много рядко се случва да се събудя сутрин да се чувствам жив, изпълнен с енергия и живец. това, малко или много е поради ритъма с който живея последните две години — спя предимно през деня и съм жив по малките часове на нощта.. рядко заспивам преди да е изгряло слънцето.. дори понякога ми е некомфортно да спя на тъмно..

днес обаче не е така. в пловдив съм от два дни и се чувствам прероден. спах в любимото си легло, отидох на любимите си места и приключих отношенията си с един човек, който ми беше близък дълго време.. добре де, сега съм афектиран и може би не съм ги приключил for life, но дълго време ще продължим да не общуваме.. но стига съм се отклонявал. и без това ме боли малко, на background, но от време на време чувствам гъдела на разочарованието което той ми донесе.

да се върнем пак на сутринта и сутрешното. денят започва със литър сок ананас, кафе в леко изтърканите, разноцветни пластмасови чашки на тукашния офис, бисквити “cookies” със портокалови резенчета и шоколад. всичките “import” от денонощното магазинче до бизнесцентъра, в което всичко е и всички са си както преди.

в асансьора си нахвърлях набързо какво трябва да свърша през деня, който днес започва невероятно рано, някъде към 6, 6 и малко. прочетох си, както в доброто старо време повечето от task-овете и пощата на стълбите, докато пуших блажено първата си цигара.

сега мисля да повдигна щорите, да отворя прозореца и да се насладя на невероятно чистият пловдивски въздух, на утриния хлад, който съчетан с ранния час ме хвърля носталгично към гимназиалните години, когато по това време отивах да започна деня, само че по малко по-различен начин.

и така.. хайде, аз да се залавям за работа, че Седларов прави преса и ме очаква ме приятно запознанство (за кой ли път, хаха)..

#!/usr/bin/perl

use strict;
use Proc::Daemon;

sub vyrti {
go_get_some_work;
}
Proc::Daemon::Init;

while(1) {
sleep(2);
vyrti;
}