хубаво беше, обаче свърши.. мисля, че това беше най-готината отпуска ever. дори, като да не повярва човек успях да си почина малко.

дните на морето горе долу минаваха така:

разбирайте - безделие в басейна на хотела, който се оказа доста добър, с най-добрият long island iced tea, който съм пил. изглеждам като голям дебил, знам. или безделие на плажа, с малко плажен волейбол, за който имаше построена мрежа вътре в морето, на плиткото, част от един батут.

на въпросната снима все още ми е мистично какво се случва, освен че 120кг са рипнали във въздуха да правят нещо си.

нощите минаваха под един доста по-различен и не особено здравословен надслов.. даже не особено възпитан. но на кого му пука. веднъж живеем..

някакво странно съвпадение ни срещна с “Ориент експрес”, които само две седмици преди това ни пяха и свириха в Пловдив. същите, които всяка вечер малко след началото на програмата в “Чановете” откриват програмата с песен за нас, но това е тема на един съвсем друг разговор. да се любуваш на цигански оркестри, с по три певици, три кючекини и така нататък е изкуство, което малко хора разбират.

но на морето все пак беше скучно. някак си бяхме изпреварили сезона, което правеше повечето дискотеки празни, а плажовете пълни с възрастни туристи. изкарахме от нямане какво да правим четири дни и се върнахме в пловдив.

там вече безделието се възцари. чак бях започнал да се чувствам неудобно. не съм стоял без никаква работа една седмица от страшно много време. тъкмо взех да свиквам да спя до следобяд, а като стана да се чуда на кое ухо да си забия клепар, в кое кафе с wireless и мощен климатик да се забия и къде да изгубя повече време с приятелите си.

приз номер едно, за вечни времена мисля, че печели “Avenue”. за особени заслуги. затова, че на ден по три-четири часа, за около седмица изтърпя ето такива дебили:

които се скъсваха да бездействат, да се чудят какво точно от менюто все още не са си поръчали днес и омитаха витрината с тортите и кремове.

хубавата отпуска си имаше и лоши страни. без тях някак си нямаше как да оценя, че много хубаво не е на хубаво. стигнах до важни изводи, взех някои много важни решения, дори някои от тях бяха общи и on the long run ще излезнат полезни. но за това друг път, в друго време, както се пееше в една песен. в драфтовете имам една история. разказ от живота. ще се казва “курви, върнете ми парите - аз ще ви върна ебането”. още малко и ще съм го довършил. ще види бял свят до седмица.
и.. хайде да си направя още едно кафе, климатика да слезне между 20 и 22 градуса и нека дванадесетчасовият ми работен ден (к’во като е събота) да започне СЕГА.