nevermore.

the wind of change

нормалните хора, към които както е добре известно аз не принадлежа отдавна, слагат изминалото през годината на масата, някъде към края на декември, за да теглят чертата и да видят какво са постигнали и какво не.аз, като един от другите, сколасах да го направя чак след като излезнах от дългият празничен голям шлем (много безпаметни вечери, in a row).

първата работна седмица е неоспорим факт вече цели четири дни, като даже моята започна доста ударно, още в неделя наобед, веднага щом си отспах подобаващо.

2008 беше година на промени, които започнаха да се случват след като се разделих със SiteGround, оставяйки зад гърба си история и дело, които съм ковал доста дълго време с хора, някои от които ми липсват все още, повечето от които не. научих се, че “признание” и “благодарност” са просто думи от майчиният ми език, но нищо повече. благодаря, въпреки това, на хората, които ми отвориха очите по най-добрият възможен начин — като практически ме отебаха веднага, след като бях обявен за public enemy of the sponsoring ship, независмо от нещата които бях правил, а и бях готов да правя занапред за тях. не съжалявам за тяхната загуба, а по-скоро ги съжалявам лично, както съжалявам мъничко и себе си, че съм бил леко заслепен и съм им повярвал. клиширано или не, това е едно от нещата, които не ме пречупи, а ме направи с няколко идеи по-силен и трезвомислещ човек, готов да направи много.

хостинга е любимата ми индустрия, от която няма как да избягам дори и да искам. това е нишата, която познавам по-добре от петте пръста на дясната си ръка. някак си логично беше да продължа присъствието си в нея. разбира се, с няколко малки разлики. този път независимо и с право на глас. все фундаментални неща, разделящи работещият от работника.

юли месец, сочи летописа, започнах истинската борба за независимост, колкото и революционно да звучи. и.. изглежда май настъпвам все повече и повече в лагера на враговете. открих доста нови способности на организма ми да се приспособява като хамелеон в трудни ситуации. сбъднах дори алогичната ми мечта да си говоря с клиенти в real time и да им продавам хостинг. открих нови, различни и по-читави похвати за customer service. значително обогатих знанията си по маркетинг, и продължавам. завързах сериозни контакти с фундаментални имена от индустрията, и няма да спра да го правя. от там нататък се концентрирах върху това да задържа мечтата си в движение само напред и нагоре. разбира се, не липсваха трудни моменти.. но кое начало е лесно?

всеки от нас, в определен момент от живота си, търси негово величество Смисълът. е, аз може би съм го търсил няколко повечко пъти в живота си, но сега пък като че ли го намерих изцяло и мисля да продължа с развитието на това си начинание и през 2009, пък.. както е казал народа.. каквото сабя покаже.

скоро дори ще имам повече време да пиша.. това е може би единственото, което ми липсва истински след рязката промяна в начина ми на живот.

stay tuned.

Brand @ Мисли, чувства и лайна // January 8, 2009 / 10:16 am