не. не. не. Карбовски, ти НЕ знаеш как ми действаш рано сутрин. не знаеш по-дяволите, каква радост струи от мен, когато си намеря .doc файла, със 300 страници написани от теб и го чета почти цяла нощ. ако някой ден, човече, четеш това.. знай, че съзнанието ми е трайно увредено от теб. още от девети клас, когато слушах “Радиопирати” по дарик.

из “Последното лято на двадесети век”, по Мартин Карбовски:

“Към 01 часа попадам в едно претъпкано с пички заведение, което носеше оригиналното име “Диско клуб”. Вътре имаше само рускини - всякакъв калибър. Добрах се до три-четири от по-наивните и ги срутих по най-непрофесионалния начин. Казах им че съм “журналист из выйдающий молодьожнъй магазин…”.

Кръстих ги веднага “веселите рускини” защото те ми казаха, че у тях (в Украйна) също имало молодьожные магазини и най-известния от тях се казвал “Колобок”. Станахме много близки като им казах че като малък съм бил абониран за “Колобок” и че вътре е имало “очень интересние музикальние пластинки”. Неочаквано получих мъжка подкрепа. Дойде Хелмут Обаче-не-Кол. Така се представи тоя немски богатир. Работи за Опел, петдесет годишен ерген, и през цялото време повтаряше на английски, че не е престъпник.

Първото нещо, което му каза рускинчето беше: “Гитлер - капут!”. Хелмут Обаче-не-Кол се съгласи и повтори, че не е престъпник. Аз минах в настъпление и попитах рускинчето дали е девствена. Тя ахна, обаче явно й хареса балканската смелост и седнахме по-настрани да си бъбрим сексуалитетно. Тя ми обясни, че у тях, в Украйна, нещата не ставали толкова лесно. Първо момчето носело “цветы”, после “конфеты”, после си говорили романтични неща и чак тогава тя давала на “мальчика” да я целуне.

Попитах я колко време продължава всичко това. Тя казва - ну, два месяца и больше… Аз й казах, че тия два месеца трябва да бъдат сведени до максимум половин час. Тя вика, как така. Мене ме хвана вдъхновение и й накъсах здравец от алеята, купих й един сникерс и я замъкнах на тъмното на пясъка. Казах й: Ты звездь видиш?!… Тя казва : Да, вижу!… Ну, викам аз, - у тебя цветы и конфеты уже есть. Сейчас надо немножко романтика… Реших да й подаря звездите. Обаче не мога да се сетя с пияната си глава как е “подарък” на руски и й казвам: Ну, все звездь сейчас будут твои. Это для тебя-сюрприз? Нет, это гешенк, гифт, армаган… Тя ме гледа учудено и вика: Подарки?! Точно така - подарки.

Даде ми да я целуна и ме накара да се чувствам като татко Махно и капитан Врунгел едновременно. Каза ми, че не е девствена и дори си има приятел в Украйна. Отидохме отново на външния бар, където Хелмут Обаче-не-Кол черпеше рускините като военнопленник хазяйките си. Нашошорихме се като немски казаци, пяхме одата на радостта всеки на своя си език. Знаех че рускинчето няма да ме покани в хотела си тази нощ, обаче имах брилянтен план за утре. Казах й какво смятам да правя утре с нея, или по-точно как смятам да започна. Тя се засмя като Екатерина II и ми каза че утре в 12 часов уезжает. Ебати късмета. Тъкмо си помислих, че ще ми се случи нещо в стил рококо, пък то да вземе да дойде цар Освободител. Стопих се в нощта, без да си взема досвидания с нея. Дори не запомних как се казваше.

Така стоят нещата. Понякога човек тръгва на лов за диви прасета, но му стига и песента на чучулигата.”

денят завършва малко по-ухилено отколкото започна. това, разбира се, далеч не променя факта, че съм тъжен. ебахмумайкатавкраянакраищата. отивамдаспя.