разговори насън
аз: “мина точно една година от тогава”
то: “е, и нещо промени ли се”
аз: “ами не, нищо не успях да променя”
то: “как така.. нали се бореше”
аз: “да, но борбата не е всичко, за това се изискват двама”
то: “прав си, но все пак..”
аз: “и все пак, стената е там”
то: “добре, виж.. ти се бори достатъчно, мислиш ли, че все още си заслужава”
аз: “знаеш ли колко пъти се опитах да залича това чувство от ума, от сърцето си.. от всичко”
то: “добре, дори като замина ли беше толкова трудно”
аз: “божичко.. тогава беше два пъти по-трудно..”
то: “болен романтик си..”
аз: “е, дори и така да е, какво?”
то: “нищо, само отбелязвам..”
аз: “мълчание”
то: “стига си мълчал, не ти отива да си тъжен”
аз: “отново мълчание”
то: “добре, приеми факта, че нямаш шанс в тази инициатива.. една годна е прекалено дълго време”
аз: “не мога, част от мечтите ми ще си отидат, отлива на чувства ще ги отмие безвъзвратно”
то: “е.. има ли значение, щом си спрял да преследваш тази част от мечтите си?”
аз: “има, разбира се.. мечтата е мечта, за да се преследва.. ако беше просто мокър сън всичко щеше да е много по-лесно, знаеш..”
то: “да, пак ще си строшиш полвината заплата по курви, а после?”
аз: “а после ще си мечтая, някъде там несподелено и самичък..”
то: “звучиш неискрено”
аз: “прав си.. но .. само малко, знам че вие тримата ще бъдете с мен”
то: “естествено, че ще бъдем с теб, никой няма да те остави самичък”
аз: “мълчание, изразяващо обич към приятелите и тъга по мечтите, оставени зад стената”
то: “чета в очите ти, без да ги виждам, защото си доста далеч.. там има много мъка”
аз: “направо цял извор от сълзи, ‘дет се пееше в една песен”
то: “ами изплачи го, и да свършва.. мечтите понякога приключват с провал, нали знаеш”
аз: “да, лесно е да се каже.. не мога да плача вече, опериран съм от чувството и незнам как да го повикам”
и тогава се събудих разплакан и осъзнах, че съм много далече от постигането на тази си съкровена мечта.. това обаче не са лошите новини. лошите новини са, че съм ходил по неправилния път, в неправилната посока и всичко което може да се дефинира като неправилно е било мой спътник. добрите новини, обаче са, че сега промених посоката. целта, обаче остава същата. просто посоката се мени.
видях ли ви да стискате палци?;-)
Brand @ Ежедневно // March 18, 2007 / 5:01 am
финта е добро решение :) палец от мен.
стой мирен сега да ти разкажа една история.
един човек вървял по една улица и паднал в една дупка. излязъл, повървял и пак паднал в друга дупка. така минал половината му живот. издрасквал с усилие по пръстта, измъквал се, вървял и след време падал в следващата дупка. веднъж обаче паднал в една много по-дълбока от предишните. опитвал се , опитвал да излезе и рухнал отчаян на дъното. тогава от тъмната пръст се появил някакъв човек и го попитал какво прави. “ами искам да изляза. вървя от години по тази улица и непрекъснато падам в дупки…” тогава другият му казал: “защо просто не смениш улицата?”.
обиколните пътища са по-интересни. най-вече защото често те извеждат на съвсем друго място, а човек невинаги знае къде трябва да стигне. такива работи.