* a hug a day, keeps the doctor away..and a kiss, or two..
can cure you,when feeling blue..
so, here’s a hug, with a kiss..
for extra measure, because
you are someone I really treasure..

иначе.. днес, в по едно изречение/дума/както дойде:

1) “чай, че си харесах едно кафенце в мола”.
2) има една малко по-усмихната риба, цвета на кожата и се пооправи.
3) поспах.
4) преди по-горното установих, че на всеки 40+ часа будуване са ми достатъчни около 8 за сън.
5) имаме нов колега.
6) нямам нов компютър.
7) даже май новите колегите са двама.
8) vending машината в офиса не работи. т.е. работи, ама няма чаши. т.е. има, ама не ги разпознава.
9) 8 часа минават по-бързо от 12.

открих някаква нова благнинка на Google, която сигурно я има отдавна, ама аз както обикновенно я виждам последен, такава съм блейка.. иде реч за Google history, което се опитва да ме убеди, че всеки четвъртък от седмицата search-вам по 159 пъти, но поне е учтив. за разлика от:
[1:10:39 AM] Tina says: raboti robeeeeeeeee

и все пак, това по-скоро е жест на благодарност, който иска всъщност да каже “благодаря, че ми upgrade-на WordPress-a и ми сложи нова тема”. ех, aма съм добър в дешифрирането и намирането на скритият смисъл там, където никой не го търси, нали?

време е за фокусиране върху изкарването на насъщния, че .. тия “сандалки от мола” нЕкой балък трее ти ги купи, все пак. нали така?

* това го мернах в един сайт за картички днес, обаче хептен забравих на кой.. то е нещо като кратка форма на посвещение на тези дни. на някой, който наистина го заслужава. не ставам за поет, макар че преди малко ми казаха, че съм имал спокоен (тук падам под бюрото) глас..