неделя: Бранда прекара 11 часа с един човек…понякога от небето падали някои неща, които те учудват, освен това повечето падащи предмети от небето са гадноучудващи…обаче този ,който паднал вчера не бил гаден. все пак прекарал 11 часа с него…мдам , правилно, пак за жена си говорим.(казвам жена. НО не съм сигурна, че вече се класира за тази категория). хич няма да и споменавам възрастта…хората казват, че за любовта граници няма… да видим…
пак неделя: поредното кафенце…и аз бях там. после пак кафенце и аз пак бях там. На вечерното кафенце обаче Бранда беше особено притеснен и мислеше за family relationships, мислеше за живота, за приятелите..за разни такива екзистенциални въпроси, които събудих у него след като не спрях да говоря разни интересни неща в рамките на около 10 минути…какво да го правиш..живот. мисля, че веднага се съгласи с мен: живота е шарен, затова е много интересен…

—-

следва лирическо отклонение: много ми е трудно да пиша от името на Бранда и в момента съм толкова зациклила, че главата ми не може да роди нищо смислено…моля, извинете ме за глупостите, които четете. имате пълното право да кликнете на x-чето малко по-горе вдясно още сега ….

край на лирическото отклонение

—-

понеделник: обичайното тъжно чувсвтво, което те обзема когато си тръгваш от пловдив. бързо кафе на Авеню, обяд с мама и back to reality. едни дата центрове, едни пигмеи, едни идиоти…чак осъзнаваш колко некадърен народ има по тоя ТХ и колко е гадно да пътуваш от пловдив за софия (кое е най-хубавото на софия? - Табелата за пловдив, разбира се). Едва движещ се се завлачваш към офиса..и те обзема понеделнишката лудница at the moment you enter the office building…даже още от паркинга …

така яко те тряска, и явно е тряснала и Бранда, че пропсуна да се качи до моята стая (както никога досега) и да поздрави добрите хора от Негрия (а.к.а. каките от билинга). нищо, простено му е. все пак го е тряснало нещо по главата в неделя..

в момента Бранда е в офиса и си общува с интересни хора в една много далечна държава. меко казано е леко изнервен, но пък ,усещам , го крепи мисълта че след малко ще се тъкулне у тях и понеделник ще свърши.

стига толкова за днес..като първи опит ми прилича доста на провал, но пък не ми пука. Хубавото е, че някой осъзна, че да правиш хората около себе си щастливи, е мисия, да имаш семейство е хубаво, да имаш приятели и още по-хубаво, а пък да пишеш в нечий друг блог си е направо тегавина ..

до нови срещи….