не спират да ме изненадват, определено.

©© | Блогът на Никола Наус

както тогава открих, сега го потвърждавам, че и го споделям с вас — да си човъркаш темата на блога е специфичен вид дзен медитация, която на мен определено ми помага да си подредя мислите в главата. ahoy. след като упорито ме мързеше да си ъпгрейдна блога, един ден във внезапен прилив на свободно време, седнах, че го направих. няколко месеца по-късно, пък, взех че му смених темата и я погърчих доволно с нови благинки.

както винаги, имам разни неясноти по css-а, който (дагоеба) никога не ми е бил силен. ако някой може да ми помогне, ще да съм му много благодарен, понеже имам две-три козметични неща да пипна още.  защо в този пост, например, първият ред е нормално подравнен, а останалите са хал-хабер (пръст навътре).. знам, че звучи странно като въпрос, но подозирам, че е нещо лесно.

сега остава само да имам повече време да пиша и всичко ще е както преди. added to wishlist. to be done.

@18:27, формата за коментари проработи магически току що =D

©© | Блогът на Никола Наус

следват:
епизод 5:

епизод 6:

©© | Блогът на Никола Наус

1. Larry is always by definition right about how Perl should behave. This means he has final veto power on the core functionality.
2. Larry is allowed to change his mind about any matter at a later date, regardless of whether he previously invoked Rule 1.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

интернет
вода
телефон
ток

.. отново си използвам доброто старо N95 като модем. iPhone, яж ми главата с подправки.

за сметка на това сняг има. МНОГО.

световна криза или просто зле организирано почистване на улиците се развива навън? предстои да разберем.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

кърти, чисти и извозва..

©© | Блогът на Никола Наус

[msg(ns)] info *****
-NS(NickServ@UniBG.services)- [*****] Username registered for 9 years, 43 days, 9:57:00

ника ми станал на драматичните 9 години. уау!

©© | Блогът на Никола Наус

интересно, викам си, технологиите се развиват :D цъкам на рекламата.  четем нататък. освен технически спецификации, информация за поддържан хардуер, намираме и интересни tips на тема “как да преписваме”:

Комплекта невидима микро слушалка за мобилен телефон включва - индуктивна микро слушалка, батерия и предавател с микрофон. Идеален за изпити, конференции, бодигардове и в много други случаи.

Как да използвате невидимата микро слушалка за мобилен телефон?
Сложете батерията в слота на слушалката и поставете микро слушалката вътре в ухото си, тя е напълно незабележима. Предавателя на микро слушалката не изисква никакво допълнително захранвате от батерия. Предавателя работи с всякакво устрйство с 2.5мм стерео жак. Свържете предавателя с мобилен телефон, обикновенно работи с Nokia GSM. Сложете мобилния телефон и предавателя незабележимо/скрито под дрехите. Безжичната микро слушалка трябва да получава сигнал чрез предавателя, когато вашия мобилен телефон е в процес на разговор с друг телефон.

Микро слушалката е вътре във вашия ушен канал. То получава сигнал посредством изпратен от предавателя. Сигнала е много слаб за това слушалката трябва да бъде в близост до предавателя.
Всеки комплект за мобилен телефон включва един брой преобразовател за Nokia телефон и една един брой батерия #337.
Nokia преобразователя е приложим за всички видове от широкия слот на Nokia телефоните, вкючително моделите 3230, 3250, 6130, 6230, 6230i, 6233, 6260, 6268, 6270, 6280, 6630, 6680, 6681, 7710, 9300, 9500, N70, N72, N73, N80, N90, N91, e60, E61, E70 и много други.
Не може да бъде използван на моделите 7610 и 6670.

cult. definitely.

©© | Блогът на Никола Наус

Ahmed & Salim ep.1

Ahmed & Salim ep.2

stay tuned, скоро очакваме нови епизоди и коремобол от смях.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

totally pwnt.

п.с. мразим да е понеделник.

п.п.с. мразещи понеделник от всички краища на света — ОБЕДИНЕТЕ СЕ.

©© | Блогът на Никола Наус

видеото, както и доклада можете да видите в официалната страница на a choice for a chance във Facebook.

©© | Блогът на Никола Наус

wget http://dag.wieers.com/rpm/packages/rrdtool/perl-rrdtool-1.2.23-1.el5.rf.x86_64.rpm
wget http://dag.wieers.com/rpm/packages/rrdtool/rrdtool-devel-1.2.23-1.el5.rf.x86_64.rpm
wget http://dag.wieers.com/rpm/packages/rrdtool/rrdtool-1.2.23-1.el5.rf.x86_64.rpm
rpm -ivh rrdtool-1.2.23-1.el5.rf.x86_64.rpm rrdtool-devel-1.2.23-1.el5.rf.x86_64.rpm perl-rrdtool-1.2.23-1.el5.rf.x86_64.rpm


на майка ти у * неприятна. взе ми здравето докато го направя в правилната последователност.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

като един отдавна преживял и надскочил елитарната си природа човек, ще пропусна да направя обзор на най-доброто, най-четеното и най-коментираното. целта на това място никога не е била такава. тук се съдържа голяма част от живота ми. къде пряко описана, къде завоалирана. интересно ми е, понякога,  да прочета какво съм мислил преди, да кажем две години, три месеца и пет дни. сещам се за разни неща. забавно е. какво ли ще е след десет години?

не знам колко от вас са си мислили какво ще стана с блоговете им след като си отидат, но аз съм планирал да направя революция и да изобретя “family blogging”. тук ще пишат децата ми, тяхните деца и така нататък. веднага щом позволят renewal на domain за повече от десет години ще го пререгистрирам до 2200.

честит рожден ден, малко на патерици.

©© | Блогът на Никола Наус

първата работна седмица е неоспорим факт вече цели четири дни, като даже моята започна доста ударно, още в неделя наобед, веднага щом си отспах подобаващо.

2008 беше година на промени, които започнаха да се случват след като се разделих със SiteGround, оставяйки зад гърба си история и дело, които съм ковал доста дълго време с хора, някои от които ми липсват все още, повечето от които не. научих се, че “признание” и “благодарност” са просто думи от майчиният ми език, но нищо повече. благодаря, въпреки това, на хората, които ми отвориха очите по най-добрият възможен начин — като практически ме отебаха веднага, след като бях обявен за public enemy of the sponsoring ship, независмо от нещата които бях правил, а и бях готов да правя занапред за тях. не съжалявам за тяхната загуба, а по-скоро ги съжалявам лично, както съжалявам мъничко и себе си, че съм бил леко заслепен и съм им повярвал. клиширано или не, това е едно от нещата, които не ме пречупи, а ме направи с няколко идеи по-силен и трезвомислещ човек, готов да направи много.

хостинга е любимата ми индустрия, от която няма как да избягам дори и да искам. това е нишата, която познавам по-добре от петте пръста на дясната си ръка. някак си логично беше да продължа присъствието си в нея. разбира се, с няколко малки разлики. този път независимо и с право на глас. все фундаментални неща, разделящи работещият от работника.

юли месец, сочи летописа, започнах истинската борба за независимост, колкото и революционно да звучи. и.. изглежда май настъпвам все повече и повече в лагера на враговете. открих доста нови способности на организма ми да се приспособява като хамелеон в трудни ситуации. сбъднах дори алогичната ми мечта да си говоря с клиенти в real time и да им продавам хостинг. открих нови, различни и по-читави похвати за customer service. значително обогатих знанията си по маркетинг, и продължавам. завързах сериозни контакти с фундаментални имена от индустрията, и няма да спра да го правя. от там нататък се концентрирах върху това да задържа мечтата си в движение само напред и нагоре. разбира се, не липсваха трудни моменти.. но кое начало е лесно?

всеки от нас, в определен момент от живота си, търси негово величество Смисълът. е, аз може би съм го търсил няколко повечко пъти в живота си, но сега пък като че ли го намерих изцяло и мисля да продължа с развитието на това си начинание и през 2009, пък.. както е казал народа.. каквото сабя покаже.

скоро дори ще имам повече време да пиша.. това е може би единственото, което ми липсва истински след рязката промяна в начина ми на живот.

stay tuned.

©© | Блогът на Никола Наус

[10:15:04 AM] Longanlon says: The European Commission has just announced an agreement whereby English will be the official language of the EU rather than German which was the other possibility.

As part of the negotiations, Her Majesty’s Government conceded that English spelling had some room for improvement and has accepted a five year phase-in plan that would be known as “Euro-English”.

In the first year, “s” will replace the soft “c”. Sertainly, this will make the sivil servants jump with joy. The hard “c” will be dropped in favour of the “k”. This should klear up konfusion and keyboards kan have 1 less letter.

There will be growing publik enthusiasm in the sekond year, when the troublesome “ph” will be replaced with “f”. This will make words like “fotograf” 20% shorter.

In the 3rd year, publik akseptanse of the new spelling kan be ekspekted to reach the stage where more komplikated changes are possible. Governments will enkorage the removal of double letters, which have always ben a deterent to akurate speling. Also, al wil agre that the horible mes of the silent “e”s in the language is disgraseful, and they should go away.

By the fourth year, peopl wil be reseptiv to steps such as replasing “th” with “z” and “w” with “v”. During ze fifz year, ze unesesary “o” kan be dropd from vords kontaining “ou” and similar changes vud of kors be aplid to ozer kombinations of leters.

After zis fifz yer, ve vil hav a reli sensibl riten styl. Zer vil be no mor trubl or difikultis and evrivun vil find it ezi to understand ech ozer. Ze drem vil finali kum tru! And zen world!

а.. и честита нова година, скоро се връщам =)

©© | Блогът на Никола Наус

днес сутринта, обаче, се събудих със странното усещане, че съм спрял да познавам себе си. винаги, във всеки един момент през краткият си живот, независимо от актьорските ми способности и методи за укриване на проблеми пред всички, съм знаел с точност до 0,001 микрона какво ми е, какво ме мъчи и от какво имам нужда да бъда щастлив. днес обаче не беше точно така. или беше. на кой му пука всъщност.

реших, че е време да се поразходя малко и да изпия едно кафе със себе си. без никой друг. честно казано незнам дали имаше ефект. и да е нямало, довечера ще се потопя в света на руските стандарти, jameson, paddy i jim beam.

ето тук хората се надпреварват да продават душите си. всички с проблемите си, сипят заупокойни молитви къде за здраве, къде за щастие и т.н. морални ценности. с удоволствие бих им казал да си ебат майките с клишираните коментари, но скритите тролски наклонности в мен са отдавна погребани.. още от времето на UniBG.

това, за което бих продал душата си днес е единствено и само, за да познавам себе си по-добре. ако познавам себе си, ще мога да се контролирам много повече, ще хабя много по-малко нерви и ще бъда много по-продуктивен. съответно, ще бъда много по-богат (финансово, духовното е за сухари). когато съм много по-богат, ще съм и много по-щастлив. ще мога да се отдам на разврат, безхаберие и да спя повече. с удоволствие бих сключил сделка и с дявола, и с майка му, че ако щете и със сестра му. as simple as this.

и тъй като ми е писнало на триебуквието от даване на наклон, четене на морал и лекции, мисля за втори път от 2006-та насам да спра коментарите и да се върна към съботната си сутрин, сам със себе си, в очакване на дявола да направи оферта. дотогава, капитал на хартия (priceless #1), трето кафе (priceless #2 x3) и втора кутия червено боро (priceless #3 x2).

до скоро.

©© | Блогът на Никола Наус

по някаква случайност имам приятели които в момента учат там, и сега те се нуждаят от моята вашата помощ. много рядко съм си позволявал да отправям въпроси към аудиторията, която е спорно изобщо дали я има, след като съм спрял да пиша и не си барам блога си с месеци напоследък. сега обаче, ще се наложи да ми ни* помогнете.

from:    Radostina Kesova <radostina.kesova@*>
to:    Nickola Naous <n.naous@*>
date:    Thu, Nov 13, 2008 at 1:05 PM

subject: молба за помощ :)

Здрасти,

В университета трябва да участвам в един дебат по Business Ethics. Темата ни е меко казано странна и ми трябва помощ :) Хайде да питаме твоите readers какво мислят по въпроса:

“The most reliable and effective protection for most workers is provided by the existence of many employers”- Milton Friedman

Agree or disagree and why? Знам, че е малко скучно и не очавквам много response, ама все пак да пробваме. Any piece of thought will be highly appreciated!

Мерси предварително!
–
Тина

* Апропос, тя е отказъл се блогър и сме се обзаложили, че ще почне да пише отново, ако и помогнем с това начинание. Нека я върнем от четящите при пишещите. За хората, които не си спомнят, Тя = bitchdropbox.com, offline от почти година и нещо по неразбираеми причини.

Нека опитаме :)

©© | Блогът на Никола Наус

откъде да си поръчам нови панти за лаптопа (acer 9410z, 17″) сега?

©© | Блогът на Никола Наус

strength & honor, дет се вика.

п.с. преинсталирането на вистата след една година е другата тайна съставка на антидепресанта. но WoW владее.

дали да не взема да си легна, а?

©© | Блогът на Никола Наус

• hosting.profile: developer (програмист/дизайнер)
• hosting.profile: technical support (техническа поддръжка)
• hosting.profile: system administrator (системен администратор)

тъй като напоследък, обаче, ми е едно такова администраторско, мисля да продължа в обратен ред.

нека започнем с една малка уговорка, всъщност. така са  се случили живота, професионалното ми развитие и всичко около тях, че имам склонност да издигам въпросната професия и профил в един малък голям култ. и има защо, разбира се. както казваше един мой бивш колега, несвързан по никакъв начин с техническият развой на нещата във фирмата която работихме заедно: когато кихне един системен администратор, то цялата фирма се разболява от тежка пневмония.

пряко подчинени на техническите директори, системните администратори са главният, неизменният компонент и фактор за добрият технически развой на една хостинг компания. те са тези, които не стават с часове, понякога дни от бюрата си, за да може клиентите да са по-доволни, шефовете по-богати, а техническата поддръжка, която работи директно с клиентите, по-малко натоварена и изнервена. този факт е доста често пренебрегван от хората, намиращи се от дясната страна на схемата.

йерархията при системните администратори може да бъде разделена условно на няколко нива. моля за извинение, отново. графиките не са най-силната ми страна:

както вече казах, системните администратори са под ‘шапката’ на техническият директор (CTO). в най-общи линии, той планира какво техническо трябва да се свърши и постигнe, след което го свежда до формалният мениджър на отдела. това е head администратора. казвам формален, защото по дефиниция, а и на практика, системните администратори работят наравно, рамо до рамо, и рядко се делят на “шефчета” и “черноработници”. разбира се, има разпределение на труда и отговорностите.

обикновенно двамата senior администратори са профилирани в различни области, за да могат да балансират помежду си задачите и да помагат на junior администраторите да вършат добре ежедневната си работа, а и да ги обучават регулярно.

след като получи, да кажем месечният, списък със задачи и цели, head администратора разпределя задачите, обикновенно по степен на отговорност, между хората си. senior администраторите, които в голямата си част, по стечение на обстоятелствата са и доста добри програмисти получават различни проекти, които трябва да развият заедно с junior колегите си. и тогава, точно тогава започва веселбата..

да си системен администратор е добре платена, трудна и изключително неблагодарна работа. в задълженията ти се включват ред забавни неща, като например:

системният администратор е служителят, благодарение на когото:

• сайтовете ви работят. включително и този.
• shared сървъра, на който работят, не е натоварен.
• shared сървъра, на който работят, е настроен правилно, оптимално за хардуера и нещата които вървят по него.
• имате backup, който да използвате, тъй като сте много “добър” програмист и не сте си направил такъв самичък.
• когато се ‘счупи’ нещо се ‘ремонтира’ по най-бързият начин. включително и извратени неща, по-извратени от детско порно и порно с животни.
• DDoS атаката на съседният вам китайски геймърски сайт е спряна навременно.
• голяма част от сложните ви въпросите отправени към техническата поддържка, биват адекватно отговорени.
• няма значение колко е часа, какво е времето навън и дали е пил (обикновенно много). има ли проблем той се решава.

това са само малка, но значителна част от ежедневните задължения на един системен администратор в индустрията. когато не е зает с наглеждането на сървърите, развитието на някой проект или задача, той обикновенно се развива. системните администратори са такъв тип единици. те нямат нужда от някой, който да ги ‘ръчка’ и ‘пъдари’ да четат. те не могат да живеят без това. знанието, развитието на уменията им и усъвършенстването, съответно, са тяхната мисия в живота.

сигурен съм, че ще има хора, които могат да оборят всеки ред написан по-горе. отново моля, не ме разбирайте погрешно. аз говоря от личен опит и казвам нещата така както съм ги преживял, изработил и почувствал. съгласен съм, че може да има и други гледни точки. ще се радвам да ги прочета по-долу като коментар.

а, и да. системните администратори празнуват на 25ти Юли всяка година, последният петък от месеца. не бъдете стиснати дебили. отидете при вашият системен администратор и му честитете. благодарете му, че така неотлъчно бди над вашето техническо и виртуално спокойствие. и никога, ама никога не забравяйте и не подценявайте факта, че той е човека, благодарение на когото можете да губите часове, дни, седмици и месеци в ‘цъкане’ наоколо, вместо да си вършите съвестно работата. той е човека в сянка, без когото не можете.

серията ще продължи с раглеждането на:

• hosting.profile: technical support (техническа поддръжка)
• hosting.profile: developer (програмист/дизайнер)

това ще се случи към края на идната седмица, когато ще съм малко по-свободен, да се надяваме.

stay tuned.

©© | Блогът на Никола Наус

хвала изобщо на хостинг индустрията като цяло и на всичкото джънк около и в нея.

изобщо.. хвала вам.

като цяло май имам нужда от ментална интервенция от медицински характер.

©© | Блогът на Никола Наус

изглежда обаче съседският пакт “да крадем интернет на воля” е ударил на камък и е дал воля на своята собствена хитрост, тъй като преди малко забелязах, че из безжичните честоти на широк-център-стар-град-пловдив броди нова мрежа наречена “Iaj mi huya AMBAR”. освен тъпи, изглежда близкоживеещите и крадящи интернет същества са и неграмотни.

иначе казано “wireless. the revenge”. накъде отива комуникацията, а? вече дори се псуваме безжично (rofl).

за невярващите на очите си, прилгам screenshot:

забавно, а?

©© | Блогът на Никола Наус

ти си млад, амбициозен и разбираш добре тайните на PHP, нали? радвам се да съобщя, че приятелите ми от dtrailer в момента те издирват за да започнеш развитието на един техен проект.

ако си заинтересован и си търсиш ангажименти в дългосрочен план — метни едно CV на jobs [at] site [dot] bg за повече информация или остави коментар тук как да те открият.

поздрави,

никола

©© | Блогът на Никола Наус

да еба тая врата как не се откачи като я изсилих така брутално.

п.с. май не съм концентрирал толкова псувни в един пост досега.

©© | Блогът на Никола Наус

днес следобеда в 14:30, осем (!) човека в екипи униформи на ITD Network вече работиха енергично, за да ми осигурят услугата по най-бързият възможен начин. без никакви допълнителни уговорки и/или заплащане.

браво! така се прави. да го духа langame.

©© | Блогът на Никола Наус

[root@**** ~]# /usr/bin/fortune
If we won’t stand together, we don’t stand a chance.
[root@**** ~]# /usr/bin/fortune
Yow!  Am I in Milwaukee?
[root@**** ~]# /usr/bin/fortune
Marriage is the only adventure open to the cowardly.
- Voltaire
[root@**** ~]# /usr/bin/fortune
My mother drinks to forget she drinks.
– Crazy Jimmy

а знаете ли защо, след като го добавите в .bashrc да се стартира on login с цел разнообразяване на скучният терминал, доброто старо scp си ебава мамата ето така:

root@**** [~]# scp /usr/smth **server-with-fortune**:/usr/

-> 2 blank lines <-

root@**** [~]#

две празни линии (които sophisticated blog software-а ми упорито отказва да покаже..), дропнат трансфер и малко разочарование. help!

P.S. това ебава мамата и на rsync и изобщо на всичко ползващо ssh протокола за транспорт. ебахго.

©© | Блогът на Никола Наус

рисуването не е от най-силните ми страни, но в моите представи за перфектно организиране на работният ресурс, в една компания от хостинг бранша нещата би трябвало да изглеждат ето така:

най-отгоре, разбира се (как бихте могли да си помислите иначе) са хората с парите. собствениците. тези, които притежават душите ви, служебните ви играчки и времето ви. точка. не подележи на коментар. от тяхната благословия зависи всичко, което се случва надолу. съжалявам, че съм толкова краен, ако някой може да ме убеди в обратното - отворен съм към нови знания.

под тях, логично някак си, е разположен борда на директорите. в общият случай, това са хора със знания и умения, тясно профилирани в областта, за която отговарят. често срещана грешка е да оставиш човек, почти завършил право химия да управлява системни администратори завършили престижни учебни заведения с нечовешки много години стаж. в оптималният случай, собствениците излъчват три вида executives. съвсем генерално, те могат да бъдат определени като:

• CTO - Chief Technical Officer - Технически директор
• CFO - Chief Financial Officer - Финансов директор
• CEO - Chief Executive Officer - Изпълнителен директор

позицията технически директор предполага широка гама от знания и компетенции. той трябва да бъде добре подготвен да убеди така добре както закоравял perl програмист, че php e по-доброто решение за конкретен проект, така и натоварен системен администратор да вмъкне с по-висок приоритет в дневните си задачи просто нещо като да помага на отдела по техническа поддръжка при комуникацията с клиентите. освен за тези неща, вътре в екипа, техническит директор трябва да се грижи за добрите отношения със съответните доставчици на бизнеса. независимо дали е, цитирам: “нещо с пет или петдесет копчета”, това е човека който отговаря за него.

финансовият директор от своя страна предполага повече HR (най-омразната ми материя, ever) способности от предходния. докато техническият персонал (no offence, но е така) е доста по-стриктен и изпълнителен, да ръководиш отдели като продажби, маркетинг и billing изисква да умееш да лавираш между правата, задълженията и интересите на всеки един член в тях. прибавяйки, че трябва да стимулираш непрекъснатата креативност на всички, задачата не е никак, ама никак лесна. освен за тези три отдела, финансовият директор отговаря и за всичко свързано с парите и начините по които те стигат крайната си дестинация (клиент –> бизнес или бизнес –> клиент). тежката отговорност за комуникация и следене с посредниците при електронното приемане на плащания лежат също на неговият гръб.

както може би графиката ви подсказва, изпълнителният директор цели да бъде звеното-свръзка между колегите си от борда на директорите. той играе ролята на медиатор при важни въпроси, при които има явни противоречия. на пръв поглед ненужна, а всъщност незаменима единица. изпълнителният директор е реалният мениджър, който ръководи борда на директорите. има цялата изпълнителна власт в организацията и, съответно, най-много отговорности пред собствениците.

такава е общата картинка. следващите три ще разгледат позициите в лявата половина на графиката, съответно:

• hosting.profile: developer (програмист/дизайнер)
• hosting.profile: technical support (техническа поддръжка)
• hosting.profile: system administrator (системен администратор)

благодаря ви за вниманието. stay tuned for more.

©© | Блогът на Никола Наус

ако някога ви се случи да си купите VMC huawei e220 от mtel и използвате Windows Vista, никога не се доверявайте на блондинчестият sales person, който ви обслужва.

вместо това:

1. Намерете си компютър с Windows XP
2. Закачете устройството. Изчакайте около десет минути да се наинсталират 15 различни неща. Не рестартирайте.
3. Изтеглете това - щрак
4. Стартирайте го.
5. Next -> Next -> Next -> Finish

Дотук добре. От този момент нататък, когато закачите устройството на Vista, то няма да бъде разпознато като USB flash, а като HDSPA модем.

Ако имате някакви стари версии на Vodafone Mobile Connect на Vista-та — деинсталирайте ги. След това закачете устройството, изчакайте около десет минути да си инсталира Vodafone Mobile Connect Lite и сте готови.

©© | Блогът на Никола Наус

за кръговете от хора, които ще изтълкуват това ми действие неправилно (както обикновенно) и ще ми наврат NDA в лицето, предварително предупреждавам (неформален terms of use) — всякакви имена, дати, случки и събития, които може би ще разпознавате са чисто и просто случайност. познавайки ме, знаете че никога не бих използвал класифицирана информация в широкото медийно пространство.

изпитвам крещяща нужда да събера на едно място всичките си хаотични мисли и опит. изпитвам я доста отдавна, но сега му дойде времето.

stay tuned.

©© | Блогът на Никола Наус

днес обаче не ми понесе. след като види следните две клипчета, дори на die-hard простак като мен му се приплаква:

©© | Блогът на Никола Наус

след разтърсващните три години при голиат и няколкото седмици при давид, сметнах за необходимо да направя една равносметка на това къде съм и какво искам всъщност. οбикновенният човек има един-два такива периода в цялото си съществуване. аз обаче, тъй като явно не спадам към този вид, имам по няолко такива на година. малцината редовно следящи блога ми хора сигурно са забелязали.

преди три години и малко всъщност завърших гимназия. тогава единственото, за което намирах смисъл да се боря беше независимостта. във всичките и форми и вариации. това не се е променило и до днес. продължавам да бъда същият, с тази разлика, че почти постигнах това, което исках. да видиш подобна мечта сбъдната е нещо доста върховно и, вероятно, е сравнимо само с огразъм на два грама кока след тричасово ръгане на кармен лувана.

когато преминеш от единия начин на живот (зависимият) към другият (независимият) нещата стават много странни. докато свикнеш. очите ти се отварят за много и различни неща, които просто не си имал възможност да забележиш и да направиш.

те тогава, като свикнеш, ставаш истински господар на времето и на живота си. нещо безценно. едната метаморфоза ли ще ме уплаши?

©© | Блогът на Никола Наус

липсват ми дългите нощи, в които се борих със всевъзможни сървърни проблеми. безспорно най-приятният период от професионалното ми развитие. липсва ми бюрото, което понякога изглеждаше така:

липсва ми хаосът в краката:

липсва ми Креслото. с главно “к”. понасящо тежестта ми по поне дванадесет часа на ден:

веднъж усетил тръпката, която идва от възможността да контролираш всичко и всички не можеш да спреш. да се чувстваш, да бъдеш, да можеш. системен администратор е диагноза. не професия. професиите са за аматьорите.

горд съм с диагнозата си. на другите замесени - честито.

©© | Блогът на Никола Наус

събрах си багажа, навих си внимателно зарядното на лаптопа, прибрах си мишката в калъфа. изпуших нервно една цигара на терасата в очакване на изненадата, която предчувствах. беше към седем сутринта, в понеделник. отдавна не бях карал нощни смени. подозирам, че халюцинирах нещо, но я видях. същата, по която съхнех доскоро.

нахлузих си якето, пуснах набързо shuffle mode и забих слушалки в ушите. качих се в асансьора и в момента в който най-флегматичният-асаньор-на-тази-земя-в-чисто-нова-сграда тръгна надолу, аз просто замръзнах отпуснат назад и облегнат. гледах се в огледалото и не вярвах какво се случва. в главата ми се прожектираха отминали моменти. на удоволствие и на тъга. имаше баланс. за шест етажа време.

като излезнах от асансьора се надявах, че всичко ще свърши до тук. отне ми около пет минути да мина няколко крачки, всъщност. цялото фоайе на сградата ухаеше на нейният парфюм. полазиха ме тръпки. смених няколко цвята и едвам се добрах до първото срещнато такси. а в слушалките, някак иронично звучеше онази песен, застинала на частта със someone to bruise and leave behind.

прибрах се някак, влезнах под душа да отмия ароматът и от себе си. от кратката ни среща с парфюмът и във фоайето, той се беше впил във всяка фибра на кожата ми.

летнах и заспах дълбоко, без да сънувам. ароматът на миналото си беше отишъл от сетивата ми.

note to self: халюцинациите може да са причинени от бруталната кофеинова комбинация, която включваше два броя red bull, с двойно кафе и шоколад с цели лешници. всичкото това гарнирано със две кутии цигари и малко сън.”

интересни и непубликувани досега неща намирам из драфтовете си напоследък,а?

©© | Блогът на Никола Наус

направих много рязък завой в началото на този месец. всъщност смених тотално посоката, голяма част от начина на дневния си живот и местожителството си. тези три неща, комбинирани помежду си доведоха до доста сериозен и цикличен мусон който все още ме тресе.

първо, вече не съм the-almighty-tech-guy, или поне не се водя такъв официално. зоват ме нещо средно между маркетинг мениджър и проджект (дееба колко селски звучи написано така) project такъв. за голямо съжаление на хората, които се молиха дълго време, а и продължават да се молят — не милички.. не съм излезнал от хостинг индустрията, дори нахлувам по-дълбоко и с по-свежи сили. и пак, специално за тях, мога да заявя, че не мисля да го правя. поне докато не мога да фокусирам монитора и ръцете ми не почнат да треперят от алкохола. докторите казаха, че имам поне още 70 години до този преломен момент, в който ще мога да се отдам на безразборни оргии с много бЕло (както казват У столицата), манекенки и класическа музика.

в добавка с горното отново започнах да работя през деня. нещо, което много обичах, но това май беше преди двумесечната пауза, която направих наскоро. сега ми идва много трудно нагаждането към ритъма “стани-сутринта-в-седем-и-си-легни-в-полунощ”. и то не къде да е, а в софия. развил съм някаква ненавист към града като цяло. той е нещо, към което се стремя и едновременно с това ненавиждам. ритъма му ме изцежда като руса барманка лимон. грубо, бързо и, същевременно, грациозно.

софия дава много, но взима два пъти повече. в софия било мястото за мен, твърдят всички. звънци. софия. мразя софия. мразя я почти толкова, колкото обичам бъдещата си жена.

към момента съм наритан грубо и безпрецедентно в софия. тикнат в кафез, който макар и златен, не е особено удобен. но, както казваше един мой близък приятел “face it”. и аз какво да правя. ще face-вам реалността до следващият удобен момент, в който ще се разделим, аз и тя — всеки ще тръгне по своя си път. аз към пловдив, например, а реалността някъде другаде.. към майната си, например.

©© | Блогът на Никола Наус

на пръв поглед много лачено. ще видим как ще се държи за в бъдеще.

Сега е време да зазвучи това:

.. и да поработим.

©© | Блогът на Никола Наус

@чепеларе, 2008. (цък за по-голяма версия)

©© | Блогът на Никола Наус

* само принципно.@vision, Пловдив, 2008.

©© | Блогът на Никола Наус

1 2 3 4 5 6 7 8

но аз не вярвам, защото ПИБ е толкова стабилна, че подобен вид инсинуации не могат да я бутнат. дори и да е в PR криза, това не и пречи да е една от най-успешните банки на пазара и въобще да предлага сървис много по-различен и качествен (без електронното банкиране) от другите.

звуча като наистина доволен клиент и това е така, защото хората там са се потрудили да ме спечелят, което не е никак лесно, особено когато иде реч за мястото, на което държа парите си.

незнам дали сте обърнали внимание на тримесечният доклад, които някои тълкуват като официално PR становище, но ако всичко това което пише там е истина, то фалит няма да има.

единственото което може да бутне ПИБ е многото кредити, които отпускат. високи кредитни лимити + голям брой кредитни карти не водят до нищо хубаво, ако не се озапти навреме.

да видим.

::/ update @ 00:35 ::/

както и очаквах — не фалира. повече информация тук, тук и тук. дето има една приказка “тати обеща да ми купи колело, ама друг път“.

честито на печелившите.

©© | Блогът на Никола Наус

в блога им — нито звук, нито стон. единственото, с което предупреждават потребителите е това по-горе, което препоръчва скоро да се използват групи за комуникация. до тук добре, обаче това ще преебе доста сериозно всички организации, колежи, университети и прочее, които биха искали определен вид филтриране на членството. досега то бе възможно чрез използване на специфичен мейл адрес. групите са доста добре измислена форма, но пък контрола в тях е доста сложен и ограничен. освен това доста от възможностите на networks страниците не присъстват там.

никъде няма информация какво ще стане със съществуващите мрежи. на страницата на една мрежа, обикновенно е възможно да се разбере какво е популярно в нея, да се видят всички членове, има форум, и т.н. не виждам какво им бърка в кацата с меда на facebook това, но явно има причина.

да видим.

©© | Блогът на Никола Наус

привечер, един приятен августовски ден, 2005 година си събрах багажа в един (!!) куфар и заминах да си търся късмета в (сравнително) големият град. няколко седмици преди това бях преминал през две интервюта в сравнително малката (тогава, 2005) хостинг компания SiteGround.

известно време (може би две или три седмици, не си спомням точно) живях при близки роднини, но това не продължи дълго. намерих си квартира сравнително бързо и се изнесох там asap. сигурно никога няма да забравя първата нощ в новото ми “жилище”. чувството е средно между това да си на екскурзия за първи път някъде надалеч от семейството, с което малко или много си свикнал и между това да заминаваш към непозната дестинация с еднопосочен билет и малко джобни пари. втората и третата бяха също такива, а после вече (почти) не ми правеше впечатление.

към средата на септември обучението ми привърши. вече бях “годен” да работя самичък и без closer supervision, което де факто отваряше пред мен вратата на един доста непознат свят. всички неща, които бях правил по-скоро като хоби последните две години в гимназията сега бяха новото ми занимание на пълен работен ден/нощ и на заплата, но някак си не беше същото.

осъзнах, че знам някои неща, но пък теорията ми за голяма част от нещата с които трябваше да се занимавам беше трудно приложима на практика. “нищо”, казах си. никой не се е родил научен.

и се захванах да уча.

превърнах се в работохолик още на 18. при работна смяна от 8 часа аз прекарвах по 13-14 в офиса. когато нямах работа четях усърдно, говорих си с по-опитните от мен и попивах от тяхните знания. приеха ме на сериозно. никой никога не ми се присмя или подигра, че не знам нещо. уважаваха труда ми и желанието за знания.

много хора мечтаят за подобна работна среда, но не много успяват да я намерят.

аз успях от първия път. попаднах на група хора, които гледат сериозно на работата си и я вършат с удоволствие. обединени от каузата да се развиват и по този начин да дърпат компанията майка напред ние ставахме все по-добри. и аз, и хората с които работих. мина известно време, работата растеше, екипът също.

отворихме офис в пловдив.

беше нещо като сбъдната мечта. любимата работа. с любимият екип. в любимият и роден град. какво повече от това може да иска човек? събрахме силен екип. много от тях и до ден днешен са част от компанията и продължават да се борят за нейните каузи. за мен, това обаче беше нож с две остриета. бях достигнал определено ниво на развитие, след което много трудно можех да намера поле за пълноценна изява и по нататъчно развитие. бях влезнал в нечовешки работен цикъл и тъпчех на едно място.

върнах се обратно в софия.

хората от новият отдел, в който започнах работа ме приеха много бързо. работохолизма и желанието ми за развитие спомогнаха много да се науча сравнително бързо на много нови и интересни неща. след всяко ново покорено знание аз исках още и още. бях стигнал до момент, в който наум си представах как става това или онова и после с наслада откривах, че не е точно така, но пък вече знаех правилния начин.

време за промяна.

събудих се един късен следобед. за пореден път бях работил до 10 сутринта. пак имах някаква брутална смяна, с много драматични сървърни изпълнения, счупени hdd-та и какво ли още не. денят ми тогава обикновенно започваше привечер. бях сериозно заразен със сисадминиския синдром. денем не се чувствах човек. виреех най-добре нощем. станах от леглото с много усилия и се запътих към първия етаж да закуся и да се заредя с малко кофеинова енергия. добре го бях замислил, обаче след две-три крачки ми причерня и тупнах по г*з на земята. доста е смешно да видиш 110кг жива маса как се изсипват от изправено положение, но явно силичките ми бяха на привършване. беше настъпил онзи момент, в който вече не можеш да работиш на смени и ти трябва нормално работно време. при така развилите си обстоятелства имах две възможности — да говоря със работодателя за компромисен вариант или да си намеря нова работа.

дори сега, когато не съм служител на SiteGround, трудно ще ме чуете да кажа нещо лошо против тях. работил съм на сравнително малко места, но до сегашният момент не съм имал по-разбран работодател.

след проведената кратка серия от разговори беше взето решение, че аз започвам да работя само през деня и да се занимавам с коренно различни дейности. не бях преборил непостоянството си, но пък вече бях натрупал доста солидно количество знания, които ми позволяваха да нагазя в друга материя. там вече трябваше да упражнявам целият този set от знания, но в полза на цял екип от хора. беше ми поверен техническият отдел в пловдив.

научих се да нося отговорност за действията си.

тези, които ме познават отдавна знаят, че всъщност съм доста избухлив характер и понякога първо “бия” (образно казано), а после питам. този период приключи в момента, в който осъзнах, че ми е възложена една доста трудна задача. доста време бях наблюдавал процесите по management, участвал съм дейно в процесите по supervision, но никога не се бях представял като ръководител. определено имах желанието и амбицията, обаче, и се захванах сериозно. мисля, че се справих така достойно, както и напуснах редиците на въпросната организация преди няколко дни.

раздялата със екип от хора е много, много трудна, особено когато си само на 21 и си изкарал последните 3 години рамо до рамо с тях. още по-трудна е, когато не знаеш всъщност какво ще правиш след това, но усещаш че е време да си отидеш. неприятно е, когато има породени в теб съмнения, но те са крайно недоказуеми. трудно е да кажеш “сбогом” на навиците си, които си изградил, понеже работата е станала сериозна и неделима част от живота ти. най-неприятно е да трябва да си тръгнеш, а да не искаш.

ще се въздържа от пространствени обяснения защо се разделям със SiteGround, тъй като на поне една от двете страни не и е ясно все още. когато стане ясно ще говоря по темата.

едно е ясно, обаче — вече съм официално безработен и си търся нова работа. реших да се върна в пловдив за известно време, за да мога да си почина. все пак, ако някой наоколо си търси всестранно развита личност, която е съвкупност от един добър (и скромен, най-вече) linux system administrator, с наклонности към perl, technical management от всякакво естество и експерт в голяма част от marketing механизмите движещи hosting индустрията в момента съм отворен към предложения.

та.. а сега накъде?

©© | Блогът на Никола Наус

ще разказвам по-късно.

©© | Блогът на Никола Наус

безработен алкохолик. отрепка. пияница. аз.

©© | Блогът на Никола Наус

наблюдението върху собствената ми личност доказва, че времето на хората да пишат в блога си намалява правопорционално на новите
неща, с които се захващат и отговорностите, които следват от тях. констатация #1.

когато човек се захване с много и нови неща, не му остава време да диша. успява да си позволи бездействие в един или два дни от месеца. констатация #2.

алколоха и енергийните напитки заместват другите течности в кръвта на вечно заетите. констатация #3. аз продължавам да си го доказвам ежеседмично.

когато е много зает, човек спира да чувства. или поне чувства по-малко и по-рядко. последните танци понякога се повтарят по няколко последни пъти, докато не се завъртя в един endless loop и не пратят и двамата участници в небитието. констатация #4.

тясно свързана с констатация #4 е другата крайност. когато човек спре да чувства за дълго време, в един по-късен момент започва да чувства много и наваксващо. констатация #5.

а мен не ме слуша главата. сигурно е от близката среща с кравата и предното стъкло на колата, кой знае. констатациите са факт, обаче. смееш ли да говориш против?

©© | Блогът на Никола Наус

паралелно с фестивала ще се проведе и конкурс за красота “Мис Академика Пловдив 2008 г.”, на койте ще има 30 участнички-по 6 от всеки университет. журито оценящо момичетата ще се състои от представители на фирмите спонсори, журналисти, хора на изкуството и гости на фестивала.

Всички приходи от фестивала ще бъдат дарени за нуждите на клиника по детски и генетични заболявания УМБАЛ “СВ. Георги”.

©© | Блогът на Никола Наус

— снимка тук —

една легенда се завръща в отбора! тикети долни! къде сте? и jim beam-a свърши ;)

p.s. няма снимка, понеже заплахата му беше много сериозна и не можах да устоя.

[5:41:46 PM] Gergi says: maxni q taq snimka 4ovek
[5:41:50 PM] Gergi says: sha ti se razsurdq
[5:41:52 PM] perl says: mnogo si gotEn
[5:41:53 PM] perl says: ahahahah
[5:41:57 PM] Gergi says: seriozno
[5:42:00 PM] Gergi says: shte ti se razsurdq
[5:42:02 PM] Gergi says: i nqq da piq s tebe
[5:42:03 PM] Gergi says: :D
[5:42:14 PM] Gergi says: ROFL
[5:42:17 PM] Gergi says: pls mahni q

©© | Блогът на Никола Наус

отново беше сънувал кошмар. по-истински от всеки друг път. танцуваше с нея. за последно. звучеше любимата им песен. те двамата винаги бяха и не бяха имали много и малко общи неща помежду си. връзката им, ако може да се нарече така, беше чисто платоническа и едностранна. някога, преди много време, той беше луд по нея. не мислеше за друго, освен за нея. в сърцето му нямаше място за друга и други. имаше само една цел — да я спечели. животът му беше поднесъл на тепсия всичкото благоденствие на земята, не го лишаваше от нищо, но и не му даваше само едно — сърцето й.

когато той заминаваше за пореден път и напускаше града за дълго, той се свиваше на седалката и с целият си вътрешен глас крещеше. проклинаше. мъстеше наум. не искаше да си тръгва. тя му липсваше. толкова много, че през дългите си странства той губеше ума си доста начесто.

тя, от своя страна не беше много трогната от всичко това. когато него го нямаше в града се забавляваше с приятелките си, работеше и гонеше вятъра из улиците. пилееше всичкото му внимание, поднесено внимателно и на сатенен поднос. не го оценяваше. в един момент дори вятъра и избяга и тя остана сама.
сега обаче, ролите им бяха разменени и затова сънят му беше кошмар. той отдавна беше преживял болката от загубата й, а тя тепърва беше започнала да осъзнава, че последният им танц ще съдържа последните й стъпки в живота. с последни сили тя се вкопчи в тялото му и започна да крещи за милост. за шанс. но не.

последни акорди. и.. край. сънят се разми, завъртя се из стаята и стремглаво нахлу в съзнанието му.

той отново заспа.

заспа щастлив.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

си лягам недоволен.

специалистите по time management? къде сте?

©© | Блогът на Никола Наус

SiteGround, one of the world’s largest and most preferred web hosting companies, is now looking for enthusiastic people with fluent English to join its Sales Team in Plovdiv. The main responsibility of the Sales Team is to provide information about the SiteGround services and to assist the potential and existing customers during the sales process. No previous technical background is necessary.

SiteGround Sales Representative job description:

:: Fluent written and spoken English
:: Good communication skills
:: Computer and Internet literacy
:: Previous experience on a sales and/or marketing-related position is an advantage
:: Previous experience in web site management is a plus
:: Bachelor’s degree is a plus

за повече информация — стандартното — CV на nickola at siteground dot com или следвайте стъпките тук.

©© | Блогът на Никола Наус

п.с. ще зачерпя всеки, който успее да ми преведе читаво текста по-долу. изпълнителя е Yannis Ploutarhos, песента се казва Paei ligos kairos, и единственото което знам, освен мелодията и е, че значи “преди много време/много отдавна/нещо от сорта”.

Πάει λίγος καιρός
που φαινόσουνα αλλιώς
στα δικά μου τα μάτια
και η καρδιά μου πλημύρισε
από σένα ξεχείλισε

Πάει λίγος καιρός
που μιλούσε ο Θεός
με την κάθε σου λέξη
και εσύ έβαλες μάτια μου
την καρδιά να διαλέξε

Τώρα η ζωή
ένα αστείο πικρό
να έχεις φύγει εσύ
και να φταίω εγώ
δεν μ’ αγάπησες
στις παρέες να λες
και με τα τραγούδια μου να κλαις
ψέματα λες

Πάει λίγος καιρός
που δεν άναβα φως
για να δω την μορφή σου
με τα χέρια μου σ’ άγγιζα
και τον κόσμο ζωγράφιζα

Πάει λίγος καιρός
που σκεφτόμουνα πως
να σου πω σ’ αγαπάω
και εσύ φρόντισες μάτια μου
όσο ζω να πονάω

Τώρα η ζωή
ένα αστείο πικρό
να έχεις φύγει εσύ
και να φταίω εγώ
δεν μ’ αγάπησες
στις παρέες να λες
και με τα τραγούδια μου να κλαις
ψέματα λες

и да, тази събота ще пия за последно. бенефис. обещавам.

©© | Блогът на Никола Наус

не бях оставал събота и неделя в софия от много, много време, да не говорим, че напоследък почти не се застоявам тук. имах време да осмисля доста от нещата, които се случиха последните няколко месеца, но стига толкова. пак заминавам. утре в четири следобед е планирано да отлетя. ще се върна най-рано май месец. няма да ми липсва, не. планирам да изкарам пролетта в пловдив, което в сравнение с миналата година ще е най-хубавото нещо ever.

командировките ми напоследък станаха пословични, настроението ми по време на тях също. близките ми вече делят типовете ми настроение на “в командировка” и “в софия”. командировка, всъщност е много общо казано, защото аз всъщност си отивам у дома. в пловдив. това че ще работя от там не ме притеснява ни най-малко. имам да отметна толкова много задачи идните два-три месеца, че не мога и да искам по-добра работна среда от тази.

не че мразя софия, напротив — имал съм много хубави моменти тук, но нещо напоследък все ме влече към пловдив. противно на предположенията на повечето хора около мен — не, не е жена. вярно, има една замесена, причина е да ми се прибира там, но не е единствената. причината, по мое мнение, е пролетта. не просто пролетта, а пролетта в пловдив. нищо не е сравнимо с аромата на липите, които ще цъфнат след няколко седмици и ще разнесат уханията си из целия град. нищо не е сравнимо с това да се събудиш в любимото си легло, да излезнеш на терасата и да пиеш кафе докато гледаш цъфналите дървета на стария град. и да дишаш чист въздух. толкова чист, че да ти е гузно, че си на двадесет и една и пушиш.

като се заговорихме за пушене — в пловдив ме чакат три броя Cohiba Piramides LE 2006 и един Esplendidos. милите ми отлежават в хюмидора на един приятел, но като гледам какъв пура addict съм станал напоследък нещата отиват към купуване на собствен такъв. сега остава само да откажа цигарите и всичкият алкохол без бърбъна и май ще има лъч светлина в тунела.

отивам да си събирам багажа, до скоро.

©© | Блогът на Никола Наус

From: Богомил [mailto:bogomil{at}spisanie.com]
Sent: Thursday, February 21, 2008 2:38 PM
To: *****{at}spisanie.com
Subject: 2 дни до БлогCamp

Здравейте и благодаря за това, че се регистритахте за участие в BlogCamp. Ето и разпределение на времето и какво ще се случва в залата:

9.45 - 10.00 посрещане на участниците
10.00 - 11.30 дискусия посветена на подслушването на Интернет - с идеи, съвети и факти.
11.30 - 11.45 Конкурса “bLog” - начало
11.45 - 17.40 Дискусии, включващи темите от панелите
18.00 Парти в клуб “Грамофон”

Ако някой от панелите не ви харесва, можете да предложите тема, да се разхождате в Интернет или да се запознаете с участниците в специалната зала за целта.

Повече подбробности за темите и за събитието има на http://bcamp.info.

До събота в 09.45.

Поканете читателите си, като напишете в блога си за събитието.

Бого

Ще се видим там ;-)

©© | Блогът на Никола Наус

този път мисля да не пропускам концерта им, за разлика от миналото лято, което пропих и пропуснах в Каварна. на 4ти юли, в софия. стадион академик. повече информация тук.

това ми оправи настроението за поне седмица напред.

©© | Блогът на Никола Наус

започва да танцува. прави го бавно и грациозно, после бързо и агресивно, завърта се на пилона, скача от подиума и с няколко крачки стига до мен. възсяда ме, въпреки немият ми протест и започва да движи стегнатият си задник в скута ми. песента свършва и тя сяда до мен. опитва се да си изпроси бейлис и някак си успява. поръчва и небрежно отмята коси назад.

казва се петя. тялото и излъчва страст, има най-черните очи, които някога съм виждал и се опитва се да бъде директна с мен. обяснява ми, че прави всичко за пари. колкото повече пари - толкова по-бясно се чука. иначе се чука и за без пари, само за удоволствие. имало нещо нимфоманско в нея. напъхва ми нещо подобно на визитка. да съм и се обадил тези дни. завързваме разговор, в който обаче не става на нейната. не ме хвана в настроение, макар да се постара. отиде си от масата изнервена и възбудена. толкова бързо и грациозно, така както беше дошла.
ебаси, в какво се забърках пак.

©© | Блогът на Никола Наус

всичко започнало в далечната 1985-та, когато били дефинирани първите TLDs (top level domains) честта да са първи имали .com, .org, .edu, .gov и .mil.

първи в .com ауторитито се разписали хубавците от symbolics.com. това се е случило през март 1985 (някъде две години преди да се родя). последвали ги cmu.edu, purdue.edu, rice.edu, ucla.edu и bbn.com, през април. юни и юли същата година били регистрирани съответно първият .gov домейн css.gov, и, първият .org mitre.org.

днес, през 2008-ма, нещата изглеждат горе-долу по следния начин:

появили са се нови звезди. .net, .info, .biz, .us. от старите като масови са оцелели само .com и .org, което е разбираемо. замисълът им е такъв още от самото начало.
домейните са донякъде безкрайни, а какво ще правим, малеле, когато свършат IP-тата — драма в няколко стъпки от Делян.

©© | Блогът на Никола Наус

ставаш някак си от леглото, отиваш под душа с идеята да се освежиш и .. о, изненада. няма топла вода. дори това, обаче, не е в състояние да помрачи хубавото ти настроение. просто теглиш една сочна наум. странно, може би си се променил..

успяваш да намериш дрехите си, невинно разпръснати из цялата стая и смачкани до безбожност, на топка, обличаш ги и си тръгваш. излизаш, разминаваш се с камериерки по коридора, предаваш ключа на рецепцията, плащаш си минибара и махваш за довиждане.

качваш се в таксито и му казваш да кара към вкъщи. явлението събота вечер свърши по-бързо и сладко от очакваното. сега си обратно в реалността, you noob.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

улиците. сградите. дърветата без листа. всичко е пропито със спомени. тъжни, радостни, безразлични. моите спомени. те са тук. и някои от тях са живи. по-живи от всякога.

няма нищо по-хубаво от това да станеш от собственото си, любимото, огромно, меко легло и да се разходиш бос до кухнята по хладните плочки на коридора. да си направиш кафе, да излезеш на терасата и да вдишаш от чистия пловдивски въздух. да се вгледаш и през мъглата да видиш очертанията на стария град. да запалиш първата си цигара в блажена тишина, нарушавана само от гъргорещият вентилатор на лаптопа, който толкова много плаче за смазване, но на теб не ти остава време.. защото се наслаждаваш на идилията да си вкъщи.

хубаво е когато сутрин набираш такси, да набираш 032, а не 02. хубаво е да стигаш за десет минути до офиса. да можеш да пиеш още едно кафе на шестият етаж, на ебах-тази-голяма-тераса-дето-има-в-пловдивския-офис.

хубаво е вечер да обикаляш любимите си заведения, да вечеряш със семейството си.. изобщо.. толкова не съм се радвал от много, много време.

и събота вечер е хубаво, ама ще пропусна лирическото отклонение, че ще се изложа.

незнам за заимов, какво и обича на тази софия. обаче..

АЗ {СЪРЧИЦЕ} ПЛОВДИВ

п.с. и оставам още три седмици тук! hyp-hyp-horray!

©© | Блогът на Никола Наус

две години са много време, дори незнам как минаха, но този блог стана неразделна част от живота ми. за добро или за лошо.

©© | Блогът на Никола Наус

There’s a lady who’s sure all that glitters is gold
And she’s buying a stairway to heaven
And when she gets there she knows if the stores are closed
With a word she can get what she came for

Woe oh oh oh oh oh
And she’s buying a stairway to heaven

There’s a sign on the wall but she wants to be sure
And you know sometimes words have two meanings
In a tree by the brook there’s a songbird who sings
Sometimes all of our thoughts are misgiven

Woe oh oh oh oh oh
And she’s buying a stairway to heaven

There’s a feeling I get when I look to the west
And my spirit is crying for leaving
In my thoughts I have seen rings of smoke through the trees
And the voices of those who stand looking

Woe oh oh oh oh oh
And she’s buying a stairway to heaven

And it’s whispered that soon, if we all call the tune
Then the piper will lead us to reason
And a new day will dawn for those who stand long
And the forest will echo with laughter

And it makes me wonder

If there’s a bustle in your hedgerow
Don’t be alarmed now
It’s just a spring clean for the May Queen

Yes there are two paths you can go by
but in the long run
There’s still time to change the road you’re on

Your head is humming and it won’t go in case you don’t know
The piper’s calling you to join him
Dear lady can’t you hear the wind blow and did you know
Your stairway lies on the whispering wind

And as we wind on down the road
Our shadows taller than our soul
There walks a lady we all know
Who shines white light and wants to show
How everything still turns to gold
And if you listen very hard
The tune will come to you at last
When all are one and one is all
To be a rock and not to roll
Woe oh oh oh oh oh
And she’s buying a stairway to heaven

There’s a lady who’s sure all that glitters is gold
And she’s buying a stairway to heaven
And when she gets there she knows if the stores are closed
With a word she can get what she came for

And she’s buying a stairway to heaven, uh uh uh.

©© | Блогът на Никола Наус

евалата пак на Бого, че прави нещата, отново, да се случват.

за записване цъкнете тук.
за повече информация, аджеба, що е то blogcamp, яде ли се, пие ли се — цък тук.
за просветление къде ще се проведе, следете тук.

този път ще се видим там!

p.s. ubuntu 7.10 + compiz + някаква друга благина = почти толкоз шарения, колкото Vista-та. с риск да разбуня духовете на хилядилте open-source любители, само благината на Outlook-а ми липсва много. иначе другото става.

p.p.s. от около два дни съм емигрирал на linux докато съм вкъщи и съм напът да се завърна от тъмната страна.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

незнам откъде я намерих тази шапка. хаха.

п.с.

не съм алкохолик. това е съдба.

п.п.с

и да съм алкохолик, това пак е съдба.

©© | Блогът на Никола Наус

http://flickr.com/photos/22638006@N06/2178907874/ 

именно, запраща снимката директно от телефона ти към flickr, нещо което ми спестява свалянето, ресайзването и качването.

прекрасно!

повече информация по темата тук.

©© | Блогът на Никола Наус

като за начало на началото изтрезнях. това си е напредък. погледът ми се избистри, успях да подредя мислите в главата си. поредният груб алкохолен период привърши.

и в лето 2008, първи месец, ден четвърти: аз, неверният, обещах че няма да пия до средата на февруари. и запяха ангели.

свърши една много добра година.. за разлика от миналата. този път като тегля чертата хубавите моменти са много повече от лошите. това беше и повода да празнувам края на годината толкова усилено, да го поливам с толкова алкохол и да беснея толкова много, против на конспирациите, че пак съм се бил влюбил в невъзможната и теша мъката с алкохол.

като за начало, един от най-близките ми приятели, по-известен като “моята добра половина” се прибра в България за още една година и ме спаси от доста сериозно отчаяние. хубаво е, когато има кой да те подкрепи в трудни моменти. нещо, което ми беше липсвало в първата част на годината.

след това, смених работното си време. от нечовешко такова, на човешко и ме, хм, повишиха (мразя я тази дума, просто не ми харесва) преместиха в друг отдел. смених тотално попрището в което се намирах и мисля, че най-после намерих своята ниша. тази, в която ще се развивам, а няма да паразитирам върху стари лаври от отминали периоди на прогрес.

открих, че не ставам за програмист. и не съжалявам за това. не че ще спра да си улеснявам живота с perl, напротив, и до днес го правя. просто не мисля това да заема основна част от работата ми, както беше по едно време лятото.

научих се:

• да взимам решения
• да нося отговорности
• да търпя последствия

три много важни неща, които до преди година ми куцаха. който ме познава добре, знае, че беше така. сега, надявам се, е различно.
разбира се, не спрях:

• да пуша, макар че ги намалих и смених с по-леки
• да пия, макар че сега съм в период на почивка
• да харча адски много пари за глупости, даже повече от преди

тази година успях да се сдобия и с нов лаптоп, нов-новеничък N95 и няколко други tech-geek-junks.

за жалост, обаче не можах да спра да я обичам. дори след като се опитах, вътре в себе си, да я изхвърля с шут от съзнанието си. но поне спрях да тормозя хората около себе си със киселото ми настроение заради това. факт. шанс.

дано започващата година да е даже по-ползотворна. искрено си го желая. дано успея да изпълна високите цели, които съм си поставил и догодина бъда още по-доволен.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

аз пътувам от софия към пловдив, с автобус. отворил съм си лаптопа и си убивам времето с някаква работа, безделеене междувременно и такива разни работи.
тя седи някъде назад, не я виждам, но я чувам. да и го турят шест мангала, вика по-силно от Ивайло.
той най-вероятно не я е чувал/виждал наживо и си говори с нея по телефона.
госпожицата отзад е много яка баница, с project-manager-ски очилца, които си плачат за опръскване.
диалогЪ:

тя: абе.. всъщност, знаеш ли, аз нямам твоят ICQ номер..
той: < незнам какво казва>
тя: абе, какво ще стане, ако ми изпратиш ICQ номера си на SMS.
той: < най-вероятно я нахрани>
аз: истерия, първи път.
тя: ама.. какво сега, аз не разбирам.
той: < най-вероятно, истерия>
тя: добре деее (много мазен фалцет), добрее. ще си го запиша.
аз: истерия, вече много явна

заключение:

тя: на мен ли се смеете?
аз: не (ама умирам да се хиля като..), на госпожицата зад вас, има много симпатични очилца има.
тя: < гледа ме тъпо, неразбиращо> и мучи.. амааааа..
госпожицата отзад: може ли да седна до вас?
тя: ама, вижте го какъв простак е, как може да ми се смее така.
аз: разбира се, заповядайте (намигвайки дяволито).
госпожицата отзад към тя: ех, не ги разбирате вие нещата.

послеписЪ:

след точно десет минути разговор с мен, госпожицата отзад отиде и седна някъде още по-назад, а аз блогвам това. не и се понрави моята гледна точка тип “знам един мотел тук, шофьора ще ни спре винаги там.”
иначе.. тя е на 23, учи моден дизайн, не работи и вече е разочарована от мен. поредната, но имам телефона й.
it’s simply me. хайде, че трябва да слизам и да се прибирам.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

и.. днес..

©© | Блогът на Никола Наус

въпрос номер 2 -> защо литър? защо bushmills? защо така се напих.

не можах да стана сутринта.. защо? < - въпрос номер 3

отивам да РАБОТЯ!

п.с студентски град, пази се. идвам после. довечера. пак.

©© | Блогът на Никола Наус

на нашето коледно парти, по традиция се раздават награди. от днес с гордост съм MVP (Most Valued Professional), заедно с Мариан, Дима и Тина. иначе казано Employees of the Year.

аз и Маринов взехме приза за Most Valued Technical Professional, състезавайки се цяла година заедно с колеги от още четири отдела. той (Мариан) беше болен и не присъстваше, и може би още не знае.

сега е време за веселба. myclub, идвам.

п.с. Мариане, нашето MVP няма нищо общо с Microsoft-ските MVP-та, не си връщай наградата, моля те :)

©© | Блогът на Никола Наус

писна ми.

п.с. хайде някой да подхвърли някакви снимки от събитието, че много яд ме хвана.

©© | Блогът на Никола Наус

“аривидерчи, тъпа путко,
аривидерчи, тъпа путко,
аривидерчи, от моя кур..
ти не щеш да си мене..
искаш да си до някой друг..
но мен изобщо не ми дреме..
затова, че ти си БОКЛУК..
аз не искам да си до мене,
аз те искам до някой друг..
мен изобщо не ми дреме..
затова, че ти си БОКЛУК”

аривидерчи, не успях да се счупя на боровец, само малко ме боли гърба. иначе успях да продължа развитието си като потенциален мега алкохолик.

сега обаче е време за работа. back to basics. back @ Sofia. драма.

©© | Блогът на Никола Наус

размазах се, признавам си. прекалих многократно с алкохола, и това си признавам. харесва ми, не мисля да спирам скоро (билинг, сори, нЕма как) да пия толкова много. поне спрях да пиша обяснителни есемеси в нетрезво състояние.
стягайки си багажа днес ми стана много криво. изкарах един месец в пловдив и сега не ми се прибира в софия. двете седмици командировка и две седмици отпуска за капак ми дойдоха тооооолкооова добре. мразя го този момент. мразя. мразя. мразя..

спирам да мрънкам, че пак ще се олея.

стискайте ми палци. сутринта заминавам за боровец да се уча да карам борд. ако в понеделник-вторник не пиша, значи работата е отишла на ниво “фрактури”.

©© | Блогът на Никола Наус

принципно screwdriver не е коктейл, в истинския смисъл на думата. съставките му са много прости:

* две части портокалов сок
* една част неовкусена водка

принципно (пак) когато изпиеш един-два, в highball чаша, не би трябвало да ти има нищо.

практически, когато изпиеш 40 шота с горната субстанция, положиш близо бутилка Jim Beam върху тях и гарнираш с някакво сладникакво energy, нещата около теб придобиват един доста по-друг характер.

казвал ли съм ви, че съм алкохолик?

©© | Блогът на Никола Наус

когато чуеш този разказ от майка си наистина осъзнаваш, че си един пропаднал алкохолик.

©© | Блогът на Никола Наус

“Дохождат дни, такива мрачни дни,
че иде ти да виеш от ненавист.
Боли в гърдите, в мутрата горчи
и в гърлото ръжда се наслоява.

Дохождат дни… и питаш се защо
е тази болка, тази дива ярост,
така е скрито нейното ядро.”

©© | Блогът на Никола Наус

via weekly juice #69 and via jozworld.

©© | Блогът на Никола Наус

13 декември, четвъртък от 18.30 часа.

(мястото вероятно ще е Кривото, но за да се направят резервации, трябва да се знае колко човека(блогъра) ще дойдат).

Елате да се познаем, се казва в приветствието и да си пийнем и поговорим.

Aко искате да участвате в срещата, просто напишете един ред на bogomil@spisanie.com. Нека да е скоро за да запазим места. Всички записани ще се виждат от тук.

Поканени са всички блогъри, елате !

наскоро dzver писа за нещо свързано с едно доста позамряло явление напоследък. а именно “IRC срещите”. незнам дали сте присъствали на нещо подобно, но това което анонсирам по-горе носталгично ми напомня за годините, в които IRC, поне за мен, беше приток на свежа информация, нови контакти и начин за комуникация.

ще ми е интересно да присъствам на събитието, което се организира и съм готов да помогна за организацията му. ако са нужни доброволци, вдясно има няколко начина да се свържете с мен.

създал съм facebook event за по-горното. ако го ползвате, моля включете се.

п.с. излизам в отпуска. две седмици. рахат.

©© | Блогът на Никола Наус

In my eyes
Indisposed
In disguise
As no one knows
Hides the face
Lies the snake
The sun
In my disgrace
Boiling heat
Summer stench
neath the black
The sky looks dead
Call my name
Through the cream
And Ill hear you
Scream again

Black hole sun

Wont you come
And wash away the rain

Black hole sun

Wont you come
Wont you come

Stuttering
Cold and damp
Steal the warm wind
Tired friend
Times are gone
For honest men
And sometimes
Far too long
For snakes
In my shoes
A walking sleep
And my youth
I pray to keep
Heaven send
Hell away
No one sings
Like you
Anymore

Hang my head
Drown my fear
Till you all just
Disappear

©© | Блогът на Никола Наус

x: “много ли си angry?”
y: “не, защо?”
x: “има ли нужда да ти казвам нещо?”
y: “не, знам всичко.. просто познавам хората”

…

x: “то не пита, нали знаеш,,”
y: “знам, повярвай ми..”
x: “и все пак, много си ли ми angry?”
y: “не, наистина.. дори те разбирам, на мен ми ми се случи същото все пак..”

стояха на терасата. дъждът ръмеше тъжно, а те гледаха в нищото. слънцето се беше скрило. точно като по сценарий в добре режисиран и високобюджетен филм. само че тук героите не бяха високоплатени актьори с къщи в бевърли хилс. не. те бяха млади, коренно различни, с едно единствено и фатално съвпадение в афинитетите. съдбата пак беше решила да се изгъбарка с тях и да ги постави пред поредната гоглота.

филмът продължи и до края си протече по същият начин, по който беше започнал. нищо не се беше променило. не се е променило досега, няма и да се промени в бъдеще. единственото, което остава трайно след надписите в края му е болката.

©© | Блогът на Никола Наус

сякаш са се наговорили, чак не е реално..

май не е от зимата, а по принцип. ай сиктир, драги зрители. писна ми да съм винаги добър в ситуацията.

п.с. на този ден преди една година се върнах в софия. и нещата все още си бяха по местата. колко много лайна могат да се случат за една година, почти бях забравил.

©© | Блогът на Никола Наус

p.s. ачко, палячо:) казвам се Никола, а не Николай. и фамилията ми е Наус, не Гаус. да те шибат триста потни коня, философче мое.

via Facebook.

©© | Блогът на Никола Наус

Ето я и самата обява:

SiteGround LLC is a leading US web hosting provider. Due to a rapid growth in our customer base we are now looking for Technical Support staff for our 2nd Bulgarian office in Plovdiv.

Job description:

:: online communication with the company customers
:: solving of technical problems of the customers
:: assisting the customers in maintaining their web sites
:: co-operating with the rest of our young and enthusiastic team
:: diverse working time, including night shifts.

Your qualifications:

:: fluent written English
:: good communication skills
:: knowledge and experience in any of the following area is a great advantage:
Linux, MySQL or other DBMS, Apache web server, etc.

The company provides:

:: Extensive 3-month training
:: Opportunities for professional growth
:: Bonus schemes based on performance
:: Excellent working conditions
:: Small and young work team, personal attitude to each member

Заплата: от 1000 до 2000 BGN на Месец

Ако има някой заинтересован може да се свърже с мен като остави коментар тук, прати CV + Cover Letter, на английски език на jobs-support@siteground.com / nickola@siteground.com или посети обявата в Jobs.bg, откъдето също може да подаде документи.

Както казва Горчилов — струва си!

©© | Блогът на Никола Наус

в началото, когато станах нормален човек (разбирайте денят дойде на мястото си, а нощите са отделени за спане) срещах известни проблеми с тази и други материи ..

сега донякъде успявам да организирам деня си, благодарение на следните правила, които скоро ще модифицирам в “Десет правила за достигане на хиперюпи статус”, ако продължат да ми действат така добре, и разбира се стана хиперюпи:

1. записвай си всичко, което трябва да свършиш. не се келеши само с PDA-то, прекрасният ти телефон или всемогъщият Outlook organizer.. нищо не е толкова удобно колкото тефтера, който мъкнеш под мишница. той е практически навсякъде с теб.
2. по време на meeting-и не се чувствай като студент от МЕИ на лекция, който записва всяка дума на лектора. записвай само най-важното.
3. не викай, когато си изнервен. това ти подлива поне една кофа вода по пътя към успешното приключване на дадена задача. знаем, разбира се, че викането е втората ти природа. остави я вкъщи.
4. на края на деня отмятай всичко свършено във всемогъщия тефтер, PDA-то, прекрасният ти телефон и Outlook.
5. когато подготвяш handouts за meeting винаги форматирай текста и графиките внимателно. може да имаш три висши, десет сертификата, но ако отидеш на meeting с хамалски notepad handout ефекта няма да е същият, който ако отделиш десет (!!10!!) минути да си подравниш текста в по-читав редактор.
6. горното важи и когато изпращаш дневни/седмични/месечни репорти. за отдела си например. дори седмицата да е била “пълна скръб”, добре оформената документация по нея може да представи нещата в една по-друга светлина.
7. познавай колегите си. постепенно ще осъзнаеш, че в днешно време те се превръщат в нещо като семейство.
8. конфронтирай се единствено и само тогава, когато нямаш друг избор. научи се да отстъпваш, но винаги в замяна на нещо, което ще донесе полза на теб и отдела който ръководиш.
9. изслушвай колегите си, когато се оплакват. ти си човека, който трябва да го направи. отговаряй им in timely manner на дневните репорти, бъди вежлив и се интересувай не само от работните им, а и от ежедневните им проблеми..
10. работната седмица е от понеделник до петък. за събота вече съм писал. ето тук.

*юпи - модерно мислещ, устремен в кариерата си млад човек, готов на всичко за да успее.

©© | Блогът на Никола Наус

всеки пие. просто не всеки си признава. не.. този, който не си признава не пие тайно. напротив, просто си мълчи. хората, които пият тайно трябва да се консултират със специалист. алкохола сближава. той е създаден да се споделя с приятели, близки и не чак толкова близки хора.

тежка вечер.. мани, мани.. тежки чаши, празни кани. и снимки има. ето тук.

©© | Блогът на Никола Наус

така е казал Годзо Шиода (1915-1994) 10 дан айкидо. мъдри хора са учителите.

а какво става, когато ученикът не уважава учителя си, но все пак го задмине? до днес не ми се беше налагало да търся отговор на този въпрос.

мисля, че правилният отговор се намира в студентски град. и по-точно в ориент 33.

мъдри хора са и моите приятели. ето как ме изпращат:

************ (20:37:41 30/10/2007)
ako prodyljavash po toia nachin ne znam kak shte namerish niakoi do sebe si
Brand (20:37:54 30/10/2007)
chakah da go kajesh
************ (20:37:57 30/10/2007)
end ot topic
Brand (20:37:59 30/10/2007)
kakto i namerih kat ne praih taka
Brand (20:38:01 30/10/2007)
end of topic, da
Brand (20:38:43 30/10/2007)
are monahinjo
Brand (20:38:46 30/10/2007)
otiwam da umiram :D
Brand (20:39:00 30/10/2007)
utre moje edna obedna propowed da napraim zaedno
************ (20:39:02 30/10/2007)
ne sym monahinia
Brand (20:39:02 30/10/2007)
na relax naprimer
Brand (20:39:09 30/10/2007)
shtoto az po nadalech nqq moa stigna
************ (20:39:10 30/10/2007)
monahinite ne praat sex
************ (20:39:12 30/10/2007)
a az praa
************ (20:39:19 30/10/2007)
okay
Brand (20:39:22 30/10/2007)
prawqt, ama se praat che ne prawqt
************ (20:39:28 30/10/2007)
se 1
Brand (20:39:33 30/10/2007)
se 1 ne praat
************ (20:39:34 30/10/2007)
ai vyri da sa zabavliavash

ами.. отивам да се забавлявам. дано билингът утре е благосклонен към мен и да ми помогне да преживея деня. това е живота,бе, БАЦЕ. както се пее в една не чак толкова популярна хипер-мега-аграрна-чалга.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

Планината ми е майка,
а баща ми буен вятър беше.
Брат ми е морето тъмно,
лудите треви са ми сестрите.
Ей такъв съм, сам ти казвам,
всичко право ти показвам,
ти кажи сама дали ме искаш!
Сватове ще ти проводя,
снегове и буйни хали,
да те вдигнат и да те докарат.
Бели облаци ще взема,
вместо було с тях ще те покрия.

Припев:
Аааааа, моя ще си вече,
аааааа, ще е страшно, ако кажеш не!

Тежка сватба ще ти вдигна
и свирачи 300 ще докарам.
Слънцето ще ни венчае
и звезда за пръстен ще ти сложи.
С дарове ще те покрия
да не жалиш стара майка
и баща ти гневно да не пита:
кой от къщата повдига
най-голямото имане,
кой те лъже и с какво те мами?
На хорото с мен се хващай
и ръката ми недей да пускаш.

Припев:… /4x/

HELP. издирвам:

1) чартърен, приятен и нискотарифен самолетен билет от София до Копенхаген (или някъде другаде в Дания). искам да замина на 16.11 и да се върна на 24.11. засега безуспешно.
2) човек, който е запознат със датското законодателство и по-точно с въпроса:

“могат ли двама души, пълнолетни, които не са датски граждани да сключат граждански и църковен брак на територията на държавата?”

3) златар, който може да излее два еднакви пръстена, като от вътрешната им страна гравира “Н&Т”.
4) психиатър, който да ме посъветва дали е нормално на 20 да мисля за брак.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

един добър начин да се разболеете, в шест стъпки:

стъпка1: пиете цяла нощ. ама мъжката. без детски изпълнения.
стъпка2: като се приберете в стаята си, лягате да спите почти гол.
стъпка3: сутринта, като се събудите си взимате много дълъг горещ душ.
стъпка4: като излезнете от банята установявате, че комбинацията “алкохол от снощи + душ” води до много жега.
стъпка5: взимате решение, че трябва да се преборите с тази жега. много е важно в този момент единственото нещо, което опасва тялото ви е да е бяла хавлиена кърпа през кръста.
стъпка6: излизате на терасата да изпушите една цигара.

аз, понеже съм про го направих два пъти. сега, за сметка на това се друсам с два вида антибиотици, витамини, аспирини и всякакви други лайна.

Аз, за разлика от Н. Горчилов, ще ви кажа: Не си струва!

резултатът от горната шестстъпкова терапия е три дни болнични и телепортация вкъщи. (вкъщи ~= Пловдив).

трябва да “пазя стаята”, както казаха родителските тела. ок. ще се опитам. от седмица и нещо съм се прехласнал по нещо много, ама много нетипично за мен. уж невинно, “Дневник” ми изпратиха писъмце как започвало четвъртото издание на “CITY” и било по-advanced и по-незнамсикакво. до тогава никога не ми беше минавало през ума, че може някога през живота си да търгувам акции, но ето защо никога не трябва да се казва никога. зарибен съм до такава степен, че дори съм започнал да следя разни индекси, да чета анализи и да симпатизирам на “Мостстрой” (ticker MOSTS), които се оказаха доста ключова част от портфейла на повечето печеливши (да, скромен съм) участници. можете сами да видите какъв нечовешки ръст в цената правят акциите им последните пет дни.

още сънен, се зачетох в двете публикации на Longalon. ето тук и тук .. Първата такава представлява сам по себе си много добър икономически анализ, който е доста добър пример на тема “Как да затапиш малката курва, която иска достъп до банковата ти сметка”, а втората ме хвърли в тъча, не толкова че полицията бездейства, колкото че псевдо телевизията БНТ имали някакво предаване, което ходило по акции с оперативни работници на МВР. смях. и сълзи. и смях.

вдъхновен от банера за blog action day, мисля да си направя един, който да казва “легализирайте проституцията”.

отивам да купувам-продавам-разменям и да оздравявам. до скоро.

©© | Блогът на Никола Наус

1f j00 c4|\| r34|> 7|-|15 73><7 , 7|-|15 m34|\|z j00 r |\|07 jU57 4|\|07|-|3r |\|00b. 3|_53, j00 g0|\||\|4 b3 p\/\/|\|3|>

©© | Блогът на Никола Наус

след известно време пак ще се изравним :) да ни е жива, здрава, права и все така корава. и както се пее в една песен.. “чеееестит рооожден ден.. чееестит рожден деен.. милионер във евро.. и всиииички ееекстри.. чеестит рожден ден..”

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

и така. по темата.

DNS или иначе казано, Domain Name Servers, са изключително важна, но абсолютно скрита част от Интернет. DNS системата формира най-голямата и най-активна, може би, база данни на планетата. Без DNS, Интернет би умрял сравнително бързо. Силни думи, но факт.

Когато четете този блог или изпращате email съобщение, то вие използвате домейн за да го направите. Например, адресът http://www.naous.net съдържа в себе си домейна naous.net. Същото се отнася и за случаите, в който изпращате съобщение до nickola@naous.net.

Домейните са хубаво нещо, но са от полза само за нас, простосмъртните. Всички компютри, свързани по някакъв начин помежду си, било то в локална мрежа или в Интернет използват IP адреси за да комуникират помежду си. Например, машината на която аз хоствам-raboti naous.net използва 67.15.157.4 за адрес. Вски път, когато използвате домейн, вие използвате DNS за да „преведете” човешкото „домейн” в машинното „IP”. Всеки ден, докато четете блогове и пращате съобщения по email, вие се допитвате стотици пъти до някой DNS сървър.

Накратко казано, DNS превръща домейните в IP адреси, и обратното. Звучи просто, нали. И се предполага, че е.. Като изключим, разбира се, следните фактори:

- Стотици домейни дневно сменят своите IP адреси.

- Всеки ден се регистрират страшно много нови домейни.

- Милиони IP адреси са в употреба. От своя страна доста от тях имат домейни, за които „отговарят”.

- Всеки ден се правят трилиони DNS заявки.

- Има стотици милиони компютри, използващи Интернет денонощно.

Иначе казано — DNS системата може да бъде третирана като една база данни. Такава, каквато не сте си и представяли. Със сигурност няма друга база данни, която да приема повече заявки дневно и да позволява на милиони хора на планетата да я променят. Това е нещото, което прави DNS системата уникална по род и характер.

За да се запази ред и подреба на участниците в ГолЕмата Мрежа (а.к.а Интернет), всяка машина има уникален IP адрес (добре де, почти всяка). IP е съкращението на Internet Protocol. Тези адреси са нормално изразени като четири части („octets”), като всяка е разделена от предходната с точка („dotted decimal ordered numbers”). Един обикновен IP адрес изглежда така:

67.15.157.4

Всяка от четирите части може да съдържа число между 0 и 255 и затова се нарича octet (2 на осма за всяка част).

Всяка (почти) машина, свързна с Интернет има свой IP адрес. Сървърите, например, много рядко сменят тези адреси, докато ако използвате Dial-up или друг вид предплатена услуга за домашен достъп, то всеки път когато се свържете IP адресът ви е възможено да бъде променен.

Доколкото се отнася за машините, IP адресът е всичко това, което им трябва за да комуникират помежду си. Но вижте, за нас, за хората, без домейни и DNS всичката идилия може би ще свърши много бързо.

©© | Блогът на Никола Наус

1) Дрегер. Ако концентрацията на алкохол в кръвта ми е > 0.4 промила, да се lock-ват много грубо и да не се свалят.
2) Сензор за пръстови отпечатъци, който да може да се конфигурира, обаче само ако дрегера покаже правилен резултат ( > 0.4). В последствие, при случай, че се свалят, това да става само ако определени ръце ги докоснат. И да не са моите.
3) Някаква advanced уриноизвеждаща технология.

който се чуди какво да ми подари за следващият повод — feel free.

©© | Блогът на Никола Наус

* не съм забравил как се правят training-и.
* даже почвам да си припомням много добре за какво иде реч. със всичките му там салтанати.
* цитат на деня (от някаква лигава песньовка):

няма вчера. има само сега.

* добри новини — един любим човек ще почне да пише пак, май. радвам.
* лоши новини — един любим човек напуска екипа. боли.
* благодаря на комшията в пловдив, не знам на кой точно, обаче. за wireless-a без парола който е пуснал.
* обявавам награда от произволна сума, назована от човека който дойде и ми смени MAC адреса на малоумната LAN карта. с всемогъщата виста.
* също такава награда се обявява за този, който успее да се свърже с gigabit пловдив и им обясни, че искам да си сменя записа за MAC при тях. гледам, Вальо пак ги е заходил с фирмената тактика “Нека сега да помислим заедно..
* два дни не съм гледал сървайва. може би затова имам бясна нужда от семеотделяне.
* няма апатия. няма депресия. отново съм същият вулгарен простак като преди.

туй то май. професионалното ми изкривяване да пиша репорти май ми се отразява в личен план.

P.S. айде, билинга. идвайте вече, че липса.
P.P.S. няма вчера, има само сега.

©© | Блогът на Никола Наус

и в лето 2007-мо, из месец девети, някъде към края, аз, непросветеният открих del.icio.us .. дори си набуукмарквах разни работи.. също така успях да си инсталирам, конфигурирам, подакрам (за това са нужни нерви, не знания) напълно функционален Outlook 2007. каня се от поне месец++. сбогом thunderbird, като станеш толкова лачен колкото новата ми придобивка ще се видим пак. дотогава, бе’й от тука.

утре заминавам за пловдив. току си стегнах багажа и се присетих.. ами то всички си идват в понеделник. самотата, комбинирана с един training план ме очакват до сряда-четвъртък, когато билинг подкреплението идва. после пак самота. две-три седмици отвъд няма да ми се отразят зле.

бях забравил колко харашо е да пишеш в блога си, да слушаш ayo и да бездействаш.. в тоалетната.

©© | Блогът на Никола Наус

въпреки това, сървайва’ става, като за след десет часа на бюрото. екстра е даже.

©© | Блогът на Никола Наус

#1

щъкайки из един сайт, гледайки непълнолетни девойки, видях реклама на ping.bg, който прави една доста сериозна заявка да стане родният еквивалент на digg. това би било похвално. освен това, май подготвят launch на безплатна blog платформа, което звучи обнадеждаващо на фона на чекиджиите от blog.bg и другите там free-blogging-platform wannabes. стискам им палци. току виж “Ping it!” бутона станал по-известен от “Digg it!”.

#2

задава се Joomla 1.5. RC3 чука на вратата, чакаме да мине RC4 и да илзиза stable. наскоро се заиграх с една такава, изглежда много харашо. като визия, функции и структура няма нищо общо със серията 1.0.*. тотален разрез с Mambo outlook-a и, изглежда, най-после развод. все така open source, все така “because open source matters” слоган. ако template-a, който се готви в съседната на мен стая спечели ще ви го покажа.

#3

ще ли да застане Facebook между Microsoft и Google. говори се, че монополиста от redmond иска да закупи 5% от социалната мрежа. от своя страна, другите монополисти, но този път от mountain view, май изявяват подобно желание. повече информация тук и тук и тук. симпатизирам на Google. ако Microsoft закупят Facebook, което несъмнено ще е силен ход пред тяхната прекрасна конкуренция, аз ще осъмна тъжен. ще изглежда грозно, така го предвиждам.

#4

снощи най-после се отказах от безмилостната битка между Bluetooth-a ми и Windows Vista-ta. мамка и, тя спечели. обаче всемогъщият USB кабел ми помогна да си разтоваря телефона най-после. изпаднаха ми някои бисери, като:

това е рестартиращият се “кой-самолет-кога-пристига” терминал. снимах го преди около месец на летището в софия. щрак за по-голяма версия.

а това го снимах преди повече от месец. по този и по този повод. както обикновенно закъснях.

по ред на подредбата:

1. калъфче за мишка и самата мишка. много е удобна, нищо че ръката ми е три пъти по-голяма от нея.
2. цигари и запалка.
3. любимият ми 6300.
4. неговите дрешки - плътен, кожен и леко педерастки калъф.
6. ключове за вкъщи. с лек розов и педерастки оттенък.
7. дънков портфейл Levi’s, стар колкото света, също толкова мръсен, но пък любим.
8. за подложка използвах новият-новеничък Acer Aspire 9410z, разопакован няколко дни по-рано.

©© | Блогът на Никола Наус

* учудващо спокоен съм.
* за сметка на това бях с доста висока температура.
* успях да си наложа да не ползвам компютър цели 20 часа подред!
* температурата ми спадна по едно време, но биде заменена от обилен зъбобол.
* по случая се престраших се да отида на зъболекар за първи път от три години насам.
* тегавото е, че имам около седем зъба за оправяне, три от които са за умъртвяване на нерви.
* освен това.. имам си и нов мъдрец, който по закона на мърфи за зъбите расте под друг зъб.
* да не повярва човек, но си взех болничен за първи път от две години и нещо насам. три дни offline = три дни рай.
* за часовете,в които не съм се докосвал до компютър гледам, че ачката най-после е спрял да се агрегира от дневнишката блогосфера. хвала на редактора за маневрата.
* същият псевдофилософ малоумник е наспамил 99% от блоговете, включае и моя, с малоумни коментари, къде подписани с Иван, къде с Гоце, къде с нещо-друго-там.
* успях да се задържа на легло цял ден, което си е своеобразно постижение, индикиращо, че дебила-инат в мен се променя малко с времето.
* моите любими таксиджии искат 150% увеличение на тарифите си. дали ще ги огрее?
* кафето е горчиво, колкото и захар да му сложа. странно.

като цяло, доста слаба работа.

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

09:30++

1) първо се заиграват с едни гумени крави, още в началото на деня.. карат ги да правят някакви неща, например да яхват лаптопите им. ето така:

2) и така:

11:30++

3) кой каза, че кравите не пият мляко? тази направо си е заела позиция всеки момент да засуче..

14:00++

4) тук вече се намесвам и аз, след като сме преяли порядъчно. само не можахме да стигнем до консенсус дали кравите са лесбийки, гейове, хермафродити или точно определен пол. за мен, обаче, опциите са три:

a) кравите са гейове
b) кравите са лесбийки (с дилдо колан)
3) кравите са с regular sexual orientation

тук:

и тук (вече по-разгорещен полов акт):

5) тук Муко и Мука (не ги измислих аз имената. билинга беше. тежко им на децата им, к’ви ли имена ще им измислят..) са напреднали доста с любовната игра:

организирам събиране на фонд “да помогнем на покварените и да ги пратим на почивка за известно време!“

©© | Блогът на Никола Наус

О, чудо. За първи път тази седмица съм обладан от някакво адско спокойствие, та чак седнах и да го запиша. Пак съм в Копривщица, където времето е спряло. Астрономическото. Иначе метеорологичното такова в момента се бунтува във формата на дъжд и градушка. Точно преди да завърша предното изречение спрях да пиша за малко. Лежерното ми безделие беше нарушено за малко от някъв мощен тътен, който успя да разтресе вратата на стаята. Беше толкова силно, че дори успях да го чуя през слушалките,  пеещи Meiko Kaji, която признавам е доста подходящ музикален фон.

Онзи ден, две много мили девойки си играха с телефона ми по време на обяд. Даже ми оставиха някакво скрито послание, записано вътре, което приех като някаква абстрактна форма на завет. Засега съм го спазил. И двата му аспекта.

edit: едната ме похвали, другата каза, че не ми вярва.

След проведеният разговор с моето скрито аз, мисля че вече имам ясна дефиниция на това което се случва със, във, около, над, под, зад, вляво, вдясно и отстрани на мен. Хубавите новини са, че започнах да проумявам безобразният си инат си в едни ясно определени насоки, и то, до степен, че да го променя. Лошите са, че ще трябва да намеря някакъв заместител за празното място, което ще се отвори тогава.  

написал съм го в 16:46 на 07.09.2007.

нямам сили/нерви/време/сън да пиша днес. понеделник е и е много.. понеделнишко..

©© | Блогът на Никола Наус

ако случайно на някой му липсвам, което е малко трудно напоследък, нека пробва да ме открие. след 20:00. на +35988*******. малко като обява за проститутка, която духа за центове ойро на пероните до сточна гара - пловдив, при това без капут, ама това е положението, драги ми смехурко.

до скоро.

©© | Блогът на Никола Наус

• две нови колони вдясно featuring, съответно, последните коментари и писаници.
• облаче с тагове във footer-а.
• някакви други псевдо-SEO оптимизации, невидими с просто око.
• рибата горе няма да има перки, понеже с перки всяка риба може.

мисля, че това беше всичко, което мазах днес. плюс — успях да addict-на още един приятел към блогването. плюс — баш майстора показа как се заменят 2000 реда код с 200, които работят 220 пъти по-добре. плюс, очарован съм от някаква нова благина (пак не е нова, със сигурност, ама аз отново последен разбирам). плюс pre-fish-addiction-mood.

туй то.

©© | Блогът на Никола Наус

селекцията този път:

#1

#2

#3

#4

#5

#6

#7

#8

#9

#1 - група риби, тип разноцветни. не са от най-усмихнатите, но ми харесаха изпървом.
#2 - фешън-пънки риба.
#3 - аквариум риби мАтаристи.
#4 - стадо шарени риби, къде усмихнати, къде не.
#5 - малко оцъклени очи, къде отиваш ти може би?
#6 - много оцъклени очи, няма да размишлявам защо.
#7 - мляс, по рибешки.
#8 - абе, тия оцъклените днес са на мода. защо?
#9 - мляс, по рибешки 2.

и моите ментални изкривявания взеха да си личат май? днес минаваме без видео мат’рял, ‘щото не можах да изровя нищо струващо си из редовните broadcast канали.

©© | Блогът на Никола Наус

пък, да ти се оплача, снощи отидох ето тук , цъкнах на копченцето за изгубена парола и продължих нататък. сега гледам, че нискоинтелигентният и невменяем автор на онова списание за философи, костовизъм и курамиянко-гоце-моце-туй-онуй пак е съзрял конспирация. чичо ангеле, не е неизвестен хакер, който ти мисли злото, аз бях. аз ти мисля само добро. да знаеш.

сутринта, докато се прибирах пък се сетих, дагое, защо ми е толкова противна фамилията грънчарови. това не е просто фамилия, ами си е жива диагноза. като дойдох в софия преди две години, изпървом, имах един хазяин с такава фамилия. и беше почти толкова издухан чичка колкото ачо. даже, ако не ме лъже паметта и той се казваше ангел.

сега будната ми антикомунистическа, върла костовистка и антигоцевистка съвест проговори и се чудя. да даря ли на ачката безплатен хостинг, като вместо това не го спонсорирам за санаториум, както съм го офертирал неведнъж, или да не.

аз. спящ още и удивен от параноята на ачо.

©© | Блогът на Никола Наус

п.с. мразя табелата за добре дошли в софия и тази, благодарствената на изхода от пловдив. дагоеба.

©© | Блогът на Никола Наус

Преди малко изпратих един есемес на билинга, че във влаковете има някаква прикрита романтика.. нещо като скрит frauder, който се опитва нагло да чийтне и да си плати с чужда кредитна карта. Само единият благоволи да ми отговори,з ащото подозирам, че другият битово се алкохолизира и си е заебал телефона „у пичка си лелина” (а.к.а. в другата стая е)..

Преди малко дойде един дебел кондуктор (казвам дебел, защото тежеше може би около един път и половина на мен). Поиска ми билетчето, аз му го давам, а той ми отвръща

- А, ами то.. такова (почесва се) .. то тука е първа класа.. Вашият билет е за втора.. Ще трябва да се преместите..

- Ами… (оглеждам се).. не прилича много на първа.. ама щом казваш..

- Ела, ела (дърпа ме за ръката) .. ела да ти покажа..

И ме издърпва като непослушен ученик в другият край на вагона, където, нещеш ли пишело „Iва класа”..

- Хубаво де – казвам аз – като е за втора, може ли нещо, така, да доплатя.. да измислим нещо (усмихвам се заговорнически).

Тук лицето на дебелият чичко, облечен в униформа на БДЖ и античен съветски перфоратор за билети в ръка, светва. Той знае, че по принцип имам право да доплатя, но от това за него кяр никакъв..

- Ама.. то.. такова.. ами хайде, от мен да мине.. Дай три лева..

- Е.. гледай сега (с делови тон му казвам аз) .. три лева плюс тези седем които вече съм дал за билета правят десет. За десет лева плюс още малко аз пътувам със автобус, където винаги имам сигурно място.

- Ама.. (заеквайки)…

- Ама.. за десет лева ще трябва да направим купето, в което съм такова, в което се пуши. За пушачи.. В момента е за непушачи..

- Ми.. що да не го направим за пушачи? Какъв е проблема.. този който е с теб пуши ли?

- Ами.. аз откъде да знам, не го познавам.

Пълничкият кондуктор свойски започва да ме води към купето, отваря с един пръст вратата и изтърсва:

- Г’усине.. ви’й пушач ли сте?

- Да, защо питате..

- Ами.. тука с другият господин, който се вози с вас (прави жест с глава, с който ме посочва) се разбрахме, че това купе се преквалифицира за пушачи, от този момент нататък.

Аз си мислих, че само с устна уговорка ще се разминем.. а тя каква била работата.. нашият човек направи нещо, което ме изуми.. Излезна извън купето, хвана лепенката, на която имаше нарисувана задраскана цигара и я СКЪСА.. ама я отнесе като.. куцо пиле – домат. После продължи надолу по купетата.. Този просто ме разби. Корупцията е навсякъде, дори в бързият влак, пътуващ в посока Пловдив, тръгващ от София в 23:00. Трябваше да му поискам касова бележка, дагоеба, как не се сетих да се изгавря до край.

Току що си запалих цигара. Да забия още един пирон в ковчега си, след хипернатоварената работна седмица беше горе долу допустимо. Звуча все едно пуша по една кутия на месец, ама не е точно така..

Оглеждам се, а в това купе няма нищо, което да ми подсказва, че е първа класа. Като изключим, може би, опцията лампата да се гаси. Аз всъщност май за около пети път през живота си се качвам на влак, и не знам, може би това го има навсякъде? Има и огледало, обаче така като гледам някой си е навлекъл вече седем години нещастна любов, защото е напукано, при това доста. Когато влакът тръгна, прозорецът се затвори сам. Викам си наум „бахмааму, стига бе, това да не е с ел.стъкла нещо?” .. да бе, минало покрай ел.стъклата.. просто горкият се кандилка нагоре-надолу постоянно, когато влакът е в движение.

Група млади и изрусени роми (бе, живи мангали си бяха, ама нейсе) току що минаха покрай купето ми и огласиха коридора с някакви тяхни си думи, от които разбирах само „лаптоп”, „баш”, „машала” и нищо друго.

Е, аз продължавам да се возя, не получих отговор на последният есемес , който целеше да информира билинга, че ако заспя във влака ще се събудя в Бургас и ще я чакам там. Частта със предложение за брак я пропуснах галантно. Не е чак толкова скритата романтика в това купе, че да ме накара да и го предложа със есемес докато пътувам. Би било нелепо. Колко, на фона на цялата нелепост наоколо напоследък, незнам, но ..

Опциите са две. Или е заспала, или ми се е разсъдила, че нарекох Буковски с малкото му име. Ще разбера утре, най вероятно.

п.с. Ако това тук не види бял свят и не се публикува, значи гореописаните циганета са успяли да ме набият и да ми вземат компютъра.

п.п.с. Ако сутрин станеш и в огледалото виждаш мургаво лице, с изрусен перчем, и все пак можеш да четеш.. и не само.. четеш точно това.. то имай в предвид, че в момента те псувам много. Доста съм добър в това..

п.п.с. Ако случайно си успял да отключиш компютра ми, след като тези циганета, за които съм писал по-горе са го изхвърлили безуспешно, и си съвестен гражданин, просто отиди на http://naous.net/me , виж как да се свържеш с мен и го направи. Обещавам ти признателност до гроб, гарнирана с много алкохол и леки жени.

п.п.п.с (update) Току що се прибрах. Часът е четири без малко. Лягам да спя. Явно плаша ромите и те не смеят да ме крадат. Ха.

©© | Блогът на Никола Наус

ебаси, все едно беше вчера. преди две години (и един ден) събрах всичките си налични неща в един куфар и заминах за софия. после за известно време се върнах в пловдив, но в края на краищата пак се закотвих обратно в софийското равно поле.

последните две години минаха страшно.. ама страшно бързо. заживях на едни много, много бързи и енергични обороти, които планирам да намаля заслужено след една-две седмици, но за това ще пиша може би по-късно. тогава може би ще се опитам да lifeblog-на промяната в характер, съзнание и най-вече организъм, когато мигрираш от почти-постоянен-нощен-труд на напълно-постоянен-дневен-такъв..

незнам кой е Spargett, обаче от преди малко ми е любим. първо, заради това, което вече краси widescreen дзвер-a пред мен. и заради ето това, което пък ще го краси малко по-късно.

и накрая, едно отворено предложение към чичо Анг.Гр. — моля те, кажи ми къде да ти преведа достатъчно пари, за отидеш да се излекуваш. един ден, след като си минал специален курс за лечение в някой санаториум, мисля че можеш да почнеш да бъдеш полезен за обществото и света като цяло. не мога да разбера като цяло какъв ти е проблема, но съм убеден, че има специалисти, които да ти помогнат.

айде, със здраве. отивам да го доработя и се прибирам вкъщи-вкъщи в пловдив.

©© | Блогът на Никола Наус

това в кръга на шегата де.. :)

радостина днес взе книжка. а тъй като малко дъската й е от ‘лопащите и няма все още блог (т.е. има, ама е маскиран много грубо) реших аз да я похваля. само две грешки на листовките са напълно допустими! браво!

ха, честито! и безаварийно!

п.с. и почвай пак да пишеш, че липсваш.

©© | Блогът на Никола Наус

четвъртък:

досега не бях ходил на лаута. това е един от няколкото стадиона в пловдив. по-известен като този на жоро илиев, манол велев и други добре облечени ексмутроподобни. или иначе казано, стадиона на локомотив пловдив. за малко да си помисля, че отивам на мач, което щеше да е истински прецедент, имайки в предвид, че вече почти 21 години не съм намерил за нужно да го направя. обаче посредата на стадиона имаше сцена. и то не от онези малките, мизерни сценички, а от тези вкусните, с мега-турбо-много-екстри. майсторско изпълнение един вид.

закотвихме се още към 19:00, при обявено начало от 20:30, понеже, както други години местата бяха кът. не че този път беше по-различно, но поне успяхме да се набутаме точно срещу сцената, горе долу посредата на един от секторите, че дори и да имаме гледка към огромните видеостени (една отляво, една отдясно и една върху самата сцена). лекинка-полекинка времето се изтъркули и към 21:00 положението беше такова, че игла да хвърлиш, няма как да падне на земята.

изпълнението започна със напомпаните вече девойки от мюзик айдъл курамиянко, някои от които които малко ме издразниха с вокалните си способности, макар девойчето преслава да се отличи с доста добри такива.. предполагам свири добре и на френски, но това е малко офтопик.

след като се награчиха горните суперстар-wannabes започна истинското шоу. станислав тодоров трифонов откри концерта със адското “Ад и рай”, което беше искрата запалила целият стадион. феноменално. заредиха се песен след песен, като в началото преобладаваха повече нови парчета. класиката беше оставена за по-късно. дори кака софка, с бай ваньо а.к.а. устата се появиха по едно време да припеят.

истината обаче е, че концерта всъщност започна когато слави зареди старите си парчета. в момента в който запя “студио Хь”, мисля, вече мозъкът ми отказваше да приема други функции освен слушане, пеене и подскачане. тук май се зароди фаренгита, който ме гони в момента.. той се утвърди, когато бях едно от трийсетте хиляди гърла, което пееше “Моя страна, моя България” на финала на концерта. разтърсващо. няма друга дума.
петък:

ох.. как се наспах. прецедент номер едно. верно ли успях да обядвам с родителските тела? тримата успяхме да намерим два часа, в които никой заникъде не бърза. прецедент номер две.

хайде във копривщица. отново. пак. прекрасно. защо не?

пристигнахме вечерта към седем. времето беше повече от прекрасно, макар една девойка с крак метър и полвина++ да мрънкаше по едно време, че е хладно, ама не аз я бях бил да тръгва с панталонки тип “ние сме дълги около половин педя”. whatever.

някой предишния ден беше извадил хитрата идея като се качим горе да си починем, безалкохолно. ама разбира се. ще си вземем само едно бутилче, ей така, за наздраве. после идеята се видоизмени в такава, че ще си вземем две, за всеки случай. ебахмааму. накрая се събудих без глас, от пеене (или опити за такова) на “излел е дельо хайдутин” и крайната равносметка беше нещо като три кила ракия, къде сливенска перла, къде някакви домашни смеси, разпределени в три организма от мъжки пол, които обаче нямаха главоболие.

NB: важно съобщение: издирвам този/тази, който ме кара да късам цветя от някаква съседска градинка. верно ухаеха добре, ама що трябваше половината храст да отиде в небитието. край на важното съобщение.

събота, някъде по обед:

ебаси. колко е яко да имаш веранда. и тя да събира четири души наведнъж. и всеки да може да се разпъне спокойно и да пие първото си кафе за деня на слънчице. само да не нахлуваха някакви спомени от говореното снощи. всичко друго е/ще бъде/беше наред.

–

стига толкова мързелуване. време е за малко разходка и обяд в цивилизацията а.к.а около центъра на градчето а.к.а около костницата. забравих как се казва заведението в което обядвахме, след като се разходихме напред-назад. готвеха много вкусно, но по-стабилно впечатление правеше manager-wannabe-то на заведението. една баба, на която ако и бях връчил метла щеше да го докара на баба яга, и щеше да литне сигурно. постоянно нещо овикваше клетите сервитьорки, на които изглежда зло като мен, което само мрънка, не им стигаше. всичко друго обаче си беше наред, незнам как са намерили точно баланса.

–

ох. добре. и като обядвахме как се очаква да стигнем живи до къщата като ни се приспа зверски? трудничко беше. не че спахме. по-скоро се лигавихме, говорихме си глупости и по едно време решихме, че така и така сме дошли, можем да останем максимално много и просто да слезнем в пловдив един душ време преди следващата софра, към която се бяхме запътили. разпънахме пак скаричката, вечеряхме импровизирано, след което почистихме, метнахме се на колата и хайде обратно.

–

някой каза (Ива?), че “Twist again” не можело просто да се слуша докато пътуваме. някой друг, пък, нашега попита (Нейчо), дали да отбие. и как изведнъж се оказа, че четири души отбиват от пътя, излизат от колата, надуват twist-a отвътре и започват да танцуват. а другите коли минават, намаляват, казват си “тези тук не са добре” и продължават. не беше зле.

събота, привечер:

home, sweet, sweet home.. здравей вкъщи. душ. такси. довиждане. сумарно около 30 минути, с туткането. добре че не съм се родил жена. началника (а.к.а шефчето, дълга история) предварително беше позапазил една дъъъъълга маса, в едно от онези заведения, в които на вратата те посреща оркестъра, а на изпроводяк управителя ти казва “хайде, другата събота пак”, дава ти телефона си, и ти намигва свойски.. дотук добре, само дано колежките от sales не са ми много сърдити, че ги качвах по масите. (edit: бе, не изглеждаха да са сърдити)..

събота, малко преди полунощ (не знам кога точно, да го еба, часовете малко ми се сливат):

bang bang. превзехме ретрото и изпихме бара. кой ме еба да си поръчвам от тия груби папарашки шейкъри, никой не знае. ама не са същите, каквито едно време лили на тина ми “готвеше”, но се преживява. с малко повече финландия, примерно, след това.

неделя сутрин (се будиш сам):

е не. вече наистина НЯМАМ глас. мога само да хриптя. добре, че измислих някаква магия с някакъв мед, та поне да мога да си поръчам нещо скрежиноподобно (smart me :)) в авеню. мразя неделята, когато трябва да стана, да пия набързо кафе и да заминавам обратно за софия. м - р - а - з - я. дагоеба.

неделя следобед:

колкото по-малко време остава до връщането ми в софия, толкова повече нараства агресията към шофьорите на автобуси по линията пловдив-софия. е дагоеба. няма такива тъпанари. трябва ли всеки път да продават по (примерно) 90 билета, след като имат (примерно) 80 места в смрадливият си, непроветрен и неклиматизиран автобус(wannabe). аман. шофер на такъв рейс = бакшиш. и накрая ми се кара, защо, разбираш ли, не съм си оставил “куфарчето” (да ти еба майката, чанта за лаптоп е) в багажното.. е как може да му простиш на такъв цървул, който накрая дори не спря на орлов мост, ами чак на автогарата. спирам да псувам, че се увличам, а ще трябва да насосам и нещастният бакшиш, който ме вози от всемогъщата автогара до борово.

неделя вечер:

нещо псевдопрограмистките ми (и мързеливи) бръмбари в главата ми се обадиха, та взех, че загубих приятно два-три часа списвайки малоумен, но полезен скрипт.

сега, понеделник сутрин (~05:50):

стоя на стълбите, пуша блажено и слушам “You and I” и се чудя. за какво ли? ще ви разкажа по-късно може би.

©© | Блогът на Никола Наус

The greater power comes with greater responsibility.

пак се доказа. пак. пак. и пак и пак. а обясненията? кому са нужни?

©© | Блогът на Никола Наус

с вистата взимаме да се разбираме вече, за разлика от хората около мен, научих я да не ми хибернира лаптопа като си затворя капака. сега остава да я науча, че като си извадя зарядното не искам две неща:

1) да ми сменя темата на някаква по-оптимизирана, колкото и яко за батерията да е това.
2) да ми намаля светлината на екрана.

другите неща, с които остава да се сборя са:

1) ssh keys импорт
2) secure crt 5.5 patch, ама за виста. с xp знам как става и със затворени очи.
3) да си науча skype чатовете, че дори да съм в DND режим, няма проблем да светят notifications за вече отворени прозорци.
4) да си пренеса всичките петдесет+ филтъра от единия mail client в другия. tb -> oe.
неизвестно как (освен с dirty цигански hacks) трябва да се науча:

1) как да карам скролера на touchpad-a да работи след дехиберниране.
2) как да излъжа глупавият ми mp3 player (а.к.а winamp) да започне да чете тагове на кирилица.
3) как да пропускам глупавите коментари около себе си, че нямам акъл с тая виста. те, хората, са прави сигурно, ама имам нужда от нещо такова да ми порадва окото.
толкоз за днес. гася.

©© | Блогът на Никола Наус

савичка, беше прав. няма такава клизма с кирилиците и подребите. добре че си го написал, че иначе това тук щеше да е или на шльокавица, или на английски..

отивам да мигрирам още, че старият спътник трябва да бъде пратен в заслужена пенсия. по-широко review, след като мине малко време и видим дали ще се сработим. на първи впечатления — харесва ми. да видим натам как ще е.

©© | Блогът на Никола Наус

начало на бюлетина 3:35АМ/10.08.2007г.

най-използвана фраза: умри, да ти * rand(2,”майката”,”някоя друга жена роднина”);
най-счупено нещо: connectivity-то на Data Center-a, чието име ще запазя в тайна.
най-непонятно: какво по дяволите искат тези клиенти от мен.
най-неверно: [8/7/2007 10:15:16 PM] ***** says: verno li shte se jenish
най-изнервящо: липсата на слънце и на билинг. (да се компенсира, записвам си)
най-слушано: Meiko Kaji - The Flower Of Carnage [видеo+звук] [текст].
най-четено: Chapter 13: Sockets

край на бюлетина 3:41АМ/10.08.2007г.

©© | Блогът на Никола Наус

tcpdump -nnSs 0 ‘port 80′

и в този момент въпросният сървър е под грозна атака от още по-грозен botnet и mrtg-то ти отчаяно търси нови висини за покоряване.. имах нужда от около пет минути, в които да взема малко въздух, а то какво излезе..

оригинала може да бъде прочетен тук. това по-долу е интерпретацията на болният ми мозък..

и такаааа..

имало едно време, един много успешен мениджър. един ден, обаче, му писнало от ежедневните задължения и решил да смени коренно начина си на живот.

продал всичко, което притежавал и си купил ферма в село пичковци. било му малко скучно, обаче и решил да си купи крави. местните авторитети в бранша решили да го изгаврят и му продали най-недъгавите и неплодотворни крави, които имало в селото.

минало време, местните пуснали нашественика за “мониторинг” и се надявали тънко да могат да се смеят всеки ден на неволите, които му предстоят.

да, ама не. всеки ден нашият човек увеличавал млеконадоя, печалбите му нарастнали и съответно той станал най-едрият фермер не само в село пичковци, но и в цяла курчева област, където се развива действието.

решили, местните бабаити, ex-авторитетите, че ще вземат малко know-how от него и изпратили като агент, Гинка Подпичкова, най-елитната мома в село пичковци, кято се славила с метър и шейсет крака, буйна грива и можела да дои по две крави едновременно.

отишла кака ви Гинка при нашето top-hyper-mega-uber CEO и започнала да му се назландисва. “ама туй така, ама онуй така.. дзъга-дзъга.. как стана тоя номер с’я?”

той, противно на факта, че бил top-hyper-mega-uber шефче проговорил със земен глас, все едно вчера не е купил ипотеката на бащата на гинка подпичкова, провокирана от фалита на неговата млекоцентрала:

- Отговорът на въпроса ти, мило ми момиче с метър и шейсет крак, се крие в две неща:

мотивацията и организацията.

Гинка се опулила, тъй като това били някакви нови за нея думи, но все пак се направила на разбираща мениджър-кравеферма-с-млеконадойна и отговорила с вялото:

- Ъм, чи.. к’о му’й на тий нища?

Гиздислав Карапенев, както всъщност се казва нашият герой, засукал юнашки мустак, който бил пуснал в следствие на миграцията си в дълбокият прованс на село пичковци. замислил се, но решил да и сподели тайната.

- Ами ето как става. Всяка сутрин събирам цялото стадо на “meeting” им давам пет минути да направят “brainstorm” върху следният въпрос:

“Какво ще продаваме днес? Месо или мляко?”

Останалото, мила ми Гинче, моме младо и хубаво е инициатива на персонала.

©© | Блогът на Никола Наус

мила beverly craven, виж сега. дразниш ме с това парче дето ми дъни агресивно от колоните, обаче защо не мога да го спра.. и защо трябва да ме връща толкова назад..

хубаво де, хубаво де, обещавам. ще чакам. файда голяма има, знам.

забих. мигрирам. рестартирам. лимитирам. не комуникирам. спирам да мрънкам.

©© | Блогът на Никола Наус

#1 - усмихната жълта риба.
#2 - усмихната и озъбена синя риба.
#3 - малко зомбирана, но пък симпатична, да я наречем “мутирала червеноперка”
#4 - лисичка, мутирала в готина оранджува риба.
#5 - много усмихнати и симпатични риби.
#6 - всички риби плуват, само пържените не. важи и за тези заробени в аквариум. ако и ти мислиш така, значи това видео е за теб.
#7 - нищо не можах да разбера от това, обаче рибите ми изглеждат сладки. нужно е повечко въображение и самоинтерпретация за него.
#8 - а това пък все едно аз го рисувам.. не съм се променил от четвърти клас досега..
#9 - малко мънка, обаче като се заслушаш два-три пъти е приятно…

©© | Блогът на Никола Наус

09:27AM

10:14AM

да си бях избръснал и веждите, освен..

©© | Блогът на Никола Наус

е, да го еба. това не е справедливо.

©© | Блогът на Никола Наус

в добавка към това заключение по-горе усещам, че пак започват да ме налягат тънки вътрешни нюанси на много сиво настроение. те са породени от многото неща, които не разбирам и чувствам, а трябва да разбирам и да не чувствам.. или поне потърпевшите очакват да разбирам и да не чувствам.

май си имам и нов ежедневен soundtrack.. което си е същинска еволюция, в сравнение с предишния..
изобщо.. положението хич, ама хич не е розово. някой би ли ми подарил боички, с които да оцветя всичко сиво наоколо?

това ми настроение май е породено от дъжделивото време днес. това не говори добре за идващата есен, която ще трябва някак си да избутам, за да се забия в една от онези големи зимни дупки, в които потъвам последните две години.

* използвай огледало.

©© | Блогът на Никола Наус

from: Radostina Kesova
to: Nickola Naous
date: Jul 31, 2007 12:34 PM
subject: blog
mailed-by: gmail.com     

Здрасти,

Много ти благодаря за темата и за ъпгрейда и за отделеното време, но все пак реших, че няма да имам блог вече.

Да, това си е моя блог и на мен ми харесваше да пиша в него, от време на време. ХАРЕСВАШЕ….вече нямам никакво желание да пиша просто.

Просто вече не ми се пише. нямам желание. А и нямам какво да напиша.

Ако ми се допише някой ден, когато всичко е наред, ще го пусна as it is now, защото така ми харесва.

Аgain, thanks за upgrade-a и за темата.

Айде, да сме живи и здрави ние, пък блогове има да списваме много ….

–
Greetings,
Tina

ебаси, защо тя трябваше да сприра да пише. че и инсталацията на блога си е затрила даже. това ще ме човърка доooста тези дни, наред с неприятните предчувствия които ме гонят от момента в който прочетох това писмо..

©© | Блогът на Никола Наус

Once upon a time, Larry Wall said: “There is more than one way to do it“!

Дали си е мислил, че някой като мен ще постъпи ето така, когато има проблем с охлаждането на компютъра си и го мързи да го занесе на ремонт. дали не е време да си купя нов вече, а?

изгледи отстрани, отгоре и отпред:

©© | Блогът на Никола Наус

* a hug a day, keeps the doctor away..and a kiss, or two..
can cure you,when feeling blue..
so, here’s a hug, with a kiss..
for extra measure, because
you are someone I really treasure..

иначе.. днес, в по едно изречение/дума/както дойде:

1) “чай, че си харесах едно кафенце в мола”.
2) има една малко по-усмихната риба, цвета на кожата и се пооправи.
3) поспах.
4) преди по-горното установих, че на всеки 40+ часа будуване са ми достатъчни около 8 за сън.
5) имаме нов колега.
6) нямам нов компютър.
7) даже май новите колегите са двама.
8) vending машината в офиса не работи. т.е. работи, ама няма чаши. т.е. има, ама не ги разпознава.
9) 8 часа минават по-бързо от 12.

открих някаква нова благнинка на Google, която сигурно я има отдавна, ама аз както обикновенно я виждам последен, такава съм блейка.. иде реч за Google history, което се опитва да ме убеди, че всеки четвъртък от седмицата search-вам по 159 пъти, но поне е учтив. за разлика от:
[1:10:39 AM] Tina says: raboti robeeeeeeeee

и все пак, това по-скоро е жест на благодарност, който иска всъщност да каже “благодаря, че ми upgrade-на WordPress-a и ми сложи нова тема”. ех, aма съм добър в дешифрирането и намирането на скритият смисъл там, където никой не го търси, нали?

време е за фокусиране върху изкарването на насъщния, че .. тия “сандалки от мола” нЕкой балък трее ти ги купи, все пак. нали така?

* това го мернах в един сайт за картички днес, обаче хептен забравих на кой.. то е нещо като кратка форма на посвещение на тези дни. на някой, който наистина го заслужава. не ставам за поет, макар че преди малко ми казаха, че съм имал спокоен (тук падам под бюрото) глас..

©© | Блогът на Никола Наус

©© | Блогът на Никола Наус

And if I only could,
Make a deal with God,
Get him to swap our places,
Be running up that road,
Be running up that hill,
Be running up that building.
If I only could

You don’t want to hurt me,
But see how deep the bullet lies.
Unaware that I’m tearing you asunder.
There’s a thunder in our hearts, baby

So much hate for the ones we love?
Tell me, we both matter, don’t we?
You, (If I only could, be running up that hill)
You and me (If I only could, be running up that hill)
You and me, won’t be unhappy

And if I only could,
Make a deal with God,
And get him to swap our places,
Be running up that road,
Be running up that hill,
Be running up that building.
If I only could

Come on, baby, come on, come on, darling,
Let me steal this moment from you now.
Come on angel, come on, come on, darling,
Let’s exchange the experience

And if I only could,
Make a deal with God,
And get him to swap our places,
Be running up that road,
Be running up that hill,
With no problems.

And if I only could,
Make a deal with God,
And I’d get him to swap our places,
Be running up that road,
Be running up that hill,
With no problems.

If I only could, be running up that hill
If I only could, be running up that hill
If I only could, be running up that hill
If I only could, be running up that hill
If I only could, be running up that hill
If I only could, be running up that hill
If I only could, be running up that hill

©© | Блогът на Никола Наус

на забърканите, честито!

банално, но факт.

нека ни е зле.

и малко усмивки от старите зимни ленти..

©© | Блогът на Никола Наус

…

не настоявай пак със теб да съм,
да те обичам пак.. не настоявай..
затвори вратата ми отвън..
и за всичко извинявай..

…

извинавай.. но не те обичам..
ти загуби..
ти загуби всичко..
ако ще.. света да ми предложиш..
напразно е сега..”

е, отпуската свърши. тои път окончателно. по стечение на обстоятелствата след като бях почивал две седмици се върнах в софия и поработих само два дни. след това се прибрах за още четири в пловдив, но снощи финално акостирах обратно в софийското равно поле. тук е хладно, което ме радва..

не е истина, колко бързо човек губи тренинг.. за почти три седмици без малко. часът е 6:10 сутринта и по принцип по това време съм хипер-мега-убер-турбо-много продуктивен. да не кажа, че шансът на зазоряване, след много часа ъптайм да съм по-адекватен е по-голям, отколкото по залез слънце, когато хората си лягат, а аз тъкмо се пробуждам. however, that’s not the case today.. (както бих заходил някой клиент)..

средно-тегава нощна смяна, която всъщност хич не беше тежка, ако бях “на скорост”.. малко одити, малко дзъги-дзъги, буги-буги и доста foreach. разочарован съм от WordPress-a на радосТина (какъвто в момента там няма).. за разнообразие и почивка през нощта се емнах да го upgrade-вам, а той, милият реши, че всичката кирилица написана по MySQL-a му е непонятна и ще ми вади йероглифи. да живее cPanel-a и вездесъщите му cpmove backup механизми. рай за мързелите.

а кавалите от ICANN вече ще вземат ли, ей така, между другото, да въведат единен стандарт за output-ване на whois информация, независимо от TLD-то. аре сиктир. откачиха ми се ръцете да whois-вам домейни тази нощ и да търся кой им е регистрара. а, онова противното Net::ParseWhois не върви. познава само register.com и другите праисторически. последен maintenance date, някъде към средата на 2001-ва. чудно. пита ме “Т’ва eNom регистрар ли са, кво са?”.. “Е не, тееба майката и малоумният модул.. перл програмисти са..”

както биха казали ъпсурт.. “клизма, батенце”..

©© | Блогът на Никола Наус

евалата, анга, стана известен. може да се смяташ за една ЗВЕЗДА. големина от национален мащаб.

показаха те ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА, успял си да изнервиш до нетърпимост почти всички от блогосферата на “Дневник” и президента на милата ни република ти е почитател, понеже съвсем между другото го плюеш поне в един пост на ден (поне).

Ивайло е написал достатъчно, мързи ме да го преповтарям, а и чичо ще реши пак да се взима насериозно и всички сме се захванали да го анализираме. от което всъщност няма нужда. той е прозрачен — иска да бъде забелязан. е айде, забелязахме те за малко, доволен ли си сега?

а най-страшно става точно тогава, когато почне да се взима насериозно. чичо, ако имаш съмнения, че “Мосад” ти готвят атентат ми пиши, ще ти организирам емиграция с политическо убежище в Ливан.

сега отивам да поспя, не мисля да ти отделям повече време. даже.. абе заеби, не си заслужава да се хабя.

* Анг. Гр. а.к.а блогър-философ, а.к.а курамиянко.

©© | Блогът на Никола Наус

14:00
температурите удариха 44 градуса на сянка и това е*а майката на положението. на слънце пък го докараха до 55-6.. задух. мъка. драма. личи си сигурно, че ме е напекло.

18:00
въпреки всичко това, днес прекарах интересен следобед в пловдив. даже по-скоро беше интересен следобед с интересна вечер. в компанията на човек, с който не бях виждал близо година. и не само. бяхме се събрали на една маса хора, с които преди години имахме много общи неща. всъщност още имаме, но са размити в ежедневието. а преди бяхме неразделни.

спомени нЕкакви, както казват кореняк столичЕните. хубаво нещо са.

02:15
трябва да си сменя скоро темата. наскоро смених тази на телефона, време е да смена и тази на блога, че това сиво ми действа депресиращо вече.. откъде да си намеря нова? идеи? пишете? мерси.

02:25
и на лекар трябва да отида. особено след душевната тъпанарка която си забих прочитайки това. мислих си, че само на мен ми има нещо, та не ми харесва Анг. Гр. ама не, не съм сам.

2:30 
драма. мързи ме. чудя се: нормално ли е една почти шестнадесет годишна кучка да се чука като животно. обаче с половината град. и да си вярва, че може да се промени. няма да намеря отговор на въпроса, може би. ще организирам анкета тези дни. обещавам.

©© | Блогът на Никола Наус

под душа: около три минути след като съм станал.
първа мисъл: ох, само да мине днес. как ще се наспя.
първо действие: (цензурирано от редакторите).

излизане: около десет минути след като съм се изкъпал
първа мисъл: трябваше ли да си забравям слушалките горе?
първо действие: препсуване на уличните псета, които ме заграждат всяка сутрин.

в офиса: около пет минути след като съм излезнал от вкъщи.
първа мисъл: деба тая тъпа vending машина, пак ли няма бъркалки в нея?
първо действие: click-click-click и климатика започва да прави “иглу”.

на бюрото: около десет минути след като съм влезнал в офиса.
първа мисъл: пак ли съм бил на батерия снощи, да го еба. къде ми е зарядното?
първо действие: оО (опулване). *!@#@!# (псувня). четене на поща.

това беше накратко. едвам, ама едвааам станах. изгубил съм тренинг ли, какво ли.. незнам. обаче дойдох до офиса на автопилот.

добрите новини са, че от септември ще съм нормален човек, с нормално работно време. най-после. hip-hip-horray!

време е да прегедам К & Б и да поработя. дали съм забравил perl за две седмици?

©© | Блогът на Никола Наус

добре де.. как може да се биеш в гърдите, че си ПЪРВИ заместник-главен редактор на дадена медиа, а всъщност да нямаш.. как да го кажа по-меко, че да не ме привикат на “Майор Векилски”.. елементарна обща култура? как може да живееш в лето 2007 и да си позволяваш да размиваш представата за едно общество, което дори не разбираш? което не познаваш.
това е един от въпросите, които днес забравих да задам на господин Борислав Зюмбюлев, първи заместник-главен редактор на “24 часа”. написах му кратко писмо питайки го, аджеба в неговият свят само едностранно и без коментар ли стават работите и къде е нашето право на глас. дано да е усвоил използването на email клиент. ако до няколко дни не ми отговори ще бъда принуден да си препечатам писмото на лист хартия и да го адресирам до редакцията, в която той работи.

някак си е неприемливо. някакъв човек, робуващ на идеята, че щом в титлата му има “главен” то е заслужено във всяка една област, сяда и оплюва група хора, които просто искат да са свободни в думите си. както би трябвало да бъде. да могат да казват каквото мислят, по начина по който го правят. обаче той не го прави по модерният и цивилизован начин, по който би трябвало - така че да им даде право да се защитят. просто сяда, изсипва кофа л**на (в текстов формат - тук) пред стадото си от читатели и толкова.

за мен една от главните разлики между печатна и електронна медиа е, че при едната (печатна) само четеш, асимилираш и си свободен да си говориш с вестника.. докато другата (електронната, powered by светият Интернет), която господин Зюбмюлев явно не познава, позволява организирането на дискусии, обмен на мнения, право на лична позиция. все неща неудобни на българските “журналисти”, които напоследък им е по-удобно да играят нещо като кукли на конци. както казват старите музиканти “който плаща — той поръчва музиката и танците”. но да не се впускаме в анализ на разликите. темата е достойна за реферат, курсова работа по ред специалности и така нататък.

нека видим какво разбира един човек, който по стечение на обстоятелствата е не до толкова запознат с родното e-пространство, общество, тенденции и за него непечатните (електронни) издания са си чисто и просто таблоиди.

неминуемо разбира, че:

1) Всеки човек, който има компютър, недай си Боже и Интернет, мрази Слави Трифонов.

ми не е баш така. аз например в момента имам в плейлиста си поне десет негови песни и ги слушам с удоволствие. но нали таблоидите мразят слави.

2) Анонимният човек в Интернет е почти потенциален сериен убиец, задължително анонимен.

дали уважаемият автор има еееееееей толкова представа какво значи анонимност. елементарно — много по-лесно ще дойда и ще напиша на редакцията на “24 часа” със спрей “едикой си е едикакъв си” и няма да ме хванете доживот. докато ако отида и оставя коментар някъде, който е против обществените норми (когато има приети такива за интернет пространството и то се третира със закон). но това са неща от този век, не от миналият.

3) Активната част от българското е-общество е съставена от хора над средната възраст за страната.

мисля, че би трябвало да имате социологически отдел във вестника. те със сигурност (надявам се, иначе язък ви на бюджета) трябва да знят колко е средната възраст на интернет потребителите. ако не сте организирали такива анкети, дори за вътрешно ползване, то моля ви направете го. ще ви бъде от полза. аз съм на 20 и съм online от 7+ години. дали аз съм зле с математиката или съм далеч от средната възраст в страната? сещам се за много такива примери. хора между 17 и 30. и те ли са средняци?

4) Има точно два типа хора, които ползват интернет — влечуги и тъжни гейове. Първите се нуждаят от лекарска помощ, а вторите страдат от разстройство на личността. Повечето са родени на село.

сигурен съм, че ако направим един обществен експеримент ала Мартин Карбовски в който съберем 20 души от някой блог агрегатор, примерно този на “Дневник” и 20 журналисти от “водещи” медии и им направим психотестове, то този на първите ще е по-приятен за гледане. и не мисля, че има нещо лошо в това да си роден извън голям град. селянин == (равно, нарочно два пъти, но ще ви трябва още един живот за да го разберете) манталитет, начин на държание, а не на класова принадлежност.
изобщо.. господин Зюмбюлев, проверете си пощата (ако знаете как) и ми се обадете. посочил съм имената и телефона си. с удоволствие ще ви натрия носа в статия тип “Опровержение” или “Обратна връзка”. ако такова нещо разбира се съществува във вашата медиа.

©© | Блогът на Никола Наус

дните на морето горе долу минаваха така:

разбирайте - безделие в басейна на хотела, който се оказа доста добър, с най-добрият long island iced tea, който съм пил. изглеждам като голям дебил, знам. или безделие на плажа, с малко плажен волейбол, за който имаше построена мрежа вътре в морето, на плиткото, част от един батут.

на въпросната снима все още ми е мистично какво се случва, освен че 120кг са рипнали във въздуха да правят нещо си.

нощите минаваха под един доста по-различен и не особено здравословен надслов.. даже не особено възпитан. но на кого му пука. веднъж живеем..

някакво странно съвпадение ни срещна с “Ориент експрес”, които само две седмици преди това ни пяха и свириха в Пловдив. същите, които всяка вечер малко след началото на програмата в “Чановете” откриват програмата с песен за нас, но това е тема на един съвсем друг разговор. да се любуваш на цигански оркестри, с по три певици, три кючекини и така нататък е изкуство, което малко хора разбират.

но на морето все пак беше скучно. някак си бяхме изпреварили сезона, което правеше повечето дискотеки празни, а плажовете пълни с възрастни туристи. изкарахме от нямане какво да правим четири дни и се върнахме в пловдив.

там вече безделието се възцари. чак бях започнал да се чувствам неудобно. не съм стоял без никаква работа една седмица от страшно много време. тъкмо взех да свиквам да спя до следобяд, а като стана да се чуда на кое ухо да си забия клепар, в кое кафе с wireless и мощен климатик да се забия и къде да изгубя повече време с приятелите си.

приз номер едно, за вечни времена мисля, че печели “Avenue”. за особени заслуги. затова, че на ден по три-четири часа, за около седмица изтърпя ето такива дебили:

които се скъсваха да бездействат, да се чудят какво точно от менюто все още не са си поръчали днес и омитаха витрината с тортите и кремове.

хубавата отпуска си имаше и лоши страни. без тях някак си нямаше как да оценя, че много хубаво не е на хубаво. стигнах до важни изводи, взех някои много важни решения, дори някои от тях бяха общи и on the long run ще излезнат полезни. но за това друг път, в друго време, както се пееше в една песен. в драфтовете имам една история. разказ от живота. ще се казва “курви, върнете ми парите - аз ще ви върна ебането”. още малко и ще съм го довършил. ще види бял свят до седмица.
и.. хайде да си направя още едно кафе, климатика да слезне между 20 и 22 градуса и нека дванадесетчасовият ми работен ден (к’во като е събота) да започне СЕГА.

©© | Блогът на Никола Наус

взривоопасно било, каза госпожа водещата.. ами да.. ще се сетите, тепърва ще се сещате.

добре дошли “На светло”. т.е. “.. ние сме постоянно на светло, ама..”, както каза Йовко. другари агенти от *БОП, *ВР и всичките му там подобни. един елементарен курс по елементарна грамотност != (различна от, за ваше улеснение) Word, Excel и курамиянко офиспакети, мисля че няма да ви е излишен. дано този път си извадите нужните изводи.

евала. след новините в седем по bTV влезнахме и в сутрешният блок на БНТ. мисля, че е време за организация. структура един вид. легитимирана, обединена и с обща позиция.

желаещи? пишете.

©© | Блогът на Никола Наус

сънувах сън. странен сън. странно реален. със странни изводи. беше нещо като пиеса, дежаву, изобщо.. нещо което ми се случи наскоро, но го преиграх и насън..

за него ще разказвам малко по-късно. сега мисля да си направя закуска и да видим какво ще стане по телевизията.

©© | Блогът на Никола Наус

евала. блог мафията влезе в новините в седем.

UPDATE: нищо не са объркали, аз съм глупав. извинявай, Мишел :)

©© | Блогът на Никола Наус

обладан от вчерашната мафиотската тематика, днес се разходих по главната улица на пловдив, нещо което не бях правил от година поне, влезнах в “Литеран”, с намерението да си купя само книжката на Надя Чолакова “Живей бързо“, която представя доста детайлно overview върху живота на братя Илиеви (а.к.а Калигула Бесният и брат му, но в друга поредица от книги, “Вулгарен роман” на Христо Калчев.

да, обаче когато видях “9 милиметра” на Слави Ангелов, “Смъртта на големите босове” и “Войната на ВИС и СИК” на Димитър Златков наредени на един рафт.. не издържах и ги взех всичките. поне ще има какво да чета идните три-четири седмици. hip-hip-horray!

продължих терапията с много, ама много “мазен” прилепнал, кожен калъф (леле колко пенделски звучи..) за любимото ми 6300, а след това се наказах с домати със синьо сирене и пица “Попай” в Godzilla. ех, че е хубаво в пловдив. не искам отпуската да свършва.

дори се чувствам добре и усещам, че скоро ще пиша за морето.

©© | Блогът на Никола Наус

представяте ли си? ГДБОП a.k.a Главна Дирекция “Борба с Организираната Престъпност” си позволяват да разследват човек, който напълно свободно изразява собственото си мнение, губи от собственото си време и енергия да отразява новините по даден проблем, за да ни спаси от медийното затъмнение, бори се за честна кауза.. а те го унижават по подобен начин.

самият факт, че това е разследвано водено от висшият ешелон на МВР-ейците, този за борбата с ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ е обиждащ за цялото българско e-общество, всички хора които свободно изразяват мнението си и не се притесняват да го правят. сигурен съм, че ги кара да съжаляват, че в момента не са емигрирали някъде, в една по-добра държава, където ще ги уважават повече, а те ще се отплащат с уменията си. както е и нормално да става. но не и в майка България. разбирам, че интересите, които играят зад Странджа са много и сериозни, че се преплитат всякакъв вид играчи, при това от високо ниво, все хора от картофеният и други аграрни и медицински отрасли.. обаче.. ние сме в България. тук виновен е този който казва истината само в очите.. тези които купуват своята истина под масата, на гърба на виновните хора, тях никой не ги разследва..

това нещо.. просто ебава майката на отчитането на всякакъв вид прогрес на самата държава. връща я назад. болезнено много. не искам дори да си мисля колко време ще продължи, колко време ще му изгубят на човека.. без вина… аз все още (четвърта година) очаквам от НСБОП и Икономическа Полиция да ми върнат компютъра, който ми конфискуваха в единадесети клас.. и то около година след като разследването и човъркането по него (би трябвало да) е приключило..

крайно време е да заработи “Асоциация за защита на ИНТЕРНЕТ потребителите”, която да се занимава с всичките тези безсмислици и явни некадърщини от страна на управляващите.. към момента има една, уж, която не е особено активна, особено ако се съди по “страницата им” .. в кавички, защото domain-а им не е от особено подновените.. което говори за сериозността им, но това е тема на друг разговор..

преди да изчета всичко свързано с тази безумица си мислих, че ако блогърите в България прерастнат в групировка, то Йовко Ламбрев, като един от доайените, ще е баш-бабаита (а.к.а Кръстника).. обаче.. след като нещата се поставят в една равнина с мафията, то Мишел заслужава това звание, тъй като вече е добър познат на силите на реда .. сигурен съм, че и хубавците от ГДБОП ще се съгласят с мен.

©© | Блогът на Никола Наус

нужните продукти:

1 малък русокос боклук, преспал с повечето ти приятели
1 голямо наивно момче
2-3 лъжи тип “ще се променя”
3-4 ситуации тип “повярвах ти, че си се променила”

при правилно и продължително смесване на по-горните продукти, на сутринта би трябвало да получите горе-долу така изглеждаща субстанция:

“за тея ли момчета става въпрос? познавам ги.. той единият (по-горе) е много прост”

украсата, както и чашата в която се поднася носи на експерименти. еднакво добро е както и без украса, така и със богата такава. питието не се препоръчва за хора със слаби сърца и хора, които досега не са били забърквани в многоъгълници.не ви го препоръчвам горещо. все пак, ако има желаещи, свържете се с мен, ще ви обясня как точно да го “сготвите” така, че да ви боли месеци след като изпиете последната глътка. а, и да. тя задължително трябва да бъде изпита в компанията на повечето ви добри приятели. споделяйте. това е в основата на вкуса.

ако не можете да носите на такъв тип махморлук, въобще не пробвайте. аз съм experienced, уж, в тази сфера, но в момента ме тресе яко. разбирайте, ЯКО. мъжката. някак си неочаквано..

за морето ще пиша по-късно, като (ако) ми мине..

©© | Блогът на Никола Наус

Не мога да не оценя жеста, че ми се предоставиха админските права и трябва да пиша, а и идея си нямам за какво.Тук монитора ми се изключи на два пъти.Ако ваше величество принца беше тук щеше да е разказал някоя пикантна история с чувство за хумор, ама нейсе…муфтя го в скайп да каже някоя клюка, ама не е много приказлив тази сутрин.Дори е станал рано забележете, сигурно е отказал и цигарите .

©© | Блогът на Никола Наус

накратко:

в петък катастрофирах на път за летището. за щастие нищо ми няма. само колата в която бях се посмачка отпред. мразя софия, мразя задръстванията, мразя цариградско, мразя и костадин.. ще си купя колело.

в събота сутринта оскубах почти цялото си тяло. болеше, но it feels so good and off the reel now.

един от най-близките ми приятели си остава в българия още една година, след като беше горе долу толкова в USA. по този случай изпихме (почти) всичкият алкохол на света, дивяхме (почти) до сутринта, а сега вече е следобед и главата ми все още тежи много.