изкуството да зациклиш
много време измина от последният път, когато се опитах да напиша нещо тук. не знам на какво точно се дължи, но дълго време нямах нито време, нито желание да пиша. опитвах се да открадна малко и от двете, отварях и затварях, драфт след драфт. никой на хоризонта. празен бял лист, с максимум няколко несвързани реда.
неписаното правило, че блог се води, когато имаш много свободно време и нямаш никакви проблеми важи с пълна сила. искрените ми адмирации получават хората, които имат неспирно вдъхновение и сили да пишат сериозни, смислени и полезни неща.
някога, когато започнах да пиша в този блог, нямаше определена тема. пишех за всичко, което ме вълнуваше по онова време. млад човек, живеещ самичък, далече от вкъщи, откриващ ежедневно нови неща — прекрасен плот, върху който да развиваш писмено ежедневието си. ако трябва да бъда откровен, по това време, едно от малкото неща, които ме успокояваха истински е да се забия няколко часа и да пиша нещо.
сега обаче ситуацията малко се обърна — някак си ми писна да откривам нови неща и предпочитам да вложа малкото си свободно време в пълноценна (или не чак толкова, но все пак) почивка.
и все пак, напоследък все повече ме тегли насам, което значи, че най-вероятно ще възобновя честотата си на писане скоро. идва пролет все пак, главният виновник за мега цикъла, познат още като зима (то една зима, ама..) ще си отиде и всичко ще си дойде по старому.
