help, hilfe, ayuda, помощ
аз по презумпция (а и не само) не вярвам много-много в университетското образование. именно поради това в момента съм се посветил на по-стойностни (според мен) дела, като развитие и управление на собствен бизнес, но междувременно хората около мен продължават да вярват, а и да учат.. един от малкото университети, за които съм донякъде сигурен, че вършат някаква работа (ако се абстрахираш от сайта им) е този на портсмут. ако един ден, изобщо реша, че ми се занимава с дребни подробности като университетско образование в българия, то ще уча точно там.
по някаква случайност имам приятели които в момента учат там, и сега те се нуждаят от моята вашата помощ. много рядко съм си позволявал да отправям въпроси към аудиторията, която е спорно изобщо дали я има, след като съм спрял да пиша и не си барам блога си с месеци напоследък. сега обаче, ще се наложи да ми ни* помогнете.
from: Radostina Kesova <radostina.kesova@*>
to: Nickola Naous <n.naous@*>
date: Thu, Nov 13, 2008 at 1:05 PMsubject: молба за помощ :)
Здрасти,
В университета трябва да участвам в един дебат по Business Ethics. Темата ни е меко казано странна и ми трябва помощ :) Хайде да питаме твоите readers какво мислят по въпроса:
“The most reliable and effective protection for most workers is provided by the existence of many employers”- Milton Friedman
Agree or disagree and why? Знам, че е малко скучно и не очавквам много response, ама все пак да пробваме. Any piece of thought will be highly appreciated!
Мерси предварително!
–
Тина
* Апропос, тя е отказъл се блогър и сме се обзаложили, че ще почне да пише отново, ако и помогнем с това начинание. Нека я върнем от четящите при пишещите. За хората, които не си спомнят, Тя = bitchdropbox.com, offline от почти година и нещо по неразбираеми причини.
Нека опитаме :)
Brand @ Ежедневно // November 13, 2008 / 2:41 pm




Темата не е лоша.
Фридман - либерал. Аз - неоконсерватор.
погледа ни върху пазара на турда - кофти различен.
Защита от какво се търси в работодателя ?
от безработица ?
защита срещу това е образование
защита от данъци ?
зависи в коя държава.
Има такива, в която политика е да не се плащат високи данъци
Опасно е да се вземат така цитати от контекст, щото днес не се говори за неорганизирани заети. Организирани ли са заетите, на място ли е държавнат политика по заетостта, залегнали ли са тия принципи във фирмената политика по човешките ресурси - нещата са малко ли повече стабилни.
понеже тая дискусия ще е около бизнес етика
Фриидман е за саморегулация и ненамеса
истински ренесансов човек
Какво става в момента - по борсите и финансовите пазари - ни показва че саморегулацията нещо се бави. И има администрации щастливи да се намесят, за да вадят кестените от огъня БЕЗ исторически нещо да показва че ще има ефект.
както и да е, успех на Тина.
Вероятно тези most работници трябва да са квалифицираните, които искат още да се развиват. И при наличието на много работодатели, те ще отидат при онзи, който предлага добри трудови условия, възможност за повишаване на квалификацията, смислена работа (това понякога е дори по-важно от заплатата), добър социален статус (уважение от останалите) и перспективи за развитие.
За онези работници, дето нищо не знаят и не искат да знаят, е за предпочитане да има повече програми за социално слаби.
Тук някъде се е разположила и тезата за здравословната безработица – от една страна, дисциплинира работника да не се отпуска до нивото на бъдещия социално слаб, от друга, дисциплинира работодатела да не стига до положението на Карабас Барабас – експлоатирай и хвърляй!
Като цяло (средно – дали е по-правилно така да се каже?) хората предпочитат да работят при работодател, който спазва правилата, плаща им застраховките, и който гледа да развива/разширява бизнеса си. Тогава дори компанията да фалира, то е поради предсuазуеми трендове в развитието на икономиката, или пък поради некадърност на ръководството – също предвидимо и прогнозируемо като резултати явление.
На обратния полюс са мафиотизираните структури и феодализацията на град/община/регион (наблюдава се в България – напоследък все по-често), когато няма значение при кого работиш, защото в крайна сметка работодателят ти е един и същ – и това е онзи, който е заел стабилно нишата си в преразпределението на средствата, печели обществените поръчки, спонсорира политически партии и техните лидери, оперира многобройните си фирми чрез подставени лица, придържа се към максимата “най-обичам да съм монтополист” и т.н.
Струва ми се, че като усреднени стойности се постига баланс между двете крайности, но във всеки един момент преобладава едната или другата възможност: първата е с предимство за работника, втората е с предимство за работодателя.
Aми май се очертава Фридмън, както почти винаги и сега да е прав :)
Има два начина за защита правата на работниците:
1. Свободната конкуренция между работодателите. Колкото повече работодатели има, толкова по-добри условия ще се стремят да предлагат, за да привлекат работници. Ако някой работник не е щастлив със сегашния си работодател, при наличието на много други фирми може да си хване шапката във всеки един момент и да отиде да работи където го устройва.
2. Законови мерки. Нека погледнем какво ще стане, ако няма много работодатели, но законът много строго защитава правата на работниците, пази ги от уволнение, задължава работодателя да им плаща високи заплати и т.н. Тогава работодателите много трудно ще могат да си уволняват служителите, от които не са доволни (и изобщо да преговарят условия с работниците). Но и работниците няма да могат лесно да сменят работата си, ако не ги кефи: просто няма друга работа, работодателите са малко, а и почти никой не бива уволняван, за да се освободи място.
По този начин се създават тежки, неефективни фирми, защото работниците, защитени от закона, се омързеливят, знаейки, че няма как да бъдат уволнени. Освен това страдат и самите работници - фирмите избягват да ги наемат на постоянен договор, знаейки, че ще е трудно да ги освободят после (законът пази всяко работно място).
Вижда се, че свободата на конкуренцията има най-добър регулиращ ефект върху взаимоотношенията работник-работотдател.
Първо, искам да благодаря за коментарите и изказаните мнения.
Тъй като към заданието ми имам и hint, смятам, че е хубаво да го споделя и него :)–>
Mr and Mrs Friedman are suggesting that firms competing with each other for the labour that they need is the best way of securing good pay and conditions for workers;no need for that expensive, ever-increasing and ineffective regulatory superstructure that we all pay for.
Аз, както винаги, съм привърженик на златната среда и ще се опитам да защитя такава теза. И все пак, вие съгласни ли сте или не с по-горната теза и защо :)
Благодаря отново на всички коментиращи!
колкото и странно да звучи ще си позволя да цитирам Мечо Пух - колкото повече, толкова повече :)
или с други думи казано - totally agreed with Mr Friedman, въпреки че съм от страната на работодателите.