на кафе със.. себе си
събота е, но какво от това. отдавна не ме вълнува кой ден от седмицата е. отварям бавно очи в 7:48, точно дванадесет минути преди будилника да реши, че е време да пропее. напоследък страдам от хронично недоспиване и независимо от факта, че се oversell-вам на около 150% и претоварвам на почти толкова още, аз просто не мога да спя. на денонощие ми се събират по четири-пет часа, в добрият случай. в лошият, както вчера например, се събират по два. но стига за това. подробности, с които просто свикваш. ако не свикнеш, просто не си за тук.
днес сутринта, обаче, се събудих със странното усещане, че съм спрял да познавам себе си. винаги, във всеки един момент през краткият си живот, независимо от актьорските ми способности и методи за укриване на проблеми пред всички, съм знаел с точност до 0,001 микрона какво ми е, какво ме мъчи и от какво имам нужда да бъда щастлив. днес обаче не беше точно така. или беше. на кой му пука всъщност.
реших, че е време да се поразходя малко и да изпия едно кафе със себе си. без никой друг. честно казано незнам дали имаше ефект. и да е нямало, довечера ще се потопя в света на руските стандарти, jameson, paddy i jim beam.
ето тук хората се надпреварват да продават душите си. всички с проблемите си, сипят заупокойни молитви къде за здраве, къде за щастие и т.н. морални ценности. с удоволствие бих им казал да си ебат майките с клишираните коментари, но скритите тролски наклонности в мен са отдавна погребани.. още от времето на UniBG.
това, за което бих продал душата си днес е единствено и само, за да познавам себе си по-добре. ако познавам себе си, ще мога да се контролирам много повече, ще хабя много по-малко нерви и ще бъда много по-продуктивен. съответно, ще бъда много по-богат (финансово, духовното е за сухари). когато съм много по-богат, ще съм и много по-щастлив. ще мога да се отдам на разврат, безхаберие и да спя повече. с удоволствие бих сключил сделка и с дявола, и с майка му, че ако щете и със сестра му. as simple as this.
и тъй като ми е писнало на триебуквието от даване на наклон, четене на морал и лекции, мисля за втори път от 2006-та насам да спра коментарите и да се върна към съботната си сутрин, сам със себе си, в очакване на дявола да направи оферта. дотогава, капитал на хартия (priceless #1), трето кафе (priceless #2 x3) и втора кутия червено боро (priceless #3 x2).
до скоро.
Brand @ Мисли, чувства и лайна // December 6, 2008 / 12:53 pm
Sorry, comments for this entry are closed at this time.