nevermore.

one last dance

той се събуди облян в кървава пот.

отново беше сънувал кошмар. по-истински от всеки друг път. танцуваше с нея. за последно. звучеше любимата им песен. те двамата винаги бяха и не бяха имали много и малко общи неща помежду си. връзката им, ако може да се нарече така, беше чисто платоническа и едностранна. някога, преди много време, той беше луд по нея. не мислеше за друго, освен за нея. в сърцето му нямаше място за друга и други. имаше само една цел — да я спечели. животът му беше поднесъл на тепсия всичкото благоденствие на земята, не го лишаваше от нищо, но и не му даваше само едно — сърцето й.

когато той заминаваше за пореден път и напускаше града за дълго, той се свиваше на седалката и с целият си вътрешен глас крещеше. проклинаше. мъстеше наум. не искаше да си тръгва. тя му липсваше. толкова много, че през дългите си странства той губеше ума си доста начесто.

тя, от своя страна не беше много трогната от всичко това. когато него го нямаше в града се забавляваше с приятелките си, работеше и гонеше вятъра из улиците. пилееше всичкото му внимание, поднесено внимателно и на сатенен поднос. не го оценяваше. в един момент дори вятъра и избяга и тя остана сама.
сега обаче, ролите им бяха разменени и затова сънят му беше кошмар. той отдавна беше преживял болката от загубата й, а тя тепърва беше започнала да осъзнава, че последният им танц ще съдържа последните й стъпки в живота. с последни сили тя се вкопчи в тялото му и започна да крещи за милост. за шанс. но не.

последни акорди. и.. край. сънят се разми, завъртя се из стаята и стремглаво нахлу в съзнанието му.

той отново заспа.

заспа щастлив.

Brand @ Ежедневно // March 25, 2008 / 1:23 am