в сутрини като тази, в които не мога да си отворя двете очи доста време се сещам за един безсмъртен рефрен на “Хиподил”:

“аривидерчи, тъпа путко,
аривидерчи, тъпа путко,
аривидерчи, от моя кур..
ти не щеш да си мене..
искаш да си до някой друг..
но мен изобщо не ми дреме..
затова, че ти си БОКЛУК..
аз не искам да си до мене,
аз те искам до някой друг..
мен изобщо не ми дреме..
затова, че ти си БОКЛУК”

аривидерчи, не успях да се счупя на боровец, само малко ме боли гърба. иначе успях да продължа развитието си като потенциален мега алкохолик.

сега обаче е време за работа. back to basics. back @ Sofia. драма.