ох, почти дойде края и на тази работна седмица. мисля да си причина едно “романтично” пътуване с БДЖ до пловдив тази нощ. влакът тръгвал в 23:00 от централна гара, софия и пристигал в пловдив в 01:36. найс. ще имам два часа и половина да помисля какво точно се случи последните две години. днес е символичната ми годишнина. ставам на.. две годиники. ама не наистина, ами само професионално. даже почерпих по случая.

ебаси, все едно беше вчера. преди две години (и един ден) събрах всичките си налични неща в един куфар и заминах за софия. после за известно време се върнах в пловдив, но в края на краищата пак се закотвих обратно в софийското равно поле.

последните две години минаха страшно.. ама страшно бързо. заживях на едни много, много бързи и енергични обороти, които планирам да намаля заслужено след една-две седмици, но за това ще пиша може би по-късно. тогава може би ще се опитам да lifeblog-на промяната в характер, съзнание и най-вече организъм, когато мигрираш от почти-постоянен-нощен-труд на напълно-постоянен-дневен-такъв..

незнам кой е Spargett, обаче от преди малко ми е любим. първо, заради това, което вече краси widescreen дзвер-a пред мен. и заради ето това, което пък ще го краси малко по-късно.

и накрая, едно отворено предложение към чичо Анг.Гр. — моля те, кажи ми къде да ти преведа достатъчно пари, за отидеш да се излекуваш. един ден, след като си минал специален курс за лечение в някой санаториум, мисля че можеш да почнеш да бъдеш полезен за обществото и света като цяло. не мога да разбера като цяло какъв ти е проблема, но съм убеден, че има специалисти, които да ти помогнат.

айде, със здраве. отивам да го доработя и се прибирам вкъщи-вкъщи в пловдив.