nevermore.

« сутрешно, версия вече и загубих бройката

мотивация и организация: анализ в кратко разказче

преразказах това по-долу докато си играех с tcpdump, опитвайки се да се абстрахирам от матрицата, която прави той, когато напишеш:

tcpdump -nnSs 0 ‘port 80′

и в този момент въпросният сървър е под грозна атака от още по-грозен botnet и mrtg-то ти отчаяно търси нови висини за покоряване.. имах нужда от около пет минути, в които да взема малко въздух, а то какво излезе..

оригинала може да бъде прочетен тук. това по-долу е интерпретацията на болният ми мозък..

и такаааа..

имало едно време, един много успешен мениджър. един ден, обаче, му писнало от ежедневните задължения и решил да смени коренно начина си на живот.

продал всичко, което притежавал и си купил ферма в село пичковци. било му малко скучно, обаче и решил да си купи крави. местните авторитети в бранша решили да го изгаврят и му продали най-недъгавите и неплодотворни крави, които имало в селото.

минало време, местните пуснали нашественика за “мониторинг” и се надявали тънко да могат да се смеят всеки ден на неволите, които му предстоят.

да, ама не. всеки ден нашият човек увеличавал млеконадоя, печалбите му нарастнали и съответно той станал най-едрият фермер не само в село пичковци, но и в цяла курчева област, където се развива действието.

решили, местните бабаити, ex-авторитетите, че ще вземат малко know-how от него и изпратили като агент, Гинка Подпичкова, най-елитната мома в село пичковци, кято се славила с метър и шейсет крака, буйна грива и можела да дои по две крави едновременно.

отишла кака ви Гинка при нашето top-hyper-mega-uber CEO и започнала да му се назландисва. “ама туй така, ама онуй така.. дзъга-дзъга.. как стана тоя номер с’я?”

той, противно на факта, че бил top-hyper-mega-uber шефче проговорил със земен глас, все едно вчера не е купил ипотеката на бащата на гинка подпичкова, провокирана от фалита на неговата млекоцентрала:

- Отговорът на въпроса ти, мило ми момиче с метър и шейсет крак, се крие в две неща:

мотивацията и организацията.

Гинка се опулила, тъй като това били някакви нови за нея думи, но все пак се направила на разбираща мениджър-кравеферма-с-млеконадойна и отговорила с вялото:

- Ъм, чи.. к’о му’й на тий нища?

Гиздислав Карапенев, както всъщност се казва нашият герой, засукал юнашки мустак, който бил пуснал в следствие на миграцията си в дълбокият прованс на село пичковци. замислил се, но решил да и сподели тайната.

- Ами ето как става. Всяка сутрин събирам цялото стадо на “meeting” им давам пет минути да направят “brainstorm” върху следният въпрос:

“Какво ще продаваме днес? Месо или мляко?”

Останалото, мила ми Гинче, моме младо и хубаво е инициатива на персонала.

Brand @ Ежедневно // August 8, 2007 / 4:00 am

reporting overview »