часът е някъде към 8:20 сутринта. на вратата на апартамента ни в пловдив нещо скърца. лом пияният ми син се опитва да влезне вкъщи, но не успява да уцели ключалката близо десет минути. баща му стана да му отвори. пак. отново.
пропил се е, да. пропил се е много. нещо му тежи, а той го дави в алкохол. защо? каква е тази черна мъка, която вече месеци наред го кара да се пренася в друг свят, друго място всяка събота вечер?

когато чуеш този разказ от майка си наистина осъзнаваш, че си един пропаднал алкохолик.