there is no place like 127.0.0.1
ебаси, каква сладка носталгия ме е налегнала. не съм се задържал толкова много време в пловдив от незнам кога.. май откакто живеех тук. всичко е някак си по-спокойно и не усещам, че всъщност съм в командировка. малко е странно, да. но така го наричат. дори не усещам че работя, когато съм заобиколен от пловдивско спокойствие.
улиците. сградите. дърветата без листа. всичко е пропито със спомени. тъжни, радостни, безразлични. моите спомени. те са тук. и някои от тях са живи. по-живи от всякога.
няма нищо по-хубаво от това да станеш от собственото си, любимото, огромно, меко легло и да се разходиш бос до кухнята по хладните плочки на коридора. да си направиш кафе, да излезеш на терасата и да вдишаш от чистия пловдивски въздух. да се вгледаш и през мъглата да видиш очертанията на стария град. да запалиш първата си цигара в блажена тишина, нарушавана само от гъргорещият вентилатор на лаптопа, който толкова много плаче за смазване, но на теб не ти остава време.. защото се наслаждаваш на идилията да си вкъщи.
хубаво е когато сутрин набираш такси, да набираш 032, а не 02. хубаво е да стигаш за десет минути до офиса. да можеш да пиеш още едно кафе на шестият етаж, на ебах-тази-голяма-тераса-дето-има-в-пловдивския-офис.
хубаво е вечер да обикаляш любимите си заведения, да вечеряш със семейството си.. изобщо.. толкова не съм се радвал от много, много време.
и събота вечер е хубаво, ама ще пропусна лирическото отклонение, че ще се изложа.
незнам за заимов, какво и обича на тази софия. обаче..
АЗ {СЪРЧИЦЕ} ПЛОВДИВ
п.с. и оставам още три седмици тук! hyp-hyp-horray!
Brand @ айляк // January 23, 2008 / 11:20 pm
Завиждам :) искам и аз да съм си в Пловдив. Поставил си в думи това, което изпитвам всеки път когато се прибирам, а не мога да обясня. Поздрави.