежедневно нови неща — прекрасен плот, върху който да развиваш писмено ежедневието си. ако трябва да бъда откровен, по това време, едно от малкото неща, които ме успокояваха истински е да се забия няколко часа и да пиша нещо.

сега обаче ситуацията малко се обърна — някак си ми писна да откривам нови неща и предпочитам да вложа малкото си свободно време в пълноценна (или не чак толкова, но все пак) почивка.

и все пак, напоследък все повече ме тегли насам, което значи, че най-вероятно ще възобновя честотата си на писане скоро. идва пролет все пак, главният виновник за мега цикъла, познат още като зима (то една зима, ама..) ще си отиде и всичко ще си дойде по старому.

©© | Блогът на Никола Наус

поради това една сутрин се събудих, излезнах и като се прибрах вече 16 гЕгабайта черно злато тупкаха под пръстите ми. 3GS определено е най-доброто, без гърди, което ме е будило сутрин (макар че N95 пищи повече в определени ситуации), App Store е около найсе пъти по-добре от Ovi, да ме прощават, а синхронизацията на неща е буквално детска игра.

след Е71 си мислих, че вече съм начесал techie-business егото си; че това е най-доброто което съм можел да получа като e-mail клиент и календар, но уви — финландските ми мечти бяха изместени леко у уЕво, от калифорнийското чудо.

да не говорим, че скоростта, като UI + усещане, сравнена с 2G и 3G наистина е 2x, а не само на хартия.

в заключение си струва да се каже само едно — Well done, Mr. Jobs and bye-bye Finland.

©© | Блогът на Никола Наус

не спират да ме изненадват, определено.

©© | Блогът на Никола Наус

както тогава открих, сега го потвърждавам, че и го споделям с вас — да си човъркаш темата на блога е специфичен вид дзен медитация, която на мен определено ми помага да си подредя мислите в главата. ahoy. след като упорито ме мързеше да си ъпгрейдна блога, един ден във внезапен прилив на свободно време, седнах, че го направих. няколко месеца по-късно, пък, взех че му смених темата и я погърчих доволно с нови благинки.

както винаги, имам разни неясноти по css-а, който (дагоеба) никога не ми е бил силен. ако някой може да ми помогне, ще да съм му много благодарен, понеже имам две-три козметични неща да пипна още.  защо в този пост, например, първият ред е нормално подравнен, а останалите са хал-хабер (пръст навътре).. знам, че звучи странно като въпрос, но подозирам, че е нещо лесно.

сега остава само да имам повече време да пиша и всичко ще е както преди. added to wishlist. to be done.

@18:27, формата за коментари проработи магически току що =D

©© | Блогът на Никола Наус

следват:
епизод 5:

епизод 6:

©© | Блогът на Никола Наус

1. Larry is always by definition right about how Perl should behave. This means he has final veto power on the core functionality.
2. Larry is allowed to change his mind about any matter at a later date, regardless of whether he previously invoked Rule 1.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

интернет
вода
телефон
ток

.. отново си използвам доброто старо N95 като модем. iPhone, яж ми главата с подправки.

за сметка на това сняг има. МНОГО.

световна криза или просто зле организирано почистване на улиците се развива навън? предстои да разберем.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

кърти, чисти и извозва..

©© | Блогът на Никола Наус

[msg(ns)] info *****
-NS(NickServ@UniBG.services)- [*****] Username registered for 9 years, 43 days, 9:57:00

ника ми станал на драматичните 9 години. уау!

©© | Блогът на Никола Наус

интересно, викам си, технологиите се развиват :D цъкам на рекламата.  четем нататък. освен технически спецификации, информация за поддържан хардуер, намираме и интересни tips на тема “как да преписваме”:

Комплекта невидима микро слушалка за мобилен телефон включва - индуктивна микро слушалка, батерия и предавател с микрофон. Идеален за изпити, конференции, бодигардове и в много други случаи.

Как да използвате невидимата микро слушалка за мобилен телефон?
Сложете батерията в слота на слушалката и поставете микро слушалката вътре в ухото си, тя е напълно незабележима. Предавателя на микро слушалката не изисква никакво допълнително захранвате от батерия. Предавателя работи с всякакво устрйство с 2.5мм стерео жак. Свържете предавателя с мобилен телефон, обикновенно работи с Nokia GSM. Сложете мобилния телефон и предавателя незабележимо/скрито под дрехите. Безжичната микро слушалка трябва да получава сигнал чрез предавателя, когато вашия мобилен телефон е в процес на разговор с друг телефон.

Микро слушалката е вътре във вашия ушен канал. То получава сигнал посредством изпратен от предавателя. Сигнала е много слаб за това слушалката трябва да бъде в близост до предавателя.
Всеки комплект за мобилен телефон включва един брой преобразовател за Nokia телефон и една един брой батерия #337.
Nokia преобразователя е приложим за всички видове от широкия слот на Nokia телефоните, вкючително моделите 3230, 3250, 6130, 6230, 6230i, 6233, 6260, 6268, 6270, 6280, 6630, 6680, 6681, 7710, 9300, 9500, N70, N72, N73, N80, N90, N91, e60, E61, E70 и много други.
Не може да бъде използван на моделите 7610 и 6670.

cult. definitely.

©© | Блогът на Никола Наус

Ahmed & Salim ep.1

Ahmed & Salim ep.2

stay tuned, скоро очакваме нови епизоди и коремобол от смях.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

totally pwnt.

п.с. мразим да е понеделник.

п.п.с. мразещи понеделник от всички краища на света — ОБЕДИНЕТЕ СЕ.

©© | Блогът на Никола Наус

видеото, както и доклада можете да видите в официалната страница на a choice for a chance във Facebook.

©© | Блогът на Никола Наус

wget http://dag.wieers.com/rpm/packages/rrdtool/perl-rrdtool-1.2.23-1.el5.rf.x86_64.rpm
wget http://dag.wieers.com/rpm/packages/rrdtool/rrdtool-devel-1.2.23-1.el5.rf.x86_64.rpm
wget http://dag.wieers.com/rpm/packages/rrdtool/rrdtool-1.2.23-1.el5.rf.x86_64.rpm
rpm -ivh rrdtool-1.2.23-1.el5.rf.x86_64.rpm rrdtool-devel-1.2.23-1.el5.rf.x86_64.rpm perl-rrdtool-1.2.23-1.el5.rf.x86_64.rpm


на майка ти у * неприятна. взе ми здравето докато го направя в правилната последователност.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

като един отдавна преживял и надскочил елитарната си природа човек, ще пропусна да направя обзор на най-доброто, най-четеното и най-коментираното. целта на това място никога не е била такава. тук се съдържа голяма част от живота ми. къде пряко описана, къде завоалирана. интересно ми е, понякога,  да прочета какво съм мислил преди, да кажем две години, три месеца и пет дни. сещам се за разни неща. забавно е. какво ли ще е след десет години?

не знам колко от вас са си мислили какво ще стана с блоговете им след като си отидат, но аз съм планирал да направя революция и да изобретя “family blogging”. тук ще пишат децата ми, тяхните деца и така нататък. веднага щом позволят renewal на domain за повече от десет години ще го пререгистрирам до 2200.

честит рожден ден, малко на патерици.

©© | Блогът на Никола Наус

първата работна седмица е неоспорим факт вече цели четири дни, като даже моята започна доста ударно, още в неделя наобед, веднага щом си отспах подобаващо.

2008 беше година на промени, които започнаха да се случват след като се разделих със SiteGround, оставяйки зад гърба си история и дело, които съм ковал доста дълго време с хора, някои от които ми липсват все още, повечето от които не. научих се, че “признание” и “благодарност” са просто думи от майчиният ми език, но нищо повече. благодаря, въпреки това, на хората, които ми отвориха очите по най-добрият възможен начин — като практически ме отебаха веднага, след като бях обявен за public enemy of the sponsoring ship, независмо от нещата които бях правил, а и бях готов да правя занапред за тях. не съжалявам за тяхната загуба, а по-скоро ги съжалявам лично, както съжалявам мъничко и себе си, че съм бил леко заслепен и съм им повярвал. клиширано или не, това е едно от нещата, които не ме пречупи, а ме направи с няколко идеи по-силен и трезвомислещ човек, готов да направи много.

хостинга е любимата ми индустрия, от която няма как да избягам дори и да искам. това е нишата, която познавам по-добре от петте пръста на дясната си ръка. някак си логично беше да продължа присъствието си в нея. разбира се, с няколко малки разлики. този път независимо и с право на глас. все фундаментални неща, разделящи работещият от работника.

юли месец, сочи летописа, започнах истинската борба за независимост, колкото и революционно да звучи. и.. изглежда май настъпвам все повече и повече в лагера на враговете. открих доста нови способности на организма ми да се приспособява като хамелеон в трудни ситуации. сбъднах дори алогичната ми мечта да си говоря с клиенти в real time и да им продавам хостинг. открих нови, различни и по-читави похвати за customer service. значително обогатих знанията си по маркетинг, и продължавам. завързах сериозни контакти с фундаментални имена от индустрията, и няма да спра да го правя. от там нататък се концентрирах върху това да задържа мечтата си в движение само напред и нагоре. разбира се, не липсваха трудни моменти.. но кое начало е лесно?

всеки от нас, в определен момент от живота си, търси негово величество Смисълът. е, аз може би съм го търсил няколко повечко пъти в живота си, но сега пък като че ли го намерих изцяло и мисля да продължа с развитието на това си начинание и през 2009, пък.. както е казал народа.. каквото сабя покаже.

скоро дори ще имам повече време да пиша.. това е може би единственото, което ми липсва истински след рязката промяна в начина ми на живот.

stay tuned.

©© | Блогът на Никола Наус

[10:15:04 AM] Longanlon says: The European Commission has just announced an agreement whereby English will be the official language of the EU rather than German which was the other possibility.

As part of the negotiations, Her Majesty’s Government conceded that English spelling had some room for improvement and has accepted a five year phase-in plan that would be known as “Euro-English”.

In the first year, “s” will replace the soft “c”. Sertainly, this will make the sivil servants jump with joy. The hard “c” will be dropped in favour of the “k”. This should klear up konfusion and keyboards kan have 1 less letter.

There will be growing publik enthusiasm in the sekond year, when the troublesome “ph” will be replaced with “f”. This will make words like “fotograf” 20% shorter.

In the 3rd year, publik akseptanse of the new spelling kan be ekspekted to reach the stage where more komplikated changes are possible. Governments will enkorage the removal of double letters, which have always ben a deterent to akurate speling. Also, al wil agre that the horible mes of the silent “e”s in the language is disgraseful, and they should go away.

By the fourth year, peopl wil be reseptiv to steps such as replasing “th” with “z” and “w” with “v”. During ze fifz year, ze unesesary “o” kan be dropd from vords kontaining “ou” and similar changes vud of kors be aplid to ozer kombinations of leters.

After zis fifz yer, ve vil hav a reli sensibl riten styl. Zer vil be no mor trubl or difikultis and evrivun vil find it ezi to understand ech ozer. Ze drem vil finali kum tru! And zen world!

а.. и честита нова година, скоро се връщам =)

©© | Блогът на Никола Наус

днес сутринта, обаче, се събудих със странното усещане, че съм спрял да познавам себе си. винаги, във всеки един момент през краткият си живот, независимо от актьорските ми способности и методи за укриване на проблеми пред всички, съм знаел с точност до 0,001 микрона какво ми е, какво ме мъчи и от какво имам нужда да бъда щастлив. днес обаче не беше точно така. или беше. на кой му пука всъщност.

реших, че е време да се поразходя малко и да изпия едно кафе със себе си. без никой друг. честно казано незнам дали имаше ефект. и да е нямало, довечера ще се потопя в света на руските стандарти, jameson, paddy i jim beam.

ето тук хората се надпреварват да продават душите си. всички с проблемите си, сипят заупокойни молитви къде за здраве, къде за щастие и т.н. морални ценности. с удоволствие бих им казал да си ебат майките с клишираните коментари, но скритите тролски наклонности в мен са отдавна погребани.. още от времето на UniBG.

това, за което бих продал душата си днес е единствено и само, за да познавам себе си по-добре. ако познавам себе си, ще мога да се контролирам много повече, ще хабя много по-малко нерви и ще бъда много по-продуктивен. съответно, ще бъда много по-богат (финансово, духовното е за сухари). когато съм много по-богат, ще съм и много по-щастлив. ще мога да се отдам на разврат, безхаберие и да спя повече. с удоволствие бих сключил сделка и с дявола, и с майка му, че ако щете и със сестра му. as simple as this.

и тъй като ми е писнало на триебуквието от даване на наклон, четене на морал и лекции, мисля за втори път от 2006-та насам да спра коментарите и да се върна към съботната си сутрин, сам със себе си, в очакване на дявола да направи оферта. дотогава, капитал на хартия (priceless #1), трето кафе (priceless #2 x3) и втора кутия червено боро (priceless #3 x2).

до скоро.

©© | Блогът на Никола Наус

по някаква случайност имам приятели които в момента учат там, и сега те се нуждаят от моята вашата помощ. много рядко съм си позволявал да отправям въпроси към аудиторията, която е спорно изобщо дали я има, след като съм спрял да пиша и не си барам блога си с месеци напоследък. сега обаче, ще се наложи да ми ни* помогнете.

from:    Radostina Kesova <radostina.kesova@*>
to:    Nickola Naous <n.naous@*>
date:    Thu, Nov 13, 2008 at 1:05 PM

subject: молба за помощ :)

Здрасти,

В университета трябва да участвам в един дебат по Business Ethics. Темата ни е меко казано странна и ми трябва помощ :) Хайде да питаме твоите readers какво мислят по въпроса:

“The most reliable and effective protection for most workers is provided by the existence of many employers”- Milton Friedman

Agree or disagree and why? Знам, че е малко скучно и не очавквам много response, ама все пак да пробваме. Any piece of thought will be highly appreciated!

Мерси предварително!
–
Тина

* Апропос, тя е отказъл се блогър и сме се обзаложили, че ще почне да пише отново, ако и помогнем с това начинание. Нека я върнем от четящите при пишещите. За хората, които не си спомнят, Тя = bitchdropbox.com, offline от почти година и нещо по неразбираеми причини.

Нека опитаме :)

©© | Блогът на Никола Наус

откъде да си поръчам нови панти за лаптопа (acer 9410z, 17″) сега?

©© | Блогът на Никола Наус

strength & honor, дет се вика.

п.с. преинсталирането на вистата след една година е другата тайна съставка на антидепресанта. но WoW владее.

дали да не взема да си легна, а?

©© | Блогът на Никола Наус

• hosting.profile: developer (програмист/дизайнер)
• hosting.profile: technical support (техническа поддръжка)
• hosting.profile: system administrator (системен администратор)

тъй като напоследък, обаче, ми е едно такова администраторско, мисля да продължа в обратен ред.

нека започнем с една малка уговорка, всъщност. така са  се случили живота, професионалното ми развитие и всичко около тях, че имам склонност да издигам въпросната професия и профил в един малък голям култ. и има защо, разбира се. както казваше един мой бивш колега, несвързан по никакъв начин с техническият развой на нещата във фирмата която работихме заедно: когато кихне един системен администратор, то цялата фирма се разболява от тежка пневмония.

пряко подчинени на техническите директори, системните администратори са главният, неизменният компонент и фактор за добрият технически развой на една хостинг компания. те са тези, които не стават с часове, понякога дни от бюрата си, за да може клиентите да са по-доволни, шефовете по-богати, а техническата поддръжка, която работи директно с клиентите, по-малко натоварена и изнервена. този факт е доста често пренебрегван от хората, намиращи се от дясната страна на схемата.

йерархията при системните администратори може да бъде разделена условно на няколко нива. моля за извинение, отново. графиките не са най-силната ми страна:

както вече казах, системните администратори са под ‘шапката’ на техническият директор (CTO). в най-общи линии, той планира какво техническо трябва да се свърши и постигнe, след което го свежда до формалният мениджър на отдела. това е head администратора. казвам формален, защото по дефиниция, а и на практика, системните администратори работят наравно, рамо до рамо, и рядко се делят на “шефчета” и “черноработници”. разбира се, има разпределение на труда и отговорностите.

обикновенно двамата senior администратори са профилирани в различни области, за да могат да балансират помежду си задачите и да помагат на junior администраторите да вършат добре ежедневната си работа, а и да ги обучават регулярно.

след като получи, да кажем месечният, списък със задачи и цели, head администратора разпределя задачите, обикновенно по степен на отговорност, между хората си. senior администраторите, които в голямата си част, по стечение на обстоятелствата са и доста добри програмисти получават различни проекти, които трябва да развият заедно с junior колегите си. и тогава, точно тогава започва веселбата..

да си системен администратор е добре платена, трудна и изключително неблагодарна работа. в задълженията ти се включват ред забавни неща, като например:

системният администратор е служителят, благодарение на когото:

• сайтовете ви работят. включително и този.
• shared сървъра, на който работят, не е натоварен.
• shared сървъра, на който работят, е настроен правилно, оптимално за хардуера и нещата които вървят по него.
• имате backup, който да използвате, тъй като сте много “добър” програмист и не сте си направил такъв самичък.
• когато се ‘счупи’ нещо се ‘ремонтира’ по най-бързият начин. включително и извратени неща, по-извратени от детско порно и порно с животни.
• DDoS атаката на съседният вам китайски геймърски сайт е спряна навременно.
• голяма част от сложните ви въпросите отправени към техническата поддържка, биват адекватно отговорени.
• няма значение колко е часа, какво е времето навън и дали е пил (обикновенно много). има ли проблем той се решава.

това са само малка, но значителна част от ежедневните задължения на един системен администратор в индустрията. когато не е зает с наглеждането на сървърите, развитието на някой проект или задача, той обикновенно се развива. системните администратори са такъв тип единици. те нямат нужда от някой, който да ги ‘ръчка’ и ‘пъдари’ да четат. те не могат да живеят без това. знанието, развитието на уменията им и усъвършенстването, съответно, са тяхната мисия в живота.

сигурен съм, че ще има хора, които могат да оборят всеки ред написан по-горе. отново моля, не ме разбирайте погрешно. аз говоря от личен опит и казвам нещата така както съм ги преживял, изработил и почувствал. съгласен съм, че може да има и други гледни точки. ще се радвам да ги прочета по-долу като коментар.

а, и да. системните администратори празнуват на 25ти Юли всяка година, последният петък от месеца. не бъдете стиснати дебили. отидете при вашият системен администратор и му честитете. благодарете му, че така неотлъчно бди над вашето техническо и виртуално спокойствие. и никога, ама никога не забравяйте и не подценявайте факта, че той е човека, благодарение на когото можете да губите часове, дни, седмици и месеци в ‘цъкане’ наоколо, вместо да си вършите съвестно работата. той е човека в сянка, без когото не можете.

серията ще продължи с раглеждането на:

• hosting.profile: technical support (техническа поддръжка)
• hosting.profile: developer (програмист/дизайнер)

това ще се случи към края на идната седмица, когато ще съм малко по-свободен, да се надяваме.

stay tuned.

©© | Блогът на Никола Наус

хвала изобщо на хостинг индустрията като цяло и на всичкото джънк около и в нея.

изобщо.. хвала вам.

като цяло май имам нужда от ментална интервенция от медицински характер.

©© | Блогът на Никола Наус

изглежда обаче съседският пакт “да крадем интернет на воля” е ударил на камък и е дал воля на своята собствена хитрост, тъй като преди малко забелязах, че из безжичните честоти на широк-център-стар-град-пловдив броди нова мрежа наречена “Iaj mi huya AMBAR”. освен тъпи, изглежда близкоживеещите и крадящи интернет същества са и неграмотни.

иначе казано “wireless. the revenge”. накъде отива комуникацията, а? вече дори се псуваме безжично (rofl).

за невярващите на очите си, прилгам screenshot:

забавно, а?

©© | Блогът на Никола Наус

ти си млад, амбициозен и разбираш добре тайните на PHP, нали? радвам се да съобщя, че приятелите ми от dtrailer в момента те издирват за да започнеш развитието на един техен проект.

ако си заинтересован и си търсиш ангажименти в дългосрочен план — метни едно CV на jobs [at] site [dot] bg за повече информация или остави коментар тук как да те открият.

поздрави,

никола

©© | Блогът на Никола Наус

да еба тая врата как не се откачи като я изсилих така брутално.

п.с. май не съм концентрирал толкова псувни в един пост досега.

©© | Блогът на Никола Наус

днес следобеда в 14:30, осем (!) човека в екипи униформи на ITD Network вече работиха енергично, за да ми осигурят услугата по най-бързият възможен начин. без никакви допълнителни уговорки и/или заплащане.

браво! така се прави. да го духа langame.

©© | Блогът на Никола Наус

[root@**** ~]# /usr/bin/fortune
If we won’t stand together, we don’t stand a chance.
[root@**** ~]# /usr/bin/fortune
Yow!  Am I in Milwaukee?
[root@**** ~]# /usr/bin/fortune
Marriage is the only adventure open to the cowardly.
- Voltaire
[root@**** ~]# /usr/bin/fortune
My mother drinks to forget she drinks.
– Crazy Jimmy

а знаете ли защо, след като го добавите в .bashrc да се стартира on login с цел разнообразяване на скучният терминал, доброто старо scp си ебава мамата ето така:

root@**** [~]# scp /usr/smth **server-with-fortune**:/usr/

-> 2 blank lines <-

root@**** [~]#

две празни линии (които sophisticated blog software-а ми упорито отказва да покаже..), дропнат трансфер и малко разочарование. help!

P.S. това ебава мамата и на rsync и изобщо на всичко ползващо ssh протокола за транспорт. ебахго.

©© | Блогът на Никола Наус

рисуването не е от най-силните ми страни, но в моите представи за перфектно организиране на работният ресурс, в една компания от хостинг бранша нещата би трябвало да изглеждат ето така:

най-отгоре, разбира се (как бихте могли да си помислите иначе) са хората с парите. собствениците. тези, които притежават душите ви, служебните ви играчки и времето ви. точка. не подележи на коментар. от тяхната благословия зависи всичко, което се случва надолу. съжалявам, че съм толкова краен, ако някой може да ме убеди в обратното - отворен съм към нови знания.

под тях, логично някак си, е разположен борда на директорите. в общият случай, това са хора със знания и умения, тясно профилирани в областта, за която отговарят. често срещана грешка е да оставиш човек, почти завършил право химия да управлява системни администратори завършили престижни учебни заведения с нечовешки много години стаж. в оптималният случай, собствениците излъчват три вида executives. съвсем генерално, те могат да бъдат определени като:

• CTO - Chief Technical Officer - Технически директор
• CFO - Chief Financial Officer - Финансов директор
• CEO - Chief Executive Officer - Изпълнителен директор

позицията технически директор предполага широка гама от знания и компетенции. той трябва да бъде добре подготвен да убеди така добре както закоравял perl програмист, че php e по-доброто решение за конкретен проект, така и натоварен системен администратор да вмъкне с по-висок приоритет в дневните си задачи просто нещо като да помага на отдела по техническа поддръжка при комуникацията с клиентите. освен за тези неща, вътре в екипа, техническит директор трябва да се грижи за добрите отношения със съответните доставчици на бизнеса. независимо дали е, цитирам: “нещо с пет или петдесет копчета”, това е човека който отговаря за него.

финансовият директор от своя страна предполага повече HR (най-омразната ми материя, ever) способности от предходния. докато техническият персонал (no offence, но е така) е доста по-стриктен и изпълнителен, да ръководиш отдели като продажби, маркетинг и billing изисква да умееш да лавираш между правата, задълженията и интересите на всеки един член в тях. прибавяйки, че трябва да стимулираш непрекъснатата креативност на всички, задачата не е никак, ама никак лесна. освен за тези три отдела, финансовият директор отговаря и за всичко свързано с парите и начините по които те стигат крайната си дестинация (клиент –> бизнес или бизнес –> клиент). тежката отговорност за комуникация и следене с посредниците при електронното приемане на плащания лежат също на неговият гръб.

както може би графиката ви подсказва, изпълнителният директор цели да бъде звеното-свръзка между колегите си от борда на директорите. той играе ролята на медиатор при важни въпроси, при които има явни противоречия. на пръв поглед ненужна, а всъщност незаменима единица. изпълнителният директор е реалният мениджър, който ръководи борда на директорите. има цялата изпълнителна власт в организацията и, съответно, най-много отговорности пред собствениците.

такава е общата картинка. следващите три ще разгледат позициите в лявата половина на графиката, съответно:

• hosting.profile: developer (програмист/дизайнер)
• hosting.profile: technical support (техническа поддръжка)
• hosting.profile: system administrator (системен администратор)

благодаря ви за вниманието. stay tuned for more.

©© | Блогът на Никола Наус

ако някога ви се случи да си купите VMC huawei e220 от mtel и използвате Windows Vista, никога не се доверявайте на блондинчестият sales person, който ви обслужва.

вместо това:

1. Намерете си компютър с Windows XP
2. Закачете устройството. Изчакайте около десет минути да се наинсталират 15 различни неща. Не рестартирайте.
3. Изтеглете това - щрак
4. Стартирайте го.
5. Next -> Next -> Next -> Finish

Дотук добре. От този момент нататък, когато закачите устройството на Vista, то няма да бъде разпознато като USB flash, а като HDSPA модем.

Ако имате някакви стари версии на Vodafone Mobile Connect на Vista-та — деинсталирайте ги. След това закачете устройството, изчакайте около десет минути да си инсталира Vodafone Mobile Connect Lite и сте готови.

©© | Блогът на Никола Наус

за кръговете от хора, които ще изтълкуват това ми действие неправилно (както обикновенно) и ще ми наврат NDA в лицето, предварително предупреждавам (неформален terms of use) — всякакви имена, дати, случки и събития, които може би ще разпознавате са чисто и просто случайност. познавайки ме, знаете че никога не бих използвал класифицирана информация в широкото медийно пространство.

изпитвам крещяща нужда да събера на едно място всичките си хаотични мисли и опит. изпитвам я доста отдавна, но сега му дойде времето.

stay tuned.

©© | Блогът на Никола Наус

днес обаче не ми понесе. след като види следните две клипчета, дори на die-hard простак като мен му се приплаква:

©© | Блогът на Никола Наус

след разтърсващните три години при голиат и няколкото седмици при давид, сметнах за необходимо да направя една равносметка на това къде съм и какво искам всъщност. οбикновенният човек има един-два такива периода в цялото си съществуване. аз обаче, тъй като явно не спадам към този вид, имам по няолко такива на година. малцината редовно следящи блога ми хора сигурно са забелязали.

преди три години и малко всъщност завърших гимназия. тогава единственото, за което намирах смисъл да се боря беше независимостта. във всичките и форми и вариации. това не се е променило и до днес. продължавам да бъда същият, с тази разлика, че почти постигнах това, което исках. да видиш подобна мечта сбъдната е нещо доста върховно и, вероятно, е сравнимо само с огразъм на два грама кока след тричасово ръгане на кармен лувана.

когато преминеш от единия начин на живот (зависимият) към другият (независимият) нещата стават много странни. докато свикнеш. очите ти се отварят за много и различни неща, които просто не си имал възможност да забележиш и да направиш.

те тогава, като свикнеш, ставаш истински господар на времето и на живота си. нещо безценно. едната метаморфоза ли ще ме уплаши?

©© | Блогът на Никола Наус

липсват ми дългите нощи, в които се борих със всевъзможни сървърни проблеми. безспорно най-приятният период от професионалното ми развитие. липсва ми бюрото, което понякога изглеждаше така:

липсва ми хаосът в краката:

липсва ми Креслото. с главно “к”. понасящо тежестта ми по поне дванадесет часа на ден:

веднъж усетил тръпката, която идва от възможността да контролираш всичко и всички не можеш да спреш. да се чувстваш, да бъдеш, да можеш. системен администратор е диагноза. не професия. професиите са за аматьорите.

горд съм с диагнозата си. на другите замесени - честито.

©© | Блогът на Никола Наус

събрах си багажа, навих си внимателно зарядното на лаптопа, прибрах си мишката в калъфа. изпуших нервно една цигара на терасата в очакване на изненадата, която предчувствах. беше към седем сутринта, в понеделник. отдавна не бях карал нощни смени. подозирам, че халюцинирах нещо, но я видях. същата, по която съхнех доскоро.

нахлузих си якето, пуснах набързо shuffle mode и забих слушалки в ушите. качих се в асансьора и в момента в който най-флегматичният-асаньор-на-тази-земя-в-чисто-нова-сграда тръгна надолу, аз просто замръзнах отпуснат назад и облегнат. гледах се в огледалото и не вярвах какво се случва. в главата ми се прожектираха отминали моменти. на удоволствие и на тъга. имаше баланс. за шест етажа време.

като излезнах от асансьора се надявах, че всичко ще свърши до тук. отне ми около пет минути да мина няколко крачки, всъщност. цялото фоайе на сградата ухаеше на нейният парфюм. полазиха ме тръпки. смених няколко цвята и едвам се добрах до първото срещнато такси. а в слушалките, някак иронично звучеше онази песен, застинала на частта със someone to bruise and leave behind.

прибрах се някак, влезнах под душа да отмия ароматът и от себе си. от кратката ни среща с парфюмът и във фоайето, той се беше впил във всяка фибра на кожата ми.

летнах и заспах дълбоко, без да сънувам. ароматът на миналото си беше отишъл от сетивата ми.

note to self: халюцинациите може да са причинени от бруталната кофеинова комбинация, която включваше два броя red bull, с двойно кафе и шоколад с цели лешници. всичкото това гарнирано със две кутии цигари и малко сън.”

интересни и непубликувани досега неща намирам из драфтовете си напоследък,а?

©© | Блогът на Никола Наус

направих много рязък завой в началото на този месец. всъщност смених тотално посоката, голяма част от начина на дневния си живот и местожителството си. тези три неща, комбинирани помежду си доведоха до доста сериозен и цикличен мусон който все още ме тресе.

първо, вече не съм the-almighty-tech-guy, или поне не се водя такъв официално. зоват ме нещо средно между маркетинг мениджър и проджект (дееба колко селски звучи написано така) project такъв. за голямо съжаление на хората, които се молиха дълго време, а и продължават да се молят — не милички.. не съм излезнал от хостинг индустрията, дори нахлувам по-дълбоко и с по-свежи сили. и пак, специално за тях, мога да заявя, че не мисля да го правя. поне докато не мога да фокусирам монитора и ръцете ми не почнат да треперят от алкохола. докторите казаха, че имам поне още 70 години до този преломен момент, в който ще мога да се отдам на безразборни оргии с много бЕло (както казват У столицата), манекенки и класическа музика.

в добавка с горното отново започнах да работя през деня. нещо, което много обичах, но това май беше преди двумесечната пауза, която направих наскоро. сега ми идва много трудно нагаждането към ритъма “стани-сутринта-в-седем-и-си-легни-в-полунощ”. и то не къде да е, а в софия. развил съм някаква ненавист към града като цяло. той е нещо, към което се стремя и едновременно с това ненавиждам. ритъма му ме изцежда като руса барманка лимон. грубо, бързо и, същевременно, грациозно.

софия дава много, но взима два пъти повече. в софия било мястото за мен, твърдят всички. звънци. софия. мразя софия. мразя я почти толкова, колкото обичам бъдещата си жена.

към момента съм наритан грубо и безпрецедентно в софия. тикнат в кафез, който макар и златен, не е особено удобен. но, както казваше един мой близък приятел “face it”. и аз какво да правя. ще face-вам реалността до следващият удобен момент, в който ще се разделим, аз и тя — всеки ще тръгне по своя си път. аз към пловдив, например, а реалността някъде другаде.. към майната си, например.

©© | Блогът на Никола Наус

на пръв поглед много лачено. ще видим как ще се държи за в бъдеще.

Сега е време да зазвучи това:

.. и да поработим.

©© | Блогът на Никола Наус

@чепеларе, 2008. (цък за по-голяма версия)

©© | Блогът на Никола Наус

* само принципно.@vision, Пловдив, 2008.

©© | Блогът на Никола Наус

1 2 3 4 5 6 7 8

но аз не вярвам, защото ПИБ е толкова стабилна, че подобен вид инсинуации не могат да я бутнат. дори и да е в PR криза, това не и пречи да е една от най-успешните банки на пазара и въобще да предлага сървис много по-различен и качествен (без електронното банкиране) от другите.

звуча като наистина доволен клиент и това е така, защото хората там са се потрудили да ме спечелят, което не е никак лесно, особено когато иде реч за мястото, на което държа парите си.

незнам дали сте обърнали внимание на тримесечният доклад, които някои тълкуват като официално PR становище, но ако всичко това което пише там е истина, то фалит няма да има.

единственото което може да бутне ПИБ е многото кредити, които отпускат. високи кредитни лимити + голям брой кредитни карти не водят до нищо хубаво, ако не се озапти навреме.

да видим.

::/ update @ 00:35 ::/

както и очаквах — не фалира. повече информация тук, тук и тук. дето има една приказка “тати обеща да ми купи колело, ама друг път“.

честито на печелившите.

©© | Блогът на Никола Наус

в блога им — нито звук, нито стон. единственото, с което предупреждават потребителите е това по-горе, което препоръчва скоро да се използват групи за комуникация. до тук добре, обаче това ще преебе доста сериозно всички организации, колежи, университети и прочее, които биха искали определен вид филтриране на членството. досега то бе възможно чрез използване на специфичен мейл адрес. групите са доста добре измислена форма, но пък контрола в тях е доста сложен и ограничен. освен това доста от възможностите на networks страниците не присъстват там.

никъде няма информация какво ще стане със съществуващите мрежи. на страницата на една мрежа, обикновенно е възможно да се разбере какво е популярно в нея, да се видят всички членове, има форум, и т.н. не виждам какво им бърка в кацата с меда на facebook това, но явно има причина.

да видим.

©© | Блогът на Никола Наус

привечер, един приятен августовски ден, 2005 година си събрах багажа в един (!!) куфар и заминах да си търся късмета в (сравнително) големият град. няколко седмици преди това бях преминал през две интервюта в сравнително малката (тогава, 2005) хостинг компания SiteGround.

известно време (може би две или три седмици, не си спомням точно) живях при близки роднини, но това не продължи дълго. намерих си квартира сравнително бързо и се изнесох там asap. сигурно никога няма да забравя първата нощ в новото ми “жилище”. чувството е средно между това да си на екскурзия за първи път някъде надалеч от семейството, с което малко или много си свикнал и между това да заминаваш към непозната дестинация с еднопосочен билет и малко джобни пари. втората и третата бяха също такива, а после вече (почти) не ми правеше впечатление.

към средата на септември обучението ми привърши. вече бях “годен” да работя самичък и без closer supervision, което де факто отваряше пред мен вратата на един доста непознат свят. всички неща, които бях правил по-скоро като хоби последните две години в гимназията сега бяха новото ми занимание на пълен работен ден/нощ и на заплата, но някак си не беше същото.

осъзнах, че знам някои неща, но пък теорията ми за голяма част от нещата с които трябваше да се занимавам беше трудно приложима на практика. “нищо”, казах си. никой не се е родил научен.

и се захванах да уча.

превърнах се в работохолик още на 18. при работна смяна от 8 часа аз прекарвах по 13-14 в офиса. когато нямах работа четях усърдно, говорих си с по-опитните от мен и попивах от тяхните знания. приеха ме на сериозно. никой никога не ми се присмя или подигра, че не знам нещо. уважаваха труда ми и желанието за знания.

много хора мечтаят за подобна работна среда, но не много успяват да я намерят.

аз успях от първия път. попаднах на група хора, които гледат сериозно на работата си и я вършат с удоволствие. обединени от каузата да се развиват и по този начин да дърпат компанията майка напред ние ставахме все по-добри. и аз, и хората с които работих. мина известно време, работата растеше, екипът също.

отворихме офис в пловдив.

беше нещо като сбъдната мечта. любимата работа. с любимият екип. в любимият и роден град. какво повече от това може да иска човек? събрахме силен екип. много от тях и до ден днешен са част от компанията и продължават да се борят за нейните каузи. за мен, това обаче беше нож с две остриета. бях достигнал определено ниво на развитие, след което много трудно можех да намера поле за пълноценна изява и по нататъчно развитие. бях влезнал в нечовешки работен цикъл и тъпчех на едно място.

върнах се обратно в софия.

хората от новият отдел, в който започнах работа ме приеха много бързо. работохолизма и желанието ми за развитие спомогнаха много да се науча сравнително бързо на много нови и интересни неща. след всяко ново покорено знание аз исках още и още. бях стигнал до момент, в който наум си представах как става това или онова и после с наслада откривах, че не е точно така, но пък вече знаех правилния начин.

време за промяна.

събудих се един късен следобед. за пореден път бях работил до 10 сутринта. пак имах някаква брутална смяна, с много драматични сървърни изпълнения, счупени hdd-та и какво ли още не. денят ми тогава обикновенно започваше привечер. бях сериозно заразен със сисадминиския синдром. денем не се чувствах човек. виреех най-добре нощем. станах от леглото с много усилия и се запътих към първия етаж да закуся и да се заредя с малко кофеинова енергия. добре го бях замислил, обаче след две-три крачки ми причерня и тупнах по г*з на земята. доста е смешно да видиш 110кг жива маса как се изсипват от изправено положение, но явно силичките ми бяха на привършване. беше настъпил онзи момент, в който вече не можеш да работиш на смени и ти трябва нормално работно време. при така развилите си обстоятелства имах две възможности — да говоря със работодателя за компромисен вариант или да си намеря нова работа.

дори сега, когато не съм служител на SiteGround, трудно ще ме чуете да кажа нещо лошо против тях. работил съм на сравнително малко места, но до сегашният момент не съм имал по-разбран работодател.

след проведената кратка серия от разговори беше взето решение, че аз започвам да работя само през деня и да се занимавам с коренно различни дейности. не бях преборил непостоянството си, но пък вече бях натрупал доста солидно количество знания, които ми позволяваха да нагазя в друга материя. там вече трябваше да упражнявам целият този set от знания, но в полза на цял екип от хора. беше ми поверен техническият отдел в пловдив.

научих се да нося отговорност за действията си.

тези, които ме познават отдавна знаят, че всъщност съм доста избухлив характер и понякога първо “бия” (образно казано), а после питам. този период приключи в момента, в който осъзнах, че ми е възложена една доста трудна задача. доста време бях наблюдавал процесите по management, участвал съм дейно в процесите по supervision, но никога не се бях представял като ръководител. определено имах желанието и амбицията, обаче, и се захванах сериозно. мисля, че се справих така достойно, както и напуснах редиците на въпросната организация преди няколко дни.

раздялата със екип от хора е много, много трудна, особено когато си само на 21 и си изкарал последните 3 години рамо до рамо с тях. още по-трудна е, когато не знаеш всъщност какво ще правиш след това, но усещаш че е време да си отидеш. неприятно е, когато има породени в теб съмнения, но те са крайно недоказуеми. трудно е да кажеш “сбогом” на навиците си, които си изградил, понеже работата е станала сериозна и неделима част от живота ти. най-неприятно е да трябва да си тръгнеш, а да не искаш.

ще се въздържа от пространствени обяснения защо се разделям със SiteGround, тъй като на поне една от двете страни не и е ясно все още. когато стане ясно ще говоря по темата.

едно е ясно, обаче — вече съм официално безработен и си търся нова работа. реших да се върна в пловдив за известно време, за да мога да си почина. все пак, ако някой наоколо си търси всестранно развита личност, която е съвкупност от един добър (и скромен, най-вече) linux system administrator, с наклонности към perl, technical management от всякакво естество и експерт в голяма част от marketing механизмите движещи hosting индустрията в момента съм отворен към предложения.

та.. а сега накъде?

©© | Блогът на Никола Наус

ще разказвам по-късно.

©© | Блогът на Никола Наус

безработен алкохолик. отрепка. пияница. аз.

©© | Блогът на Никола Наус

наблюдението върху собствената ми личност доказва, че времето на хората да пишат в блога си намалява правопорционално на новите
неща, с които се захващат и отговорностите, които следват от тях. констатация #1.

когато човек се захване с много и нови неща, не му остава време да диша. успява да си позволи бездействие в един или два дни от месеца. констатация #2.

алколоха и енергийните напитки заместват другите течности в кръвта на вечно заетите. констатация #3. аз продължавам да си го доказвам ежеседмично.

когато е много зает, човек спира да чувства. или поне чувства по-малко и по-рядко. последните танци понякога се повтарят по няколко последни пъти, докато не се завъртя в един endless loop и не пратят и двамата участници в небитието. констатация #4.

тясно свързана с констатация #4 е другата крайност. когато човек спре да чувства за дълго време, в един по-късен момент започва да чувства много и наваксващо. констатация #5.

а мен не ме слуша главата. сигурно е от близката среща с кравата и предното стъкло на колата, кой знае. констатациите са факт, обаче. смееш ли да говориш против?

©© | Блогът на Никола Наус

паралелно с фестивала ще се проведе и конкурс за красота “Мис Академика Пловдив 2008 г.”, на койте ще има 30 участнички-по 6 от всеки университет. журито оценящо момичетата ще се състои от представители на фирмите спонсори, журналисти, хора на изкуството и гости на фестивала.

Всички приходи от фестивала ще бъдат дарени за нуждите на клиника по детски и генетични заболявания УМБАЛ “СВ. Георги”.

©© | Блогът на Никола Наус

— снимка тук —

една легенда се завръща в отбора! тикети долни! къде сте? и jim beam-a свърши ;)

p.s. няма снимка, понеже заплахата му беше много сериозна и не можах да устоя.

[5:41:46 PM] Gergi says: maxni q taq snimka 4ovek
[5:41:50 PM] Gergi says: sha ti se razsurdq
[5:41:52 PM] perl says: mnogo si gotEn
[5:41:53 PM] perl says: ahahahah
[5:41:57 PM] Gergi says: seriozno
[5:42:00 PM] Gergi says: shte ti se razsurdq
[5:42:02 PM] Gergi says: i nqq da piq s tebe
[5:42:03 PM] Gergi says: :D
[5:42:14 PM] Gergi says: ROFL
[5:42:17 PM] Gergi says: pls mahni q

©© | Блогът на Никола Наус

отново беше сънувал кошмар. по-истински от всеки друг път. танцуваше с нея. за последно. звучеше любимата им песен. те двамата винаги бяха и не бяха имали много и малко общи неща помежду си. връзката им, ако може да се нарече така, беше чисто платоническа и едностранна. някога, преди много време, той беше луд по нея. не мислеше за друго, освен за нея. в сърцето му нямаше място за друга и други. имаше само една цел — да я спечели. животът му беше поднесъл на тепсия всичкото благоденствие на земята, не го лишаваше от нищо, но и не му даваше само едно — сърцето й.

когато той заминаваше за пореден път и напускаше града за дълго, той се свиваше на седалката и с целият си вътрешен глас крещеше. проклинаше. мъстеше наум. не искаше да си тръгва. тя му липсваше. толкова много, че през дългите си странства той губеше ума си доста начесто.

тя, от своя страна не беше много трогната от всичко това. когато него го нямаше в града се забавляваше с приятелките си, работеше и гонеше вятъра из улиците. пилееше всичкото му внимание, поднесено внимателно и на сатенен поднос. не го оценяваше. в един момент дори вятъра и избяга и тя остана сама.
сега обаче, ролите им бяха разменени и затова сънят му беше кошмар. той отдавна беше преживял болката от загубата й, а тя тепърва беше започнала да осъзнава, че последният им танц ще съдържа последните й стъпки в живота. с последни сили тя се вкопчи в тялото му и започна да крещи за милост. за шанс. но не.

последни акорди. и.. край. сънят се разми, завъртя се из стаята и стремглаво нахлу в съзнанието му.

той отново заспа.

заспа щастлив.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

си лягам недоволен.

специалистите по time management? къде сте?

©© | Блогът на Никола Наус

SiteGround, one of the world’s largest and most preferred web hosting companies, is now looking for enthusiastic people with fluent English to join its Sales Team in Plovdiv. The main responsibility of the Sales Team is to provide information about the SiteGround services and to assist the potential and existing customers during the sales process. No previous technical background is necessary.

SiteGround Sales Representative job description:

:: Fluent written and spoken English
:: Good communication skills
:: Computer and Internet literacy
:: Previous experience on a sales and/or marketing-related position is an advantage
:: Previous experience in web site management is a plus
:: Bachelor’s degree is a plus

за повече информация — стандартното — CV на nickola at siteground dot com или следвайте стъпките тук.

©© | Блогът на Никола Наус

п.с. ще зачерпя всеки, който успее да ми преведе читаво текста по-долу. изпълнителя е Yannis Ploutarhos, песента се казва Paei ligos kairos, и единственото което знам, освен мелодията и е, че значи “преди много време/много отдавна/нещо от сорта”.

Πάει λίγος καιρός
που φαινόσουνα αλλιώς
στα δικά μου τα μάτια
και η καρδιά μου πλημύρισε
από σένα ξεχείλισε

Πάει λίγος καιρός
που μιλούσε ο Θεός
με την κάθε σου λέξη
και εσύ έβαλες μάτια μου
την καρδιά να διαλέξε

Τώρα η ζωή
ένα αστείο πικρό
να έχεις φύγει εσύ
και να φταίω εγώ
δεν μ’ αγάπησες
στις παρέες να λες
και με τα τραγούδια μου να κλαις
ψέματα λες

Πάει λίγος καιρός
που δεν άναβα φως
για να δω την μορφή σου
με τα χέρια μου σ’ άγγιζα
και τον κόσμο ζωγράφιζα

Πάει λίγος καιρός
που σκεφτόμουνα πως
να σου πω σ’ αγαπάω
και εσύ φρόντισες μάτια μου
όσο ζω να πονάω

Τώρα η ζωή
ένα αστείο πικρό
να έχεις φύγει εσύ
και να φταίω εγώ
δεν μ’ αγάπησες
στις παρέες να λες
και με τα τραγούδια μου να κλαις
ψέματα λες

и да, тази събота ще пия за последно. бенефис. обещавам.

©© | Блогът на Никола Наус

не бях оставал събота и неделя в софия от много, много време, да не говорим, че напоследък почти не се застоявам тук. имах време да осмисля доста от нещата, които се случиха последните няколко месеца, но стига толкова. пак заминавам. утре в четири следобед е планирано да отлетя. ще се върна най-рано май месец. няма да ми липсва, не. планирам да изкарам пролетта в пловдив, което в сравнение с миналата година ще е най-хубавото нещо ever.

командировките ми напоследък станаха пословични, настроението ми по време на тях също. близките ми вече делят типовете ми настроение на “в командировка” и “в софия”. командировка, всъщност е много общо казано, защото аз всъщност си отивам у дома. в пловдив. това че ще работя от там не ме притеснява ни най-малко. имам да отметна толкова много задачи идните два-три месеца, че не мога и да искам по-добра работна среда от тази.

не че мразя софия, напротив — имал съм много хубави моменти тук, но нещо напоследък все ме влече към пловдив. противно на предположенията на повечето хора около мен — не, не е жена. вярно, има една замесена, причина е да ми се прибира там, но не е единствената. причината, по мое мнение, е пролетта. не просто пролетта, а пролетта в пловдив. нищо не е сравнимо с аромата на липите, които ще цъфнат след няколко седмици и ще разнесат уханията си из целия град. нищо не е сравнимо с това да се събудиш в любимото си легло, да излезнеш на терасата и да пиеш кафе докато гледаш цъфналите дървета на стария град. и да дишаш чист въздух. толкова чист, че да ти е гузно, че си на двадесет и една и пушиш.

като се заговорихме за пушене — в пловдив ме чакат три броя Cohiba Piramides LE 2006 и един Esplendidos. милите ми отлежават в хюмидора на един приятел, но като гледам какъв пура addict съм станал напоследък нещата отиват към купуване на собствен такъв. сега остава само да откажа цигарите и всичкият алкохол без бърбъна и май ще има лъч светлина в тунела.

отивам да си събирам багажа, до скоро.

©© | Блогът на Никола Наус

From: Богомил [mailto:bogomil{at}spisanie.com]
Sent: Thursday, February 21, 2008 2:38 PM
To: *****{at}spisanie.com
Subject: 2 дни до БлогCamp

Здравейте и благодаря за това, че се регистритахте за участие в BlogCamp. Ето и разпределение на времето и какво ще се случва в залата:

9.45 - 10.00 посрещане на участниците
10.00 - 11.30 дискусия посветена на подслушването на Интернет - с идеи, съвети и факти.
11.30 - 11.45 Конкурса “bLog” - начало
11.45 - 17.40 Дискусии, включващи темите от панелите
18.00 Парти в клуб “Грамофон”

Ако някой от панелите не ви харесва, можете да предложите тема, да се разхождате в Интернет или да се запознаете с участниците в специалната зала за целта.

Повече подбробности за темите и за събитието има на http://bcamp.info.

До събота в 09.45.

Поканете читателите си, като напишете в блога си за събитието.

Бого

Ще се видим там ;-)

©© | Блогът на Никола Наус

този път мисля да не пропускам концерта им, за разлика от миналото лято, което пропих и пропуснах в Каварна. на 4ти юли, в софия. стадион академик. повече информация тук.

това ми оправи настроението за поне седмица напред.

©© | Блогът на Никола Наус

започва да танцува. прави го бавно и грациозно, после бързо и агресивно, завърта се на пилона, скача от подиума и с няколко крачки стига до мен. възсяда ме, въпреки немият ми протест и започва да движи стегнатият си задник в скута ми. песента свършва и тя сяда до мен. опитва се да си изпроси бейлис и някак си успява. поръчва и небрежно отмята коси назад.

казва се петя. тялото и излъчва страст, има най-черните очи, които някога съм виждал и се опитва се да бъде директна с мен. обяснява ми, че прави всичко за пари. колкото повече пари - толкова по-бясно се чука. иначе се чука и за без пари, само за удоволствие. имало нещо нимфоманско в нея. напъхва ми нещо подобно на визитка. да съм и се обадил тези дни. завързваме разговор, в който обаче не става на нейната. не ме хвана в настроение, макар да се постара. отиде си от масата изнервена и възбудена. толкова бързо и грациозно, така както беше дошла.
ебаси, в какво се забърках пак.

©© | Блогът на Никола Наус

всичко започнало в далечната 1985-та, когато били дефинирани първите TLDs (top level domains) честта да са първи имали .com, .org, .edu, .gov и .mil.

първи в .com ауторитито се разписали хубавците от symbolics.com. това се е случило през март 1985 (някъде две години преди да се родя). последвали ги cmu.edu, purdue.edu, rice.edu, ucla.edu и bbn.com, през април. юни и юли същата година били регистрирани съответно първият .gov домейн css.gov, и, първият .org mitre.org.

днес, през 2008-ма, нещата изглеждат горе-долу по следния начин:

появили са се нови звезди. .net, .info, .biz, .us. от старите като масови са оцелели само .com и .org, което е разбираемо. замисълът им е такъв още от самото начало.
домейните са донякъде безкрайни, а какво ще правим, малеле, когато свършат IP-тата — драма в няколко стъпки от Делян.

©© | Блогът на Никола Наус

ставаш някак си от леглото, отиваш под душа с идеята да се освежиш и .. о, изненада. няма топла вода. дори това, обаче, не е в състояние да помрачи хубавото ти настроение. просто теглиш една сочна наум. странно, може би си се променил..

успяваш да намериш дрехите си, невинно разпръснати из цялата стая и смачкани до безбожност, на топка, обличаш ги и си тръгваш. излизаш, разминаваш се с камериерки по коридора, предаваш ключа на рецепцията, плащаш си минибара и махваш за довиждане.

качваш се в таксито и му казваш да кара към вкъщи. явлението събота вечер свърши по-бързо и сладко от очакваното. сега си обратно в реалността, you noob.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

улиците. сградите. дърветата без листа. всичко е пропито със спомени. тъжни, радостни, безразлични. моите спомени. те са тук. и някои от тях са живи. по-живи от всякога.

няма нищо по-хубаво от това да станеш от собственото си, любимото, огромно, меко легло и да се разходиш бос до кухнята по хладните плочки на коридора. да си направиш кафе, да излезеш на терасата и да вдишаш от чистия пловдивски въздух. да се вгледаш и през мъглата да видиш очертанията на стария град. да запалиш първата си цигара в блажена тишина, нарушавана само от гъргорещият вентилатор на лаптопа, който толкова много плаче за смазване, но на теб не ти остава време.. защото се наслаждаваш на идилията да си вкъщи.

хубаво е когато сутрин набираш такси, да набираш 032, а не 02. хубаво е да стигаш за десет минути до офиса. да можеш да пиеш още едно кафе на шестият етаж, на ебах-тази-голяма-тераса-дето-има-в-пловдивския-офис.

хубаво е вечер да обикаляш любимите си заведения, да вечеряш със семейството си.. изобщо.. толкова не съм се радвал от много, много време.

и събота вечер е хубаво, ама ще пропусна лирическото отклонение, че ще се изложа.

незнам за заимов, какво и обича на тази софия. обаче..

АЗ {СЪРЧИЦЕ} ПЛОВДИВ

п.с. и оставам още три седмици тук! hyp-hyp-horray!

©© | Блогът на Никола Наус

две години са много време, дори незнам как минаха, но този блог стана неразделна част от живота ми. за добро или за лошо.

©© | Блогът на Никола Наус

There’s a lady who’s sure all that glitters is gold
And she’s buying a stairway to heaven
And when she gets there she knows if the stores are closed
With a word she can get what she came for

Woe oh oh oh oh oh
And she’s buying a stairway to heaven

There’s a sign on the wall but she wants to be sure
And you know sometimes words have two meanings
In a tree by the brook there’s a songbird who sings
Sometimes all of our thoughts are misgiven

Woe oh oh oh oh oh
And she’s buying a stairway to heaven

There’s a feeling I get when I look to the west
And my spirit is crying for leaving
In my thoughts I have seen rings of smoke through the trees
And the voices of those who stand looking

Woe oh oh oh oh oh
And she’s buying a stairway to heaven

And it’s whispered that soon, if we all call the tune
Then the piper will lead us to reason
And a new day will dawn for those who stand long
And the forest will echo with laughter

And it makes me wonder

If there’s a bustle in your hedgerow
Don’t be alarmed now
It’s just a spring clean for the May Queen

Yes there are two paths you can go by
but in the long run
There’s still time to change the road you’re on

Your head is humming and it won’t go in case you don’t know
The piper’s calling you to join him
Dear lady can’t you hear the wind blow and did you know
Your stairway lies on the whispering wind

And as we wind on down the road
Our shadows taller than our soul
There walks a lady we all know
Who shines white light and wants to show
How everything still turns to gold
And if you listen very hard
The tune will come to you at last
When all are one and one is all
To be a rock and not to roll
Woe oh oh oh oh oh
And she’s buying a stairway to heaven

There’s a lady who’s sure all that glitters is gold
And she’s buying a stairway to heaven
And when she gets there she knows if the stores are closed
With a word she can get what she came for

And she’s buying a stairway to heaven, uh uh uh.

©© | Блогът на Никола Наус

евалата пак на Бого, че прави нещата, отново, да се случват.

за записване цъкнете тук.
за повече информация, аджеба, що е то blogcamp, яде ли се, пие ли се — цък тук.
за просветление къде ще се проведе, следете тук.

този път ще се видим там!

p.s. ubuntu 7.10 + compiz + някаква друга благина = почти толкоз шарения, колкото Vista-та. с риск да разбуня духовете на хилядилте open-source любители, само благината на Outlook-а ми липсва много. иначе другото става.

p.p.s. от около два дни съм емигрирал на linux докато съм вкъщи и съм напът да се завърна от тъмната страна.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

незнам откъде я намерих тази шапка. хаха.

п.с.

не съм алкохолик. това е съдба.

п.п.с

и да съм алкохолик, това пак е съдба.

©© | Блогът на Никола Наус

http://flickr.com/photos/22638006@N06/2178907874/ 

именно, запраща снимката директно от телефона ти към flickr, нещо което ми спестява свалянето, ресайзването и качването.

прекрасно!

повече информация по темата тук.

©© | Блогът на Никола Наус

като за начало на началото изтрезнях. това си е напредък. погледът ми се избистри, успях да подредя мислите в главата си. поредният груб алкохолен период привърши.

и в лето 2008, първи месец, ден четвърти: аз, неверният, обещах че няма да пия до средата на февруари. и запяха ангели.

свърши една много добра година.. за разлика от миналата. този път като тегля чертата хубавите моменти са много повече от лошите. това беше и повода да празнувам края на годината толкова усилено, да го поливам с толкова алкохол и да беснея толкова много, против на конспирациите, че пак съм се бил влюбил в невъзможната и теша мъката с алкохол.

като за начало, един от най-близките ми приятели, по-известен като “моята добра половина” се прибра в България за още една година и ме спаси от доста сериозно отчаяние. хубаво е, когато има кой да те подкрепи в трудни моменти. нещо, което ми беше липсвало в първата част на годината.

след това, смених работното си време. от нечовешко такова, на човешко и ме, хм, повишиха (мразя я тази дума, просто не ми харесва) преместиха в друг отдел. смених тотално попрището в което се намирах и мисля, че най-после намерих своята ниша. тази, в която ще се развивам, а няма да паразитирам върху стари лаври от отминали периоди на прогрес.

открих, че не ставам за програмист. и не съжалявам за това. не че ще спра да си улеснявам живота с perl, напротив, и до днес го правя. просто не мисля това да заема основна част от работата ми, както беше по едно време лятото.

научих се:

• да взимам решения
• да нося отговорности
• да търпя последствия

три много важни неща, които до преди година ми куцаха. който ме познава добре, знае, че беше така. сега, надявам се, е различно.
разбира се, не спрях:

• да пуша, макар че ги намалих и смених с по-леки
• да пия, макар че сега съм в период на почивка
• да харча адски много пари за глупости, даже повече от преди

тази година успях да се сдобия и с нов лаптоп, нов-новеничък N95 и няколко други tech-geek-junks.

за жалост, обаче не можах да спра да я обичам. дори след като се опитах, вътре в себе си, да я изхвърля с шут от съзнанието си. но поне спрях да тормозя хората около себе си със киселото ми настроение заради това. факт. шанс.

дано започващата година да е даже по-ползотворна. искрено си го желая. дано успея да изпълна високите цели, които съм си поставил и догодина бъда още по-доволен.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

аз пътувам от софия към пловдив, с автобус. отворил съм си лаптопа и си убивам времето с някаква работа, безделеене междувременно и такива разни работи.
тя седи някъде назад, не я виждам, но я чувам. да и го турят шест мангала, вика по-силно от Ивайло.
той най-вероятно не я е чувал/виждал наживо и си говори с нея по телефона.
госпожицата отзад е много яка баница, с project-manager-ски очилца, които си плачат за опръскване.
диалогЪ:

тя: абе.. всъщност, знаеш ли, аз нямам твоят ICQ номер..
той: < незнам какво казва>
тя: абе, какво ще стане, ако ми изпратиш ICQ номера си на SMS.
той: < най-вероятно я нахрани>
аз: истерия, първи път.
тя: ама.. какво сега, аз не разбирам.
той: < най-вероятно, истерия>
тя: добре деее (много мазен фалцет), добрее. ще си го запиша.
аз: истерия, вече много явна

заключение:

тя: на мен ли се смеете?
аз: не (ама умирам да се хиля като..), на госпожицата зад вас, има много симпатични очилца има.
тя: < гледа ме тъпо, неразбиращо> и мучи.. амааааа..
госпожицата отзад: може ли да седна до вас?
тя: ама, вижте го какъв простак е, как може да ми се смее така.
аз: разбира се, заповядайте (намигвайки дяволито).
госпожицата отзад към тя: ех, не ги разбирате вие нещата.

послеписЪ:

след точно десет минути разговор с мен, госпожицата отзад отиде и седна някъде още по-назад, а аз блогвам това. не и се понрави моята гледна точка тип “знам един мотел тук, шофьора ще ни спре винаги там.”
иначе.. тя е на 23, учи моден дизайн, не работи и вече е разочарована от мен. поредната, но имам телефона й.
it’s simply me. хайде, че трябва да слизам и да се прибирам.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

и.. днес..

©© | Блогът на Никола Наус

въпрос номер 2 -> защо литър? защо bushmills? защо така се напих.

не можах да стана сутринта.. защо? < - въпрос номер 3

отивам да РАБОТЯ!

п.с студентски град, пази се. идвам после. довечера. пак.

©© | Блогът на Никола Наус

на нашето коледно парти, по традиция се раздават награди. от днес с гордост съм MVP (Most Valued Professional), заедно с Мариан, Дима и Тина. иначе казано Employees of the Year.

аз и Маринов взехме приза за Most Valued Technical Professional, състезавайки се цяла година заедно с колеги от още четири отдела. той (Мариан) беше болен и не присъстваше, и може би още не знае.

сега е време за веселба. myclub, идвам.

п.с. Мариане, нашето MVP няма нищо общо с Microsoft-ските MVP-та, не си връщай наградата, моля те :)

©© | Блогът на Никола Наус

писна ми.

п.с. хайде някой да подхвърли някакви снимки от събитието, че много яд ме хвана.

©© | Блогът на Никола Наус

“аривидерчи, тъпа путко,
аривидерчи, тъпа путко,
аривидерчи, от моя кур..
ти не щеш да си мене..
искаш да си до някой друг..
но мен изобщо не ми дреме..
затова, че ти си БОКЛУК..
аз не искам да си до мене,
аз те искам до някой друг..
мен изобщо не ми дреме..
затова, че ти си БОКЛУК”

аривидерчи, не успях да се счупя на боровец, само малко ме боли гърба. иначе успях да продължа развитието си като потенциален мега алкохолик.

сега обаче е време за работа. back to basics. back @ Sofia. драма.

©© | Блогът на Никола Наус

размазах се, признавам си. прекалих многократно с алкохола, и това си признавам. харесва ми, не мисля да спирам скоро (билинг, сори, нЕма как) да пия толкова много. поне спрях да пиша обяснителни есемеси в нетрезво състояние.
стягайки си багажа днес ми стана много криво. изкарах един месец в пловдив и сега не ми се прибира в софия. двете седмици командировка и две седмици отпуска за капак ми дойдоха тооооолкооова добре. мразя го този момент. мразя. мразя. мразя..

спирам да мрънкам, че пак ще се олея.

стискайте ми палци. сутринта заминавам за боровец да се уча да карам борд. ако в понеделник-вторник не пиша, значи работата е отишла на ниво “фрактури”.

©© | Блогът на Никола Наус

принципно screwdriver не е коктейл, в истинския смисъл на думата. съставките му са много прости:

* две части портокалов сок
* една част неовкусена водка

принципно (пак) когато изпиеш един-два, в highball чаша, не би трябвало да ти има нищо.

практически, когато изпиеш 40 шота с горната субстанция, положиш близо бутилка Jim Beam върху тях и гарнираш с някакво сладникакво energy, нещата около теб придобиват един доста по-друг характер.

казвал ли съм ви, че съм алкохолик?

©© | Блогът на Никола Наус

когато чуеш този разказ от майка си наистина осъзнаваш, че си един пропаднал алкохолик.

©© | Блогът на Никола Наус

“Дохождат дни, такива мрачни дни,
че иде ти да виеш от ненавист.
Боли в гърдите, в мутрата горчи
и в гърлото ръжда се наслоява.

Дохождат дни… и питаш се защо
е тази болка, тази дива ярост,
така е скрито нейното ядро.”

©© | Блогът на Никола Наус

via weekly juice #69 and via jozworld.

©© | Блогът на Никола Наус

13 декември, четвъртък от 18.30 часа.

(мястото вероятно ще е Кривото, но за да се направят резервации, трябва да се знае колко човека(блогъра) ще дойдат).

Елате да се познаем, се казва в приветствието и да си пийнем и поговорим.

Aко искате да участвате в срещата, просто напишете един ред на bogomil@spisanie.com. Нека да е скоро за да запазим места. Всички записани ще се виждат от тук.

Поканени са всички блогъри, елате !

наскоро dzver писа за нещо свързано с едно доста позамряло явление напоследък. а именно “IRC срещите”. незнам дали сте присъствали на нещо подобно, но това което анонсирам по-горе носталгично ми напомня за годините, в които IRC, поне за мен, беше приток на свежа информация, нови контакти и начин за комуникация.

ще ми е интересно да присъствам на събитието, което се организира и съм готов да помогна за организацията му. ако са нужни доброволци, вдясно има няколко начина да се свържете с мен.

създал съм facebook event за по-горното. ако го ползвате, моля включете се.

п.с. излизам в отпуска. две седмици. рахат.

©© | Блогът на Никола Наус

In my eyes
Indisposed
In disguise
As no one knows
Hides the face
Lies the snake
The sun
In my disgrace
Boiling heat
Summer stench
neath the black
The sky looks dead
Call my name
Through the cream
And Ill hear you
Scream again

Black hole sun

Wont you come
And wash away the rain

Black hole sun

Wont you come
Wont you come

Stuttering
Cold and damp
Steal the warm wind
Tired friend
Times are gone
For honest men
And sometimes
Far too long
For snakes
In my shoes
A walking sleep
And my youth
I pray to keep
Heaven send
Hell away
No one sings
Like you
Anymore

Hang my head
Drown my fear
Till you all just
Disappear

©© | Блогът на Никола Наус

x: “много ли си angry?”
y: “не, защо?”
x: “има ли нужда да ти казвам нещо?”
y: “не, знам всичко.. просто познавам хората”

…

x: “то не пита, нали знаеш,,”
y: “знам, повярвай ми..”
x: “и все пак, много си ли ми angry?”
y: “не, наистина.. дори те разбирам, на мен ми ми се случи същото все пак..”

стояха на терасата. дъждът ръмеше тъжно, а те гледаха в нищото. слънцето се беше скрило. точно като по сценарий в добре режисиран и високобюджетен филм. само че тук героите не бяха високоплатени актьори с къщи в бевърли хилс. не. те бяха млади, коренно различни, с едно единствено и фатално съвпадение в афинитетите. съдбата пак беше решила да се изгъбарка с тях и да ги постави пред поредната гоглота.

филмът продължи и до края си протече по същият начин, по който беше започнал. нищо не се беше променило. не се е променило досега, няма и да се промени в бъдеще. единственото, което остава трайно след надписите в края му е болката.

©© | Блогът на Никола Наус

сякаш са се наговорили, чак не е реално..

май не е от зимата, а по принцип. ай сиктир, драги зрители. писна ми да съм винаги добър в ситуацията.

п.с. на този ден преди една година се върнах в софия. и нещата все още си бяха по местата. колко много лайна могат да се случат за една година, почти бях забравил.

©© | Блогът на Никола Наус

p.s. ачко, палячо:) казвам се Никола, а не Николай. и фамилията ми е Наус, не Гаус. да те шибат триста потни коня, философче мое.

via Facebook.

©© | Блогът на Никола Наус

Ето я и самата обява:

SiteGround LLC is a leading US web hosting provider. Due to a rapid growth in our customer base we are now looking for Technical Support staff for our 2nd Bulgarian office in Plovdiv.

Job description:

:: online communication with the company customers
:: solving of technical problems of the customers
:: assisting the customers in maintaining their web sites
:: co-operating with the rest of our young and enthusiastic team
:: diverse working time, including night shifts.

Your qualifications:

:: fluent written English
:: good communication skills
:: knowledge and experience in any of the following area is a great advantage:
Linux, MySQL or other DBMS, Apache web server, etc.

The company provides:

:: Extensive 3-month training
:: Opportunities for professional growth
:: Bonus schemes based on performance
:: Excellent working conditions
:: Small and young work team, personal attitude to each member

Заплата: от 1000 до 2000 BGN на Месец

Ако има някой заинтересован може да се свърже с мен като остави коментар тук, прати CV + Cover Letter, на английски език на jobs-support@siteground.com / nickola@siteground.com или посети обявата в Jobs.bg, откъдето също може да подаде документи.

Както казва Горчилов — струва си!

©© | Блогът на Никола Наус

в началото, когато станах нормален човек (разбирайте денят дойде на мястото си, а нощите са отделени за спане) срещах известни проблеми с тази и други материи ..

сега донякъде успявам да организирам деня си, благодарение на следните правила, които скоро ще модифицирам в “Десет правила за достигане на хиперюпи статус”, ако продължат да ми действат така добре, и разбира се стана хиперюпи:

1. записвай си всичко, което трябва да свършиш. не се келеши само с PDA-то, прекрасният ти телефон или всемогъщият Outlook organizer.. нищо не е толкова удобно колкото тефтера, който мъкнеш под мишница. той е практически навсякъде с теб.
2. по време на meeting-и не се чувствай като студент от МЕИ на лекция, който записва всяка дума на лектора. записвай само най-важното.
3. не викай, когато си изнервен. това ти подлива поне една кофа вода по пътя към успешното приключване на дадена задача. знаем, разбира се, че викането е втората ти природа. остави я вкъщи.
4. на края на деня отмятай всичко свършено във всемогъщия тефтер, PDA-то, прекрасният ти телефон и Outlook.
5. когато подготвяш handouts за meeting винаги форматирай текста и графиките внимателно. може да имаш три висши, десет сертификата, но ако отидеш на meeting с хамалски notepad handout ефекта няма да е същият, който ако отделиш десет (!!10!!) минути да си подравниш текста в по-читав редактор.
6. горното важи и когато изпращаш дневни/седмични/месечни репорти. за отдела си например. дори седмицата да е била “пълна скръб”, добре оформената документация по нея може да представи нещата в една по-друга светлина.
7. познавай колегите си. постепенно ще осъзнаеш, че в днешно време те се превръщат в нещо като семейство.
8. конфронтирай се единствено и само тогава, когато нямаш друг избор. научи се да отстъпваш, но винаги в замяна на нещо, което ще донесе полза на теб и отдела който ръководиш.
9. изслушвай колегите си, когато се оплакват. ти си човека, който трябва да го направи. отговаряй им in timely manner на дневните репорти, бъди вежлив и се интересувай не само от работните им, а и от ежедневните им проблеми..
10. работната седмица е от понеделник до петък. за събота вече съм писал. ето тук.

*юпи - модерно мислещ, устремен в кариерата си млад човек, готов на всичко за да успее.

©© | Блогът на Никола Наус

всеки пие. просто не всеки си признава. не.. този, който не си признава не пие тайно. напротив, просто си мълчи. хората, които пият тайно трябва да се консултират със специалист. алкохола сближава. той е създаден да се споделя с приятели, близки и не чак толкова близки хора.

тежка вечер.. мани, мани.. тежки чаши, празни кани. и снимки има. ето тук.

©© | Блогът на Никола Наус

така е казал Годзо Шиода (1915-1994) 10 дан айкидо. мъдри хора са учителите.

а какво става, когато ученикът не уважава учителя си, но все пак го задмине? до днес не ми се беше налагало да търся отговор на този въпрос.

мисля, че правилният отговор се намира в студентски град. и по-точно в ориент 33.

мъдри хора са и моите приятели. ето как ме изпращат:

************ (20:37:41 30/10/2007)
ako prodyljavash po toia nachin ne znam kak shte namerish niakoi do sebe si
Brand (20:37:54 30/10/2007)
chakah da go kajesh
************ (20:37:57 30/10/2007)
end ot topic
Brand (20:37:59 30/10/2007)
kakto i namerih kat ne praih taka
Brand (20:38:01 30/10/2007)
end of topic, da
Brand (20:38:43 30/10/2007)
are monahinjo
Brand (20:38:46 30/10/2007)
otiwam da umiram :D
Brand (20:39:00 30/10/2007)
utre moje edna obedna propowed da napraim zaedno
************ (20:39:02 30/10/2007)
ne sym monahinia
Brand (20:39:02 30/10/2007)
na relax naprimer
Brand (20:39:09 30/10/2007)
shtoto az po nadalech nqq moa stigna
************ (20:39:10 30/10/2007)
monahinite ne praat sex
************ (20:39:12 30/10/2007)
a az praa
************ (20:39:19 30/10/2007)
okay
Brand (20:39:22 30/10/2007)
prawqt, ama se praat che ne prawqt
************ (20:39:28 30/10/2007)
se 1
Brand (20:39:33 30/10/2007)
se 1 ne praat
************ (20:39:34 30/10/2007)
ai vyri da sa zabavliavash

ами.. отивам да се забавлявам. дано билингът утре е благосклонен към мен и да ми помогне да преживея деня. това е живота,бе, БАЦЕ. както се пее в една не чак толкова популярна хипер-мега-аграрна-чалга.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

Планината ми е майка,
а баща ми буен вятър беше.
Брат ми е морето тъмно,
лудите треви са ми сестрите.
Ей такъв съм, сам ти казвам,
всичко право ти показвам,
ти кажи сама дали ме искаш!
Сватове ще ти проводя,
снегове и буйни хали,
да те вдигнат и да те докарат.
Бели облаци ще взема,
вместо було с тях ще те покрия.

Припев:
Аааааа, моя ще си вече,
аааааа, ще е страшно, ако кажеш не!

Тежка сватба ще ти вдигна
и свирачи 300 ще докарам.
Слънцето ще ни венчае
и звезда за пръстен ще ти сложи.
С дарове ще те покрия
да не жалиш стара майка
и баща ти гневно да не пита:
кой от къщата повдига
най-голямото имане,
кой те лъже и с какво те мами?
На хорото с мен се хващай
и ръката ми недей да пускаш.

Припев:… /4x/

HELP. издирвам:

1) чартърен, приятен и нискотарифен самолетен билет от София до Копенхаген (или някъде другаде в Дания). искам да замина на 16.11 и да се върна на 24.11. засега безуспешно.
2) човек, който е запознат със датското законодателство и по-точно с въпроса:

“могат ли двама души, пълнолетни, които не са датски граждани да сключат граждански и църковен брак на територията на държавата?”

3) златар, който може да излее два еднакви пръстена, като от вътрешната им страна гравира “Н&Т”.
4) психиатър, който да ме посъветва дали е нормално на 20 да мисля за брак.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

един добър начин да се разболеете, в шест стъпки:

стъпка1: пиете цяла нощ. ама мъжката. без детски изпълнения.
стъпка2: като се приберете в стаята си, лягате да спите почти гол.
стъпка3: сутринта, като се събудите си взимате много дълъг горещ душ.
стъпка4: като излезнете от банята установявате, че комбинацията “алкохол от снощи + душ” води до много жега.
стъпка5: взимате решение, че трябва да се преборите с тази жега. много е важно в този момент единственото нещо, което опасва тялото ви е да е бяла хавлиена кърпа през кръста.
стъпка6: излизате на терасата да изпушите една цигара.

аз, понеже съм про го направих два пъти. сега, за сметка на това се друсам с два вида антибиотици, витамини, аспирини и всякакви други лайна.

Аз, за разлика от Н. Горчилов, ще ви кажа: Не си струва!

резултатът от горната шестстъпкова терапия е три дни болнични и телепортация вкъщи. (вкъщи ~= Пловдив).

трябва да “пазя стаята”, както казаха родителските тела. ок. ще се опитам. от седмица и нещо съм се прехласнал по нещо много, ама много нетипично за мен. уж невинно, “Дневник” ми изпратиха писъмце как започвало четвъртото издание на “CITY” и било по-advanced и по-незнамсикакво. до тогава никога не ми беше минавало през ума, че може някога през живота си да търгувам акции, но ето защо никога не трябва да се казва никога. зарибен съм до такава степен, че дори съм започнал да следя разни индекси, да чета анализи и да симпатизирам на “Мостстрой” (ticker MOSTS), които се оказаха доста ключова част от портфейла на повечето печеливши (да, скромен съм) участници. можете сами да видите какъв нечовешки ръст в цената правят акциите им последните пет дни.

още сънен, се зачетох в двете публикации на Longalon. ето тук и тук .. Първата такава представлява сам по себе си много добър икономически анализ, който е доста добър пример на тема “Как да затапиш малката курва, която иска достъп до банковата ти сметка”, а втората ме хвърли в тъча, не толкова че полицията бездейства, колкото че псевдо телевизията БНТ имали някакво предаване, което ходило по акции с оперативни работници на МВР. смях. и сълзи. и смях.

вдъхновен от банера за blog action day, мисля да си направя един, който да казва “легализирайте проституцията”.

отивам да купувам-продавам-разменям и да оздравявам. до скоро.

©© | Блогът на Никола Наус

1f j00 c4|\| r34|> 7|-|15 73><7 , 7|-|15 m34|\|z j00 r |\|07 jU57 4|\|07|-|3r |\|00b. 3|_53, j00 g0|\||\|4 b3 p\/\/|\|3|>

©© | Блогът на Никола Наус

след известно време пак ще се изравним :) да ни е жива, здрава, права и все така корава. и както се пее в една песен.. “чеееестит рооожден ден.. чееестит рожден деен.. милионер във евро.. и всиииички ееекстри.. чеестит рожден ден..”

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

и така. по темата.

DNS или иначе казано, Domain Name Servers, са изключително важна, но абсолютно скрита част от Интернет. DNS системата формира най-голямата и най-активна, може би, база данни на планетата. Без DNS, Интернет би умрял сравнително бързо. Силни думи, но факт.

Когато четете този блог или изпращате email съобщение, то вие използвате домейн за да го направите. Например, адресът http://www.naous.net съдържа в себе си домейна naous.net. Същото се отнася и за случаите, в който изпращате съобщение до nickola@naous.net.

Домейните са хубаво нещо, но са от полза само за нас, простосмъртните. Всички компютри, свързани по някакъв начин помежду си, било то в локална мрежа или в Интернет използват IP адреси за да комуникират помежду си. Например, машината на която аз хоствам-raboti naous.net използва 67.15.157.4 за адрес. Вски път, когато използвате домейн, вие използвате DNS за да „преведете” човешкото „домейн” в машинното „IP”. Всеки ден, докато четете блогове и пращате съобщения по email, вие се допитвате стотици пъти до някой DNS сървър.

Накратко казано, DNS превръща домейните в IP адреси, и обратното. Звучи просто, нали. И се предполага, че е.. Като изключим, разбира се, следните фактори:

- Стотици домейни дневно сменят своите IP адреси.

- Всеки ден се регистрират страшно много нови домейни.

- Милиони IP адреси са в употреба. От своя страна доста от тях имат домейни, за които „отговарят”.

- Всеки ден се правят трилиони DNS заявки.

- Има стотици милиони компютри, използващи Интернет денонощно.

Иначе казано — DNS системата може да бъде третирана като една база данни. Такава, каквато не сте си и представяли. Със сигурност няма друга база данни, която да приема повече заявки дневно и да позволява на милиони хора на планетата да я променят. Това е нещото, което прави DNS системата уникална по род и характер.

За да се запази ред и подреба на участниците в ГолЕмата Мрежа (а.к.а Интернет), всяка машина има уникален IP адрес (добре де, почти всяка). IP е съкращението на Internet Protocol. Тези адреси са нормално изразени като четири части („octets”), като всяка е разделена от предходната с точка („dotted decimal ordered numbers”). Един обикновен IP адрес изглежда така:

67.15.157.4

Всяка от четирите части може да съдържа число между 0 и 255 и затова се нарича octet (2 на осма за всяка част).

Всяка (почти) машина, свързна с Интернет има свой IP адрес. Сървърите, например, много рядко сменят тези адреси, докато ако използвате Dial-up или друг вид предплатена услуга за домашен достъп, то всеки път когато се свържете IP адресът ви е възможено да бъде променен.

Доколкото се отнася за машините, IP адресът е всичко това, което им трябва за да комуникират помежду си. Но вижте, за нас, за хората, без домейни и DNS всичката идилия може би ще свърши много бързо.

©© | Блогът на Никола Наус

1) Дрегер. Ако концентрацията на алкохол в кръвта ми е > 0.4 промила, да се lock-ват много грубо и да не се свалят.
2) Сензор за пръстови отпечатъци, който да може да се конфигурира, обаче само ако дрегера покаже правилен резултат ( > 0.4). В последствие, при случай, че се свалят, това да става само ако определени ръце ги докоснат. И да не са моите.
3) Някаква advanced уриноизвеждаща технология.

който се чуди какво да ми подари за следващият повод — feel free.

©© | Блогът на Никола Наус

* не съм забравил как се правят training-и.
* даже почвам да си припомням много добре за какво иде реч. със всичките му там салтанати.
* цитат на деня (от някаква лигава песньовка):

няма вчера. има само сега.

* добри новини — един любим човек ще почне да пише пак, май. радвам.
* лоши новини — един любим човек напуска екипа. боли.
* благодаря на комшията в пловдив, не знам на кой точно, обаче. за wireless-a без парола който е пуснал.
* обявавам награда от произволна сума, назована от човека който дойде и ми смени MAC адреса на малоумната LAN карта. с всемогъщата виста.
* също такава награда се обявява за този, който успее да се свърже с gigabit пловдив и им обясни, че искам да си сменя записа за MAC при тях. гледам, Вальо пак ги е заходил с фирмената тактика “Нека сега да помислим заедно..
* два дни не съм гледал сървайва. може би затова имам бясна нужда от семеотделяне.
* няма апатия. няма депресия. отново съм същият вулгарен простак като преди.

туй то май. професионалното ми изкривяване да пиша репорти май ми се отразява в личен план.

P.S. айде, билинга. идвайте вече, че липса.
P.P.S. няма вчера, има само сега.

©© | Блогът на Никола Наус

и в лето 2007-мо, из месец девети, някъде към края, аз, непросветеният открих del.icio.us .. дори си набуукмарквах разни работи.. също така успях да си инсталирам, конфигурирам, подакрам (за това са нужни нерви, не знания) напълно функционален Outlook 2007. каня се от поне месец++. сбогом thunderbird, като станеш толкова лачен колкото новата ми придобивка ще се видим пак. дотогава, бе’й от тука.

утре заминавам за пловдив. току си стегнах багажа и се присетих.. ами то всички си идват в понеделник. самотата, комбинирана с един training план ме очакват до сряда-четвъртък, когато билинг подкреплението идва. после пак самота. две-три седмици отвъд няма да ми се отразят зле.

бях забравил колко харашо е да пишеш в блога си, да слушаш ayo и да бездействаш.. в тоалетната.

©© | Блогът на Никола Наус

въпреки това, сървайва’ става, като за след десет часа на бюрото. екстра е даже.

©© | Блогът на Никола Наус

#1

щъкайки из един сайт, гледайки непълнолетни девойки, видях реклама на ping.bg, който прави една доста сериозна заявка да стане родният еквивалент на digg. това би било похвално. освен това, май подготвят launch на безплатна blog платформа, което звучи обнадеждаващо на фона на чекиджиите от blog.bg и другите там free-blogging-platform wannabes. стискам им палци. току виж “Ping it!” бутона станал по-известен от “Digg it!”.

#2

задава се Joomla 1.5. RC3 чука на вратата, чакаме да мине RC4 и да илзиза stable. наскоро се заиграх с една такава, изглежда много харашо. като визия, функции и структура няма нищо общо със серията 1.0.*. тотален разрез с Mambo outlook-a и, изглежда, най-после развод. все така open source, все така “because open source matters” слоган. ако template-a, който се готви в съседната на мен стая спечели ще ви го покажа.

#3

ще ли да застане Facebook между Microsoft и Google. говори се, че монополиста от redmond иска да закупи 5% от социалната мрежа. от своя страна, другите монополисти, но този път от mountain view, май изявяват подобно желание. повече информация тук и тук и тук. симпатизирам на Google. ако Microsoft закупят Facebook, което несъмнено ще е силен ход пред тяхната прекрасна конкуренция, аз ще осъмна тъжен. ще изглежда грозно, така го предвиждам.

#4

снощи най-после се отказах от безмилостната битка между Bluetooth-a ми и Windows Vista-ta. мамка и, тя спечели. обаче всемогъщият USB кабел ми помогна да си разтоваря телефона най-после. изпаднаха ми някои бисери, като:

това е рестартиращият се “кой-самолет-кога-пристига” терминал. снимах го преди около месец на летището в софия. щрак за по-голяма версия.

а това го снимах преди повече от месец. по този и по този повод. както обикновенно закъснях.

по ред на подредбата:

1. калъфче за мишка и самата мишка. много е удобна, нищо че ръката ми е три пъти по-голяма от нея.
2. цигари и запалка.
3. любимият ми 6300.
4. неговите дрешки - плътен, кожен и леко педерастки калъф.
6. ключове за вкъщи. с лек розов и педерастки оттенък.
7. дънков портфейл Levi’s, стар колкото света, също толкова мръсен, но пък любим.
8. за подложка използвах новият-новеничък Acer Aspire 9410z, разопакован няколко дни по-рано.

©© | Блогът на Никола Наус

* учудващо спокоен съм.
* за сметка на това бях с доста висока температура.
* успях да си наложа да не ползвам компютър цели 20 часа подред!
* температурата ми спадна по едно време, но биде заменена от обилен зъбобол.
* по случая се престраших се да отида на зъболекар за първи път от три години насам.
* тегавото е, че имам около седем зъба за оправяне, три от които са за умъртвяване на нерви.
* освен това.. имам си и нов мъдрец, който по закона на мърфи за зъбите расте под друг зъб.
* да не повярва човек, но си взех болничен за първи път от две години и нещо насам. три дни offline = три дни рай.
* за часовете,в които не съм се докосвал до компютър гледам, че ачката най-после е спрял да се агрегира от дневнишката блогосфера. хвала на редактора за маневрата.
* същият псевдофилософ малоумник е наспамил 99% от блоговете, включае и моя, с малоумни коментари, къде подписани с Иван, къде с Гоце, къде с нещо-друго-там.
* успях да се задържа на легло цял ден, което си е своеобразно постижение, индикиращо, че дебила-инат в мен се променя малко с времето.
* моите любими таксиджии искат 150% увеличение на тарифите си. дали ще ги огрее?
* кафето е горчиво, колкото и захар да му сложа. странно.

като цяло, доста слаба работа.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

09:30++

1) първо се заиграват с едни гумени крави, още в началото на деня.. карат ги да правят някакви неща, например да яхват лаптопите им. ето така:

2) и така:

11:30++

3) кой каза, че кравите не пият мляко? тази направо си е заела позиция всеки момент да засуче..

14:00++

4) тук вече се намесвам и аз, след като сме преяли порядъчно. само не можахме да стигнем до консенсус дали кравите са лесбийки, гейове, хермафродити или точно определен пол. за мен, обаче, опциите са три:

a) кравите са гейове
b) кравите са лесбийки (с дилдо колан)
3) кравите са с regular sexual orientation

тук:

и тук (вече по-разгорещен полов акт):

5) тук Муко и Мука (не ги измислих аз имената. билинга беше. тежко им на децата им, к’ви ли имена ще им измислят..) са напреднали доста с любовната игра:

организирам събиране на фонд “да помогнем на покварените и да ги пратим на почивка за известно време!“

©© | Блогът на Никола Наус

О, чудо. За първи път тази седмица съм обладан от някакво адско спокойствие, та чак седнах и да го запиша. Пак съм в Копривщица, където времето е спряло. Астрономическото. Иначе метеорологичното такова в момента се бунтува във формата на дъжд и градушка. Точно преди да завърша предното изречение спрях да пиша за малко. Лежерното ми безделие беше нарушено за малко от някъв мощен тътен, който успя да разтресе вратата на стаята. Беше толкова силно, че дори успях да го чуя през слушалките,  пеещи Meiko Kaji, която признавам е доста подходящ музикален фон.

Онзи ден, две много мили девойки си играха с телефона ми по време на обяд. Даже ми оставиха някакво скрито послание, записано вътре, което приех като някаква абстрактна форма на завет. Засега съм го спазил. И двата му аспекта.

edit: едната ме похвали, другата каза, че не ми вярва.

След проведеният разговор с моето скрито аз, мисля че вече имам ясна дефиниция на това което се случва със, във, около, над, под, зад, вляво, вдясно и отстрани на мен. Хубавите новини са, че започнах да проумявам безобразният си инат си в едни ясно определени насоки, и то, до степен, че да го променя. Лошите са, че ще трябва да намеря някакъв заместител за празното място, което ще се отвори тогава.  

написал съм го в 16:46 на 07.09.2007.

нямам сили/нерви/време/сън да пиша днес. понеделник е и е много.. понеделнишко..

©© | Блогът на Никола Наус

ако случайно на някой му липсвам, което е малко трудно напоследък, нека пробва да ме открие. след 20:00. на +35988*******. малко като обява за проститутка, която духа за центове ойро на пероните до сточна гара - пловдив, при това без капут, ама това е положението, драги ми смехурко.

до скоро.

©© | Блогът на Никола Наус

• две нови колони вдясно featuring, съответно, последните коментари и писаници.
• облаче с тагове във footer-а.
• някакви други псевдо-SEO оптимизации, невидими с просто око.
• рибата горе няма да има перки, понеже с перки всяка риба може.

мисля, че това беше всичко, което мазах днес. плюс — успях да addict-на още един приятел към блогването. плюс — баш майстора показа как се заменят 2000 реда код с 200, които работят 220 пъти по-добре. плюс, очарован съм от някаква нова благина (пак не е нова, със сигурност, ама аз отново последен разбирам). плюс pre-fish-addiction-mood.

туй то.

©© | Блогът на Никола Наус

селекцията този път:

#1

#2

#3

#4

#5

#6

#7

#8

#9

#1 - група риби, тип разноцветни. не са от най-усмихнатите, но ми харесаха изпървом.
#2 - фешън-пънки риба.
#3 - аквариум риби мАтаристи.
#4 - стадо шарени риби, къде усмихнати, къде не.
#5 - малко оцъклени очи, къде отиваш ти може би?
#6 - много оцъклени очи, няма да размишлявам защо.
#7 - мляс, по рибешки.
#8 - абе, тия оцъклените днес са на мода. защо?
#9 - мляс, по рибешки 2.

и моите ментални изкривявания взеха да си личат май? днес минаваме без видео мат’рял, ‘щото не можах да изровя нищо струващо си из редовните broadcast канали.

©© | Блогът на Никола Наус

пък, да ти се оплача, снощи отидох ето тук , цъкнах на копченцето за изгубена парола и продължих нататък. сега гледам, че нискоинтелигентният и невменяем автор на онова списание за философи, костовизъм и курамиянко-гоце-моце-туй-онуй пак е съзрял конспирация. чичо ангеле, не е неизвестен хакер, който ти мисли злото, аз бях. аз ти мисля само добро. да знаеш.

сутринта, докато се прибирах пък се сетих, дагое, защо ми е толкова противна фамилията грънчарови. това не е просто фамилия, ами си е жива диагноза. като дойдох в софия преди две години, изпървом, имах един хазяин с такава фамилия. и беше почти толкова издухан чичка колкото ачо. даже, ако не ме лъже паметта и той се казваше ангел.

сега будната ми антикомунистическа, върла костовистка и антигоцевистка съвест проговори и се чудя. да даря ли на ачката безплатен хостинг, като вместо това не го спонсорирам за санаториум, както съм го офертирал неведнъж, или да не.

аз. спящ още и удивен от параноята на ачо.

©© | Блогът на Никола Наус

п.с. мразя табелата за добре дошли в софия и тази, благодарствената на изхода от пловдив. дагоеба.

©© | Блогът на Никола Наус

Преди малко изпратих един есемес на билинга, че във влаковете има някаква прикрита романтика.. нещо като скрит frauder, който се опитва нагло да чийтне и да си плати с чужда кредитна карта. Само единият благоволи да ми отговори,з ащото подозирам, че другият битово се алкохолизира и си е заебал телефона „у пичка си лелина” (а.к.а. в другата стая е)..

Преди малко дойде един дебел кондуктор (казвам дебел, защото тежеше може би около един път и половина на мен). Поиска ми билетчето, аз му го давам, а той ми отвръща

- А, ами то.. такова (почесва се) .. то тука е първа класа.. Вашият билет е за втора.. Ще трябва да се преместите..

- Ами… (оглеждам се).. не прилича много на първа.. ама щом казваш..

- Ела, ела (дърпа ме за ръката) .. ела да ти покажа..

И ме издърпва като непослушен ученик в другият край на вагона, където, нещеш ли пишело „Iва класа”..

- Хубаво де – казвам аз – като е за втора, може ли нещо, така, да доплатя.. да измислим нещо (усмихвам се заговорнически).

Тук лицето на дебелият чичко, облечен в униформа на БДЖ и античен съветски перфоратор за билети в ръка, светва. Той знае, че по принцип имам право да доплатя, но от това за него кяр никакъв..

- Ама.. то.. такова.. ами хайде, от мен да мине.. Дай три лева..

- Е.. гледай сега (с делови тон му казвам аз) .. три лева плюс тези седем които вече съм дал за билета правят десет. За десет лева плюс още малко аз пътувам със автобус, където винаги имам сигурно място.

- Ама.. (заеквайки)…

- Ама.. за десет лева ще трябва да направим купето, в което съм такова, в което се пуши. За пушачи.. В момента е за непушачи..

- Ми.. що да не го направим за пушачи? Какъв е проблема.. този който е с теб пуши ли?

- Ами.. аз откъде да знам, не го познавам.

Пълничкият кондуктор свойски започва да ме води към купето, отваря с един пръст вратата и изтърсва:

- Г’усине.. ви’й пушач ли сте?

- Да, защо питате..

- Ами.. тука с другият господин, който се вози с вас (прави жест с глава, с който ме посочва) се разбрахме, че това купе се преквалифицира за пушачи, от този момент нататък.

Аз си мислих, че само с устна уговорка ще се разминем.. а тя каква била работата.. нашият човек направи нещо, което ме изуми.. Излезна извън купето, хвана лепенката, на която имаше нарисувана задраскана цигара и я СКЪСА.. ама я отнесе като.. куцо пиле – домат. После продължи надолу по купетата.. Този просто ме разби. Корупцията е навсякъде, дори в бързият влак, пътуващ в посока Пловдив, тръгващ от София в 23:00. Трябваше да му поискам касова бележка, дагоеба, как не се сетих да се изгавря до край.

Току що си запалих цигара. Да забия още един пирон в ковчега си, след хипернатоварената работна седмица беше горе долу допустимо. Звуча все едно пуша по една кутия на месец, ама не е точно така..

Оглеждам се, а в това купе няма нищо, което да ми подсказва, че е първа класа. Като изключим, може би, опцията лампата да се гаси. Аз всъщност май за около пети път през живота си се качвам на влак, и не знам, може би това го има навсякъде? Има и огледало, обаче така като гледам някой си е навлекъл вече седем години нещастна любов, защото е напукано, при това доста. Когато влакът тръгна, прозорецът се затвори сам. Викам си наум „бахмааму, стига бе, това да не е с ел.стъкла нещо?” .. да бе, минало покрай ел.стъклата.. просто горкият се кандилка нагоре-надолу постоянно, когато влакът е в движение.

Група млади и изрусени роми (бе, живи мангали си бяха, ама нейсе) току що минаха покрай купето ми и огласиха коридора с някакви тяхни си думи, от които разбирах само „лаптоп”, „баш”, „машала” и нищо друго.

Е, аз продължавам да се возя, не получих отговор на последният есемес , който целеше да информира билинга, че ако заспя във влака ще се събудя в Бургас и ще я чакам там. Частта със предложение за брак я пропуснах галантно. Не е чак толкова скритата романтика в това купе, че да ме накара да и го предложа със есемес докато пътувам. Би било нелепо. Колко, на фона на цялата нелепост наоколо напоследък, незнам, но ..

Опциите са две. Или е заспала, или ми се е разсъдила, че нарекох Буковски с малкото му име. Ще разбера утре, най вероятно.

п.с. Ако това тук не види бял свят и не се публикува, значи гореописаните циганета са успяли да ме набият и да ми вземат компютъра.

п.п.с. Ако сутрин станеш и в огледалото виждаш мургаво лице, с изрусен перчем, и все пак можеш да четеш.. и не само.. четеш точно това.. то имай в предвид, че в момента те псувам много. Доста съм добър в това..

п.п.с. Ако случайно си успял да отключиш компютра ми, след като тези циганета, за които съм писал по-горе са го изхвърлили безуспешно, и си съвестен гражданин, просто отиди на http://naous.net/me , виж как да се свържеш с мен и го направи. Обещавам ти признателност до гроб, гарнирана с много алкохол и леки жени.

п.п.п.с (update) Току що се прибрах. Часът е четири без малко. Лягам да спя. Явно плаша ромите и те не смеят да ме крадат. Ха.

©© | Блогът на Никола Наус

ебаси, все едно беше вчера. преди две години (и един ден) събрах всичките си налични неща в един куфар и заминах за софия. после за известно време се върнах в пловдив, но в края на краищата пак се закотвих обратно в софийското равно поле.

последните две години минаха страшно.. ама страшно бързо. заживях на едни много, много бързи и енергични обороти, които планирам да намаля заслужено след една-две седмици, но за това ще пиша може би по-късно. тогава може би ще се опитам да lifeblog-на промяната в характер, съзнание и най-вече организъм, когато мигрираш от почти-постоянен-нощен-труд на напълно-постоянен-дневен-такъв..

незнам кой е Spargett, обаче от преди малко ми е любим. първо, заради това, което вече краси widescreen дзвер-a пред мен. и заради ето това, което пък ще го краси малко по-късно.

и накрая, едно отворено предложение към чичо Анг.Гр. — моля те, кажи ми къде да ти преведа достатъчно пари, за отидеш да се излекуваш. един ден, след като си минал специален курс за лечение в някой санаториум, мисля че можеш да почнеш да бъдеш полезен за обществото и света като цяло. не мога да разбера като цяло какъв ти е проблема, но съм убеден, че има специалисти, които да ти помогнат.

айде, със здраве. отивам да го доработя и се прибирам вкъщи-вкъщи в пловдив.

©© | Блогът на Никола Наус

това в кръга на шегата де.. :)

радостина днес взе книжка. а тъй като малко дъската й е от ‘лопащите и няма все още блог (т.е. има, ама е маскиран много грубо) реших аз да я похваля. само две грешки на листовките са напълно допустими! браво!

ха, честито! и безаварийно!

п.с. и почвай пак да пишеш, че липсваш.

©© | Блогът на Никола Наус

четвъртък:

досега не бях ходил на лаута. това е един от няколкото стадиона в пловдив. по-известен като този на жоро илиев, манол велев и други добре облечени ексмутроподобни. или иначе казано, стадиона на локомотив пловдив. за малко да си помисля, че отивам на мач, което щеше да е истински прецедент, имайки в предвид, че вече почти 21 години не съм намерил за нужно да го направя. обаче посредата на стадиона имаше сцена. и то не от онези малките, мизерни сценички, а от тези вкусните, с мега-турбо-много-екстри. майсторско изпълнение един вид.

закотвихме се още към 19:00, при обявено начало от 20:30, понеже, както други години местата бяха кът. не че този път беше по-различно, но поне успяхме да се набутаме точно срещу сцената, горе долу посредата на един от секторите, че дори и да имаме гледка към огромните видеостени (една отляво, една отдясно и една върху самата сцена). лекинка-полекинка времето се изтъркули и към 21:00 положението беше такова, че игла да хвърлиш, няма как да падне на земята.

изпълнението започна със напомпаните вече девойки от мюзик айдъл курамиянко, някои от които които малко ме издразниха с вокалните си способности, макар девойчето преслава да се отличи с доста добри такива.. предполагам свири добре и на френски, но това е малко офтопик.

след като се награчиха горните суперстар-wannabes започна истинското шоу. станислав тодоров трифонов откри концерта със адското “Ад и рай”, което беше искрата запалила целият стадион. феноменално. заредиха се песен след песен, като в началото преобладаваха повече нови парчета. класиката беше оставена за по-късно. дори кака софка, с бай ваньо а.к.а. устата се появиха по едно време да припеят.

истината обаче е, че концерта всъщност започна когато слави зареди старите си парчета. в момента в който запя “студио Хь”, мисля, вече мозъкът ми отказваше да приема други функции освен слушане, пеене и подскачане. тук май се зароди фаренгита, който ме гони в момента.. той се утвърди, когато бях едно от трийсетте хиляди гърла, което пееше “Моя страна, моя България” на финала на концерта. разтърсващо. няма друга дума.
петък:

ох.. как се наспах. прецедент номер едно. верно ли успях да обядвам с родителските тела? тримата успяхме да намерим два часа, в които никой заникъде не бърза. прецедент номер две.

хайде във копривщица. отново. пак. прекрасно. защо не?

пристигнахме вечерта към седем. времето беше повече от прекрасно, макар една девойка с крак метър и полвина++ да мрънкаше по едно време, че е хладно, ама не аз я бях бил да тръгва с панталонки тип “ние сме дълги около половин педя”. whatever.

някой предишния ден беше извадил хитрата идея като се качим горе да си починем, безалкохолно. ама разбира се. ще си вземем само едно бутилче, ей така, за наздраве. после идеята се видоизмени в такава, че ще си вземем две, за всеки случай. ебахмааму. накрая се събудих без глас, от пеене (или опити за такова) на “излел е дельо хайдутин” и крайната равносметка беше нещо като три кила ракия, къде сливенска перла, къде някакви домашни смеси, разпределени в три организма от мъжки пол, които обаче нямаха главоболие.

NB: важно съобщение: издирвам този/тази, който ме кара да късам цветя от някаква съседска градинка. верно ухаеха добре, ама що трябваше половината храст да отиде в небитието. край на важното съобщение.

събота, някъде по обед:

ебаси. колко е яко да имаш веранда. и тя да събира четири души наведнъж. и всеки да може да се разпъне спокойно и да пие първото си кафе за деня на слънчице. само да не нахлуваха някакви спомени от говореното снощи. всичко друго е/ще бъде/беше наред.

–

стига толкова мързелуване. време е за малко разходка и обяд в цивилизацията а.к.а около центъра на градчето а.к.а около костницата. забравих как се казва заведението в което обядвахме, след като се разходихме напред-назад. готвеха много вкусно, но по-стабилно впечатление правеше manager-wannabe-то на заведението. една баба, на която ако и бях връчил метла щеше да го докара на баба яга, и щеше да литне сигурно. постоянно нещо овикваше клетите сервитьорки, на които изглежда зло като мен, което само мрънка, не им стигаше. всичко друго обаче си беше наред, незнам как са намерили точно баланса.

–

ох. добре. и като обядвахме как се очаква да стигнем живи до къщата като ни се приспа зверски? трудничко беше. не че спахме. по-скоро се лигавихме, говорихме си глупости и по едно време решихме, че така и така сме дошли, можем да останем максимално много и просто да слезнем в пловдив един душ време преди следващата софра, към която се бяхме запътили. разпънахме пак скаричката, вечеряхме импровизирано, след което почистихме, метнахме се на колата и хайде обратно.

–

някой каза (Ива?), че “Twist again” не можело просто да се слуша докато пътуваме. някой друг, пък, нашега попита (Нейчо), дали да отбие. и как изведнъж се оказа, че четири души отбиват от пътя, излизат от колата, надуват twist-a отвътре и започват да танцуват. а другите коли минават, намаляват, казват си “тези тук не са добре” и продължават. не беше зле.

събота, привечер:

home, sweet, sweet home.. здравей вкъщи. душ. такси. довиждане. сумарно около 30 минути, с туткането. добре че не съм се родил жена. началника (а.к.а шефчето, дълга история) предварително беше позапазил една дъъъъълга маса, в едно от онези заведения, в които на вратата те посреща оркестъра, а на изпроводяк управителя ти казва “хайде, другата събота пак”, дава ти телефона си, и ти намигва свойски.. дотук добре, само дано колежките от sales не са ми много сърдити, че ги качвах по масите. (edit: бе, не изглеждаха да са сърдити)..

събота, малко преди полунощ (не знам кога точно, да го еба, часовете малко ми се сливат):

bang bang. превзехме ретрото и изпихме бара. кой ме еба да си поръчвам от тия груби папарашки шейкъри, никой не знае. ама не са същите, каквито едно време лили на тина ми “готвеше”, но се преживява. с малко повече финландия, примерно, след това.

неделя сутрин (се будиш сам):

е не. вече наистина НЯМАМ глас. мога само да хриптя. добре, че измислих някаква магия с някакъв мед, та поне да мога да си поръчам нещо скрежиноподобно (smart me :)) в авеню. мразя неделята, когато трябва да стана, да пия набързо кафе и да заминавам обратно за софия. м - р - а - з - я. дагоеба.

неделя следобед:

колкото по-малко време остава до връщането ми в софия, толкова повече нараства агресията към шофьорите на автобуси по линията пловдив-софия. е дагоеба. няма такива тъпанари. трябва ли всеки път да продават по (примерно) 90 билета, след като имат (примерно) 80 места в смрадливият си, непроветрен и неклиматизиран автобус(wannabe). аман. шофер на такъв рейс = бакшиш. и накрая ми се кара, защо, разбираш ли, не съм си оставил “куфарчето” (да ти еба майката, чанта за лаптоп е) в багажното.. е как може да му простиш на такъв цървул, който накрая дори не спря на орлов мост, ами чак на автогарата. спирам да псувам, че се увличам, а ще трябва да насосам и нещастният бакшиш, който ме вози от всемогъщата автогара до борово.

неделя вечер:

нещо псевдопрограмистките ми (и мързеливи) бръмбари в главата ми се обадиха, та взех, че загубих приятно два-три часа списвайки малоумен, но полезен скрипт.

сега, понеделник сутрин (~05:50):

стоя на стълбите, пуша блажено и слушам “You and I” и се чудя. за какво ли? ще ви разкажа по-късно може би.

©© | Блогът на Никола Наус

The greater power comes with greater responsibility.

пак се доказа. пак. пак. и пак и пак. а обясненията? кому са нужни?

©© | Блогът на Никола Наус

с вистата взимаме да се разбираме вече, за разлика от хората около мен, научих я да не ми хибернира лаптопа като си затворя капака. сега остава да я науча, че като си извадя зарядното не искам две неща:

1) да ми сменя темата на някаква по-оптимизирана, колкото и яко за батерията да е това.
2) да ми намаля светлината на екрана.

другите неща, с които остава да се сборя са:

1) ssh keys импорт
2) secure crt 5.5 patch, ама за виста. с xp знам как става и със затворени очи.
3) да си науча skype чатовете, че дори да съм в DND режим, няма проблем да светят notifications за вече отворени прозорци.
4) да си пренеса всичките петдесет+ филтъра от единия mail client в другия. tb -> oe.
неизвестно как (освен с dirty цигански hacks) трябва да се науча:

1) как да карам скролера на touchpad-a да работи след дехиберниране.
2) как да излъжа глупавият ми mp3 player (а.к.а winamp) да започне да чете тагове на кирилица.
3) как да пропускам глупавите коментари около себе си, че нямам акъл с тая виста. те, хората, са прави сигурно, ама имам нужда от нещо такова да ми порадва окото.
толкоз за днес. гася.

©© | Блогът на Никола Наус

савичка, беше прав. няма такава клизма с кирилиците и подребите. добре че си го написал, че иначе това тук щеше да е или на шльокавица, или на английски..

отивам да мигрирам още, че старият спътник трябва да бъде пратен в заслужена пенсия. по-широко review, след като мине малко време и видим дали ще се сработим. на първи впечатления — харесва ми. да видим натам как ще е.

©© | Блогът на Никола Наус

начало на бюлетина 3:35АМ/10.08.2007г.

най-използвана фраза: умри, да ти * rand(2,”майката”,”някоя друга жена роднина”);
най-счупено нещо: connectivity-то на Data Center-a, чието име ще запазя в тайна.
най-непонятно: какво по дяволите искат тези клиенти от мен.
най-неверно: [8/7/2007 10:15:16 PM] ***** says: verno li shte se jenish
най-изнервящо: липсата на слънце и на билинг. (да се компенсира, записвам си)
най-слушано: Meiko Kaji - The Flower Of Carnage [видеo+звук] [текст].
най-четено: Chapter 13: Sockets

край на бюлетина 3:41АМ/10.08.2007г.

©© | Блогът на Никола Наус

tcpdump -nnSs 0 ‘port 80′

и в този момент въпросният сървър е под грозна атака от още по-грозен botnet и mrtg-то ти отчаяно търси нови висини за покоряване.. имах нужда от около пет минути, в които да взема малко въздух, а то какво излезе..

оригинала може да бъде прочетен тук. това по-долу е интерпретацията на болният ми мозък..

и такаааа..

имало едно време, един много успешен мениджър. един ден, обаче, му писнало от ежедневните задължения и решил да смени коренно начина си на живот.

продал всичко, което притежавал и си купил ферма в село пичковци. било му малко скучно, обаче и решил да си купи крави. местните авторитети в бранша решили да го изгаврят и му продали най-недъгавите и неплодотворни крави, които имало в селото.

минало време, местните пуснали нашественика за “мониторинг” и се надявали тънко да могат да се смеят всеки ден на неволите, които му предстоят.

да, ама не. всеки ден нашият човек увеличавал млеконадоя, печалбите му нарастнали и съответно той станал най-едрият фермер не само в село пичковци, но и в цяла курчева област, където се развива действието.

решили, местните бабаити, ex-авторитетите, че ще вземат малко know-how от него и изпратили като агент, Гинка Подпичкова, най-елитната мома в село пичковци, кято се славила с метър и шейсет крака, буйна грива и можела да дои по две крави едновременно.

отишла кака ви Гинка при нашето top-hyper-mega-uber CEO и започнала да му се назландисва. “ама туй така, ама онуй така.. дзъга-дзъга.. как стана тоя номер с’я?”

той, противно на факта, че бил top-hyper-mega-uber шефче проговорил със земен глас, все едно вчера не е купил ипотеката на бащата на гинка подпичкова, провокирана от фалита на неговата млекоцентрала:

- Отговорът на въпроса ти, мило ми момиче с метър и шейсет крак, се крие в две неща:

мотивацията и организацията.

Гинка се опулила, тъй като това били някакви нови за нея думи, но все пак се направила на разбираща мениджър-кравеферма-с-млеконадойна и отговорила с вялото:

- Ъм, чи.. к’о му’й на тий нища?

Гиздислав Карапенев, както всъщност се казва нашият герой, засукал юнашки мустак, който бил пуснал в следствие на миграцията си в дълбокият прованс на село пичковци. замислил се, но решил да и сподели тайната.

- Ами ето как става. Всяка сутрин събирам цялото стадо на “meeting” им давам пет минути да направят “brainstorm” върху следният въпрос:

“Какво ще продаваме днес? Месо или мляко?”

Останалото, мила ми Гинче, моме младо и хубаво е инициатива на персонала.

©© | Блогът на Никола Наус

мила beverly craven, виж сега. дразниш ме с това парче дето ми дъни агресивно от колоните, обаче защо не мога да го спра.. и защо трябва да ме връща толкова назад..

хубаво де, хубаво де, обещавам. ще чакам. файда голяма има, знам.

забих. мигрирам. рестартирам. лимитирам. не комуникирам. спирам да мрънкам.

©© | Блогът на Никола Наус

#1 - усмихната жълта риба.
#2 - усмихната и озъбена синя риба.
#3 - малко зомбирана, но пък симпатична, да я наречем “мутирала червеноперка”
#4 - лисичка, мутирала в готина оранджува риба.
#5 - много усмихнати и симпатични риби.
#6 - всички риби плуват, само пържените не. важи и за тези заробени в аквариум. ако и ти мислиш така, значи това видео е за теб.
#7 - нищо не можах да разбера от това, обаче рибите ми изглеждат сладки. нужно е повечко въображение и самоинтерпретация за него.
#8 - а това пък все едно аз го рисувам.. не съм се променил от четвърти клас досега..
#9 - малко мънка, обаче като се заслушаш два-три пъти е приятно…

©© | Блогът на Никола Наус

09:27AM

10:14AM

да си бях избръснал и веждите, освен..

©© | Блогът на Никола Наус

е, да го еба. това не е справедливо.

©© | Блогът на Никола Наус

в добавка към това заключение по-горе усещам, че пак започват да ме налягат тънки вътрешни нюанси на много сиво настроение. те са породени от многото неща, които не разбирам и чувствам, а трябва да разбирам и да не чувствам.. или поне потърпевшите очакват да разбирам и да не чувствам.

май си имам и нов ежедневен soundtrack.. което си е същинска еволюция, в сравнение с предишния..
изобщо.. положението хич, ама хич не е розово. някой би ли ми подарил боички, с които да оцветя всичко сиво наоколо?

това ми настроение май е породено от дъжделивото време днес. това не говори добре за идващата есен, която ще трябва някак си да избутам, за да се забия в една от онези големи зимни дупки, в които потъвам последните две години.

* използвай огледало.

©© | Блогът на Никола Наус

from: Radostina Kesova
to: Nickola Naous
date: Jul 31, 2007 12:34 PM
subject: blog
mailed-by: gmail.com     

Здрасти,

Много ти благодаря за темата и за ъпгрейда и за отделеното време, но все пак реших, че няма да имам блог вече.

Да, това си е моя блог и на мен ми харесваше да пиша в него, от време на време. ХАРЕСВАШЕ….вече нямам никакво желание да пиша просто.

Просто вече не ми се пише. нямам желание. А и нямам какво да напиша.

Ако ми се допише някой ден, когато всичко е наред, ще го пусна as it is now, защото така ми харесва.

Аgain, thanks за upgrade-a и за темата.

Айде, да сме живи и здрави ние, пък блогове има да списваме много ….

–
Greetings,
Tina

ебаси, защо тя трябваше да сприра да пише. че и инсталацията на блога си е затрила даже. това ще ме човърка доooста тези дни, наред с неприятните предчувствия които ме гонят от момента в който прочетох това писмо..

©© | Блогът на Никола Наус

Once upon a time, Larry Wall said: “There is more than one way to do it“!

Дали си е мислил, че някой като мен ще постъпи ето така, когато има проблем с охлаждането на компютъра си и го мързи да го занесе на ремонт. дали не е време да си купя нов вече, а?

изгледи отстрани, отгоре и отпред:

©© | Блогът на Никола Наус

* a hug a day, keeps the doctor away..and a kiss, or two..
can cure you,when feeling blue..
so, here’s a hug, with a kiss..
for extra measure, because
you are someone I really treasure..

иначе.. днес, в по едно изречение/дума/както дойде:

1) “чай, че си харесах едно кафенце в мола”.
2) има една малко по-усмихната риба, цвета на кожата и се пооправи.
3) поспах.
4) преди по-горното установих, че на всеки 40+ часа будуване са ми достатъчни около 8 за сън.
5) имаме нов колега.
6) нямам нов компютър.
7) даже май новите колегите са двама.
8) vending машината в офиса не работи. т.е. работи, ама няма чаши. т.е. има, ама не ги разпознава.
9) 8 часа минават по-бързо от 12.

открих някаква нова благнинка на Google, която сигурно я има отдавна, ама аз както обикновенно я виждам последен, такава съм блейка.. иде реч за Google history, което се опитва да ме убеди, че всеки четвъртък от седмицата search-вам по 159 пъти, но поне е учтив. за разлика от:
[1:10:39 AM] Tina says: raboti robeeeeeeeee

и все пак, това по-скоро е жест на благодарност, който иска всъщност да каже “благодаря, че ми upgrade-на WordPress-a и ми сложи нова тема”. ех, aма съм добър в дешифрирането и намирането на скритият смисъл там, където никой не го търси, нали?

време е за фокусиране върху изкарването на насъщния, че .. тия “сандалки от мола” нЕкой балък трее ти ги купи, все пак. нали така?

* това го мернах в един сайт за картички днес, обаче хептен забравих на кой.. то е нещо като кратка форма на посвещение на тези дни. на някой, който наистина го заслужава. не ставам за поет, макар че преди малко ми казаха, че съм имал спокоен (тук падам под бюрото) глас..

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

And if I only could,
Make a deal with God,
Get him to swap our places,
Be running up that road,
Be running up that hill,
Be running up that building.
If I only could

You don’t want to hurt me,
But see how deep the bullet lies.
Unaware that I’m tearing you asunder.
There’s a thunder in our hearts, baby

So much hate for the ones we love?
Tell me, we both matter, don’t we?
You, (If I only could, be running up that hill)
You and me (If I only could, be running up that hill)
You and me, won’t be unhappy

And if I only could,
Make a deal with God,
And get him to swap our places,
Be running up that road,
Be running up that hill,
Be running up that building.
If I only could

Come on, baby, come on, come on, darling,
Let me steal this moment from you now.
Come on angel, come on, come on, darling,
Let’s exchange the experience

And if I only could,
Make a deal with God,
And get him to swap our places,
Be running up that road,
Be running up that hill,
With no problems.

And if I only could,
Make a deal with God,
And I’d get him to swap our places,
Be running up that road,
Be running up that hill,
With no problems.

If I only could, be running up that hill
If I only could, be running up that hill
If I only could, be running up that hill
If I only could, be running up that hill
If I only could, be running up that hill
If I only could, be running up that hill
If I only could, be running up that hill

©© | Блогът на Никола Наус

на забърканите, честито!

банално, но факт.

нека ни е зле.

и малко усмивки от старите зимни ленти..

©© | Блогът на Никола Наус

…

не настоявай пак със теб да съм,
да те обичам пак.. не настоявай..
затвори вратата ми отвън..
и за всичко извинявай..

…

извинавай.. но не те обичам..
ти загуби..
ти загуби всичко..
ако ще.. света да ми предложиш..
напразно е сега..”

е, отпуската свърши. тои път окончателно. по стечение на обстоятелствата след като бях почивал две седмици се върнах в софия и поработих само два дни. след това се прибрах за още четири в пловдив, но снощи финално акостирах обратно в софийското равно поле. тук е хладно, което ме радва..

не е истина, колко бързо човек губи тренинг.. за почти три седмици без малко. часът е 6:10 сутринта и по принцип по това време съм хипер-мега-убер-турбо-много продуктивен. да не кажа, че шансът на зазоряване, след много часа ъптайм да съм по-адекватен е по-голям, отколкото по залез слънце, когато хората си лягат, а аз тъкмо се пробуждам. however, that’s not the case today.. (както бих заходил някой клиент)..

средно-тегава нощна смяна, която всъщност хич не беше тежка, ако бях “на скорост”.. малко одити, малко дзъги-дзъги, буги-буги и доста foreach. разочарован съм от WordPress-a на радосТина (какъвто в момента там няма).. за разнообразие и почивка през нощта се емнах да го upgrade-вам, а той, милият реши, че всичката кирилица написана по MySQL-a му е непонятна и ще ми вади йероглифи. да живее cPanel-a и вездесъщите му cpmove backup механизми. рай за мързелите.

а кавалите от ICANN вече ще вземат ли, ей така, между другото, да въведат единен стандарт за output-ване на whois информация, независимо от TLD-то. аре сиктир. откачиха ми се ръцете да whois-вам домейни тази нощ и да търся кой им е регистрара. а, онова противното Net::ParseWhois не върви. познава само register.com и другите праисторически. последен maintenance date, някъде към средата на 2001-ва. чудно. пита ме “Т’ва eNom регистрар ли са, кво са?”.. “Е не, тееба майката и малоумният модул.. перл програмисти са..”

както биха казали ъпсурт.. “клизма, батенце”..

©© | Блогът на Никола Наус

евалата, анга, стана известен. може да се смяташ за една ЗВЕЗДА. големина от национален мащаб.

показаха те ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА, успял си да изнервиш до нетърпимост почти всички от блогосферата на “Дневник” и президента на милата ни република ти е почитател, понеже съвсем между другото го плюеш поне в един пост на ден (поне).

Ивайло е написал достатъчно, мързи ме да го преповтарям, а и чичо ще реши пак да се взима насериозно и всички сме се захванали да го анализираме. от което всъщност няма нужда. той е прозрачен — иска да бъде забелязан. е айде, забелязахме те за малко, доволен ли си сега?

а най-страшно става точно тогава, когато почне да се взима насериозно. чичо, ако имаш съмнения, че “Мосад” ти готвят атентат ми пиши, ще ти организирам емиграция с политическо убежище в Ливан.

сега отивам да поспя, не мисля да ти отделям повече време. даже.. абе заеби, не си заслужава да се хабя.

* Анг. Гр. а.к.а блогър-философ, а.к.а курамиянко.

©© | Блогът на Никола Наус

14:00
температурите удариха 44 градуса на сянка и това е*а майката на положението. на слънце пък го докараха до 55-6.. задух. мъка. драма. личи си сигурно, че ме е напекло.

18:00
въпреки всичко това, днес прекарах интересен следобед в пловдив. даже по-скоро беше интересен следобед с интересна вечер. в компанията на човек, с който не бях виждал близо година. и не само. бяхме се събрали на една маса хора, с които преди години имахме много общи неща. всъщност още имаме, но са размити в ежедневието. а преди бяхме неразделни.

спомени нЕкакви, както казват кореняк столичЕните. хубаво нещо са.

02:15
трябва да си сменя скоро темата. наскоро смених тази на телефона, време е да смена и тази на блога, че това сиво ми действа депресиращо вече.. откъде да си намеря нова? идеи? пишете? мерси.

02:25
и на лекар трябва да отида. особено след душевната тъпанарка която си забих прочитайки това. мислих си, че само на мен ми има нещо, та не ми харесва Анг. Гр. ама не, не съм сам.

2:30 
драма. мързи ме. чудя се: нормално ли е една почти шестнадесет годишна кучка да се чука като животно. обаче с половината град. и да си вярва, че може да се промени. няма да намеря отговор на въпроса, може би. ще организирам анкета тези дни. обещавам.

©© | Блогът на Никола Наус

под душа: около три минути след като съм станал.
първа мисъл: ох, само да мине днес. как ще се наспя.
първо действие: (цензурирано от редакторите).

излизане: около десет минути след като съм се изкъпал
първа мисъл: трябваше ли да си забравям слушалките горе?
първо действие: препсуване на уличните псета, които ме заграждат всяка сутрин.

в офиса: около пет минути след като съм излезнал от вкъщи.
първа мисъл: деба тая тъпа vending машина, пак ли няма бъркалки в нея?
първо действие: click-click-click и климатика започва да прави “иглу”.

на бюрото: около десет минути след като съм влезнал в офиса.
първа мисъл: пак ли съм бил на батерия снощи, да го еба. къде ми е зарядното?
първо действие: оО (опулване). *!@#@!# (псувня). четене на поща.

това беше накратко. едвам, ама едвааам станах. изгубил съм тренинг ли, какво ли.. незнам. обаче дойдох до офиса на автопилот.

добрите новини са, че от септември ще съм нормален човек, с нормално работно време. най-после. hip-hip-horray!

време е да прегедам К & Б и да поработя. дали съм забравил perl за две седмици?

©© | Блогът на Никола Наус

добре де.. как може да се биеш в гърдите, че си ПЪРВИ заместник-главен редактор на дадена медиа, а всъщност да нямаш.. как да го кажа по-меко, че да не ме привикат на “Майор Векилски”.. елементарна обща култура? как може да живееш в лето 2007 и да си позволяваш да размиваш представата за едно общество, което дори не разбираш? което не познаваш.
това е един от въпросите, които днес забравих да задам на господин Борислав Зюмбюлев, първи заместник-главен редактор на “24 часа”. написах му кратко писмо питайки го, аджеба в неговият свят само едностранно и без коментар ли стават работите и къде е нашето право на глас. дано да е усвоил използването на email клиент. ако до няколко дни не ми отговори ще бъда принуден да си препечатам писмото на лист хартия и да го адресирам до редакцията, в която той работи.

някак си е неприемливо. някакъв човек, робуващ на идеята, че щом в титлата му има “главен” то е заслужено във всяка една област, сяда и оплюва група хора, които просто искат да са свободни в думите си. както би трябвало да бъде. да могат да казват каквото мислят, по начина по който го правят. обаче той не го прави по модерният и цивилизован начин, по който би трябвало - така че да им даде право да се защитят. просто сяда, изсипва кофа л**на (в текстов формат - тук) пред стадото си от читатели и толкова.

за мен една от главните разлики между печатна и електронна медиа е, че при едната (печатна) само четеш, асимилираш и си свободен да си говориш с вестника.. докато другата (електронната, powered by светият Интернет), която господин Зюбмюлев явно не познава, позволява организирането на дискусии, обмен на мнения, право на лична позиция. все неща неудобни на българските “журналисти”, които напоследък им е по-удобно да играят нещо като кукли на конци. както казват старите музиканти “който плаща — той поръчва музиката и танците”. но да не се впускаме в анализ на разликите. темата е достойна за реферат, курсова работа по ред специалности и така нататък.

нека видим какво разбира един човек, който по стечение на обстоятелствата е не до толкова запознат с родното e-пространство, общество, тенденции и за него непечатните (електронни) издания са си чисто и просто таблоиди.

неминуемо разбира, че:

1) Всеки човек, който има компютър, недай си Боже и Интернет, мрази Слави Трифонов.

ми не е баш така. аз например в момента имам в плейлиста си поне десет негови песни и ги слушам с удоволствие. но нали таблоидите мразят слави.

2) Анонимният човек в Интернет е почти потенциален сериен убиец, задължително анонимен.

дали уважаемият автор има еееееееей толкова представа какво значи анонимност. елементарно — много по-лесно ще дойда и ще напиша на редакцията на “24 часа” със спрей “едикой си е едикакъв си” и няма да ме хванете доживот. докато ако отида и оставя коментар някъде, който е против обществените норми (когато има приети такива за интернет пространството и то се третира със закон). но това са неща от този век, не от миналият.

3) Активната част от българското е-общество е съставена от хора над средната възраст за страната.

мисля, че би трябвало да имате социологически отдел във вестника. те със сигурност (надявам се, иначе язък ви на бюджета) трябва да знят колко е средната възраст на интернет потребителите. ако не сте организирали такива анкети, дори за вътрешно ползване, то моля ви направете го. ще ви бъде от полза. аз съм на 20 и съм online от 7+ години. дали аз съм зле с математиката или съм далеч от средната възраст в страната? сещам се за много такива примери. хора между 17 и 30. и те ли са средняци?

4) Има точно два типа хора, които ползват интернет — влечуги и тъжни гейове. Първите се нуждаят от лекарска помощ, а вторите страдат от разстройство на личността. Повечето са родени на село.

сигурен съм, че ако направим един обществен експеримент ала Мартин Карбовски в който съберем 20 души от някой блог агрегатор, примерно този на “Дневник” и 20 журналисти от “водещи” медии и им направим психотестове, то този на първите ще е по-приятен за гледане. и не мисля, че има нещо лошо в това да си роден извън голям град. селянин == (равно, нарочно два пъти, но ще ви трябва още един живот за да го разберете) манталитет, начин на държание, а не на класова принадлежност.
изобщо.. господин Зюмбюлев, проверете си пощата (ако знаете как) и ми се обадете. посочил съм имената и телефона си. с удоволствие ще ви натрия носа в статия тип “Опровержение” или “Обратна връзка”. ако такова нещо разбира се съществува във вашата медиа.

©© | Блогът на Никола Наус

дните на морето горе долу минаваха така:

разбирайте - безделие в басейна на хотела, който се оказа доста добър, с най-добрият long island iced tea, който съм пил. изглеждам като голям дебил, знам. или безделие на плажа, с малко плажен волейбол, за който имаше построена мрежа вътре в морето, на плиткото, част от един батут.

на въпросната снима все още ми е мистично какво се случва, освен че 120кг са рипнали във въздуха да правят нещо си.

нощите минаваха под един доста по-различен и не особено здравословен надслов.. даже не особено възпитан. но на кого му пука. веднъж живеем..

някакво странно съвпадение ни срещна с “Ориент експрес”, които само две седмици преди това ни пяха и свириха в Пловдив. същите, които всяка вечер малко след началото на програмата в “Чановете” откриват програмата с песен за нас, но това е тема на един съвсем друг разговор. да се любуваш на цигански оркестри, с по три певици, три кючекини и така нататък е изкуство, което малко хора разбират.

но на морето все пак беше скучно. някак си бяхме изпреварили сезона, което правеше повечето дискотеки празни, а плажовете пълни с възрастни туристи. изкарахме от нямане какво да правим четири дни и се върнахме в пловдив.

там вече безделието се възцари. чак бях започнал да се чувствам неудобно. не съм стоял без никаква работа една седмица от страшно много време. тъкмо взех да свиквам да спя до следобяд, а като стана да се чуда на кое ухо да си забия клепар, в кое кафе с wireless и мощен климатик да се забия и къде да изгубя повече време с приятелите си.

приз номер едно, за вечни времена мисля, че печели “Avenue”. за особени заслуги. затова, че на ден по три-четири часа, за около седмица изтърпя ето такива дебили:

които се скъсваха да бездействат, да се чудят какво точно от менюто все още не са си поръчали днес и омитаха витрината с тортите и кремове.

хубавата отпуска си имаше и лоши страни. без тях някак си нямаше как да оценя, че много хубаво не е на хубаво. стигнах до важни изводи, взех някои много важни решения, дори някои от тях бяха общи и on the long run ще излезнат полезни. но за това друг път, в друго време, както се пееше в една песен. в драфтовете имам една история. разказ от живота. ще се казва “курви, върнете ми парите - аз ще ви върна ебането”. още малко и ще съм го довършил. ще види бял свят до седмица.
и.. хайде да си направя още едно кафе, климатика да слезне между 20 и 22 градуса и нека дванадесетчасовият ми работен ден (к’во като е събота) да започне СЕГА.

©© | Блогът на Никола Наус

взривоопасно било, каза госпожа водещата.. ами да.. ще се сетите, тепърва ще се сещате.

добре дошли “На светло”. т.е. “.. ние сме постоянно на светло, ама..”, както каза Йовко. другари агенти от *БОП, *ВР и всичките му там подобни. един елементарен курс по елементарна грамотност != (различна от, за ваше улеснение) Word, Excel и курамиянко офиспакети, мисля че няма да ви е излишен. дано този път си извадите нужните изводи.

евала. след новините в седем по bTV влезнахме и в сутрешният блок на БНТ. мисля, че е време за организация. структура един вид. легитимирана, обединена и с обща позиция.

желаещи? пишете.

©© | Блогът на Никола Наус

сънувах сън. странен сън. странно реален. със странни изводи. беше нещо като пиеса, дежаву, изобщо.. нещо което ми се случи наскоро, но го преиграх и насън..

за него ще разказвам малко по-късно. сега мисля да си направя закуска и да видим какво ще стане по телевизията.

©© | Блогът на Никола Наус

евала. блог мафията влезе в новините в седем.

UPDATE: нищо не са объркали, аз съм глупав. извинявай, Мишел :)

©© | Блогът на Никола Наус

обладан от вчерашната мафиотската тематика, днес се разходих по главната улица на пловдив, нещо което не бях правил от година поне, влезнах в “Литеран”, с намерението да си купя само книжката на Надя Чолакова “Живей бързо“, която представя доста детайлно overview върху живота на братя Илиеви (а.к.а Калигула Бесният и брат му, но в друга поредица от книги, “Вулгарен роман” на Христо Калчев.

да, обаче когато видях “9 милиметра” на Слави Ангелов, “Смъртта на големите босове” и “Войната на ВИС и СИК” на Димитър Златков наредени на един рафт.. не издържах и ги взех всичките. поне ще има какво да чета идните три-четири седмици. hip-hip-horray!

продължих терапията с много, ама много “мазен” прилепнал, кожен калъф (леле колко пенделски звучи..) за любимото ми 6300, а след това се наказах с домати със синьо сирене и пица “Попай” в Godzilla. ех, че е хубаво в пловдив. не искам отпуската да свършва.

дори се чувствам добре и усещам, че скоро ще пиша за морето.

©© | Блогът на Никола Наус

представяте ли си? ГДБОП a.k.a Главна Дирекция “Борба с Организираната Престъпност” си позволяват да разследват човек, който напълно свободно изразява собственото си мнение, губи от собственото си време и енергия да отразява новините по даден проблем, за да ни спаси от медийното затъмнение, бори се за честна кауза.. а те го унижават по подобен начин.

самият факт, че това е разследвано водено от висшият ешелон на МВР-ейците, този за борбата с ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ е обиждащ за цялото българско e-общество, всички хора които свободно изразяват мнението си и не се притесняват да го правят. сигурен съм, че ги кара да съжаляват, че в момента не са емигрирали някъде, в една по-добра държава, където ще ги уважават повече, а те ще се отплащат с уменията си. както е и нормално да става. но не и в майка България. разбирам, че интересите, които играят зад Странджа са много и сериозни, че се преплитат всякакъв вид играчи, при това от високо ниво, все хора от картофеният и други аграрни и медицински отрасли.. обаче.. ние сме в България. тук виновен е този който казва истината само в очите.. тези които купуват своята истина под масата, на гърба на виновните хора, тях никой не ги разследва..

това нещо.. просто ебава майката на отчитането на всякакъв вид прогрес на самата държава. връща я назад. болезнено много. не искам дори да си мисля колко време ще продължи, колко време ще му изгубят на човека.. без вина… аз все още (четвърта година) очаквам от НСБОП и Икономическа Полиция да ми върнат компютъра, който ми конфискуваха в единадесети клас.. и то около година след като разследването и човъркането по него (би трябвало да) е приключило..

крайно време е да заработи “Асоциация за защита на ИНТЕРНЕТ потребителите”, която да се занимава с всичките тези безсмислици и явни некадърщини от страна на управляващите.. към момента има една, уж, която не е особено активна, особено ако се съди по “страницата им” .. в кавички, защото domain-а им не е от особено подновените.. което говори за сериозността им, но това е тема на друг разговор..

преди да изчета всичко свързано с тази безумица си мислих, че ако блогърите в България прерастнат в групировка, то Йовко Ламбрев, като един от доайените, ще е баш-бабаита (а.к.а Кръстника).. обаче.. след като нещата се поставят в една равнина с мафията, то Мишел заслужава това звание, тъй като вече е добър познат на силите на реда .. сигурен съм, че и хубавците от ГДБОП ще се съгласят с мен.

©© | Блогът на Никола Наус

нужните продукти:

1 малък русокос боклук, преспал с повечето ти приятели
1 голямо наивно момче
2-3 лъжи тип “ще се променя”
3-4 ситуации тип “повярвах ти, че си се променила”

при правилно и продължително смесване на по-горните продукти, на сутринта би трябвало да получите горе-долу така изглеждаща субстанция:

“за тея ли момчета става въпрос? познавам ги.. той единият (по-горе) е много прост”

украсата, както и чашата в която се поднася носи на експерименти. еднакво добро е както и без украса, така и със богата такава. питието не се препоръчва за хора със слаби сърца и хора, които досега не са били забърквани в многоъгълници.не ви го препоръчвам горещо. все пак, ако има желаещи, свържете се с мен, ще ви обясня как точно да го “сготвите” така, че да ви боли месеци след като изпиете последната глътка. а, и да. тя задължително трябва да бъде изпита в компанията на повечето ви добри приятели. споделяйте. това е в основата на вкуса.

ако не можете да носите на такъв тип махморлук, въобще не пробвайте. аз съм experienced, уж, в тази сфера, но в момента ме тресе яко. разбирайте, ЯКО. мъжката. някак си неочаквано..

за морето ще пиша по-късно, като (ако) ми мине..

©© | Блогът на Никола Наус

Не мога да не оценя жеста, че ми се предоставиха админските права и трябва да пиша, а и идея си нямам за какво.Тук монитора ми се изключи на два пъти.Ако ваше величество принца беше тук щеше да е разказал някоя пикантна история с чувство за хумор, ама нейсе…муфтя го в скайп да каже някоя клюка, ама не е много приказлив тази сутрин.Дори е станал рано забележете, сигурно е отказал и цигарите .

©© | Блогът на Никола Наус

накратко:

в петък катастрофирах на път за летището. за щастие нищо ми няма. само колата в която бях се посмачка отпред. мразя софия, мразя задръстванията, мразя цариградско, мразя и костадин.. ще си купя колело.

в събота сутринта оскубах почти цялото си тяло. болеше, но it feels so good and off the reel now.

един от най-близките ми приятели си остава в българия още една година, след като беше горе долу толкова в USA. по този случай изпихме (почти) всичкият алкохол на света, дивяхме (почти) до сутринта, а сега вече е следобед и главата ми все още тежи много.

няма да си взимам компютъра на морето (!swear!). заминавам утре в 6 сутринта.

©© | Блогът на Никола Наус

всичко започва в неделя срещу понеделник, когато заминавам за китен. там се предполага да ни чакат в ето този хотел, който ако е толкова приятно изглеждащ колкото и на снимката направо ще бъда крайно очарован. интересно ми е, дали алкохолните пари в култовата дискотека “Зангадор” този път ще ми позволят да запазя някой спомен от нея. някак си минали години винаги ми е убягвало, а и съм минавал само за по вечер-две през китен.

дано тази година да е по-различно. и рускините да са по-малко. някак си не ми допадат (вече).

иначе, закона на мърфи, днес отново влезе в сила. мисля, че за три часа рестартирах повече машини, отколкото съм рестартирал безсмъртния рутер вкъщи за една календарна година. нещо много странно се случи с grseшкият MM kernel. гледаш, ping.. нормален, човешки, няма latency.. и на Х пакета, хоп.. скочи до небето, държи така Y време и през това време.. “си ебало майката, брато”, както се пее в една песен.. докато чаках всемогъщият network uber мега хипер турбо specialist под наем да провери за какво иде реч, реших да пробвам аз с бабината windows тактика.. рестартирах един, хоп, оправи се всичко. рестартирах втори, трети, четвърти.. мистиката беше пълна.
да живеят KVMите, и да е жив и здрав хубостника, който ги е измислил.

край. стига толкова работа. бия отбой. до след (около) две седмици.

©© | Блогът на Никола Наус

защо?

©© | Блогът на Никола Наус

“През седмицата, в чийто край излизаш в отпуска.. просто всичко се обърква и застава с главата надолу!”

определено нещо става тази седмица.. минали са само два дни, а се чувствам все едно съм работил пет.. станал съм много лесно раздразнителен, говоря само глупости, псувам повече от допустимото. за капак на всичко нараних някои близки хора, някои отскоро, други не чак толкова. пак за глупости и безсмислици.

изненадах себе си вчера, а и доста от околните с едно неочаквано въздържание от скандал. накратко казано.. май съм се променил леко.

единият от билингите се върна от отпуска, а другият замина днес. и двете са ме отсвирили поравно, необръщайки ми внимание от предоволно много време. изобщо, батала е налице.

добре че в петък пристига подкреплението от великите, невероятни, неустоими съединени американски щати, с което се отправяме към черноморието. там ще се отдадем на безпрецедентен алкохолизъм, примесен с долнопробен поп-фолк, непълнолетни проститутки, правещи чудеса за мартини и безделие. след една година ходене по мъките, работене overtime и какво ли още не го заслужаваме, мисля.

дано тази година алкохолното в мен да се насочи в положителна посока, че като се замисля миналата имаше един момент, в който агресивно гоних едни гларуси по плажа и ги замерях с чехлите си. това, след като се бях събудил безпаметно на един плаж във варна, чудейки се, какво правя там по дяволите..

а, и мисля, че намерих поредният си идол. ето тук. зовящият себе си Чефо Машината а.к.а ЧМ ми е любим днес. както и moby ft. mylene farmer - slipping away. и другият човек, на когото МНОГО СИМПАТИЗИРАМ ДНЕС. така де, аз му симпатизирам отдавна за много от позициите които заема, обаче днес просто мненията ни се проектират едно върху друго БЕЗ РАЗЛИКА. мен просто ме мързеше да го напиша.

толкова за днес. hibernating. moving. out of here.

©© | Блогът на Никола Наус

ровя си аз в download папката на любимия IRC клиент и си припомням колко готино беше да съм ученик-безделник в гимназията, да губя цели дни и нощи в безкрайно изпростяване, разговори, и какво ли още не.. и попадам на нещо, което е писал един мой приятел, пожелал да остане анонимен.. с негово позволение, обаче го публикувам тук. писано е 2003та-2004та година и може би, като идея, ще ви се стори доста познато..

За чата като начин на живот…

Ей богу, много се изписа за туй нещо, което някои определят като Мирката, за по-осведоменитеизвестно като “Чата”, а за краен брой хора, разглеждани по-надолу познато като IRC (InternetRelayed Chat). Мисля оба4е, 4е е време и аз да споделя вижданията си за този феномен.

Може би вси4ки си спомняте онзи момент, когато седейки на кафето и бройкайки мадамите,”просветен” ваш приятел(познат) ви заявява с определено горделива нотка в гласа си:
“Ей, брато, ако знаеш с ква мадама се запознах в Мирката..”

Брей, що за чудо ще да е това-е логичният ви отговор на това изказване. Следва кратка разходка до близката зала и въведениев един нов свят, в който си избираш да бъдеш “goliama_pi6ka82″, “rambo_4″, или друго подобие на това което никога няма да бъдете. А ако сте достатъ4но тъпи и се казвате Иван Петров, може да си изберете “IvanP” или пък Goshko (нищо 4е се казвате Иван - то оригинално… кой би се сети 4е сте Иван). След това следва “Влизане” в канал #plovdiv или #sofia или в друг в
зависимост от местоположението ви в момента. Тук остановявате, 4е сред вси4ките заблудени души, далеч не сте единствената “goliama_pi6ka*” или особено “rambo_*”. Когато краткият моментна разочарование премине забелязвате наличието на “pamela_83″ или “sladko_dupe85″ и тн.. При което завързвате страхотен лаф с оригинални хрумвания, подсказани ви от вашия приятел, от сорта на “Hi, asl pls”. Разбира се вие си нямате и идея какво казвате, но това е нормално както
при всяко друго навлизане в чуждо общество. Ако сте попаднали на приказлива(грозна) чатърка ще стане приятен разговор. Ще получите куп уверения, 4е въпросната е 1,80 - 50 кила със дълга руса коса и сини очи. Това е подходящ момент да прекратите чат-сесията си, защтото след това идва лафа “Аиде да се видим на кафе”, последван от среща на НДК, Попа, Бингото или Пощата (в зависимост от града в който сте). Нерядко въпросната ви среща не се състои поради :

1) Тя не идва.
2) Тя идва, но вие си мечтаете да не беше дошла!
3) Вие разбирате от 3ти източници коя е тя и напускате страната за да намалите риска да я срещнете.

Да предположим, че гореописаните събития не са ви отчаяли - вие преминавате към обществотона хората, които ходят по цял ден на зала за да бъдат в “чата”, където са открили приятни хора за общуване и са се научили да си искат снимка преди IRC среща.(Тук вмъквам, че снимките не са това което са, и риска от подобна на гореописаната ситуация далеч не е малък!). В този период вие губите огромна част от времето си в чата и това определено ви харесва. Откривате (най-често поради странни непознати потребители, които ви се включват и ви казват нещо от типа :
“Hi, ela v #sex! Tuk Ima super mnogo jeni koito te jelaqt!”), че освен #sofia и #plovdiv има и други канали с далеч по-приятни хора(пове4ето между 12 и 16 години).

Изхода от този цикъл (или етап от чат-живота ви) е ако поради нисък успех в даскало или финансова невъзможност нямате достъп до интернет и през това време откриете, че на живо е далеч по-готино да се запознавате с нови личности.

Да речем че сте доволно богати и сравнително умни и преминете и тази пропаст, вие обезателно вече сте разбрали структурата на чата и гордо го нари4ате IRC. През предишната фаза сте се отегчили да си правите ваш канал и вече сте в момент, в който копнеете за големи права в известни канали или дори за права на отделни сървъри(o-linii). Тук започвате да плащате за add, да си купувате IRC Op права
от корумпирани Irc Admin-и(които бог дал доволно в IRC мрежата на UniBG) или ако сте жена да използвате природните си дадености за да спите/правите свирки със/на определени IRC Admin-и и подобни(които са два пъти пове4е от предишната група).

Сега ще попитате къде е изхода от този етап?
Ааа, не знам! Ако някой го намери да се обади. Аз за 5 години още не съм го намерил…

изхода е труден, труден.. ех, спомени, спомени..

©© | Блогът на Никола Наус

става ти скучно. писва ти да е лято, или поне днес не искаш да ти е жега. искаш да стане зима. *beep* *beep* *beep* и климатика почва да депресира времето в стаята. само дето няма сняг. и тиха, сълзлива музика. и камина няма. само бюро, изциклен паркет, бяла стена, черен стол и два монитора. драма.

даже минаваш през една определена фаза и си казваш, “ебаси, що не станах митничар“. в неделя малко преди обяд сигурно щях да правя нещо друго.

какво друго? ами още едно кафе например.

©© | Блогът на Никола Наус

неделя сутрин се будиш сам, с три аларми..

ставаш. някак си. трудно е, обаче ставаш.. инстинкта ти на нощна птица те кара да търсиш кофеин в този нестандартен за теб час.. 5:30АМ е по-скоро време за лягане..

да, обаче кофеин няма. под никаква форма. дори от противната coca-cola light, която чат-пат щъка вкъщи, зарязана от онази фитка, която се буди чат-пат до теб в неделя сутрин..

казваш си, е, какво пък. ще живея. (”да бе”, казва си дявола на лявото ти рамо, “и друг път съм те виждал да живееш без кофеин.. трае около десет минути”).. и е прав. толкова си пристрастен, че под душа, въпреки прилично хладната, подходяща за разбуждане вода, ти почти заспиваш..

някак си успяваш да излезнеш от банята, да слезнеш до първия етаж, пипнешком да се преоблечеш и да излезнеш. слънцето не ти действа добре. обаче офиса ти е на не повече от пет минути път пеша.

нахлуваш нетърпеливо и изстискваш vending машината. двойно кафе, кола и redbull..  ето това сега е друго.

неделя сутрин седиш на бюро и пиеш кафе. все пак.. мисля, че животът може да е малко по-хубав, например:

неделя сутрин седиш на бюро и дните до отпуска броиш:

1
2
3
4
5
6

досущ абитуриент.. или човек с отклонения, какъвто всъщност си от поне две години.особено щом се припозна в ето този чичко:

©© | Блогът на Никола Наус

този който е измислил изпитите събота и неделя трябва да бъе съден и линчуван, съответно. няма по-голяма простотия от това.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

когато направите всичко това, настаните се по боксерки на фотьойла на терасата, запалите си цигара и отпиете от кафето може да погледнете луната и да се запитате “колко често ми се случва да допусна непознат човек в живота си”. след като се запитате, помислете.. “а колко е хубаво, че се появяват непознати хора, които са така добри да го направят”. след това помислете “абе, тоя нали спа цял ден, не би трябвало да го е напекло слънцето”..

©© | Блогът на Никола Наус

апатията си има и добри страни. тихичък съм. карам с колонките на лаптопа, вместо да си закача големите и сто часа да озвучавам целия свят. за други не се сещам.

чувствам се като един сървър в момента, от онези приятните, които обработват по сто неща наведнъж. в този ред на мисли се чудя.. какво ще се случи с мен ако изпълня ето това върху сървърното си аз:

iptables -P INPUT DROP
iptables -P OUTPUT REJECT

какво ще стане ако спра да приемам и предавам за известно време. просто се откъсна от света и.. ебахмумайкатадаставакаквотоще.. и без това всякакъв вид социален контакт ми е труден, дори на моменти неприятен напоследък.
не съм в ред. не. упорито си мисля да включа reject policy за известно време, без exception-и. нещо взима да ми идва в повече (пак).

©© | Блогът на Никола Наус

хладно.
климатик, респективно.
кафе.
истинско и черно. както преди.
изенади.

тази топлина навън май не ми действа много добре :( но, виж, почивката която следва може би ще ми подейства така. само да не умра от жега случайно.

вчера се чудих.. да го еба, как е възможно да трябва да изминавам около 700-800 метра на диагонал, за да стигна от вкъщи (софия) до офиса (софия) и да ме мързи толкова много.

драма. това ми е любима дума напоследък за определяне на проблем. има ли проблем, то той непременно е драматичен. клиширам се напоследък. лошо. да се промени! записвам си. appoint-вам, ‘дет се вика..

©© | Блогът на Никола Наус

а като се замисля.. какво правих в малкото свободно време тази седмица?

1) спах малко..
2) простирах..
3) стоях лежерно под дърветата в oнова приятното кафе в “Хиподрума” ..
4) инсталирах си Vista Inspirat 2, от което, смея да кажа, засега съм по-скоро доволен.
5) четох една книга за обектно ориентирано програмиране (модели за такова по-скоро) една сутрин в тоалетната..
6) така и не ми остана време да отида да си купя “Живей бързо” на Надя Чолакова. защо не си я поръчах, ще питате? ами как, те хората ще ми я донесат през деня -> ще ме събудят -> ще стана агресивен..
7) купих си канаколит и от вчера официално лаптопа ми не е инвалид и се брои за нормален (залепих му двете липсващи крачета)..

отивам да работя, че стана никое време, а аз се отнесох.. днес следобед си зададох този хубав въпрос:

question: могат ли хубави думи от непознат, дори невиждан човек. появил се изведнъж, от някъде, след като те е наблюдавал известно време да ти оправят настроението след викаща серенада в офиса?

answer: могат, и още как. неочаквано. но пък приятно.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

адски са и двете е. но, нейчо, признавам си. b. davis > p. sawyer.

©© | Блогът на Никола Наус

отдавна не ми бяха оставали сили да гледам филм, самосиндикално, без някой да ме изръчка. на пръв поглед блудкав, но e всъщност доста съдържателен. не ви карам да се съгласявате с мнението ми в никакъв случай. няма да е за първи път да си харесам някой филм, и да съм единственият в радиус от две-триста километра.

заслужава си да се гледа. ако не друго, поне за да видиш как Линдзи (тази червенокосата мастия с перверзния поглед по-горе) се прави на девственица. и как повръща невинно докато се обяснява в любов на бившето гадже на настоящата си псевдоприятелка Реджина (Регина или кой-го-ебе-по-дяволите), онази от трите мастии на заден план, която е на по-преден. нейният социален живот се опитва да провали, невинната Кади (произнасяло се Кейди), която била 12 години в африка и чак сега идвала в цивилизацията (тех алмайти юнайтИд стейтс). та сваляйки я елегантно от облаците на земята давайки и швейцарски блокчета за rapid качване на килорами може да наблюдавате, както казват батковците от арена, най-забавната женска война евър.

това е навсякъде, просто не е толкова концентрирано. а и играе една друга фитка, която се казва тина фей. ако не се казваше тина щях да я похваля, но днес съм бесен на всички които се казват тина или им викат така. те си знаят що.

оф, и трябва да спра да си лягам между 4 и 5 сутринта. ебати грубото е. днес филмчето се повтаря. бум капака на таралясника, пращам го с воле в другия край на спалнята, но този път поне се докато спя, бездейно ще се подготвям подобаващо за идните няколко дни, когато в свободното си време (не че ще е много) ще правя следното:

казано с думи - да си наваксам пропуснатото OTH , да се надървя още около четиринайсет поредни пъти на София Буш и да разбера аджеба какво става с любимата ми сапунка. също така, да видим дали Sopranos ще ми хареса толкова, колкото се е харесало на приятелите ми отвъд голямото синьо.

трябва да си запиша някъде, че съм сърдит на радосТина, понеже до утре ще съм забравил и няма да е ефектно. освен това трябва да си водя бележки за липсите. на който му липсвам, да пише. nickola [@] siteground [.] com или n.naous [@] gmail [.] com. не че липсвам някому, ама айде. имам известни подозрения.

списък с неща за правене:

- основно подреждане и на двата етажа. няма да мина само с първия.
- да си измисля основателна причина защо съм сърдит на радосТина - дали защото пак си показа рогата по неприятен начин или просто съм станал с гъза на горе днес (по-вероятно) и в края на деня съм решил, че тя е основният виновник за това.
- да взема най-после да намеря време, и да съм наоколо, когато и двата билинга са, че да ги видя как са.
- да си лягам рано.
- да гледам пак бригада.
- да си разнообразя основно playlist-a. напоследък съм зациклил на около десет песни. всяка за различно настроение и loop.loop.loop.loop.
- да си купя един таблет или да си ползвам телефона за подобни малоумни списъци.
- да се опитам когато изтрещя да не пиша тук. или поне да си направя един юзър, че да не си правят хората грешни впечатления.
- да анализирам защо по дяволите, когато хората започнат да се вземат прекалено насериозно работата започва да мирисва. трябва да има относителна формула.

а сега сериозно.. мисля да си лягам. стига толкова за днес. и утре ще съм изтрещял. няма да е само моментно. хаха. weirdo.

©© | Блогът на Никола Наус

дали обаче моят любим сайт ip-address.com знае къде е марково:

ебаси, ако марково беше до морето.. дали нямаше да знам.. добре де, сериозно. има марково някъде около варна, обаче това марково няма как да е в IP space-a на Angelsoft a.k.a Langame a.k.a Filibe.NET.. това от три четири дни си го мисля.

днес е денят на дали-то. незнам какво става. може и да е от ацетона в офиса, понеже в някой стаи се цикли паркета, може да е от недоспиването снощи, обаче цял ден дали-кам.

дали това ще е сериозната версия на дали-то. ами, да.. имайки в предвид, че ето това е несериозната. незнам дали може да има по-изтрещяла такава. дали?

дали тези дни взех правилните решения за кашата в живота си? май да. а дали и те (кашата и тя) мислят като мен? тя със сигурност не. но виж, кашата дали не и е по-добре така, като е оправена.

дали сега не е около един и половина, а аз не лежа в леглото и се чуда каква глупост да сътворя още?

дали е трудно да се херметизират чувства? да имаш контрол над тях един вид. дали? а как мислите, дали всичко е просто въпрос на контрол, на воля, на сила да преглътнеш нещо хубаво за сметка на успеха в по-бъдещ аспект?

а дали това не е ебаси простотията? и дали не боли, а? май боли. така излиза от цялата работа. бой и ебане не се връщат. излиза, че и нараняванията нанесени ментално също. историята го доказва. няма как. идеалният сценарий за драма с никакъв хепиенд. дали?
“един ден всичко хубаво свършило. амбър се събудил от дълбокият си, дванадесетгодишен, полусън, в който добро, лошо, алохол, наркотици, жени и платени жени се преплитали с амбиции, желание, не чак толкова желание, даже понякога нежелание към всякакъв успех. до този момент той се носил по вълните на течението, което по една или по друга причина досега не го било потапяло.

минало малко време, и след като той се събудил осъзнал, че течението е по-силно, по-агресивно и по-студено. беше навлязъл в непознати води, в които течението било по-скоро нещо като нюанс в цялото движение. в тези води или плуваш напред, или потъваш. това му шепнел един гласец в него. и той плувал, много упорито се борил. драпал. набирал се, лишавайки се от съня си, деня си. плувал ден и нощ. накрая обаче се изморил. стигнал до един дънер, на който легнал и заспал дълбок сън.

скоро сънят се разнесъл из всяко влакно от тялото му, изпаднал в кома и заживял в един друг свят. там било отново спокойното течение, което го носело и преди. само че сега то го носило много по-бързо, сигурно и все напред. амбър, обаче бил мъдър и навреме разсъдил, че много хубаво не е никак на хубаво и предчувствал лошите неща които са на път да му се случат. на няколко пъти той сънувал сън в съня. това му дало знак, че е време да тръгне срещу спокойствието и да излезне от комата.

по един или по друг начин, нашият герой успял да се пребори с нея. сам пожелал да се върне в света на силното течение, където е слаб и се бори всеки ден. минало време. той овладял течението и то отново станало слабо, както онова от което беше дошъл. само от време на време успявало да го поеме и да го разклати до степен, в която почти да изгуби контрол.

сега амбър продължава да се носи по течението, обаче самичък. само с шепа верни приятели. въпреки, че много принцеси минали през сърцето му, той винаги успявал да е по-силен от тях и тяхните чувства. те плачели, той също. но не се връщал назад. това просто било по-силно от него. поради всичките несгоди той станал един безчувствен камък. който се плашел от всичко нежно и красиво. за него то било непознато и тайнствено вече, тъй като толкова много време не бе изпитвал чувства.

и, както може да се досетите, един ден амбър бил връхлетян от нови чувства. започнал да изпитва топлина и нежност. но това не траяло кратко. той бил конструиран така, че да отблъсква след време. и така се понесъл в един безкраен кръговрат. в който вървял напред и се борил със себе си. и така до края на света.”

залагам, че почти нищо не разбрахте от горния разказ, освен че въпросният амбър е турбо looser, егоист, мислещ само как да прокопса.. и аз не го разбирам.. дали?

playlist today:

1. liquido - narcotic
2. james blunt - goodbye my lover
3. nightwish - angels fall first
4. whitesnake - now you’re gone

+ много beverly craven.

всъщност, денят донякъде беше не-чак-толкова-тъжен. като изключим края му, тъмнината в която се гмурнах като си тръгнах от офиса. sms-ът който получих, отговорът му и изводите от него.

хлоп на капака на лаптопа, даже ме мързи да hybernирам. изпращане със замах на другия край на леглото. прегръщам възглавницата и припадам.

изобщо. един такъв.. никакъв ден. а не са минали даже две седмици все още. ебаси.

©© | Блогът на Никола Наус

в края на краищата няма да сменям работното си място, а позицията, както и работното време. това, дай боже, ще ми помогне да сложа най-после ред в здравето, живота си и начина по който го живея. малко много ми е странно, че всъщност това се случва, макар да е логичният, правилният и по-добрият изход от ситуацията. усещам втора версия на ето това ненаспано откровение, но този път доста по-позитивно настроено и без частта със заминаването. иначе, да, ще ми е тъжно, но знам че е за добро.

съществената част от равносметката е: една жена по-малко, една професия, кято продължава напред, малко повече сън за в бъдеще и изпит в НБУ утре следобед.

това с жената, може би вече го преживях донякъде. знам, че и тя чете тук, и въпреки това никак не се притеснявам да го кажа. както и не се притеснявам да кажа бриляната сентенция “очи които не се виждат се забравят” и както мога да кажа още много неща, но няма да го направя тук, защото, първо - макар и кошче за менталните и емоционални отпадъци, блогът ми не е комуникатор, няма и да бъде, и второ - не е е моят начин за водене на такъв тип разговори. просто вметка в частта за равносметката.

професията, тя продължава напред. малко неизвестно накъде, но напред. срам ме е от себе си, че донякъде не издържах на напрежението, на което бях подложен последните седем-осем месеца, но след последното инфарктно прибиране по светло, комбинирано с адски главобол, световъртеж и сядане по гъз без собствено желание трябваше да преосмисля малко начина си на живот и (не)здравословните му аспекти.

утре в 14:00 трябва да се явя във втори корпус, стая 108 и да видим дали ще се справя. НБУ казват следното:

Тестът се състои от 100 въпроса, обособени в две части: Общообразователна подготовка (по десет въпроса, разпределени в следните раздели: Български език, Литература, История, География, Математика, Физика, Химия и Биология) и Логически въпроси (по десет въпроса, разпределени в раздели Разсъждения и Семантика). Въпросите във всички раздели на теста са от типа “въпроси с множествен избор” - съдържат условие, към което са дадени 5 различни отговора. Задачата на кандидат-студента е да посочи най-подходящия отговор.По-специфични са текстовете от раздел “Разсъждения”. Най-често те са адаптирани откъси от различни източници: статии от печата, писма, рекламни съобщения, неофициални дискусии и разговори. Те изискват да се прочете текстът, да се разбере информацията, която съдържа, и да се отговори на въпросите към него.Само един от предложените отговори е верен и съответства напълно на условието на въпроса.

(копирано от тук)

край на равносметката. още след като има развитие.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

liquido - narcotic

So you face it with a smile..
There is no need to cry
For a trifle’s more than this

Will you still recall my name
And the month it all began
Will you release me with a kiss

Have I tried to draw the veil
If I have, how could I fail
Did I fear the consequence

Dazed by careless words
Cosy in my mind

I don’t mind
I think so
I will let you go

I don’t mind
I think so
I will let you go

Now you shaped that liquid wax
Fit it out with crater cracks
Sweet devotion my delight

Oh, you’re such a pretty one
And the naked thrills of flesh and skin
Would tease me through the night

Now I hate to leave you bare
If you need me I’ll be there
Don’t you ever let me down

Dazed by careless words
Cosy in my mind

I don’t mind
I think so
I will let you go

I don’t mind
I think so
I will let you go

And I touched your face
Narcotic mind from lazed Mary-Jane
And I called your name
Like an addicted to cocaine calls for the stuff he’d rather blame
And I touched your face
Narcotic mind from lazed Mary-Jane

And I called your name
My cocaine

I don’t mind
I think so
I will let you go

I don’t mind
I think so
I will let you go

I don’t mind
I think so
I will let you go

I don’t mind
I think so
I will let you go

I don’t mind
I think so
I will let you go

I don’t mind
I think so
I will let you go

това дали ще спра да го слушам скоро. последните два-три дни нещо не мога. мъка. мъка. мъка. ебах го. мъка. мъка. мъка. и разстояние. мъка. мъка. мъка. БЛАХ.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

еми, да му еба майката. без цензура.

You light up another cigarette
And I pour the wine
It’s four o’clock in the morning
And it’s starting to get light
Now I’m right where I want to be
Losing track of time
But I wish that it was still last night
You look like you’re in another world
But I can read your mind
How can you be so far away
Lying by my side
When I go away I’ll miss you
And I will be thinking of you
Every night and day just …

Promise me you’ll wait for me
’cos I’ll be saving all my love for you
And I will be home soon
Promise me you’ll wait for me
I need to know you feel the same way too
And I’ll be home, I’ll be home soon

When I go away I’ll miss you
And I will be thinking of you
Every night and day just …

Promise me you’ll wait for me
’cos I’ll be saving all my love for you
And I will be home soon
Promise me you’ll wait for me
I need to know you feel the same way too
And I’ll be home, I’ll be home soon

Promise me you’ll wait for me
’cos I’ll be saving all my love for you
And I will be home soon
Promise me you’ll wait for me
I need to know you feel the same way too
And I’ll be home, I’ll be home soon

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

sub get_hdd_info {
$calc_hdd=`df -h`;
chomp($calc_hdd);
@df= split(” “, $calc_hdd);
print “Total space on $df[7] — $df[8] \n”;
print “Used space — $df[9] ($df[11])\n”;
print “Free space available — $df[10]\n”;

@dfcheck= split(G, $df[10]); # Splitting the result, as it is returned as 20G, or 100G, or XXG.
chomp($dfcheck[0]);
if ( $dfcheck[0] lt “2″ ) { # 2G are critical, I think.
sendmail (’nickola@XXX’, ‘checker@XXX, ‘Resource Checker’,
‘The resource checker on’. ” $hostname “.
‘has registered issues with the amount of free HDD space and/or memory availability! Please investigate ASAP!’);
} else {
print “The free space is enough for living. I will shut the fuck up \n”;
}
}

ужас. програмисти. анатема.

©© | Блогът на Никола Наус

Hey you, out there in the cold
Getting lonely, getting old
Can you feel me?
Hey you, standing in the aisles
With itchy feet and fading smiles
Can you feel me?
Hey you, dont help them to bury the light
Dont give in without a fight.

Hey you, out there on your own
Sitting naked by the phone
Would you touch me?
Hey you, with you ear against the wall
Waiting for someone to call out
Would you touch me?
Hey you, would you help me to carry the stone?
Open your heart, Im coming home.

But it was only fantasy.
The wall was too high,
As you can see.
No matter how he tried,
He could not break free.
And the worms ate into his brain.

Hey you, standing in the road
Always doing what youre told,
Can you help me?
Hey you, out there beyond the wall,
Breaking bottles in the hall,
Can you help me?
Hey you, dont tell me theres no hope at all
Together we stand, divided we fall.

[click of tv being turned on]
Well, only got an hour of daylight left. better get started
Isnt it unsafe to travel at night?
Itll be a lot less safe to stay here. youre fathers gunna pick up our trail before long
Can loca ride?
Yeah, I can ride… magaret, time to go! maigret, thank you for everything
Goodbye chenga
Goodbye miss …
Ill be back

малко по-доброто начало на деня.

©© | Блогът на Никола Наус

из “Последното лято на двадесети век”, по Мартин Карбовски:

“Към 01 часа попадам в едно претъпкано с пички заведение, което носеше оригиналното име “Диско клуб”. Вътре имаше само рускини - всякакъв калибър. Добрах се до три-четири от по-наивните и ги срутих по най-непрофесионалния начин. Казах им че съм “журналист из выйдающий молодьожнъй магазин…”.

Кръстих ги веднага “веселите рускини” защото те ми казаха, че у тях (в Украйна) също имало молодьожные магазини и най-известния от тях се казвал “Колобок”. Станахме много близки като им казах че като малък съм бил абониран за “Колобок” и че вътре е имало “очень интересние музикальние пластинки”. Неочаквано получих мъжка подкрепа. Дойде Хелмут Обаче-не-Кол. Така се представи тоя немски богатир. Работи за Опел, петдесет годишен ерген, и през цялото време повтаряше на английски, че не е престъпник.

Първото нещо, което му каза рускинчето беше: “Гитлер - капут!”. Хелмут Обаче-не-Кол се съгласи и повтори, че не е престъпник. Аз минах в настъпление и попитах рускинчето дали е девствена. Тя ахна, обаче явно й хареса балканската смелост и седнахме по-настрани да си бъбрим сексуалитетно. Тя ми обясни, че у тях, в Украйна, нещата не ставали толкова лесно. Първо момчето носело “цветы”, после “конфеты”, после си говорили романтични неща и чак тогава тя давала на “мальчика” да я целуне.

Попитах я колко време продължава всичко това. Тя казва - ну, два месяца и больше… Аз й казах, че тия два месеца трябва да бъдат сведени до максимум половин час. Тя вика, как така. Мене ме хвана вдъхновение и й накъсах здравец от алеята, купих й един сникерс и я замъкнах на тъмното на пясъка. Казах й: Ты звездь видиш?!… Тя казва : Да, вижу!… Ну, викам аз, - у тебя цветы и конфеты уже есть. Сейчас надо немножко романтика… Реших да й подаря звездите. Обаче не мога да се сетя с пияната си глава как е “подарък” на руски и й казвам: Ну, все звездь сейчас будут твои. Это для тебя-сюрприз? Нет, это гешенк, гифт, армаган… Тя ме гледа учудено и вика: Подарки?! Точно така - подарки.

Даде ми да я целуна и ме накара да се чувствам като татко Махно и капитан Врунгел едновременно. Каза ми, че не е девствена и дори си има приятел в Украйна. Отидохме отново на външния бар, където Хелмут Обаче-не-Кол черпеше рускините като военнопленник хазяйките си. Нашошорихме се като немски казаци, пяхме одата на радостта всеки на своя си език. Знаех че рускинчето няма да ме покани в хотела си тази нощ, обаче имах брилянтен план за утре. Казах й какво смятам да правя утре с нея, или по-точно как смятам да започна. Тя се засмя като Екатерина II и ми каза че утре в 12 часов уезжает. Ебати късмета. Тъкмо си помислих, че ще ми се случи нещо в стил рококо, пък то да вземе да дойде цар Освободител. Стопих се в нощта, без да си взема досвидания с нея. Дори не запомних как се казваше.

Така стоят нещата. Понякога човек тръгва на лов за диви прасета, но му стига и песента на чучулигата.”

денят завършва малко по-ухилено отколкото започна. това, разбира се, далеч не променя факта, че съм тъжен. ебахмумайкатавкраянакраищата. отивамдаспя.

©© | Блогът на Никола Наус

Did I disappoint you or let you down?
Should I be feeling guilty or let the judges frown?
‘Cause I saw the end before we’d begun,
Yes I saw you were blinded and I knew I had won.
So I took what’s mine by eternal right.
Took your soul out into the night.
It may be over but it won’t stop there,
I am here for you if you’d only care.
You touched my heart you touched my soul.
You changed my life and all my goals.
And love is blind and that I knew when,
My heart was blinded by you.
I’ve kissed your lips and held your head.
Shared your dreams and shared your bed.
I know you well, I know your smell.
I’ve been addicted to you.

Goodbye my lover.
Goodbye my friend.
You have been the one.
You have been the one for me.

I am a dreamer but when I wake,
You can’t break my spirit - it’s my dreams you take.
And as you move on, remember me,
Remember us and all we used to be
I’ve seen you cry, I’ve seen you smile.
I’ve watched you sleeping for a while.
I’d be the father of your child.
I’d spend a lifetime with you.
I know your fears and you know mine.
We’ve had our doubts but now we’re fine,
And I love you, I swear that’s true.
I cannot live without you.

Goodbye my lover.
Goodbye my friend.
You have been the one.
You have been the one for me.

And I still hold your hand in mine.
In mine when I’m asleep.
And I will bear my soul in time,
When I’m kneeling at your feet.
Goodbye my lover.
Goodbye my friend.
You have been the one.
You have been the one for me.
I’m so hollow, baby, I’m so hollow.
I’m so, I’m so, I’m so hollow.

то можеш да не очакваш нищо хубаво от него. прост if-then-else..

©© | Блогът на Никола Наус

малко много ми е тъжно.. да си призная. но какво от това. живота продължава, нали така.няма да си говорим затова.
изнервен съм от глупавият nokia phone browser, който в момента в тандем с IVT blue soleil се опитва да ме изкара извън нерви. измъкнал съм си bluetooth-a от usb-то снощи, и тази чекия продължава да ми обяснява как “Brand’s 6300 is connected”. след като го закачих пак след 12 часа всякакъв attempt за комуникация между лаптоп и телефон се проваля, защото милата гадост има някакъв маркер, някъде си, който не се е затрил. и сега си мисли, че съм закачен. кура ми. и затова няма да си говорим.

върнах се много във времето тази нощ. направих нещо, което никога до сега не съм. върнах се назад във времето. стигнах до тук, откъдето е започнало документирането на безбройните ми настроения, разходих се през заминаването ми от софия към пловдив, продължавайки с връщането ми обратно от пловдив към софия,все ключови и много важни събития. като например една раздяла, ознаменувала началото на сериозно мълчание от страна на близки хора. или пък осъзнаване и realize-ване на някакви истини.

хубавото е, че ме накара да вникна в миналото и да осмисля някои от случилите се наскоро неща, грешки и проблеми. дано да е било за добро.

©© | Блогът на Никола Наус

– вторник 22.05

дъжда все така не спира да вали. вали навсякъде. валеше в софия последните два дни. сега като се прибрах в пловдив и тук вали. валеше преди тунела на магистралата. валеше и след него. майката природа нещо ни се е разсърдила, та да ни залива с такъв потоп вече три дни. в дъжда има нещо уютно. звучи малко като клише, обаче е от онези клишета, които са се утвърдили в годините. сега стоя вкъщи (истинското такова), гледам дъжда през прозореца и през капчиците му виждам стария град на пловдив. идилията е пълна. като никога във вторник почивам, че даже и във сряда, четвъртък и петък през деня. странно завъртане имаше тази седмица. има и балове. марина завършва тази година (а.к.а сестра ми). завършват и много хора, които през определен период от времето са били някаква част от живота ми (а.к.а. бивши приятелки и там подобен антураж). мисълта, която ме спохожда, като си мисля за абитуриентски балове е как изтекоха последните две години. как, ебах го, ще мигна и ще съм на 30. как, да ебах го, тече това време.. колко много, много неща се промениха. като бях на 16 си мислих, че вече съм си формирал характера, че има черти, които никога няма да се променят, че винаги ще съм

такъв..  ей така извезднъж станах на 18, завърших и заминах за софия. големият град е нещо като интернат. или резерват. или просто даже и да не е голям, когато отидеш там самичък ти се налага да осмислиш много и сериозни неща за малко и нищожно за тях време. имаше една приказка за неволята. сигурно я знаете. и аз бях за малко герой в една такава, но за щастие осъзнах, че е по-добре да си статиста в нея, а не главният герой, защото иначе става грозно.
пътуваме си с абиджим братовчед онзи ден, караме през едно много красиво ждрело, някъде между батак и велинград. и търсим упорито магистралата, която да ни отведе “у столицата”, дето викат перничани (б.а. братовчеде, нищо лично, ама факт). и братовчеда вика “ей, добре сме се уредили”. и е прав. ние сме на по 20. а всъщност вече живеем собствен живот, разчитаме на себе си, не на някой друг. кратък разговор ни връща назад в годините, когато другарките Рангелова и Янева казваха, че само ние не ще прокопсаме. да. ама не. един вид, “набихме ли ви го 197 ката, мили ми преподавателки?”. ще питате защо 197 ката, най-вероятно. ами, випуска ни беше 200 души. от него точно трима успяхме (да, горди сме със това и поради този факт го заявяваме на всеослушание, колкото и нескромно да звучи). така е, когато си черна овца, обикновенно си нарочен. което не значи, че си лош. просто не се харесваш на някои хора. визирам себе си в случая, тъй като другите двама приятели, с които преборваме живота заедно не бяха толкова бурни и арогантни като мен. лошото е, че като те нарочат за черна овца ти щеш-нещеш се държиш като такава. но както казват мъдрите и патили хора — всяко зло за добро. не
съжалявам за нито една магария, която съм направил в гимназията и извън нея. но стига толкова за магариите. не ми се пише за тях, защото ще се върна в миналото, където беше хубаво и ще искам да си остана там, а няма да мога.близките ми хора знаят, че когато се върнах втория път от пловдив в софия (yo bash bash system administrator) бях в една лека формичка на депресия. от онези моите, които са тъжни, тихи и много малко разбират за тях, защото не го показвам.

тя ме държа някъде до средата на март, когато all of sudden, една сутрин се събудих, деня започна с Mika - Relax, take it easy и усмивка. бях сънувал един много интересен сън, от

който си спомям само едно изречение “граби с пълни шепи от живота, понеже няма време”. колко правилно и колко на място казано. обаче, колко странно въпреки това.. дълго време не се прибирах в пловдив, само работих, учех вкъщи разни неща и спях. изведнъж, ей така просто всичко се преобърна. как, остава мистика и не толкова, но само аз си

знам. крайният резултат е, че вече съм по-усмихнат от преди и the low period is over.

– сряда 23.05

да се събудиш с махмурлук е тегаво. да се събудиш гол и с махмурлук е още по-тегаво. а да се
събудиш гол, с махмурлук и да си провел два-три-пет разговора снощи които не помниш вече си е много неприятно и дори не граничи с тегавината. не бях ходил от коледа в

Paparazzi, обаче кой ме би да ходя вчера. много реновирано, променено, обаче духа там е същият онзи, който ти шепне “поръчай си бутилка, поръчай си бутилка”. хубаво де,

абиджим, като си поръчвам бутилка, както вие и викате “вносна” водка.. то тогава защо ме боли главата сега? някой с идеи? седя на терасата, гледам дъжда, обяснявам на майка

ми, че не съм бил пиян снощи като нахлух в мойта стая с вратата, ама тя нещо не ми хваща вяра. няма да ходя повече там, обещавам и.

чичо роман имаше рожден ден вчера. а ще го полеем днес. един вид този пост ще е нещо като алкопис, повече от пътепис, понеже като гледам вчера, днес и утре ще има софра.

боже, не не. защо имам глава, господи. искам да я бия в стената докато спре да боли и докато в нея влезне малко акъл. не, айрана не помогна. алка затцера е оставен като last resort опция. я да видим какво ще стане ако бодна няколко палачинки. и да еба и winamp.. ще го счупя. Dire Straits - Walk of life. баш това ли ще ми пусне. а на баба палачинките, комбинирани със сладко от сини сливи винаги са били една много добра комбинация за захранване на алколохен глад.  ако някой му каже, на ей този дебеличкият гологлав алкохолик, с розова тенисчица replay, как е възможно да се прибере с дюнер в тарелка.. да се мъчи да уцели ключалката, но да не успее и майка му да трябва да стане да му отвори, че после да иска и да си говорят. сигурно много го е срам. хаха.

по дяволите. аз съм алкохолик.. незнам дали съм писал нещо по-несвързано от това..

а сега, хайде на лов за подаръци и да пишем курсова работа с нейчо.

по-късно през деня, не че накупихме всичките планирани подаръци, или пък бяхме написали курсовата работа.. но все пак, важно е желанието.. събрахме се в булгари, хапнахме,

пийнахме, повечко пийнахме всъщност и се прибрахме да спим. а чичо роман вече е горд собственик на фланелка “fly emirates”

– четвъртък 24.05

втори ден подред се будя в полупияно състояние, но този път поне не ме боли главата. наспал съм се приблизитгелно добре, доволен съм от живота донакъде, но от друга страна трябва да ставам, защото днес е бала на сестра ми. май взе да ни става навик да започваме деня си на авеню. разходихме се за подарък след това, за цветя и за още нещо. проведох доста интересен разговор на този ден, който мисля, че ще преобърне много неща in the long run.. което си е меко, ама много меко казано тегавинка.. изпращането на абитуриентите пред новотела, както всяка година, беше доста претъпкано, но тази година като че ли беше по-различно. след като погледахме известно време, си

направихме гей-парти, включващо трима дърти пергиша, които стоят на хепи до новотела и бройкат абитуриентки. бяха доста добри повечето. след импровизираната вечеря, се отправихме към нашият втори дом напоследък.. трета поредна вечер в булгари вече си беше грубо… а с алкохолния размах който наложихме

този път.. си беше доооооооста грубо… превръщам се в алкохолик, мамка му.

доста интересните разговори продължиха и в булгари. но това ще избегна да го коментирам тук. достатъчно го правя постоянно в главата си.. и ми е тъжно. и ми се плаче.

сутринта в пет се прибрах сам, почти лазейки и заспах блажено.

– петък 25.05

събудих се с лек пристъп на световъртеж, може би защото рязко скочих от леглото когато прочетох двата смса които виктор ми беше изпратил. той пък за пореден път потвърди едно мое твърдение за някои хора около нас. как ни използват и поставят винаги себе си на първо място.

като да не повярваш деня започна на авеню, но без тортичка този път защото майка ми се беше погрижила да преям преди да излезна. по-късно обядвах на хепи, прибрах се, стегнха багажеца и със сак на едното рамо и лаптоп на другото се отправих към автогара юг, където хванах рейса в 17:30 за софия. това беше най, ама най-отвратителното ми пътуване на пловдив-софия някога. кълна се. и се дивя, как по дяволите е възможно тъпаците от хеброс бус да имат такива прийоми.

при автобус, със капацитет 70 души те продават 80 билета. и какво става в един момент.. тъжно за коментиране. и климатик нямаше, и шофьора беше бясен селски стожер на принципа “къпя се само в неделя”.. изобщо..

пристигнах на плиска, едвам-едвам слезнах от “автобуса” и се качих в другото жалко подобие на организиран транспорт. рейс 204, сравнително нов, но обитателите му вехти шопи, които ти надуват главата в задръстването на евлоги. хубаво си мислих да си хвана такси. ами защо ли не го направих..

добре поне, че вечерта си говорих 3-4 часа с пешо, та да подредя част от живота си в по-добра посока. прибрах се сутринта в 8:30, като дори нямах сили да си оправя леглото и заспах с дрехите.

това беше една от хубавите ваканции, но с малко по-неприятен край, който тепърва ще дойде. сега се пише сценария, а прожекцията ще е по-късно през деня.

©© | Блогът на Никола Наус

playlist-a последните три часа:

слави - и обичам
слави - и без теб
слави - няма любов
anouk - nobody’s wife
soundgarden - black hole sun
слави - реквием за една мръсница
слави - студио “Х”
слави - цвете мое
слави - ain’t no sunshine 
слави - лудо младо

май прекалих със слави, обаче вчера на вилата си открих оцелялото DVD с надпис “Victor’s chalgun”, оранжево на цвят, където има цялата дискография на слави. нещо което обожавам, но бях забравил да слушам скоро.

както казва чичо роман.. еби-учи, еби-учи, цял живот. накрая ни ебал, ни научил. да го еба и grsec-a неприятен. да е жив и здрав ММ , че сътвори такъв бърз script за deploy, че иначе бях жив умрял на ръка да инсталирам седем машини. драма голяма.

да видим сега в какво се забърках вчера. уравнението съдържаше следните елементи:

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

Сега по същество: вчера, нищо интересно..като изключим факта, че нещо много ме е заглождила пак онази тема за любовта и малко ме е срам да си призная, че пак мисля за това. След разговор с the bitchdropbox успях малко да си изясня нещата, но в крайна сметка реших, че пак ще оставя нещата по течението пък да видим ще пребъде ли любовта по моите земи…по-скоро не…поне не и на този етап…а вие мислите ли че има точно опреледелен момент в нашия живот, в който е най-удобно и най-подходящо да се влюбим? а какво се случва ако се влюбиш в звезда ? греда!

Сряда: Билинга пак не ми говорят! И аз няма да им говоря тогава!

— лирическо отклонение—

тъй като Бранда вече не общува с билинга, не мога да ви разкажа повече за днес

—край на отклонението—

Въпреки че се правя, че не говоря с билинга, след малко ще се кача при тях да ги викна да пушим и да им кажа колко много ги обичам …билинг, кво да ги правиш :)

©© | Блогът на Никола Наус

—-

следва лирическо отклонение: много ми е трудно да пиша от името на Бранда и в момента съм толкова зациклила, че главата ми не може да роди нищо смислено…моля, извинете ме за глупостите, които четете. имате пълното право да кликнете на x-чето малко по-горе вдясно още сега ….

край на лирическото отклонение

—-

понеделник: обичайното тъжно чувсвтво, което те обзема когато си тръгваш от пловдив. бързо кафе на Авеню, обяд с мама и back to reality. едни дата центрове, едни пигмеи, едни идиоти…чак осъзнаваш колко некадърен народ има по тоя ТХ и колко е гадно да пътуваш от пловдив за софия (кое е най-хубавото на софия? - Табелата за пловдив, разбира се). Едва движещ се се завлачваш към офиса..и те обзема понеделнишката лудница at the moment you enter the office building…даже още от паркинга …

така яко те тряска, и явно е тряснала и Бранда, че пропсуна да се качи до моята стая (както никога досега) и да поздрави добрите хора от Негрия (а.к.а. каките от билинга). нищо, простено му е. все пак го е тряснало нещо по главата в неделя..

в момента Бранда е в офиса и си общува с интересни хора в една много далечна държава. меко казано е леко изнервен, но пък ,усещам , го крепи мисълта че след малко ще се тъкулне у тях и понеделник ще свърши.

стига толкова за днес..като първи опит ми прилича доста на провал, но пък не ми пука. Хубавото е, че някой осъзна, че да правиш хората около себе си щастливи, е мисия, да имаш семейство е хубаво, да имаш приятели и още по-хубаво, а пък да пишеш в нечий друг блог си е направо тегавина ..

до нови срещи….

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

или

тя: “убий ме, обичам те”
той: “умри, ма. ебал съм те”

или

сина: “тате, тате ти бил си java програмист?”
бащата: “да, татковото, двама”

или

“ти си промил — мярка за количество алкохол”

или

..

©© | Блогът на Никола Наус

понеделник.. принципно гаден ден, тъй като е началото на работната седмица и това, само по себе си, е достатъчно за да влоши настроението ми до края и. часът е 11:25 вечерта, а аз вече си легнах и реших да напиша нещо в пътеписа.. принципно се бях зарекъл да тръгна без компютър, и да си водя бележки на лист, обаче в крайна сметка мързелът в мен надделя — нали ще си почивам все пак.. заричането остава на ниво “ще го използвам за mp3 player и бележник”. добре че не ми работи pcimcia слота, та не се изкуших да взема gprs картата на Дима.

в момента се намирам в едно много, много китно и спокойно градче. нарича се Копривщица. апропос, се намирам там където е избухнало известното Априлско възстание. утре дори мисля да посетя моста, на който е започнало. географски погледнато, намирам се в котловината, посредата между стара планина и средна гора.

и преди съм идвал тук, може би три или четири пъти, но този го чувствам като най-отпускащ. напоследък гледам доста по-позитивно на нещата и всеки, който ме познава би трябвало да е разбрал, че съм излазил от неизменното лошо зимно настроение.

още от миналата сряда съм на път, като минах през Пловдив, Кърджали, Стара загора и хоп, ето ме във втората по старост къща в града, откупена преди повече от 200 години от пра-дядото на Нейчо. годината на строежа така или иначе остава неизвестна, тъй като през поколенията този факт се е изгубил. тя има две части — стара, където всичко е много запазено, както едно време и така наречената “нова”, препостроена от поколенията. в момента лежа на миндерче, което е доста по-широко от тези, които съм виждал, когато съм бил в родопите, но за сметка на това е малко по-твърдо от тях. въпреки всичко е удобно. някак си първобитно, но пък приятно и гъделичкащо всички сетива е пукането на дървата в печката. ако напрегна слух, чувам как щурците свирят отвън и направо ми става едно такова.. гъделичкащо носталгично.

напоследък се питам, дали човек може да е влюбен в две жени едновременно. мисля, че е възможно и тези дни възнамерявам да наблегна на теорията. ако успея да го измисля, значи нещата може и да се наредат on the long run, както е модерно да се казва (хаха, поздрави на автора).

след обилната вечеря някак си всички бяхме обладани от сладкото чувство на умора, което е често срещано из балканите и изобщо там където въздуха е чист, водата е натурално студена и изобщо е някак си по-цветно. не че там където въздуха варира от сив до черен, водата е блудкава и цветовете са в тъмната гама няма умора. има. обаче не е толкова сладка.

имам някаква ужасна мускулна треска. това ще да е поради факта, че на teambuild-инга събота и неделя може би прекалих с танцуването, подскачането, и като цяло се отпуснах. но не ми пука. заслужава си всяка гънка от тялото, която се гърчи в разтег в момента. усещането беше добро.

изобщо, правилно е казано “прави каквото трябва, пък да става каквото ще”.. наскоро съм обзет от невероятно спокойствие, нещо което последните шест месеца беше табу. отново връщам чувството си за хумор, а и дори усмивката си. за капак, много близък за мен човек, с който по стечение на обстоятелствата бяхме изгубили връзка ( независимо че работим на едно и също място) индикира, че отново има шанс да бъдем приятели. като заговорихме за индикации.. клепачите ми вече едвам издържат.. мисля да се отпусна в много, ама много спокоен сън.

до утре :-)
–

вторник.. денят на “две кила отгоре” .. след като вчера заспахме рано,рано.. най-късно в 12 да е било като си затворих компютъра и се отпуснах на миндерчето в блажен сън.. днес в 10 сутринта всички бяхме будни и весело се отправихме към “центъра” на китното градче, където се намира костницата, в която са положени всички знайни и незнайни участници в априлското възстание. закусихме импровизирано в нещо средно между ресторант, механа и кафене в стил, пак усреднен между възрожденския и късният соц. след като се дозаредихме с енергия беше време да обиколим родния град на Тодор Каблешков и Димчо Дебелянов.

първата спирка от разходката ни беше мостът “Първата пушка”, където на 20ти Април 1876г. избухва прочутото Априлско възстание. малкото, на пръв поглед нестабилно мостче, обаче изненада приятно със запазеното си през вековете състояние.

следващата спирка от разходката ни беше къщата на Каблешков, която сега, почти година по-късно от предишното ми идване, беше изцяло реставрирана и грееше гордо в червената си оркаска. личеше си че семейството им е било от богатите, тъй като къщата беше на два ката, кой от кой по-просторен. дворът беше широк и пълен с разцъфнали цветя. вековен бор, широк в диаметър може би два или три пъти повече от мен (!!) стоеше кротко в единия ъгъл и продължаваше да попива историята. само ако можеше да говори..

продължавайки напред из тясните копривщянски улички се натъкнахме на “Успениье Богородично”, стара църква, строена през 19ти век, почти съборена от турците, но по-късно реставрирана. в нейният двор се помещават тленните останки на Тодор Каблешков и Димчо Дебелянов, както и на по-известните копривщянски възрожденци. църквата е обградена от вековни борове и ели, които пазят покоя на именитите ни сънародници.

уличките по които вървяхме ставаха все по-тясни, когато се озовахме пред къщата музей на Димчо Дебелянов. тя беше значително по-малка от тази на Каблешков, с доста по-малък двор, но грееше със същата реставрирана гордост, че даже и повече. в двора имаше паметник на майката на Дебелянов, копие на този от гроба му. не липсваше и вековен бор, под чийто клони е изтекла огромна част от историята България.

единствената забележителност, която не успяхме да посетим беше паметникът на Бенковски, който е може би най-внушителният който някога аз лично съм виждал на живо. представете си го нашия човек, изобразен върху кон, със сабя .. и всичко това от едно ЕДИНСТВЕНО парче камък.. Альошата в пловдив пасти да яде бих казал. този паметник като го погледнеш и просто в ушите ти закънтява “На оружиееее” .. те такива ми ти работи там.. но пък за сметка на това ще го видим утре, на път за тракийската гробница в село Старосел, Пловдивско.

както се казваше в една реклама “не може само с ядене, трябва и акъл”.. аз бих казал “не може само акъл и гледане, трябва и малко ядене”.. предварително се бяхме запасили с един обезкостен, пресен, неопушен свински бут, гъби, прилично количество стар лук и зелени чушки, от онези продълговатите.. отдавна, още когато ни хрумна да си направим такава почивка си бяхме казали, че ще излезнем някъде сред природата, ще си запалим огън и ще печем месо. речено сторено. малко след като се прибрахме от обиколката на градчето се преоблякохме и хоп в колата.

нейчо поведе по някакви неведоми балкански пътища, които се оказаха асфалтирани обаче. при това доста добре. разбира се не беше някаква случайност. в местността към която отивахме да обядваме се намираше хижа “Барикадите”, която пък се оказа любима на “бащата на България”, бате Тошо Живков. той, нали миличкия не му е давало сърцето да краде и да трупа в швейцарски банки, както правят наследниците му, сегашните политици, взел че вложил в един доста добър път. личеше си, че пътя не е правен за две коли, тъй като изглежда тази хижа е била за лично ползване.

след известно време по завойчетата се оказахме насред гората, където открихме чешма, строена от копривщенски майстор, за здравето на неизвестна нам жена. на чешмата пишеше “всичко остава за хората”.. над нея имаше скована масичка, две пейки и използвано на скоро, изглежда, огнище. бърз поглед към телефона ми показа, че на мястото няма грам обхват, което беше поредната добра новина. мико, още известен като правещият огън извън вкъщи, запали индиански огън, а нейчо, известен от снощи като правещият огън вкъщи, поради факта, че забрави шишовете в къщата, направи шишове от дърво..

до днес си мислих, че два килограма и половина месо, един килограм лук, още толкова гъби и чушки не могат да бъдат изядени наведнъж от трима души. да, ама не. огънчето се разгоря, стана перфектната жар и ние изпекохме общо шест шиша, които съответно изядохме с огромно удоволствие. последва безкрайно мърдясване на полянката, след което едвам станахме да се приберем до къщата..

прибрахме се, преяли, препили, дет’ се вика яли, пили и се веселили. както си бяхме облечени с дрехите от планината, аз с анцуг капа, нейчо с фешън агро панталон и блузка, а мико с къси панталони и тениска на супермен, или иначе казано спортни, елегантни и спортно елегантни нейчо ни заведе на култовото, както той го описа, бистро-хотел-ресторант-нещо си “България”. там, впрочем почти съблякох с поглед една сервитьорка, която обаче не отговори на флирта който започнах с очи. и ядох най-вкусният крем брюле, който съм ял някога. може би защото беше направен в домашни условия. крем брюле със сметанов сладолед, залят с карамел. прекрасно.

е, прибрахме се и май тази вечер ще пропуснем вечерята, но да видим. мисля да стана от верандата сега, да се поразтъпча и да си намеря занимание за вечерта. чувствам се блажено размазан от почивка. добрите новини са, че чак в неделя трябва да бъда в софия, а това е повече от прекрасно.
–

няколко часа по-късно, вече от нямане какво да правим догледахме “The Seraphim Falls”, който печели първо място в личната ми класация за мега-ултра-хипер-убер-тъп филм, точно една точка след “Semen: uno historia de amor”..

тази вечер ще спя на леглото, което е по-близо до печката и няма прозорец до него. сутринта се събуждах два-три пъти от .. меко казано кучешки студеният вятър, който нахлуваше през дървената дограма. отново си лягам порядъчно рано.. 12:10 е, а аз вече съм инсталиран с две одеала и едно резервно, на около един метър от печката.

сън, let it be до утре сутрин. алее хоп.
–

сряда сутринта станахме значително по-трудно, което може би се дължи на огромното количество храна, която бяхме погълнали предишния ден :) събрахме си багажа, пооправихме къщата и отидохме в същото оново хотелобистронещоси, където си изпихме сутрешните кафета ;) .. след това се разходихме до паметника на бенковски, за който разправях по-горе. гледката оттам към градчето е невероятна. всички къщи, от край до край са запазени в старият архитектурен стил. по принцип е забранено да се строят къщи, които не са в същия и това спомага за запазването на невероятните дух и атмосфера, които лъхат отвсякъде.

навръщане се отбихме в старосел, където за пореден път се насладихме на скороговорката “хубава работа, ама циганска” (българска бих казал аз, ама нейсе). представете си един тракийски гроб. открит наскоро, станал доста известен, тъй като се намира на около двеста метра от така нареченото “най-голямо тракийско светилище”.. не стига че светилището е по-голямо от два на два и петдесет, неосветено, ами и нашето племе решило да мята в тракийския гроб монети от по една, две и пет стотинки, за кадем. не стига, че те карат да плащаш вход (нищо лошо, по принцип ако включва и екскурзовод) за да видиш тази ирония, ами и на входа те посрещат три лелки, които ти обясняват, докато пушат, как в така наречения храм всичко било автентично и трябвало да внимаваме. нищо че пушеха.

прибрахме се следобед в пловдив и времето беше повече от прекрасно.. видях се с една много стара приятелка, с която не се бяхме виждали от може би две(+) години. от дума на дума и споменах, че по едно време даже не живеех сам и тя определи радосТина като “супержена” (кхкхкхккх). последва доста приятно размотаване самичък из парка, две от тепетата и дълъг, много дълъг сън на любимото ми, моето си, само мое легло в моята си, само моя стая в пловдив.
–

четвъртък мисля, че беше най-плодотворнопочивния ден през цялата отпуска, обаче.. ставане някъде в малките часове на следобеда, придружено с любимото кафе на мама, сладки и лека закуска. после до довечера бездействие с нейчо из пловдив, обиколка на куп места, на които не съм бил с години, разходка до училище, срещи със стари приятели и приятелки. изобщо чудо. и после вечеря и много, много сън.
–

петък отново събуждане в малките часове на следобеда, обаждане от любим човек точно след като съм станал и разходка до “орфей”, където си припомних спокойствието обзело ме миналото лято, когато си бях в пловдив по работа за около шест месеца (ех, спомени ;)) денят беше белязан и от един малък инцидент, защото по закона на всеобщата гадост.. то не може само хубави неща да се случват.. на слизане от надлеза на автогара юг, в посока сточна гара, докато чакахме в задръстването с нейчо, един тип се натресе в задницата на нашата кола. нито на нас, нито на колата и имаше нещо, но все пак беше неприятно, губещо време, дразнещо и напомнящо как книжките се раздават на куцо и сакато. след кратък спор с ответната страна да викаме кат или да не викаме кат решихме да викнем, колкото и да не им хареса, понеже застраховката не важи без протокол от тях. зачакахме и след около.. 45 минути, през което време се наложи да звъня да напомням, че чакаме, кат дойде и си свърши работата.. не искам да си представям, ако беше нещо сериозно и трябваше да чакаме толкова…. хубава работа.. ама.. вие си знаете..

след отрицателните емоции, отидох да взема радосТина от пловдивския офис и се разходихме по пешеходния мост, малката главна, та чак до кастело на джумаята, където седнахме да вечеряме. на нея, обаче, и беше дошло в повечко дневното натоварване и се прибра малко след като химика дойде. продължихме вечерята с него, разговаряхме за много и интересни неща, за неговият трип до исландия, за отвратителното време там, за корпоративна култура, и какво ли още не. след обилната вечеря се преместихме в planet club (не планета пайнер, не).. пихме по едно малко, дето се вика, за отпускане, продължихме си градивните разговори и после се преместихме в добрата стара лагуна. станислав тъкмо си беше дошъл от софия и се видяхме четиримата с нейчо. в тона на безделничеството, решихме да не се прибираме, ами да отидем да видим какво правят двете лица, известни като пациента и медицинската сестра (която, казах вече ще чу**м като животно). и така чак до три сутринта, когато се прибрах, догледах си сезона на “Рим” и заспах..
–

бях се зарекъл, че тази отпуска ще я проспя и ще си почивам максимално, така че в събота отново станах след единадесет(+) часа сън и пълен с енергия за предстоящата вечер, която.. сега като пиша това (неделя следобед) щеше да бъде много, ама много щура. това и в събота следобед си го знаехме всички. с резервация в “bvlgari” и от онези литровите бутилки.. та следобеда беше ознаменован с бездействие на орфей, закуска с ориз със зеленчуци в “happy” и от онези лежерните тричасови кафета в “eskada”, на голямото сепаре долу в ъгъла. почти като в доброто старо време беше. ранната вечер, от своя страна се разви по много неочакван, но пък приятен начин. вечеря със семейството и тина, едновременно. беше доста забавно, особено разговора за диетите, който не успях да понеса психически (хахаах)..

нощта, обаче както споменах вече, беше щура. от най-щурите. даже.. не беше най-щурата, ever, обаче е на челните места. на една маса се събрахме хора, с които не се бяхме събирали от преди нова година, стари и близки приятели, израстнали заедно, хора с които доскоро бяхме прекратили по една или друга причина контакти, но в името на доброто приятелство забравихме различиата и много жени. жени. жени. жени. е*ах го. те това обърка цялата работа, особено тази с която си тръгнах към два и .. нататък няма да разправям, кой чул днес на авеню, чул ;) само едно ще кажа “анатема малки руси к*рви”. няма значение, че не разбирате.
–

вече е неделя, и аз си лежа като за последно на леглото, докато оформях може би най-дългия пост в блога ми досега. часът е към 18:30, а аз след един час ще пътувам за софия. трябва да си събирам багажа и отлагам това действие постоянно, тъй като хич, ама хич не ми се тръгва.. бях почти две седмици извън софия, което ме зареди с много, ама много положителна енергия, емоции и най-вече ми помогна да си върна доброто състояние на духа. тук се извива буря. май ще пътуваме с тина и нейчо в дъжда. хаха, небето плаче, че сина му си отива от родното си място и се връща в пъкъла. е*ах го.

е, добра отпуска беше. може би най-добрата evah.. чакам с нетърпение следващата..

–
часът е малко преди осем вечерта, денят е неделя, а ние тъкмо сме заредили, взели сме тина и се носим по магистралата към софия. по пътя гледаме прехласнато залеза, някои от нас пишат smsи, без да получат отговор, но и тримата не искаме да се връщаме в софия. тина дори работи по пътя, но тя е турболаптопната с гадната си gprs карта и ш*бан*ят и работещ pcimcia слот.. добре че и падна батерията, че да спре.. :)

как да е, минахме църна маца към малко преди девет и към девет и малко оставихме радостина пред тях, минахме през фантастико да си купим кафе и цигари и се запътихме към вкъщи, когато последва култовият въпрос, осмислил идните три часа:

аз: “нейчо, имаш ключ, нали?”
нейчо: “*цензурирано*”
аз: мълчание

набрахме магическият номер записан като “Hazqin” , обаче абоната си беше изключил телефона доста ефективно и ние си стояхме пред вкъщи, без да има опция да влезнем. другият ключ беше някъде из северна българия, на разходка до рибарица. нашият пък беше в стаята на нейчо, в пловдив. до телевизора. в апартамента на втория етаж, където пък нямаше, и нямаше да има никой поне до вторник.. и комшиите ги нямаше, че да си прецапаме през терасата и да нахлуем.. и така.. върнахме се до пловдив, взехме ключа.. и сега когато пиша това сме малко преди тунела, за втори път. да го еба. без цензура. и утре ако не отидем да си изкараме по два чифта ключове на човек, пък на.

затварям.

и да, отпуската беше добра, пък и попътувахме, хахаахаахха. най-после легло днес. чао и до утре.

©© | Блогът на Никола Наус

п.с. billing, обичам ви. ще пиша.

©© | Блогът на Никола Наус

днес обаче не е така. в пловдив съм от два дни и се чувствам прероден. спах в любимото си легло, отидох на любимите си места и приключих отношенията си с един човек, който ми беше близък дълго време.. добре де, сега съм афектиран и може би не съм ги приключил for life, но дълго време ще продължим да не общуваме.. но стига съм се отклонявал. и без това ме боли малко, на background, но от време на време чувствам гъдела на разочарованието което той ми донесе.

да се върнем пак на сутринта и сутрешното. денят започва със литър сок ананас, кафе в леко изтърканите, разноцветни пластмасови чашки на тукашния офис, бисквити “cookies” със портокалови резенчета и шоколад. всичките “import” от денонощното магазинче до бизнесцентъра, в което всичко е и всички са си както преди.

в асансьора си нахвърлях набързо какво трябва да свърша през деня, който днес започва невероятно рано, някъде към 6, 6 и малко. прочетох си, както в доброто старо време повечето от task-овете и пощата на стълбите, докато пуших блажено първата си цигара.

сега мисля да повдигна щорите, да отворя прозореца и да се насладя на невероятно чистият пловдивски въздух, на утриния хлад, който съчетан с ранния час ме хвърля носталгично към гимназиалните години, когато по това време отивах да започна деня, само че по малко по-различен начин.

и така.. хайде, аз да се залавям за работа, че Седларов прави преса и ме очаква ме приятно запознанство (за кой ли път, хаха)..

#!/usr/bin/perl

use strict;
use Proc::Daemon;

sub vyrti {
go_get_some_work;
}
Proc::Daemon::Init;

while(1) {
sleep(2);
vyrti;
}

©© | Блогът на Никола Наус

идвам. след по-малко от два часа тръгвам.

©© | Блогът на Никола Наус

малко след това обаче, един младеж, известен в подземния свят на съппорт тийма като “малкия началник” (’щот големия дезертирал и отишъл при софииските кръстници). той ме заходи със Adrian Eftimie & Aida - Desire, което пък от своя страна ще озвучи идната седмица.

©© | Блогът на Никола Наус

на витоша.
без телефон.
без музика.
без лаптоп.
без никотин.

отдавна не съм се чувствал така. щастлив и отпочинал.

©© | Блогът на Никола Наус

истината, от своя страна те завладява след време, разбирайте, много малко са моментите, в които знаеш цялата истина, истината, и само истината. обикновенно се случва в последстиве.

всеки от нас има нужда от малко истина, която да отприщи промяната и да прогони самотата.

©© | Блогът на Никола Наус

$0 = “restd”

Proc::Daemon::Init;

while(1) {
sleep(60);
rest;
}

root@mylife:# perl go-sleep.pl

да се чете “изморен съм много и имам нужда от това една седмица да спя по цял ден”..

©© | Блогът на Никола Наус

“the departures for danube, please check in on gate one and receive your board cards”. the happiest day in my life. ever. i finally found who i am and who i don’t want to be. i ain’t no nice guy. fuck off daisies and nice guys, i go play hard. close this chapter, too.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

със сигурност има хора, които четат това и в тях остават само догадки, обаче съм сигурен в едно. че когато Ти го прочетеш, ще разбереш, че говоря точно за теб.

мислиш ме за побъркан, отново, нали? не, не съм. просто съм осъзнат, за първи път в живота си (май) знам какво искам. и съм осъзнал всичките си грешки, до степен, че да съжалявам и да не искам да ги повторя.
и.. този път ще ти трябва добро извинение за да се откажа..

©© | Блогът на Никола Наус

сега (пролетта на 2007ма, на този ден)

логиката май само аз я схващам.

©© | Блогът на Никола Наус

#!/usr/bin/perl
print (”\x49\x20\x61\x6D\x20\x74\x69\x72\x65\x64\n”);

и

#!/usr/bin/perl
$AXJXSXOXJXHXGXJXYXJX=”112l114l105l110l116l32l40l34l92l120l52l57l92l120l50l48l9
2l120l54l49l92l120l54l68l92l120l50l48l92l120l55l52l92l120l54l57l92l120l55l50l92l120l54
l53l92l120l54l52l92l110l34l41l59l32l”;$GXDXRXYXZXXYXZDXJXYX=
pack(’c*’,(split(’\D’,$AXJXSXOXJXHXGXJXYXJX)));;eval($GXDXRXYXZXXYXZDXJXYX);
__END__
101l118l97l108l40l108l108l48l108l40l36l65l88l74l88l83l88l79l88l72l8
8l74l88l71l88l74l88l89l88l74l88l71l88l68l88l82l88l89l88l90l88l88l89l8
8l90l68l88l70l88l71l88l66l86l88l65l88l81l88l41l41l59l115l117l98l32l10
8l108l48l108l123l32l109l121l40l36l108l108l108l41l61l64l95l59l36l108
l108l108l61l126l115l44l92l43l44l44l103l109l59l36l108l108l108l61l126
l115l44l92l45l44l44l103l59l36l108l108l108l61l126l115l44l92l61l44l44l
103l109l59l36l108l108l108l61l126l115l44l92l110l44l44l103l109l59l36
l108l108l108l61l126l115l44l90l44l44l103l109l59l36l108l108l108l61l12
6l115l44l88l44l44l103l109l59l114l101l116l117l114l110l40l112l97l99l1
07l40l39l67l42l39l44l115l112l108l105l116l40l39l108l39l44l36l108l108l
108l41l41l41l59l125

са аналогични на:

#!/usr/bin/perl
print (”I am tired\n”);

което пък, от своя страна (за непросветените) е изпечатва един ред на който пише

I am tired.
да, изморен съм. м-н-о-г-о. и пак се сетих за нещо, за което не биваше. сега дори няма да спя спокойно..

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

от както се помня, винаги много съм обичал статистиките. колкото по-подробни, толкова по-добре. няма да забравя как един път не заспах много дълго време, защото четох една много разширена статия за развитието на IT културата, обаче повече в цифри, отколкото в думи..

някъде наскоро бях писал, че съм традиционалист. разчитах на AwStats и другите тем-подобни локални средства за traffic тракинг, но и те, както всичко локално са мъничко пристрастни. намерих обаче едно обективно мнение, което просто няма как да вземе страна.

преди може би седмица се регистрирах ето тук. Google! analytics е професионален инструмент за оформяне на маркетингови стратегии, но аз по-скоро се регистрирах заради вечното ми любопитство, което този tool, да си призная (трудно, но успя) задоволи в доста приемливи граници.

идеята за аматьорите (като мен):

регистрираш се, разбира се. можеш да използваш своя Google! account или нов, това не е от особено значени, до момента в който не забравиш паролата си, разбира се. след това си добавяш сайта. в Analytics термин, той се нарича account. всеки такъв си има отделен маркер, под формата на html/java(yuk!!) код, който трябва да добавиш точно на края на боди тага на всяка една страница, която би искал да track-ваш.

експериментът:

реших, че за да е по-обективно и да усетя за какво иде реч би трябвало да добавя поне два account-а. добавих моят блог и този на Тина. поставих съответните маркери по страниците ни и зачаках търпеливо.

резултатите:

периодът, който засекох в малкият си екперимент беше от 19ти март до 25ти март. приблизително седмица е достатъчно време, за да придобиеш известна представа за това, какво се случва със блога ти, дали е посещаван, откъде, и т.н. read bellow.

посетителите:

Analytics ти дава възможността да ги следиш по много и различни параметри, има изглед с карта на света и pin-points за всеки location, който е припарил прага ти. също така ти дава доста добър отговор на въпроса “добре де, всъщност колко време се задържат тези хора на сайта ми, колко от тях се връщат и колко от тях не го правят повече”. на всичкото отгоре, имаш възможност да си експортнеш репорта във вид на текст, таблица, графика, диаграма, xml..

първият доста полезен изглед, на който попаднах е referring sources:

вторият, който ме впечатли (или по-скоро начеса любопитният нагон в мен) беше информацията за посетителите по географски области. както ще видите от screen-а, всяка държава посетител е разделена с дървовидно меню за това от кой град в нея колко хита си получил.

България, например:

click the image to enlarge it

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

“There are two basic ways to create firewall rulesets: “inclusive” or “exclusive”. An exclusive firewall allows all traffic through except for the traffic matching the ruleset. An inclusive firewall does the reverse. It only allows traffic matching the rules through and blocks everything else.

Inclusive firewalls are generally safer than exclusive firewalls because they significantly reduce the risk of allowing unwanted traffic to pass through the firewall.

Security can be tightened further using a “stateful firewall”. With a stateful firewall the firewall keeps track of which connections are opened through the firewall and will only allow traffic through which either matches an existing connection or opens a new one. The disadvantage of a stateful firewall is that it can be vulnerable to Denial of Service (DoS) attacks if a lot of new connections are opened very fast. With most firewalls it is possible to use a combination of stateful and non-stateful behavior to make an optimal firewall for the site.”

явно му дойде времето да се захвана и с това :-) да видим какво ще излезе и дали всъщност съм научил нещо ;-) времето ще покаже ;Р

Stephen Friedl от Linux Magazine пък доста добре ми обясни що е то chroot, има ли почва у нас и как да го въведем на собствената си машина. Изобщо веселба.

Друг герой на днешния ден е Ivan Ristic , който разбива със статията си за mod_security, на сайта на любимите издатели. Може да я прочетете ето тук.

Изобщо.. доста интересен ден, пълен с изненади.

©© | Блогът на Никола Наус

и тогава се събудих разплакан и осъзнах, че съм много далече от постигането на тази си съкровена мечта.. това обаче не са лошите новини. лошите новини са, че съм ходил по неправилния път, в неправилната посока и всичко което може да се дефинира като неправилно е било мой спътник. добрите новини, обаче са, че сега промених посоката. целта, обаче остава същата. просто посоката се мени.

видях ли ви да стискате палци?;-)

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

а песента, която беляза вечерта е безспорно една от най-любимите ми.

напълно в тон с настроението:

Whitesnake - Saints & Sinners (1982) - Victim of Love

I’m down on love
An’ I don’t give a damn,
I take my chances
Whenever I can.
Like a lamb to the slaughter,
Another sacrifice,
For giving love to woman
With a heart stone cold as ice.

I’m down on love
An’ I’m clean out of pain,
I ain’t no stranger
To the crying game.
Too scared to suffer,
An’ too blind to see,
But, I played with fire
An’ I got what was coming to me.

Now, one more heartache
Don’t bother me,
Just one more lonely night
To drown in misery.

I am a victim of love,
A victim of love,
Lord, I never thought
I’d be a victim of love.
Victim of love, victim of love,
Lord, I never thought
I’d be a victim of love.

I’m down on love
An’ I feel like a fool
To beg for mercy
‘Cos I broke the rules.
So do me no favours
With your cool advice,
I know the losing cost,
An’ I’ll pay the price.

One more heartache
Don’t bother me
One more lonely night
To drown in misery.

I am a victim of love,
A victim of love,
Lord, I never thought
I’d be a victim of love.

Victim of love,
A victim of love,
Lord, I never thought
I’d be a victim of love.

(Solo)

One more heartache
Don’t bother me
One more lonely night
To drown in misery.

Victim of love,
A victim of love,
Lord, I never thought
I’d be a victim of love…

©© | Блогът на Никола Наус

пилешко филе в специален сос от бекон, соев сос, гъби, кисели краставички, черен пипер, чесън, вино, босилек, картофено пюре

малко ми промени гледната точка.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

Name: Nickola Fouad Naous
Born: Sofia, Bulgaria, on 15.02.1987
Nationalities: Bulgarian, Lebanese
Martial status: Single
Military status: Not liable
Preferred way of contact: email

Professional experience:

November ‘06 up to Now - SiteGround LLC. - System Administrator.
August ‘06 till November ‘06 - SiteGround LLC. - Support Team Supervisor.
March ‘06 till August ‘06 - SiteGround LLC. - Senior Support Team Member.
August ‘05 till March ‘06 - SiteGround LLC. - Support Team Member.
before August ‘05 - a freelance web designer/system administrator, working on par-time, co-founder of the following projects:

ELS “Plovdiv” IRC webpage - http://egplovdiv.unibg.org (no longer active)
GHP “St. St. Kiril & Metodiy” IRC webpage - http://www.blagoev.org (online for 3+ years)
Gallery related to the GHP’s site - http://gallery.blagoev.org (online for 3+ years)

Knowledge & areas of expertise:

shell scripting/awk- 1 year experience - intermediate level.
perl - less than 1 year of experience - beginner.
php - 2 years of experience - intermediate level.
cms & ready to go stuff - 4 years of experience - expert level.
*sql and relational database structures - 4 years of experience - expert level.
*NIX based operation systems administration - 3 years of experience - expert level.
customer relationship - 2 years of experience - expert level
administrating cPanel/WHM servers - 2 years of experience - expert level.
oops - 7 years of experience - master degree

last update: 11.03.2007 (Sunday)

©© | Блогът на Никола Наус

phone: no point to try, unless I get to know you
live: coming soon

©© | Блогът на Никола Наус

Brand- Prince of Amber, son of Oberon and Clarissa. In the search of personal power Brand may have betrayed Amber and damaged the Pattern. Brand possesed remarkable magical abilities but according to later researchers, he lost something of his humanity. (In the second series this was described as him undergoing the full ritual in the Keep of Four Worlds.) Green eyes, red hair, short beard, small. Wears green. Second series also indicated that he possessed Werewindle, the Day Sword. Brand was killed by Caine during the Battle of the Courts of Chaos.

цитата е взет от тук.

на тази страница събирам каквото ми падне, пиша каквото ми падне и все е без случайна тема. най-често пиша, когато ме осени нещо, обикновенно докато работя.
имам много и разнообразни интереси, като напоследък съм се спрял на perl и bash scripting изграждане от поредица вечери на маса, минимум три. изглеждам горе долу ето така (когато не съм в такава поредица) :

обичам:

да спя гол когато всички са завити през глава
класическа музика, въпреки тоновете чалга етно които имам на бука си.
да работя вкъщи, излегнат в странни пози
да творя с букви, без да ме наричат ПРОГРАМИСТ
да настръхвам
да обичам несподелено (нещо като навик ми е, или просто случайност)
мразя:

факта, че съм работохолик, който се самоизцежда
жени които се казват Дилянa
лицемерието
tomcat, java и всичките им производни
Windows 2003 server, IIS и MSSQL
C/C++ и там подобните им “езици за ПРОГРАМИРАНЕ”
напоследък, мученето на крави

©© | Блогът на Никола Наус

резултата е.. злостно главоболие, пристъпи на агресия и сънища, които помниш, че са хубави, но нищо повече от тях. на другата сутрин се събуждаш осенен от гениална идея, чиято реализация, обаче не можеш да осъществиш, поради простият факт, че не можеш и два реда код да напишеш, понеже монитора е троен.

от друга гледна точка, обаче, може би е доста добре да ги смесваш. поне сънищата не те плашат, или и да те плашат, после не си го спомняш.

©© | Блогът на Никола Наус

днес е .. десетият ден от месец трети, а аз последно писах към края на януари.. какво ли се случи от тогава.. тоест.. какво ли не се случи ;-)

научих доста неща, промених някои от тях и какво ли още не..

1. станах на 20 и, нетипично за мен, помислих добре върху живота!
2. сериозно почнах да уча perl + dbi и продължавам да съм близко до мечтите си. ;-)
3. лаптопа ми изглежда като нов.
4. спрях да си мисля за розови жени.
5. изобщо, поставих всичко над жените, пък били те розови или каквито и да са.
6. в този ред на мисли, успях да излезна с една много специална такава, в която за първи път не се влюбих сред среща!respect!
7. имам наргиле.
8. осъзнах, че One Tree Hill e светлинни години над Orange County, който между впрочем свърши преди месец, ама на мен не ми е останало време да гледам l’ episode finale.
9. блога ми продължава да има 4/10 page rank, дори след близо 2 месеца отсъствие :) не че ми дреме колко ми е page rank-a.
10. странно как, но взех страната на Microsoft при избора на офис пакет и мейл клиент on the long run. Оказа се, че Outlook 2007 e неповторимият еквивалент на Evolution, само че за Windows. Няма да коментирам колко прогрес има в Office 2007. Момчетата от OpenOffice ще трябва доста да се потрудят за да си върна вярата в тях. А тези от Thunderbird надали някога ще успеят да го постигнат. В днешно време mail клиента, трябва да съчетава в себе си и органайзър, и календар, и приличен контакт мениджър. Хау! Казах!

писна ми да изреждам. благодаря на всички, които не са си маханали линковете от блогроловете, въпреки че ме нямаше. моят блогрол в момента подлежи на пренаписване и ще го има скоро ;-)

©© | Блогът на Никола Наус

Действие 2: Вероятно квестора към 9:05 е раздал листовете с теста, тъй като невидима с невъоръжено вълна от bluetooth лъчи преминава през стената на стаята, към коридора и запраща 5 снимки с висока резолюция направо в един телефон Nokia, модел 6230i. Снимките, както се досещате вече са 5тте страници тест по TCP/IP. Минута след като е получила последната снимка, телефона биде прибран в джоба и краката на третия член от групата, така нареченият нестудент, се понесоха в тръс към “Артес”, по-добрата от двете кафетерии в НБУ.

Действие 3: След обичайната поръчка от дълго кафе със мляко и кола, Третият запали цигара, извади от вътрешният си джоб blootooth dongle, постави лаптопа си на масата и нацели със спящите си ръце първият USB port който му видяха очите. Така и не усети кога прехвърли снимките от теста на компютъра и така започна всичко..

Действие 4: Паралелно с действията на Третият, Първият и Вторият безделееха известно време на чина, който си бяха избрали стратегически. Те, обаче бяха въоръжени с технически оръжия, namely, телефони с GPRS & email clients. Това разбира се беше нужно, за да може Третият да изрови WikiPedia, WeboPedia & *Pedia и да им изпрати почти всички отговори от теста на email.
Изобщо, весел ден.

©© | Блогът на Никола Наус

мда, така става. когато си ТЪП за три села и околностите им, когато не мислиш и когато си ТЪП ТЪП ТЪП ТЪП ТЪП ТЪП.. та чак дрънчиш на ТЪПО.

“вече те няма.. а си навсякъде.. сякаш ме гледаш тайно от някъде.. сякаш се връщаш.. още по-студен, да доубиеш остатъка от мен..”

“черни кервани, тежки от болка, от лъжа.. вървят в съня ми.. след любов изгубена.. животът не прощава” < - прав си копеле, адски си прав.. особено когато си ТЪП .. никаква прошка за теб.

“бели птици..и куршуми.. капки вино в пръстта над нас.. бели птици ще останат.. няма да ги видим в този час..”

“pride can stand thousand trials.. but watching stars without you..” .. така ми казваше и ти едно време, скъпа, но както виждаш.. звездите са едни и същи, нищо не се е променило откакто ги гледаме поотделно. и това пак се случва когато си ТЪП.

“i’ve been waiting all my life.. for the sun to make it mine.. callin’ callin’.. whisperin’ your name, right now.. you’re on my trail” .. не си заслужава чакането, слънцето само блести, грее гадно и дразни.

тъпо. тъпо. тъпо. тъпо. тъпо. тъпо. тъпо.

©© | Блогът на Никола Наус

cult.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

А “Спартак” е много, ама много добър филм. Горещо го препоръчвам.Once a slave, forever a legend.

Ъм.. а в 3:26 сутринта май е по-добре да си лягам, че алармите ме зоват скоро..

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

Има доста повече от 5 неща които не знаете за мен, но все пак .. :

• Обичам да спя с дрехите когато прекалено много ми се спи и ми е през кура дали, по-дяволите, това е тъпо. Радостина много ми се дразнеше едно време. Освен това, обожавам да пуша в леглото, макар че това докарва нервни кризи на партньора.
• Когато бях малък, дядо ми, лека му пръст, беше много, ама много върл СДС-ар. Аз бях възпитан в любовта към синият цвят и поради тази причина много трудно ме накараха да проям плодове червени на цвят. До ден днешен не мога да понасям чушки поради именно тази причина.
• Макар и привидно разхвърлян и много неподреден, държа нещата на компютъра си в изрядно подреден вид, за сметка на бюрото, например.
• Когато бях в 9ти клас се запознах с първата ми сериозна приятелка. Стояхме на една пейка и тя си дръпна от цигарата много рязко и се чу странен звук. Забих, типично за себе си, “Ти да не пръдна, ма?”. Ден след това се целунахме и бяхме заедно 2 години.
• Изключван съм от училище (в 11ти клас) за непристойно, обидно и предизвикателно държание с учителката по литература и агресивно поведение в клас..

Другите имат думата сега :)

©© | Блогът на Никола Наус

тъпо ми е.. откровено ми е МНОГО тъпо.юда отиде с наложницата си на горния етаж, на съседния диван до мен братовчеда и жена му си лежат влюбено, след поредният скандал. всъщност това което ме изнерви беше поредният им скандал. знам, че не трябва да се меся там, но това днеска преля чашата на наблюдателското ми търпение. но хайде да не се спираме на това.

нека се спрем на чувството което нараства в мен всеки път когато приятелите ми са с приятелките си около мен. еми, ебаси.. чувствам се сам, и се чувствам тъпо.. хем се радвам за тях, когато виждам около мен, когато са щастливи или в други настроения. те са заедно и не са сами.

да го еба.

да го еба.

да го еба.

писна ми.

радостина не иска да се оженим. ама аз това вече съм го преживял и съм стигнал до трайният извод, че е много по-добре така. отчасти дори съм възприел нейният начин на мислене, и това хем ме радва, защото много уважавам мирогледа и, хем ме плаши, защото го познавам добре, отчасти..

баща ми каза, че трябва да си “отеба” и да не се занимавам с глупости (жени). може би е бил прав. тоест, подозирам, че е бил много прав. баща ми винаги е прав. и даже, аз, най-дървената глава на света, си признавам, че много пъти съм бил убеждаван, многократно, че той е прав, макар и след време. досега не се сещам някога, да ми е казал нещо и то да не е станало, макар, че не съм искал да става и съм правил всичко само и само да не стане.

анатема (съжалявам Тина, знам че я мразиш тази дума). незнам какво ми става, никога не съм бил такъв. никога не съм ставал да пиша каквото и да е докато съм пил, а обикновенно съм се старал да се напия като диво прасе и да не ми дреме какво става около мен.

изобщо.. майката си е ебало и всичко около мен. преди малко смърках енфие (стрит на прах тютюн) с вкус на портокал, което ме върна към спомени за миналото. преди това беше малка и неизменна част от ежедневието ми. когато работих в хотел “Лайпциг” и “Буда бар”, едновременно, като барман. тогава беше много .. хм, интересно? живеех на двойни кафета, ред бул и енфие с портокал. когато енфието с портокал не ми действаше добре, тогава прибягвах до “Байерн” енфието на Пешо, което беше с ментов аромат и тогава ставаше грозно. а тогава беше лято.. точно лятото след като завърших училище.. всичките ми приятели релаксираха, разпускаха и “бичиха айляк” след “трудният” 12 клас, безделееха и спокойно преживяваха от кръчма на кръчма, от бар на бар.. докато аз си съсипвах здравето работейки на две места.. бях скаран с майка ми, с баща ми така и така не си говорихме от близо месец преид да завърша.. и аз преживявах.. от едното работно място, на другото.. от там на едното, после пак на другото. малцина, или николко от хората които познавам знаят, всъщност, че понякога не се прибирах по 48 часа, защото просто нямах физическата издръжливост да се събудя след това от трите часа мизерен сън който имах на денонощие.

не знам всъщност защо се сетих за това.. и защо го написах.. звуча като разглезена путка, която и се е наложило да измие чиниите за първи път в живота си, защото се е развалила миялната машина.. просто ми е тъжно в пет сутринта, зарязан на фотьойла, докато хората около мен са щастливи, дори с проблемите които имат. а от колоните, някъде далеч от мен звучи robbie williams и безсмъртно баналната песен sexed up. този път не съм я пуснал нарочно, за да се натъжа механично, а е съвпадение.. събирам сили да се кача на горният етаж и да припадна от сън.. далеч от всякакъв вид тъга.

ау.. изведнъж се пусна и she’s the one.. майчице, нейчо май е заредил цялата дискография на роби, отново и .. това е някак си фатално..

©© | Блогът на Никола Наус

This is perl, v5.8.7 built for i486-linux-gnu-thread-multi

Copyright 1987-2005, Larry Wall

Perl may be copied only under the terms of either the Artistic License or the GNU General Public License, which may be found in the Perl 5 source kit. Complete documentation for Perl, including FAQ lists, should be found on this system using `man perl’ or `perldoc perl’. If you have access to the Internet, point your browser at http://www.perl.org/, the Perl Home Page.

gee.. my first perl & DBI script.

and thanks to Pesho, for cheering me up earlier today with this great stuff.

“Can you tell me country starting with U?”

“How many Eiffel Towers there are in Paris?”

“Do you know what KFC is short for?”

Watch the above video about the stupidity of the American nation and do a native rofl.

©© | Блогът на Никола Наус

choose your future.

choose to sysadmin.

when I was.. 14, there was a man I was very amazed of. his name is Kiril Todorov, ex system administrator of online.bg, currently developer at securax.be, I saw the above on his website and now, unbelievable, 6 years later, I have my dream to become a system administrator true.

chase your dreams, my friends. at all cost. do it. even in my dreams, for example.. i have never though about this:

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

Why don’t we break up
There’s nothing left to say I got my eye shut praying they won’t stray
And when I sexed up
That’s what makes the difference today
I hope you blow away

©© | Блогът на Никола Наус

е, отива си още една година.. случиха се доста неща, дано всичките са за добро. ако се водим по максимата “всяко зло за добро”, то .. работата е ясна :)

отново съм в софия, след като прескочих до пловдив за известно време, пак ще посрещна новата година малко на тръни, макар и на маса, тъй като съм малко дежурен (on call), ама ще го преживея. все пак нали това си избрах — да бъда вечно на разположение :-)

пешо замина за америка и адски много ми е тъжно, пламен си дойде от германия и се присъедини към комуната в софия. знам, обаче, че това беше мечтата на пешо и тъй като го обичам повече отколкото обичам себе си, се радвам че успя да я осъществи.

виктор спря да ми говории по причини, които още не мога да установя, но въпреки всичко аз не му се сърдя чак толкова много, защото всъщност знам как е устроен и че това е моментно. помогна ми много и накрая когато заминах просто спря да ми говори.

продължавам да съм убеден, че място за жени в живота ми няма за момента, тъй като опитах с една-две и не се получи. лизи дори не ми говори в момента, елена някак си е сменила всичките си координати, а бояна живее там в нейния си свят, далеч от мен и всичко което сме имали някога. тъжно, но факт който преодолявам малко или много с помощта на приятелите около мен.

измина една година, в която мисля, че се реализирах добре. преминах през доста основни постове в цялата фирма, натрупах известен опит, осъществих мечтата си да стана администратор. сега остава да стана добър и всичко ще е наред.не успях да си уредя личният живот (че то кой е успял), но излгежда това сега остава на заден план и съм му е*ал майката. сега ми е времето да уча, за да сполуча (да кажем).

а и посрещам новата година с пълна дискография на роби. сега е секс’д ъп :)

е.. аз отивам да си допия водката и да се забавлявам с приятелите си. до 2007ма :-)

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

Tonight
Im in the hands of fate
I hand myself
Over on a plate

Now

Oh little girl
There are times when I feel
I rather not be
The one behind the wheel

Come
Pull my strings
Watch me move
I do anything

Please

Sweet little girl
I prefer
You behind the wheel
And me the passenger

Drive
Im yours to keep
Do what you want
Im going cheap

Tonight

Youre behind the wheel, tonight

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

log=”/home/sentry/www/moodle_report”
echo “———————–Moodles with big cache tables———————–” >> $log
find /var/lib/mysql/* -type f -name “mdl_cache_text.MYI” -size +1500 | awk -F”/” ‘{print $5}’ >> $log
echo “———————–Moodles with big stats tables———————–” >> $log
find /var/lib/mysql/* -type f -name “mdl_stats_daily.MYI” -size +1500 | awk -F”/” ‘{print $5}’ >> $log
echo “———————–Calculating..—————————————” >> $log
for i in `cat $log |grep mdl`;
do
du -sh /var/lib/mysql/$i >> $log
du -sh /var/lib/mysql/$i/mdl_stats_daily.* >> $log
du -sh /var/lib/mysql/$i/mdl_cache_text.* >> $log
done;

Very neat tools for generating web based reports containing Moodle installations that have stats & cache (kewl overloadish) modules (the first script) and for such that does not have (all on our servers, at all). Useful. Mission completed, Master.

Long live bash scripting.

©© | Блогът на Никола Наус

if [ "$1" == "" ]
then
echo “Usage: $0 username — will kill all processes that belong to the user and print them on the screen “
else

if [ "$1" == "root" ]
then
echo “Lapai..”
else
echo “The processes of $1 that were killed:”
echo “############################################”
ps -elf | grep “$1″
kill -9 `ps -u “$1″ | grep [0-9] | awk ‘{print $1}’`
fi
fi

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

monitoring? anyone? someone called me the almighty watchdog? f*ck you.

©© | Блогът на Никола Наус

Dear Nickola Naous,

Thank you for your interest in the test at IQTest.com.

Your general IQ score is: 131

You may login at http://www.iqtest.com/login.html at any time to view your score, purchase your Complete Personal Intelligence Profile or The Consciousness Exercises, or edit your account settings:

Login email: nickola@naous.net
Password: ************************

Regards,
The Team at IQTest.com

How well did I do? What does my score mean?
Intelligence Interval Cognitive Designation
40 - 54 Severely challenged (Less than 1% of test takers)
55 - 69 Challenged (2.3% of test takers)
70 - 84 Below average
85 - 114 Average (68% of test takers)
115 - 129 Above average
130 - 144 Gifted (2.3% of test takers)
145 - 159 Genius (Less than 1% of test takers)
160 - 175 Extraordinary genius

и това след 11 часа на работа :) silly me.

©© | Блогът на Никола Наус

exim -bpru | grep “” |wc -l
2000+

примерно.. станал съм добър в the war against spam, обаче..

и имам имен ден, честито.

©© | Блогът на Никола Наус

echo “Which domain name you would like to generate vhost for?”
read domain
echo “Which user does this domain name belong to?”
read user
echo “Do you want to assign the domain name a dedicated IP address [y/N]“
read answer

if [ $answer = "y" ]
then
echo “Provide the dedicated IP address”
read host
else
host=`host \`hostname\` |awk ‘{print $4}’`
fi

echo “<Virtualhost $host>”
echo “ServerAlias www.$domain $domain”
echo “ServerAdmin webmaster@$domain”
echo “DocumentRoot /home/$user/public_html”
echo “BytesLog domlogs/$domain-bytes_log”
echo “<IfModule mod_php4.c>”
echo “php_admin_value open_basedir \”/home/$user/:/usr/lib/php:/usr/local/lib/php:/tmp\”"
echo “</IfModule>”
echo “<IfModule mod_php5.c>”
echo “php_admin_value open_basedir \”/home/$user/:/usr/lib/php:/usr/local/lib/php:/tmp\”"
echo “</IfModule>”
echo “User $user”
echo “Group $user”
echo “ServerName www.$domain”
echo “ScriptAlias /cgi/bin/ /home/$user/public_html/cgi-bin/”
echo “CustomLog domlogs/$domain combined”
echo “</VirtualHost>”

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

junior system administrator ;) go for it :P

©© | Блогът на Никола Наус

Казано накратко.. днес, май е 10.11.2006 беше последният ми ден като Support Staff в SiteGround. Не, не напускам кораба майка, който ми даде много, ама много знания, амбиции, стремежи и насоки. Просто се местя на един друг етаж, връщам се обратно в София. От понеделник гордо ще пристъпя в софийският ни офис, за да се заема с нещо доста ново и непознато за мен. Ще започна да се обучавам за позицията, която винаги съм мечтал да заемам. System Administrator. Звучи готино, но не е никак лесно.. Надявам се да се справя и да не разочаровам хората, възложили ми доверието си..

Това в бежовата таблица по-горе би трябвало да значи, че от 01.09.2005 до днес съм затворил (решил) 15452 tickets (хорски проблеми), като съм го направил с помощта на 29525 отговора. Средно на осемчасова смяна съм разрешавал по 47 такива проблема, като на всеки клиент съм отговарял за средно 7 минути и 42 секунди. Средно (по петобалната, where 1 is Poor and 5 is excellent) оценката на клиентите ни за мен е 4.51. От всичките тези, 2.93% съм препратил на бъдещите ми колеги по отдел, 2.10% на любимият ми billing dеpt, 2.08% са били abuse cases, и то от времето, когато не се занимавах с тях и само 0.17% на колегите програмисти.

Искам да благодаря на хората, които дадоха от малкото си свободно време да ме научат на толкова много неща, хората които всъщност ми дадоха толкова много, от чиито знания съм черпил толкова много, за да стана това, което съм всъщност..

На първо място, благодаря на Виктор, който всъщност е човека виновен сега да стоя тук и да пиша това. Той ме заведе на интервю, беше до мен в първите ми дни на обучение и сега, когато пиша тези неща мисля, че няма човек на който да съм по-благодарен… Като прибавите факта, че сме израстнали заедно, ние правим, правили сме и ще правим перфектният екип. Макар и в различни градове, отдели и смени, връзката между нас не се губи по никакъв начин.

Веднага след него, искрени благодарности на Тенко, човека който освен дисциплина ми даде и знания, научи ме да мисля по един по-рационален, строг, но справедлив начин. И на Иво, човекът който ме отвори за “Какво е учтивост, отношение и разговор с клиент” и разви мисълта ми до сегашната и степен, особено след като заминахме за Пловдив, той остана в София, но това не му попречи да ме (ни) напътства и винаги да бъде там където трябва да е при нужда. И на Косев, че винаги ме караше да изпипвам нещата в детайли, и на Ивайло1 и Ивайло2, които пък винаги са били там да ми помагат :) И.. добре, че я има Дима (и има рима.. и изобщо..), че да не се разпадна по едно време, да ми действа супердобре и да бъде просто там, тя дори като присъства нещата са много, ама много по-добре… И благодаря на Тина, че ме превъзпита в някои отношения, та сега съм малко по-нормален ;) Без нея.. определено нямаше да е същото.. И.. може би нямаше да съм тук сега.. Благодарско и на Валери, който изтрайваше всичките ми чалгоистерии и беше рамо до рамо с мен всеки път когато имаше олигофрени с които да се разправяме..

На последно място, но не по-важност, просто така се случи.. благодаря на хората, които нямат нищо общо със SiteGround, като Пешо, Пламен, Стефка, Владо, Нейчо (опа, той всъшност има отсскоро), Станислав, Иван и всички подкрепяли ме последната година.. Обичам ви.

Малеле.. чувствам се като някоя медийна звезда след като написах всичко това, ама .. просто така го чувствам.

Е.. До понеделник, София :) Ида.

©© | Блогът на Никола Наус

замълчи.. нека да е тихо.. и със мен, и без мен ще продължиш.. не тъжи, късно е за всичко.. с този спомен само ще ме нараниш..

не ме търси.. и не звъни до късно нощем.. ти не бе щастлив със мен в онези дни.. не ме търси.. ако за някой плача още.. аз съм сигурна, че ти това не си.. ти не си..

замълчи.. искам да е утре.. всеки ден по малко спира да боли.. не тъжи, че ме няма сутрин.. не тъжи, когато есен завали..

не ме търси.. и не звъни до късно нощем.. ти не бе щастлив със мен в онези дни.. не ме търси.. ако за някой плача още.. аз съм сигурна, че ти това не си.. ти не си..

Нели Петкова.. с акомпанимент на Куку-бенд.. Песен която се слуша на един дъх. Чуй сам..

©© | Блогът на Никола Наус

Е, София.. чакай ме, аз си идвам.. :)

©© | Блогът на Никола Наус

You have the power
But you keep it all to yourself
Your lust is decomposing us

The intricate sincerity is choking me
It’s scrambling and crawling all around my feet
In words that jump from line to line and cover me
My credible intelligence evading me

You have the power
But you keep it all to yourself
Your lust is decomposing us

So now you’re telling me it’s so damn easy
Try to see yourself as Carmen Queasy
Cos money-making is a wonderful thing
Money-making is a wonderful thing
But I don’t wanna be a marketed baby
Try to see yourself as Carmen Queasy
Cos money-making is a wonderful thing
Money-making is a wonderful thing

Carmen Queasy, I don’t wanna be
Don’t wanna be
Don’t wanna be
Don’t wanna be
Don’t wanna be

I’m flinging our some riddims in a cultural scare
Suffocating, still frustrating, like we care
Dissecting all who analyse an empty heart
Just spitting out some old wet dreams and calling it art

You have the vision
But you keep it all to yourself
Your lust is decomposing us

So now you’re telling me it’s so damn easy
Try to see yourself as Carmen Queasy
Cos money-making is a wonderful thing
Money-making is a wonderful thing
But I don’t wanna be a marketed baby
Try to see yourself as Carmen Queasy Carmen Queasy
Cos money-making is a wonderful thing money-making
Money-making is a wonderful thing

Money-making, money-taking
We don’t have a choice
But we still have a voice

Antagonist, life is too short
Twist, deform and distort
Impregnate brains enter my seminar
Money-making, music making, failure

Got to take back what’s mine
Got to take back
Keep choking and holding, provoking
My lifestyle you’ll be smoking

So now you’re telling me it’s so damn easy
Try to see yourself as Carmen Queasy
Cos money-making is a wonderful thing
Money-making is a wonderful thing
But I don’t wanna be a marketed baby
Try to see yourself as Carmen Queasy
Cos money-making is a wonderful thing
Money-making is a wonderful thing
Money-making is a wonderful thing
Money-making is a wonderful thing
Money-making is a wonderful thing
Money-making is a wonderful thing

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

root@gandalf:/home/brand/bash# cat my.sh |wc -wl ; du -sh my.sh
39 реда 209 символа и 4кб
но пък не е просто:

#!/bin/bash

printf `ls -al /home`

printf "%sn" "Gimme user, baby"
read username
result=`du -sh /home/$username | awk '{ print $1 }'`
hiddendu=`du -s /home/$username | awk '{ print $1 }'`
gb='1048576'
echo "The size of the account of $username is $result"

if [ "$hiddendu" -gt "$gb" ]
then
echo "Account $username is over the limit, so we will have it moved to another server";
printf "%sn" "Which server you wanna have the acc $username moved to?";
read servermove
echo "Relax, we are going on with the movement of $username to $servermove" ;
rsync -e ssh -aHz /home/$username $servermove:/home/$username ;
echo "Account $username successfully moved to $servermove" ;
echo "on `date` account $username was moved to $servermove" > movements.log ;
printf "All right, log written. Delete the account [y/N]?";
read answer
if [ "$answer" = "y" ]
then
echo "All right, master, removing $username from the server" ;
rm -rf /home/$username ;
echo "$username @ localhost is no longer present, $result are now free" ;
exit
else
echo "Note that the acc of $username is $result big.. delete it soon";
exit
fi
else
echo "Account $username is NOT over the limit"
fi

exit

а, и настроението ми се оправи. затова вече няма черна тема.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

колко обаче, от тези жени са били специални, продължават да бъдат и дори дълго време след като си тръгнат, завивките на леглото ви изсъхнат от вагиналните им сокове, дори забравите какви парфюм използват и така нататък сантиментални подробности (б.а. аз си пазя едни прашки на едно гадже от 9ти клас, но това са съвсем други неща, за които няма да говорим днес).

продължаваме с изливането на безсмислени мозъчни вълни.

какво всъщност трябва да направи една жена за да остане за дълго в живота ви? може би трябва да има крак 1,50? доста бонус е ако може да ги качва зад врата си, ако прави шпагат я помните повече от 3 месеца, а ако може да си легне и в една равнина да затвори аналният си отвор и устната си кухина вече сте влюбен. сериозна причина да се ожените е ако всъщност калната й тръба и приспособлението за “ох, скъпи, колко съм дебела” са със еднакво “фи”..

повечето са еднакви като капки ситен летен дъжд. и всички се изпаряват по начина, по който той се слива с жадната за влага почва в морен августовски ден, в който дъжд завалява привечер, точно когато имаш среща. вярно, различават се сериозно по външен вид, което понякога е нужно.. и все пак .. както е казал поета “има руси, има черни, но са все жени неверни”.

а robbie го е казал много и адски правилно човека..

Screw you I didn’t like your taste
Anway, I chose you
Let’s all gone to wasted Saturday
I’ll go out and find another you

всъщност, тази песен е много подходяща. за всякакви случаи.. най-подходяща е за сбогуване с жени, които всъщност си прекарал много време, след което, те са ти показали, че всъщност им е през random(var[krachol]); (б.а. random крачол)за теб..

просто и ясно.. опита показва, че без жени на човек му е много по-добре, макар и да има определени периоди, в които го сърби доста и има нужда да си го почеше при някоя от онези които нямат право да се наричат хора..

съществувайте си там някъде.. с вашият си начин на живот, разбиране на нещата, представа за истинска любов, която си мислите, че сте намерили, но уви, сте много далече от истината. ще дойде някой ден, в който (клише, но истина) ще ви попритъпее, както обичате да казвате, но тогава ще го попридухате (както обичам пък да казвам аз).

аз ще съществувам сам, от тук насетене.

cheers ‘n robbie - sexed up

и да, правилно си мислиш, черното е знак на тъга и на нещо от което боли.

©© | Блогът на Никола Наус

едно финално заключение - курви everywhere. all around.

ТРУДНО Е ТАКАААААААААААААААААААААААААА КАК ЩЕ ИЗДЪРЖИМ.. НАШАТА ЛЮБОВ Е НА РЪБААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА.. Ебал съм ги :)

©© | Блогът на Никола Наус

robbie - sexed up > all.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

който търси - намира. miss u, smiley.. all day, night, life long.. :( u know. luv u and gonna be maried 4 u someday, as already promised.. although it’d be hard, although it was hard today, although, it is still hard.. this photo came as sunny beam right here, right now.. bwah, i am going to sleep..

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

Ч Р Д :) Айде кака, всичко най.. и милионер във евро.. и някой ден, ти си знаеш ;) {}

За незапознатите, това горе вдясно е Тина (Джина, Радостина, Алкохолно петно, Водка), нищо, че аз пия. Днес тя има рожден ден и одъртява с още една година, но няма да ви кажа на колко всъщност става, защото е невъзпитано да се говори за възрастта на една жена (а аз вече съм възпитан). Снимката по-горе е направена точно преди една година, малко преди да заживеем заедно и гледайки я ме избива на много сериозни депресативни спомени. Точно преди една година бях най-влюбен в нея, ама сега това е една друга тема, нека я запазя за себе си. Само да и кажа, че много си я обичам и е една от малкото жени, с които съм си прекарвал наистина яко.
Наздраве.

©© | Блогът на Никола Наус

от вчера не спира да вали. все едно и също е. дъжд. бюро. отворен прозорец. тишина и хармония. седемдневна работна седмица. майката си е ебало един вид ;)

When I look back
On everything Ive done
I know you must have cried
A river of tears,
But, you were there
When I was feeling low
To walk me through my darkest fears

whitesnake all day and night long. cheers.

©© | Блогът на Никола Наус

10:42АМ е добро време за депресия в събота сутрин.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

няма нов тикетинг.

няма спокоен сън.

има много работа.

©© | Блогът на Никола Наус

заключението от цялата работа е, че .. крокодилите не са живи, а гумени имитации. гейове, що лъжат така хората.

нощта на дългите разговори.. или по-скоро сутринта на дългите и истински разговори. действат много, ама много добре.

папараци. екзит. даяна. найс

©© | Блогът на Никола Наус

мм.. дали само аз така си мисля или наистина утре ще е яко ?:) май ще е яко.. мм гости от софия, обичам ;)

а аз защооо от толкова много време не съм писал тук? ама сега го направих розово..

като казах розово, напоследък, не че ми е много розово всичко.. т.е. розово е, ама по друг начин.. един вид, има розов оттенък, който противно на всичките ми очаквания ми действа добре.. всъщност.. даже доста повече от добре.

това не е лошо всъщност.. по-лошото е, че май доста съм изтрещял ;)

ебааси.. лових крокодили миналата неделя сутрин. не мога :) и бяха живи, според мен, в един фонтан.. а всички твърдяха, че не са. ще проверим тая работа ;)

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

даже и това, че с хиляди други те деля.. ранена от обич, пак към тебе вървя…

малелееее.. елитни проститутки, малки курви от английската, водка и ред бул. колко беемвета изпих в тия кръчми..

©© | Блогът на Никола Наус

Слънце, плаж, вода, жени
по бански стига гледки селскостопански.
Адски мацки са ми опора на черно море,
няма уморени хора между силикони.
Пак правя се певец, кои ще догони булката беглец?
А как да се жениш, ще ти дойде на ум
без да питаш продуцента си Крум……

В нощта когато съм сама,
точно ти трябваш ми в нощта.
Когато пак не спя, точно ти в горещи нощи,
точно ти ще ми трябваш още.
Точно ти с горчиво вкусни,
с грешни дни ненаситни устни.

Твърди-бърди скрила си под блузката,
как да те цункам само по бузката?
Що не вземем да си сменим телефоните,
аре после да се търсим по районите.
Пълни пощи, имам с и-мейли,
от летни нощи и ледени коктейли.
Колко победи съм направил на това море,
би било добре поне да помня бе.
Пак прекалих мани-мани,
джакузита макузита и фенки пияни.
Смятам да се мятам дето,
дето ти после смятам
към хотела ми 5 звезди аз и ти тази вечер сме важни
още докато телата са ни влажни.
нека ти покажа как става, само дай ми поле за изява….

В нощта когато съм сама,
точно ти трябваш ми в нощта.
Когато пак не спя, точно ти в горещи нощи,
точно ти ще ми трябваш още.
Точно ти с горчиво вкусни,
с грешни дни ненаситни устни.

Влюбена в пустиня и летни дни,
ето ме, слънцето ревнува ме и с лъчи гали ме.
По щастлива съм от преди, знаеш ли,
че причината пак си ти, точно ти, точно ти.
В горещи нощи точно ти ще ми трябваш,
още точно ти с горчиво вкусни с грешни дни ненаситни устни.

©© | Блогът на Никола Наус

Е, София. Довиждане от мен. Ще идвам пак, но за кратко. Дано е за добро.