добре, добре. почвам да влизам в коловоза. в 5:54 сутринта не ми се спи толкова. посрещам деня с james blunt - goodbye my lover, чаша вода, която да отмие всичкият никотин и кофеин наслоил се в гърлото ми в последните 12 часа прекарани на това бюро. всъщност, от последните 36 часа съм прекарал 25 на него. не можете да си представите на какво прилича.. честно..

малко много ми е тъжно.. да си призная. но какво от това. живота продължава, нали така.няма да си говорим затова.
изнервен съм от глупавият nokia phone browser, който в момента в тандем с IVT blue soleil се опитва да ме изкара извън нерви. измъкнал съм си bluetooth-a от usb-то снощи, и тази чекия продължава да ми обяснява как “Brand’s 6300 is connected”. след като го закачих пак след 12 часа всякакъв attempt за комуникация между лаптоп и телефон се проваля, защото милата гадост има някакъв маркер, някъде си, който не се е затрил. и сега си мисли, че съм закачен. кура ми. и затова няма да си говорим.

върнах се много във времето тази нощ. направих нещо, което никога до сега не съм. върнах се назад във времето. стигнах до тук, откъдето е започнало документирането на безбройните ми настроения, разходих се през заминаването ми от софия към пловдив, продължавайки с връщането ми обратно от пловдив към софия,все ключови и много важни събития. като например една раздяла, ознаменувала началото на сериозно мълчание от страна на близки хора. или пък осъзнаване и realize-ване на някакви истини.

хубавото е, че ме накара да вникна в миналото и да осмисля някои от случилите се наскоро неща, грешки и проблеми. дано да е било за добро.