тази седмица нещо е доста напечено около мен.. чувствам се все по-уморен и не ми остава време да пиша нищо.. на няколко пъти отварях дашборда, аха да напиша нещо и ми притъпяваше, нищо не излизаше от бялото поле, в което пиша и този текст в момента.. дори не знам дали ще цъкна “Post” бутона по-долу..

а като се замисля.. какво правих в малкото свободно време тази седмица?

1) спах малко..
2) простирах..
3) стоях лежерно под дърветата в oнова приятното кафе в “Хиподрума” ..
4) инсталирах си Vista Inspirat 2, от което, смея да кажа, засега съм по-скоро доволен.
5) четох една книга за обектно ориентирано програмиране (модели за такова по-скоро) една сутрин в тоалетната..
6) така и не ми остана време да отида да си купя “Живей бързо” на Надя Чолакова. защо не си я поръчах, ще питате? ами как, те хората ще ми я донесат през деня -> ще ме събудят -> ще стана агресивен..
7) купих си канаколит и от вчера официално лаптопа ми не е инвалид и се брои за нормален (залепих му двете липсващи крачета)..

отивам да работя, че стана никое време, а аз се отнесох.. днес следобед си зададох този хубав въпрос:

question: могат ли хубави думи от непознат, дори невиждан човек. появил се изведнъж, от някъде, след като те е наблюдавал известно време да ти оправят настроението след викаща серенада в офиса?

answer: могат, и още как. неочаквано. но пък приятно.