в последно време съм същият добър стар алкохолик, който съм последната година и няколко месеца. до тук нищо различно, освен че имам нова страст - да слушам гръцко и да пуша пури. две неща, които на първо четене не се съчетават, обаче аз им намирам много добра допирна точка. и тя е в главата ми, там където никой-никога-не-мож’-да-надникне. и още една страст имам, с руса на цвят коса. за нея ще разказвам другия път.

п.с. ще зачерпя всеки, който успее да ми преведе читаво текста по-долу. изпълнителя е Yannis Ploutarhos, песента се казва Paei ligos kairos, и единственото което знам, освен мелодията и е, че значи “преди много време/много отдавна/нещо от сорта”.

Πάει λίγος καιρός
που φαινόσουνα αλλιώς
στα δικά μου τα μάτια
και η καρδιά μου πλημύρισε
από σένα ξεχείλισε

Πάει λίγος καιρός
που μιλούσε ο Θεός
με την κάθε σου λέξη
και εσύ έβαλες μάτια μου
την καρδιά να διαλέξε

Τώρα η ζωή
ένα αστείο πικρό
να έχεις φύγει εσύ
και να φταίω εγώ
δεν μ’ αγάπησες
στις παρέες να λες
και με τα τραγούδια μου να κλαις
ψέματα λες

Πάει λίγος καιρός
που δεν άναβα φως
για να δω την μορφή σου
με τα χέρια μου σ’ άγγιζα
και τον κόσμο ζωγράφιζα

Πάει λίγος καιρός
που σκεφτόμουνα πως
να σου πω σ’ αγαπάω
και εσύ φρόντισες μάτια μου
όσο ζω να πονάω

Τώρα η ζωή
ένα αστείο πικρό
να έχεις φύγει εσύ
και να φταίω εγώ
δεν μ’ αγάπησες
στις παρέες να λες
και με τα τραγούδια μου να κλαις
ψέματα λες

и да, тази събота ще пия за последно. бенефис. обещавам.

Написано на този ден, но в друга година..

• снимки в малките часове - 2007
• усмивки в малките часове - 2007
• self-described - 2006